Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 4246 от 30.01.2026, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 8096/2024
Вид
Определение № 4246
Подписан
30.01.2026
В сила
30.01.2026
Състав
ИВЕЛИНА МАРИНОВА СИМЕОНОВА

Цитирани разпоредби

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4246 гр. С., 30.01.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 48 СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА Гражданско дело № 20241110108096 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 140 ГПК.

Производството по делото е образувано по искова молба на Б. Д. Т. срещу М. М. Т., с която са предявени кумулативно съединени искове с правно основание чл. 108 ЗС и чл. 109 ЗС, с които се иска да се признае за установено, че ищцата е собственик на западно избено помещение с площ от 24,56 кв. м., находящо се в с. П., област С., община Столична, район „П.“, ***, в сутерена на двуетажна жилищна сграда с идентификатор ***, при съседи на избеното помещение: от изток - източното помещение в сутерена на сградата, от запад - двор, от север - двор, от юг - сграда с идентификатор ***, което избено помещение има самостоятелен вход от дворното място, представляващо поземлен имот с идентификатор № *** по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-24/02.02.2012 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес на поземления имот: с. П., район „П.“, ***, с площ от 805 кв. м., вид собственост: частна; вид територия: урбанизирана; начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10 м./, при съседи: ***; ***; ***;

***; ***; ***, *** и жилище самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, за осъждането на ответницата да предаде на ищцата владението върху процесното западно избено помещение с площ от 24,56 кв. м., както и за осъждането на ответницата да възстанови входа на западното избено помещение с площ от 24,56 кв. м. откъм дворното място, затрупан с натрошени тухли и камъни и покрит с бетон от ответницата.

Ищцата твърди, че е собственик на 1/3 идеална част от дворно място, съставляващо поземлен имот с идентификатор ***, по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-24/02.02.2012 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес на поземления имот: с. П., район „П.“, ***, вид територия: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10 м./, с площ от 805 кв. м., стар идентификатор: 1075, 482, квартал 22, парцел VII, заедно с втори етаж от източната част на построената в дворното място двуетажна жилищна сграда, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, тип: жилище, апартамент, с площ от 80 кв. м., състоящ се от две стаи, хол и кухня, както и ½ идеални части от общите части на сградата. Твърди, че е придобила правото на собственост върху посочените имоти по дарение от Д.Б.И. - баща, оформено в Нотариален акт № 030, том В-I, рег. № 365, дело № 034/1999 г., а баща й е придобил правото на собственост върху имота по дарение от своя баща - Б.П. през 1975 г. (Нотариален акт № 111, том ХIV, дело № 4516/1975 г.). Твърди, че с Нотариален акт № 110, том XXIV, дело № 4515/1975 г. дядо й Б.И.П. е отстъпил на чичо й Р.Б.И. правото да построи в поземления имот откъм западната страна на 1 съществуващата жилищна сграда постройка с площ от около 40 кв. м. и да надстрои същата постройка до покрива, като еднофамилно жилище на два етажа, съгласно утвърден архитектурен план. Посочва, че с писмена декларация по чл. 56, ал. 2, т. 2 ЗТСУ /отм./ дядо й дал съгласие на двамата си синове да изградят в дворното място по едно зимнично помещение за всеки от тях, като за чичо й Р.И. било определено източното зимнично помещение, а за баща й Д.И. - западното зимнично помещение, над които помещения било предвидено да бъде построено жилището за Р.И.. Зимничните помещения били изградени през 1975 г., като отделни помещения, с преградна стена между тях и отделен вход, като западното зимнично помещение било изградено от баща й, с негови средства, и било отредено да бъде негова собственост, а източното помещение - за чичо й Р.И., а над тях била построена къщата на Р.И..

