Решение № 8 от 21.01.2026, Окръжен съд - Видин

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№8 гр. В., *.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – В., I-ВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на втори декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: АМП

Членове:

ВЙМ

НДН при участието на секретаря ВЕНЕЛИНА Б. ЙОРДАНОВА като разгледа докладваното от АМП Въззивно гражданско дело №

20251300500280 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 258 - чл. 273 ГПК.

С решение № 412/22.07.2025г.,постановено по гр. д. № 1008/2024г., В.ският районен съд е отхвърлил предявеният от Т. Б. М. и Б. Г. М. иск с правно основание чл.109 ЗС против В. Л. С. с ЕГН ********** от гр. В. за осъждането на последната да премахне стопанска постройка, изградена в ПИ с идентификатор *** по КККР на гр. В. на регулационната линия със съседен ПИ с идентификатор *** по КККР на гр. В., като неоснователен.

Решението е обжалвано с въззивна жалба от Т. Б. М. и Б. Г. М.. В жалбата се правят оплаквания за неправилност, необоснованост и незаконосъобразност на решението. Посочва се, че предмета на гр. дело № 1008 / 2024г е за премахване на незаконно изградена постройска селскостопанска сграда / кокошарник на имотната граница между страните. Излага се , че страните по делото Т. Б. М. с ЕГН ********** и Б. Г. М. с ЕГН **********, двамата от гр В., ул."А „ *, са собственици на самостоятелен обект с идентификатор N *** по кадастралната карта и кадастрални регистри на гр В., а В. Л. С. с ЕГН ********** е собственик на самостоятелен обект с идентификатор N *** по кадастралната карта и кадастрални регистри на гр В..

Твърди се, че незаконната постройка, която се иска да бъде премахната е построена на имотната граница между описаните имоти, като е построена без строителни книжа и документи, без съгласието на ищците/въззивници в настоящата инстанция/ като собственици на съседния имот.

Поддържа се, че от експертизата по настоящето дело, и от експертизата на вещото лице, назначено по гр дело № 456/ 2023 на ВРС и към момента, и към предявяване на иска е имало изградена от ответницата незаконна постройка. Дори да е преустановила ползването на незаконната постройка като кокошарник след предявяване на иска, това не променя незаконността на изградената постройка по смисъла на чл 225, ал.2, т.2 от ЗУТ.

Оплакванията са, че съдът не е обсъдил в съвкупност събраните по делото доказателства и при наличие на противоречие в мотивите си, в нарушение на материалните и процесулни правила и норми е постановил решение, с което е отхвърлил предявения иск от Т. и Б.

М.и. Иска се да бъде отменено първоинстанционното решение и се постанови друго по същество, 1 с което да се отхвърли предявения иск.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор, с който се оспорва въззивната жалба като неоснователна. Излагат се доводи за правилност и законосъобразност на решението на ВРС и се иска потвърждаването му.

В съдебно заседание въззивниците чрез процесуалния им представител поддържат жалбата и молят да се отмени решението, като се уважи иска.

Въззиваемият чрез пълномощника си моли да се потвърди първоинстанционното решение.

В.ският окръжен съд, след като взе предвид събраните по делото доказателства и доводите на страните, прие за установено от фактическа страна следното:

Жалбата е подадена в срока по чл. 259 ГПК, от легитимирано лице - страна в процеса, като е заплатена дължимата държавна такса, поради което е допустима.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.

Решението е валидно и допустимо, постановено в рамките на правораздавателната власт на съдилищата по граждански дела и в съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита.

Съгласно цитираната разпоредба на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася по правилността на фактическите и правни констатации само въз основа на въведените във въззивната жалба оплаквания, съответно проверява законосъобразността само на посочените процесуални действия и обосноваността само на посочените фактически констатации на първоинстанционния съд, а относно правилността на първоинстанционното решение той е обвързан от посочените в жалбата пороци.

