Определение № 30291 от 20.08.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 30291 гр. София, 20.08.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 29 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Виктория М. Станиславова като разгледа докладваното от Виктория М. Станиславова Гражданско дело № 20261110108278 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба на Р. Д. К., чрез адвокат Д. М., срещу „И.А.М“ АД.

В законоустановения срок е постъпил писмен отговор на исковата молба от ответника И.А.М“ АД, чрез юрисконсулт Д.К.

Като съобрази, че размяната на книжа е приключила и на основание чл. 140 ГПК, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 14.10.2026 г., 13:30 часа, за която дата да се призоват страните.

ИЗГОТВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:

Предявен е за разглеждане осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 99 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 7,22 евро с левова равностойност 14,13 лева – платени без основание суми по нищожен Договор за паричен заем № ****************** г., което вземане е прехвърлено на ищцата с Договор за цесия от 03.02.2026 г., сключен между нея и А,Й,Я, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 27.03.2026 г. до окончателното плащане.

В исковата молба се навеждат фактически твърдения, че на 17.11.2020 г. е сключен договор за паричен заем № 3979327 между А,Й,Я – като заемател, и „И.А.М“ АД – като заемодател, по силата на който ответното дружество е предоставило в заем на заемателя сумата от 600,00 лева, която е следвало да бъде върната на анюитетни месечни вноски, при годишен процент на разходите /ГПР/ от 41,34 % и годишен лихвен процент /ГЛП/ от 35 %. В чл. 4 от договора за заем е било предвидено, че потребителят следва да предостави на заемодателя едно от следните обезпечения: две физически лица – поръчители, банкова гаранция или одобрено от заемателя дружество – гарант, което предоставя гаранционни услуги. На датата на сключване на договора за заем е бил сключен и Договор за предоставяне на поръчителство № ****************** г., по силата на който „ФБ“ ЕООД е поел задължението да обезпечи пред „И.А.М“ АД изпълнението на задълженията на А,Й,Я по договора за заем, като обезпечението се изразявало в наличие на парични средства и готовност за изплащане на задълженията на заемателя. Въз основа на сключения договор за поръчителство заемателят се е задължил да заплати на гаранционното дружество сумата от 1

303,30 лева, чието плащане е било разсрочено заедно с вноските по договора за заем. В чл.

3, ал. 1 от договора за поръчителство е било уговорено, че възнаграждението се дължи в полза на „ФБ“ ООД, но „И.А.М“ АД е овластен да получи плащането. С влязло в сила Решение № 65/14.03.2023 г., постановено по гр. д. № 1225/2022 г. по описа на Районен съд – К. е било признато за установено, че договорът за предоставяне на поръчителство № ****************** г. е нищожен. Ищцата поддържа, че възнаграждението по договора за предоставяне на гаранция представлява част от общия разход по кредита за потребителя по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК и е следвало да бъде включено при изчисляване на ГПР съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК. Твърди, че в процесния случай това не е сторено, което обуславя недействителност на сключения договор за заем. На основание чл. 23 ЗПК на връщане по недействителен договор за заем подлежи само чистата стойност на кредита, поради което платеното над тази стойност подлежи на връщане. Сочейки, че в разглежданата хипотеза потребителят е извършил плащания в ползва на ответното дружество, надхвърлящи чистата стойност на кредита, ищцата посочва, че на 03.02.2026 г. между нея и А,Й,Я е бил сключен договор за цесия, по силата на който А.Я й е прехвърлила вземането си срещу „И.А.М“ АД в размер на 7,22 евро с левова равностойност ОТ 14,13 лева, представляващо платена без основание сума по договор за паричен заем № ****************** г. Счита, че исковата молба следва да се счита за надлежно уведомление за извършената цесия и моли за уважаване на предявения иск, както и за присъждане на сторените по делото разноски.

В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба от ответника „И.А.М“ АД, с който се оспорва в цялост предявеният иск.

Развиват се аргументи, че активно процесуално легитимирано да предяви иска по чл. 55, ал.

1, пр. 1 ЗЗД е единствено лицето, което фактически е предоставило нещо при липса на правно основание за това, като в случая в сезиращата съда искова молба липсват твърдения ищцата Р. Д. К. да е страна по договор за кредит с ответното дружество и въз основа на такъв договор тя да му е заплатила претендираната сума. Дори да се приеме, че последната е легитимирана да предяви иска по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, ответникът поддържа, че неговата основателност е обусловена от предварително обявяване на недействителността на сключения договор за кредит, твърдения и доказателства за което в конкретния казус липсват. Наред с това, поддържа, че сключеният между ищцата и заемателя А,Й,Я договор за цесия е нищожен, тъй като към момента на сключването му вземането, което е негов предмет, не съществува. Оспорват се още твърденията за недействителност на договора за паричен заем и се твърди, че възнаграждението по договора за предоставяне на гаранция не следва да бъде включено в ГПР по договора за кредит. Релевира се и възражение за изтекла погасителна давност. Предвид изложеното, се моли за отхвърляне на предявения иск и присъждане на сторените разноски.

По разпределението на доказателствената тежест между страните:

УКАЗВА на ищцата, че е в нейна доказателствена тежест да докаже при условията на пълно и главно доказване следните обстоятелства: че по договор за паричен заем № ****************** г., сключен между А,Й,Я – като заемател, и „И.А.М“ АД – като заемодател, са заплатени твърдените суми от заемателя, надхвърлящи чистата стойност на кредита; наличието на валиден договор за цесия между ищцата и А,Й,Я, по силата на който ищата е придобила претендираното вземане; че ответникът е надлежно уведомен за извършената цесия; осъществяването на обстоятелства, които са основание за спиране и/или прекъсване на погасителната давност за вземането.

УКАЗВА на ответника, че е в негова доказателствена тежест да докаже наличието на валидно правно основание за получаване на платените по договора суми – наличието на действителен договор за потребителски кредит, въз основа на който са извършени начисления на процесните стойности.

УКАЗВА на страните, че на основание чл. 7, ал. 3 ГПК съдът следи служебно за 2 наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, като им ПРЕДОСТАВЯ ВЪЗМОЖНОСТ в срок до насроченото съдебно заседание да изразят становище относно наличието/липсата на неравноправни клаузи в процесния договор.

По доказателствата:

ДОПУСКА и ПРИЕМА представените с исковата молба документи като писмени доказателства по делото.

ДОПУСКА и

НАЗНАЧАВА съдебно-счетоводна експертиза със задачи, формулирани в исковата молба при депозит в размер на 200,00 евро, вносим от ищцата в 3дневен срок от връчване на настоящото определение.

НАЗНАЧАВА за вещо лице С.Р.И.

Съдът приканва страните към сключване на съдебна спогодба, към медиация или извънсъдебно доброволно уреждане на спора.

Разяснява на страните, че при постигане на съдебна спогодба дължимата държавна такса е в половин размер и спорът ще се разреши в по-кратки срокове.

Указва на страните, че за постигане на съдебна спогодба следва да се явят лично в съдебно заседание или да упълномощят свой процесуален представител, който от тяхно име да постигне спогодба, за което следва да представят по делото изрично пълномощно.

Препис от определението да се изпрати на страните, а на ищеца – и препис от отговора на исковата молба.

Определението не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3