Твърди, че от изграждането на избените помещения западното избено помещение се е ползвало от нейното семейство, а източното избено помещение се е ползвало от семейството на чичо й Р.И., и никой от двамата братя не е имал претенции относно избеното помещение, което се е ползвало от другия брат. Сочи, че чичо й починал през 1993 г., а на 09.10.1998 г. между неговата наследница - М.Р.А., и баща й - Д.И., било сключено споразумение, с което същата заявила, че не оспорва правото на собственост на Илиев върху западното зимнично помещение. Твърди, че през същата година бил сключен договор за доброволна делба за реално ползване на поземления имот, като правото на ползване било разделено на три дяла първият дял – южен бил предоставен за ползване на М.Р.А.; вторият дял - северен - на Илия Борисов Илиев, третият дял - на баща й Д.Б.И., и четвъртият дял - оставен за общо ползване на Илия Борисов Илиев и баща й, като дяловете били разпределени по начин, че входовете на зимничните помещения да бъдат поставени в съответните дялове на поземления имот, ползващи се от М.А. и баща й - Д.И.. Посочва, че с Нотариален акт № 193, том I, peг. № 1482, дело № 190/1999 г. на нотариус Ц.С., peг. № 030 от НК с район на действие СРС, вписан в АВ под Акт № 111, том XXV, дело № 6270/1999 г., М.Р.А. продала на ответницата М. М. Т. двуетажната жилищна сграда, находяща се в с. П., ***, със застроена площ от 51,52 кв. м., състояща се от хол-дневна, кухня и сервизни помещения на първи етаж, и три спални и сервизи помещения на втори етаж, заедно с 1/3 идеална част от дворното място, върху което е построена сградата.

Твърди, че през 2005 г. М. Т. завела пред Софийски районен съд срещу Д.И. иск с правно основание чл. 108 ЗС за предаване владението върху западното избено помещение, като съдът приел, че М. Т. е собственик на 2/3 идеални части от избено помещение, със светла площ от 20,31 кв. м., представляващо източната част от избено помещение, цялото с площ от 51,52 кв. м., а избено помещение, със светла площ от 24,56 кв. м., представляващо западната част от избено помещение, цялото с площ от 51,52 кв. м., намиращо се под цялата двуетажна жилищна сграда, построена в УПИ VI1-482, кв. 22 по плана на гр. С., с. П., ул.

„А.С.“ № 10а, цялото с площ от 817 кв. м., при граници: УПИ VI-481, УПИ IX-484, УПИ VII1-483, е станало собственост на Д.И. с изтичане на срока по чл. 79, ал. 1 ЗС, преди М. Т. да придобие правото на собственост върху къщата.

Ищцата твърди, че въпреки влязлото в сила решение, на 03.08.2020 г. ответницата разрушила преградната стена, разделяща източното от западното зимнични помещения, в резултат на което се оформила дупка с размери около 2 м. на 1 м. На 04.08.2020 г. сутринта констатирала, че на вратата на собственото й избено помещение бил поставен катинар, а вратата била залостена от вътрешната страна. Твърди, че на 19.07.2023 г. било постановено решение по гр. д. № 42830/2020 г. по описа на СРС, 36 състав, с което М. Т. била осъдена да преустанови нарушението и да възстанови нарушеното владение по отношение на западното избено помещение. Въпреки това, на 20.07.2023 г. през нощта, изходът към западното избено помещение бил зазидан с тухли от М. Т., а няколко дни по-късно новоизграденият зид бил покрит с изолационни материали и измазан от външна страна. На 13.11.2023 г. входът към мазето бил затрупан с натрошени тухли и камъни, и покрит с бетон, с което окончателно ищцата била лишена от достъп до западното избено помещение и от правото на ползване на собствения си имот. Ищцата обосновава правния си интерес от исковете с настъпването на 2 нови обстоятелства, отричащи и смущаващи правото й на собственост, а именно – отнемането на владението на имота и зазиждането на входа към него. С оглед гореизложеното моли за уважаване на предявените искове и за присъждане на сторените по делото разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който ответницата оспорва предявените искове. Не оспорва, че е собственик на двуетажна жилищна сграда с идентификатор ***, находяща се в с. П., на ***, със застроена площ от 51,52 кв. м., състояща се от хол-дневна, кухня и сервизни помещения на първия етаж и от три спални и сервизни помещения на втория етаж, заедно с 1/3 идеална част от мястото, в което е построена, съставляващо парцел с идентификатор ***, VII482 в квартал 22 по плана на гр. С., с. П., цялото с площ от 817 кв. м., при съседи по нотариален акт: наследници на Г.Х. Н.И.К., улица и В.К., а по скица: улица и парцели VIII483,1Х-184, Х-479, VI-481, както и че с ищцата са съсобственици на дворното място парцел с идентификатор ***. Оспорва да упражнява фактическа власт или да владее описаното в исковата молба избено помещение. Оспорва да съществува законно изграден в съответствие с правилата на ЗУТ и ЗТСУ обект - избено помещение, което да има одобрени строителни книжа, или удостоверение за въвеждане в експлоатация на обект, както и че в строителната документация такъв обект съществува. Твърди, че е предприела мерки за запазване на сградата, съобразени с предписание на Столична община - Район „П.“.