След съвкупна преценка на всички събрани по делото доказателства с оглед разпоредбата на чл. 235 от ГПК, В.ският окръжен съд приема за установено следното:

Видно от представения Нотариален акт за собственост на недвижим имот № 50, том I, рег. № 828, дело № 8 от 2008 г., ищците Т. Б. М. и Б. Г. М. са собственици на основание покупка и наследство на следния недвижим имот: ПОЗЕМЛЕН имот 297 /двеста деветдесет и седем/ в к-с "Крум Бъчваров" по действащия кадастрален план на гр. В., целият с площ от 402 /четиристотин и два/ кв.м., ведно с построените в имота масивно жилище, със застроена площ от 87,40 /осемдесет и седем цяло и четиридесет кв.м./, и паянтова сграда, със застроена площ от 57,00 /петдесет и седем кв.м./, при съседи на имота: Ценко Илиев Илиев, Кирил Лозанов, Кирил Лозанов Ценов, Ангел Николов Йонов и улица.

По делото е назначена и изготвена съдебно - техническа експертиза, от която се установява, че в ПИ с идентификатор *** по КККР на гр. В. е изградена стопанска постройка на допълващото застрояване - между ПИ *** и ПИ *** с обновени стени от блокчета YTONG върху старите основи - стари тухлени зидове. Съгласно ситуирането на постройки на допълващото застрояване е изградена на вътрешната граница на урегулирания поземлен имот. В заключението на вещото лице е посочено, че съгласно Наредба за определяне обема на животновъдната дейност и местата за отглеждане на селскостопански животни на територията на община В. чл. 28, ал. 1 са забранява отглеждането на селскостопански животни в гр.

В. в първа, втора и трета зона на гр. В., определени с Решение на Общински съвет - В.. Поземлен с идентификатор *** по КККР на гр. В. попада във Втора устройствена зона на гр. В..

Процесната сграда е с двускатен покрив с дървена конструкция покрита с профилирана покривна ламарина в червен цвят, която частично липсва, не е била положена качествено.

В съдебно заседание вещото лице поддържа представеното заключение и допълва, че в 2 стопанската сграда не се отглеждат кокошки, а са складирани вещи.

По делото са разпитани свидетелите БТД - дъщеря на ищците и ННИ - син на ответницата.

При така установените факти, съдът приема от правна страна следното:

За да отхвърли исковата претенция В.ският районен съд е приел, че процесната сграда е изградена на имотната граница със съседен чужд имот. Фактът на незаконно строителство на сградата и използването й за кокошарник, са релевирани от ищците като обстоятелства, ограничаващи упражняването на правото на собственост. Въпросът дали сградата е законно изградена или не не може да бъде квалифициран като обстоятелство, което безусловно налага извод за противоправно действие, препятстващо упражняване правото на собственост по отношение на имота на ищците. Като абсолютно вещно право, правото на собственост изисква от всеки правен субект поведение, с което се дава възможност на титуляра на правото да упражнява собственическите си правомощия на ползване, владение и разпореждане в пълен обем. Въпреки този абсолютен характер на правото, законодателят допуска в определени хипотези това право или някое от правомощията да търпят чуждо въздействие. Когато правото на собственост се ограничава по силата на едно установено извън волята на собственика фактическо положение, то за да се осъди ответника по иска по чл. 109 ЗС да преустанови това фактическо въздействие, следва да се изложат онези обстоятелства, които сочат как се ограничава упражняването на правото на собственост.

Единствено фактът на изграждане на незаконна постройка, без да се установи как и защо това ограничава упражняването на правото на собственост на ищеца, не предполага уважаване на иска.

В случая въведеното от ищците обстоятелство - използването на сградата за кокошарник, е преустановено към момента на разглеждане на претенцията и това се установява както от показанията на разпитаните по делото свидетели, така и от заявеното от вещото лице по приетата съдебно - техническа експертиза. За основателността на иска по чл. 109 от ЗС е необходимо положението, което пречи на правоимащия да използва в пълен обем правото си на собственост, да продължава да съществува към момента на разглеждане на претенцията.

