Решение № 6 от 10.01.2026, Районен съд - Луковит

РЕШЕНИЕ

№6 гр. Л., 10.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Л. в публично заседание на седми януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МАЯ Й. КИРЧЕВА при участието на секретаря Т.Д.Й. като разгледа докладваното от МАЯ Й. КИРЧЕВА Административно наказателно дело № 20244320200211 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 59 ЗАНН.

Образувано е по повод жалба, подадена от Е., ЕИК ***, със седалище и адрес на упраление в *** чрез адв. М. Х. от САК против НП № ***, издадено на 17.07.2024г. от ДДИТ, с което за нарушение на чл. 61, ал.1 от Кодекса на труда /КТ/, на основание чл. 416, ал. 5 във вр. с чл. 414, ал. 3 от КТ, на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 1500,00 /хиляда и петстотин/ лева.

В жалбата се твърди, че НП е неправилно и незаконосъобразно, издадено при множество нарушения на материалния и процесуалния закон и е изведено искане за неговата отмяна. Твърди се, че в НП и в АУАН не е индивидуализирано място на извършване на нарушението, като е посочено “плантация с пауловния в землището на гр. Л. и гр. Ч.б.”. Навеждат се доводи, че липсата на конкретика относно мястото на извършване на нарушението е съществен порок, който определя местната подсъдност при обжалване на НП, както и че същият е бил съставен при липса на териториална компетентност на актосъставителя. В жалбата е изразено становище, че наказващият орган неправилно е квалифицирал деянието като такова по чл. 61, ал. 1 от КТ. Излагат се подробни аргументи за приложимост на гражданския договор по ЗЗД и основания за неприложилост на трудови договори по чл. 114 и чл. 114 а от Кодекса на труда. Оспорва се констатацията на наказващия орган, че правоотношението между лицето Т.В.Р. и дружеството- жалбоподател следва да бъде квалифицирано като трудово. Твърди се, че характера на изпълняваната дейност е бил такъв, че в конкретния случай са неприложими термини като “работодател”, “работно място”, “работно време”. Оспорва се съдържанието на собственоръчно попълнената декларация от работещата на обекта Р..

1

С жалбата е отправено искане до съда за отмяна на НП и при условията на евентуалност, в случай, че бъде установено, че все пак е налице твърдяното административно нарушение, то да бъде прието, че се касае за “маловажен случай” по смисъла на чл. 28, ал. 1 от ЗАНН. Претендират се и разноски.

В с.з жалбоподателят, Е., редовно призован, се представлява от адв. М. Х. от САК с пълномощно по делото, която изцяло поддържа жалбата на наведениете в нея основания и моли НП да бъде отменено като незаконосъобразно.

Въззиваемата страна, ДДИТ- Л., редовно призована, се представява от старши юрисконсулт А.Д. с пълномощно по делото, който изразява становище, че НП е правилно и законосъобразно и като такова моли да бъде потвърдено, а жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна.

Съдът след като прецени събраните по делото гласни и писмени доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

От доказателствата по делото се установява, че на 19.06.2024г. около 13:05 часа е била извършена проверка на обект- плантация с пауловния, стопанисван от жалбоподателя Е., ЕИК ***, със седалище в гр. София. В обстоятелствената част на АУАН и НП е записано, че обектът се намира в землището на гр. Л. и гр. Ч.б., като липсва уточнение в коя част на обекта и в землището на коя община е била извършена проверката.

Допуснатата неяснота е повторена и при описанието на самото нарушение и мястото му на извършване. Подобна формулировката на наказващия орган е некоретна, тъй като създава объркване относно точното местонахождение на мястото, където е установено, респ. където е извършено нарушението. От друга страна, в Протокол за оглед от 19.06.2024г. е посочено, че проверката е извършена в местността “Средна лъка”, с. К..

От наличните по делото доказателства не може да се установи по категоричен и несъмнен начин в кое землище конкретно е разположен имотът, в който е констатирано нарушението, а и липсват доказателства, които да позволяват точното му индивидуализираве. Предвид това, съдът приема, че в административно-наказателната преписка е налице известна неяснота относно това обстоятелство.

