Определение № 396 от 08.10.2026, Апелативен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 396 гр. Пловдив, 08.10.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на осми октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МИГЛЕНА Т. ТЯНКОВА

Членове:

Веселин Г. Ганев

Милена Б. Рангелова като разгледа докладваното от МИГЛЕНА Т. ТЯНКОВА Въззивно частно наказателно дело № 20265000600470 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 341, ал. 2 вр. с чл. 440 ал. 2 от НПК.

Образувано е по частна жалба от осъдения Л. Л. К., понастоящем в Затвора - Стара Загора, против Определение № 566 от 17.09.2026 г., постановено по ЧНД № 1031 по описа за 2026 г. на Окръжен съд - Стара Загора, с което е оставена без уважение молбата му за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на останалата част от наложено му наказание лишаване от свобода.

В жалбата се твърди незаконосъобразност на съдебния акт, изтъква се, че съдебната власт следва да защитава интересите, правата и законните интереси на гражданите, юридическите лица и държавата, съгласно чл. 117 от КРБ, както и на правилата на чл. 83, ал.1 ЗИНЗС и чл. 65 ППЗИНЗС, свързани със зачитането на работни дни на лишените от свобода, които не работят поради трудова злополука или професионално заболяване. Обърнато е внимание още на влошеното здравословно състояние на осъдения, желанието на същия да му бъде извършена операция. В жалбата не са наведени други конкретни доводи.

Апелативен съд - Пловдив, проверявайки законосъобразността и обосноваността на атакуваното определение, след като се запозна с доводите на страните и служебно, намира за установено следното:

Жалбата е процесуално допустима, a разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА, като съображенията в тази насока са следните:

За да се постанови условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на неизтърпяната част от наказанието „лишаване от свобода“ по отношение на осъден, последният трябва да е доказал своето поправяне и да е изтърпял фактически не по-малко от една втора от наложеното наказание или 1 не по-малко от две трети от наложеното наказание в случаите на опасен рецидив.

Няма спор по делото относно наличието на първата абсолютна предпоставка за предсрочно условно освобождаване по отношение на осъдения Л. Л. К., по смисъла на чл.70, ал.1, т. 1 от НК (не по-малко от една втора от наложеното наказание да е изтърпяно). Същият фактически е изтърпял повече от 1/2 от наложено му наказание. С Присъда № 89 от 02.10.2015 г. по НОХД № 292/2015 г. по описа на ОС- Ямбол е признат за виновен в това, че на 20.03.2015 г. в с. *, обл. *, умишлено е умъртвил баща си Л. К. по особено мъчителен начин за убития и с особена жестокост, като го е залял със запалителна течност и го е запалил, поради което и на основание чл.

116, ал. 1, т. 3, пр. 1, т. 6, пр. 2 и пр. 3, вр. чл. 115, вр. чл. 54 от НК е осъден на 20 (двадесет) години „лишаване от свобода“. Присъдата е потвърдена с Решение № 195 от 07.01.2016 г., постановено от Апелативен съд – Бургас по ВНОХ дело № 244/215 г., оставено в сила с Решение № 62 от 19.04.2016 г. на Върховен касационен съд, постановено по н. дело №. 152/2016 г.

Лишеният от свобода Л. Л. К. е постъпил в Затвора- Стара Загора на 05.06.2015 г. С посочената влязлата в сила присъда, на осн. чл. 59, ал. 1 от НК, е зачетено времето, през което същият е бил задържан с мярка за неотклонение „задържане под стража“, считано от 20.03.2015 г. От приложената по делото справка за изтърпяното наказание към 25.09.2026 г. се установява, че е изтърпял фактически - 11 години, 6 месеца и 5 дни; от работа - 6 дни, или всичко: 11 години, 6 месеца и 11 дни. Остатъкът за изтърпяване на наказанието към горепосочената дата е 8 години, 5 месеца и 19 дни. Към момента осъденият К. търпи остатъка от наказанието „лишаване от свобода“ в Затвора - Стара Загора при „строг“ режим.

Основният спорен по делото въпрос е дали са налице доказателства, че осъденият се е поправил, по смисъла на чл. 70, ал. 1 от НК.

За да приеме, че Л. Л. К. не се е поправил, първоинстанионният съд е обсъдил приетите писмени доказателства по делото - становище във връзка с изпълнение плана на присъдата и молбата на осъдения, експертна оценка на актуалното психично и емоционално състояние на осъдения, справка за остатъка от наказанието „лишаване от свобода “. Първоинстанионният съд е извършил подробен и задълбочен анализ на цялата доказателствена съвкупност по делото. О т същия е установено, че, че К. е с ограничения в социалното функциониране, породени от физическото му състояние. Същият има поставена диагноза „аваскуларна некроза на главите на двете бедрени кости, със степен на увреждане 96 %. Именно това обстоятелство допринася за психо-емоционални особености на личността му. Лишеният от свобода е определян за емоционално неустойчив, с налудничави идеи за преследване и въздействие. Изживява се като „изключителна” личност, към която „някои хора имат нездрав интерес и му въздействат с негативната си енергия“.