Настоящият състав напълно споделя приетото от РС, че релевантен за изхода на спора по предявения по чл. 109 ЗС иск е въпросът за наличие на неоснователно действие, изразяващо се в незаконен строеж и доколко то пречи на ищеца да упражнява правото си на собственост. На основание чл. 154 ГПК решаващият състав приема, че уважаването на негаторния осъдителен иск е обусловено от кумулативното наличие на две предпоставки: ищецът да е носител на право на собственост /ограничено вещно право върху процесната вещ; неоснователно въздействие върху вещта от страна на ответника, което, без да отнема владението, ограничава, смущава и пречи на пълноценното използване на имота според предназначението му. Съдът приема, че за уважаване на така предявеният иск ищецът следва да докаже твърденията си за факти и обстоятелства, които са предизвикали потърсената съдебна защита и намеса, т. е., че това негово право е нарушено от ответника с посегателства, които ограничават и/или пречат на собственика да осъществява спокойно и в пълен обем своите правомощия. Това е така, защото съобразно доказването на това какви са извършените от ответника действия, с какво те смущават неговото право на собственост и в рамките на това основание, както и на формулирания петитум съдът е длъжен да даде защита на спорното право. Т.е. самият факт на незаконен строеж не е достатъчен сам по себе си, за да се приеме за основателен негаторния иск за премахването му, без да е налице установено негативно въздействие върху възможността ищецът да упражнява в пълен обем правото си на собственост.

Така, в решение № 316 от 18.02.2005 год. на ВКС по гр. д. № 2746/2003 год. е посочено, че „за да бъде уважена негаторната претенция, не е достатъчно само да се установи, че постройката е незаконна и не се намира на допустимото отстояние от страничната дворищнорегулационна линия.

Това е само първата от предпоставките, кумулативното наличие на които прави основателен един иск по чл. 109 ЗС. Необходимо е ищецът да докаже, че тя му пречи да упражнява в пълен обем правата си на собственик”.

В Този смисъл са Решение № 388 от 28.02.2012 г. по гр. д. № 983/2010 г. на ВКС, Решение № 348 от 16.10.2012 г. по гр. д. № 903/2011 г. на ВКС, както и Тълкувателно Решение № 4/2015 год. на ОСГК на ВКС, в което е прието следното: „С оглед на твърденията на ищеца и събраните по делото доказателства по всяко дело, съдът следва да извърши конкретна преценка относно това дали неоснователните действия или бездействия на ответника по негаторния иск създават за ищеца 3 пречки за упражняване на правото му на собственост и дали тези пречки са по-големи от обикновените".

Установено е по делото по безспорен начин , че постройката е незаконна – изградена без разрешение за строеж, но не е доказано по делото наличието на другата предпоставка за основателност на предявения иск – изграденото да пречи, ограничава или смущава притежаваното от ищеца право на собственост върху съседния имот.

Негаторният иск е средство за правна защита на собственика срещу всяко неоснователно действие /бездействие/ или създадено състояние, което му пречи да упражнява своето право според предназначението на имота си или в съответствие с обема на това право. В случая е установено, че в хода на делото ответницата е преустановила отглеждането на кокошки, и е довършила покрива на постройката. Т.е. не е установено строежа да пречи на ищците да упражняват правото си на собственост, а и не се твърди постройката да пречи по някакъв друг начин. Ищците посочват, че постройката е незаконно изградена и искат премахването й именно на това основание.

Както правото на собственост на ищеца, така и правото на собственост на ответниц ата не следва да търпи неоснователни ограничения, поради което и при предявеният негаторен иск ищецът е имал доказателствената тежест да установи по несъмнен начин твърденията си. При липсата на доказателства за това, че построявянето на сградата, собственост на ответницата, пречи на ищците по твърдения от тях начин да упражняват правото си на собственост върху жилището в съседния парцел, предявеният от Т. Б.М. и Б. Г.М. негаторен иск се явява неоснователен.