При проверката е заварена да работи Т.В.Р. с ЕГН ***, която е окопавала дръвчета пауловния. Р. собственоръчно е попълнила и подписала декларация по чл. 402 от КТ, в която декларирала, че: работи на обект градина с пауловния; в деня на проверката е започнала работа в 08:00 часа и има установено работно време.

Предвид констатираното, служители на Д”ИТ”- Л. изготвили Протокол за оглед от 19.06.2024г. в присъствието на представително лице на жалбоподателя Е.- Г. И. Д., на длъжност “Управител селско стопанство”, който го подпсал без да направи възражения.

На 27.06.2024 г. в Д”ИТ”- Л. е извършена проверка на предоставената документация по спазване на трудовото законодателство. За правоотношението с Т.В.Р. с ЕГН *** е представен граждански договор от 01.06.2024 г. за извършване на краткотрайна сезонна селскостопанска дейност в земеделски имоти, собственост на възложителя, находящи се в гр. Л. и гр. Ч.б.. Представена е книга за инструктаж по безопасност и здраве при работа (начален инструктаж), в която е документиран проведен начален инструктаж на Т.Р. на 01.06.2024 г. От документите било установено, че на същата дата на лицето е проведен и инструктаж на работно място. При проверката обаче н е бил представен сключен писмен 2 трудов договор и не били направени възражения в смисъл, че такъв съществува.

Предвид констатираното при двете проверки, административният орган (Д”ИТ”- Л.) установил, че са били налице условия за съществуване на трудово правоотношение и ч е е следвало „Елетех” ЕООД да сключи писмен трудов договор с Т.В.Р. за предоставената от нея работна сила.

На 08.07.2024г. срещу дружеството-жалбоподател Е. бил съставен АУАН № *** от Г.

Т. М.- инспектор в Д ”ИТ”-Л., в който било описано, че: Е., гр. София в качеството си на работодател, е извършил нарушение на чл. 61, ал. 1 от Кодекса натруда, като на 01.06.2024г. не е сключило писмен трудов договор с лицето Т.В.Р. с ЕГН *** преди постъпването й на работа в експлоатирания от дружеството обект- плантация с пауловния, намиращ се в землището на гр. Л. и гр. Ч.б.. Актът бил надлежно връчен и подписан от представител на жалбоподателя на дата 08.07.2024г.

Срещу констатациите в АУАН от страна на жалбоподателя е депозирано писмено възражение от дата 10.07.2024г.

След като разгледал административно-наказателната преписка и приел възражението на жалбоподателя за неоснователно, ДДИТ- гр. Л. издал обжалваното НП № *** от 17.07.2024г., в което били изцяло възприети констатациите в АУАН и било прието, че Е. е извършило нарушението по чл. 61, ал. 1 от КТ, като на основание чл. 416, ал.5 във вр. с чл.

414, ал. 3 от Кодекса на труда, му е наложена глоба в размер на 1500 /хиляда и петстотин/ лева.

Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните по делото гласни и писмени доказателства- НП № *** от 17.07.2024 г.; АУАН № 112400084 от 08.07.2024 г.;

Уведомление по чл. 26 от АПК от 19.06.2024 г.; Протокол за оглед от 19.06.2024 г.;

Декларация от Т.В.Р.; Призовка на осн. чл. 45, ал. 1 от АПК от 19.06.2024 г.; Протокол за оглед от 27.06.2024 г.; Граждански договор от 01.06.2024 г.; Копие от книга за инструктаж по безопасност и здраве при работа - начален инструктаж - заглавна и 1 стр.; Копие от книга за инструктаж по безопасност и здраве при работа - наработното място, периодичен, извънреден - заглавна и 2 стр.; Справка от информационната система на ИА ГИТ от регистър на уведомленията за трудови договори - 1 стр.(относно Г. Д. - управител, селско стопанство); Справка от Национална класификация на професиите и длъжностите (НКПД 2011)- 1 стр.; Покана за съставяне на АУАН изх. № ИЗХ24061574/27.06.2024 г.; Разписка за получаване на поканата от 27.06.2024 г.; Заповед № 3-0639 от 28.06.2024 г. на изпълнителния директор на ИА ГИТ относно възлагане на териториална компетентност; Възражение с вх.

№ ВХ24090008/10.07.2024 г.; Справка от Търговски регистър за актуално състояние; Заповед № ЧР-434/12.04.2024 г.

По делото бяха разпитани свидетелите Г. Т. М., Ц. И. Ц. и В. П. Ц..

В показанията си актосъставителят Г. Т. М. потвърждава изцяло констатациите в акта за установяване на административно нарушение. От разпита й се установява, че в АУАН мястото на извършване на нарушението е описано като “плантация с пауловния, в землището на гр. Л. и гр. Ч.б.”, като тази формулировка е била възприета въз основа на съдържанието на гражданския договор, представен при проверката, в който било посочено, че землището, в което работи лицето Т.Р., е разположено в гр. Л. и в гр. Ч.б.. В с. з актосъставителят г-жа М. не можа да индивидуализира с точност мястото на извършване на нарушението- по думите й проверката е била извършена в района на с. К..

В показанята си другите двама разпитани свидетели- Ц. Ц. и В. Ц. също потвърждават констатациите в АУАН. И те, както и актосъставителя заявяват категорично, че при проверкта са заварили да окопава дръвчета Т.Р., с която дружеството- жалбоподател не е имало сключен трудов договор преди постъпването й на работа. От разпита и на тези свидетели не може да се установи с точност местоизвършването на нарушението. По мнение на свидетелката В. Ц. става въпрос за гранично землище, находящо се между гр. Л. и гр.

Ч.б.. От друга страна, в показанията си свидетелят Ц. Ц. посочва пък, че през цялото време проверяващите са мислели, че се намират на територията на с. К., Община Л. а впоследствие са разбрали, че са действали на територията на Община Ч.б..

Съдът кредитира като добросъвестно дадени, обективни и последователни показанията на разпитаните по делото свидетели с изключение на частта им, отнасяща се до 3 мястото на проверката, респ. мястото на извършване на нарушението. В тази им част съдът не може да ги възприеме като достоверни, тъй като в хода на съдебното следствие се установява, че самите проверяващи са действали при известна неяснота относно точната локация на обекта, в който се извършва проверката.

След преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът достигна до следните правни изводи:

Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е основателна, като съображенията за това са следните:

На основание правомощията си, регламентирани в чл. 63, ал.1 от ЗАНН, съдът извършва цялостна проверка за законосъобразност и правилност на обжалваното НП. В рамките на тази проверка съдът следи дали административно-наказателното производство е протекло правилно и законосъобразно, като обсъжда както редовността и законосъобразността на акта за установяване на административно нарушение (АУАН), така и съответствието на наказателното постановление (НП) с материалния и процесуалния закон.

При извършена служебна проверка съдът констатира, че административнонаказателното производство е било опорочено, тъй като при съставяне на АУАН и при издаване на обжалваното НП не са спазени изискванията на чл. 42, ал.1, т.3 и чл. 57, ал.1, т. 5 от ЗАНН, като мястото на извършване на нарушението е описано неясно и непълно.

Конкретно, в АУАН и в НП е описано, че нарушението е извършено в обект “плантация с пауловния, намиращ се в землището на гр. Л. и гр. Ч.б.”, без да е индивидуализиран конкретен имот, местност или да са посочени други индивидуализиращи белези на мястото. Подобна формулировка не позволява еднозначното определяне на конкретното място на нарушението, тъй като едновременно сочи землища, принадлежащи към две различни административно-териториални единици- община Л. и община Ч.б.. Така посоченото описание противоречи на изискването за яснота и конкретност, заложено в императивните норми на чл. 57, ал.1, т. 5 и чл. 42, ал.1, т. 3 от ЗАНН. В цитираните правни норми са изброени задължителни реквизити, които АУАН и НП следва да съдържат и които имат съществено значение за индивидуализиране на административни нарушение, за определяне на териториалната компетентност на наказващия орган и за гарантиране правото на защита на наказаното лице. Нарушаването на тези изисквания от страна на наказващият орган представлява съществено процесуално нарушение, което е самостоятелно основание за отмяна на наказателното постановление като незаконосъобразно.