Отразено е, че във взаимоотношенията с другите е мнителен, недоверчив и лесно раздразнителен. Непостоянен и непоследователен е в действията си, често е неоснователно претенциозен. У същият е изграден комплекс за малоценност и изживяване за недооценяване, неполучаване на полагаемото – 2 основно свързано със заболяването и инвалидизирането му, както и с неговата зависимост от родителите и трудно установявал дълбоки емоционални взаимоотношения и трудно преработвал емоционално наситени и афективни състояния. Последното пряко кореспондирало с причините за извършеното престъпление, за което е осъден. През периода на изтърпяване на наказанието лишеният от свобода К. демонстрирал неустойчиво поведение и слаб самоконтрол. Изразявал съпричастност към определени аспекти на негативната затворническа субкултура и проявявал открита враждебност към служители от администрацията на затвора.

До настоящия момент К. е награждаван два пъти – на 28.06.2022 г. с „Писмена похвала“ и на 27.10.2022 г. с „Удължено свиждане с близките“, но е наказван многократно дисциплинарно с мотивирана заповед от началника на затвора за допуснати нарушения. Първоинстанционният съд, в съответствие с нормата на чл. 109, ал. 1 от ЗИНЗС е приел, че за първите четири наказания е изтекъл съответният срок и са налице основанията К. да се смята за ненаказван. За останалите наказания, също четири на брой, давностният срок по чл. 109 от ЗИНЗС е неизтекъл.

От последната преоценка на правонарушителя по системата OASys, през август 2026 г., стойностите от 61 т. се увеличават на 70 т., предвид нарастващото агресивно поведение срещу лишени от свобода и служители, като са отчетени дефицити в зоните: „отношение към правонарушението“, „злоупотреба с алкохол“, „междуличностни проблеми“ и „умения за мислене“, които са пряко свързани с причините за проявеното криминално поведение на осъдения. Рискът от сериозни вреди също е от средна степен, обусловен от характера на престъплението и от актуалното поведение и нагласи на лишения от свобода К. в условията на строго контролирана среда.

В допълнение към изложеното през месец януари 2026 г. Окръжен съд – Стара Загора е разгледал молба за условно предсрочно освобождаване на К..

Видно от Определение № 12/09.01.2026 г. на ОС – Стара Загора по описа на ЧНД № 3/2026 г., потвърдено с Определение № 39/28.01.2026 г. по описа на ВЧНД № 38/2026 г. на Апелативен съд – Пловдив, предходната му молба е оставена без уважение.

От произнасянето в началото на календарната година до подаването на настоящата молба през месец август 2026 г. е изведен извод, че липсва положителна промяна, което се споделя и от настоящата инстанция. Нещо повече, извършеното дисциплинарно нарушение на 28.05.2026 г., изразяващо се в обиди към служителя, който ежедневно работи с него, води до извод, че не е налице поправяне от страна на Л. Л. К..Това обстоятелство потвърждава заключението за незачитане на реда в затвора по отношение на служителите на затвора.

Заявеното от осъдения в жалбата, че желае сам да организира лечението си и в това си желание е ограничен от условията, в които изтърпява наложеното му наказание, не е основание да се приеме основателност на искането за освобождаване от изтърпяване на остатъка от наказанието. Тежко заболяване на лишения от свобода може да е основание за прекъсване 3 изпълнението на наказанието (чл. 447, ал.1, т. 3 от НПК), но не самостоятелно и достатъчно основание за условно предсрочно освобождаване, което да замести предвидената в закона задължителна предпоставка за поправянето му.

Тук следва да се обърне внимание, че здравословното състояние на осъдения не е сред обстоятелствата, подлежащи на преценка при решаване на въпроса за приложим ли е в конкретния случай институтът, установен в чл. 70, ал. 1 от НК.

Извършеният цялостен анализ на доказателствената съвкупност, в т.ч. писмените документи, съдържащи се в личното досие на осъдения К. дава основание на въззивната инстанция да се солидаризира изцяло с изводите на първоинстанционния съд, че липсват доказателства за завършен и необратим процес на поправяне при лишения от свобода К., т.е. че втората кумулативно изискуема предпоставка на чл.70, ал.1 от НК не е налице.

Поради изложеното, процесната жалба се явява неоснователна, а атакуваният съдебен акт, като правилен и законосъобразен ще следва да бъде потвърден.

Мотивиран така и на осн. чл. 440, ал. 2 вр. чл. 341, ал. 2 от НПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 556/17.09.2026 г., постановено по ЧНД № 1031/2026 г по описа на Окръжен съд – Стара Загора.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4