Твърди, че не съществува обект - избено помещение, а има техническа кухина под сградата, образувана при строителството. Оспорва да съществуват входове към кухините, тъй като всички те били зазидани, тъй като при незаконната им направа били нарушени каменните основи на сградата и същата била застрашена от срутване, сочи, че към тези помещения няма достъп и от имота й. Оспорва да е предприемала своеволни действия, пречещи на упражняването на правото на собственост на ищцата. Твърди, че споразумението от 09.10.1998 г., имащо характер на договор за доброволна делба, на което ищцата се позовава, не е вписано и няма действие по отношение на ответницата. Твърди, че единствено е привела сградата в съответствие с изискванията на чл. 195 ал. 1 ЗУТ. Моли за отхвърляне на предявените искове и за присъждане на сторените по делото разноски.

Разпределение на доказателствената тежест:

По предявения иск с правно основание чл. 108 ЗС ищцата следва да докаже, че е собственик на недвижим имот, представляващ западно избено помещение с площ от 24,56 кв. м., находящо се в с. П., област С., община Столична, район „П., ***, в сутерена на двуетажна жилищна сграда с идентификатор *** на твърдяното в исковата молба придобивно основание, а именно въз основа на дарение, както и че ответницата владее процесния имот.

Ответницата следва да докаже, че владее имота на годно правно основание.

По предявения иск с правно основание чл. 109 ЗС в тежест на ищцата е да докаже, че е собственик на недвижим имот, представляващ западно избено помещение с площ от 24,56 кв. м., находящо се в с. П., област С., община Столична, район „П., ***, в сутерена на двуетажна жилищна сграда с идентификатор ***; че ответницата осъществява неправомерни действия, като възпрепятства възможността на ищцата да упражнява нормално и в пълен обем правото си на собственост върху помещението, както и с какво точно поведението на ответницата ограничава правата на ищцата (в частност, че е затворила входа на западното избено помещение откъм дворното място, затрупан с натрошени тухли и камъни и покрит с бетон).

Ответницата следва да докаже положителните факти, на които основава своите възражения.

По исканията на страните:

С исковата молба и отговора на исковата молба страните са представили допустими и относими писмени доказателства, които следва да бъдат приети.

Произнасянето по исканията на ищцата и на ответницата за допускането на двама 3 свидетели на всяка от тях при режим на довеждане следва да бъде отложено, като страните следва да конкретизират относно кои факти и обстоятелства желаят разпит на свидетелите.

Искането да се изиска от СО - район „П.“ заверен препис от административната преписка № РПН22-ДИ*** г., образувана по молба на ответницата за започване на процедура по чл. 196, ал. 1 ЗУТ е относимо и допустимо и следва да бъде уважено.

Искането на ответницата за допускане на съдебно-техническа експертиза е допустимо и относимо и следва да бъде уважено.

Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, вр. чл. 146, ал. 1 и ал. 2 ГПК, съдът ОПРЕДЕЛИ: