Определение № 510 от 15.05.2024, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 510 гр. София, 15.05.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 6-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Камен Иванов

Членове:

Владимир Астарджиев

Величка Цанова като разгледа докладваното от Камен Иванов Въззивно частно наказателно дело № 20241000600620 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.440 ал.2 вр.чл.345,ал.1 вр.чл.341 ал.2 НПК,като е образувано по частен протест на прокурор от Софийска градска прокуратура против протоколно определение №2150/26.04.2024 година на Софийски градски съд,постановено в открито съдебно заседание по н.ч.д.

№2391/2024 година по описа на съда.

С атакуваното определение е уважена молбата на осъдения Ц. Т. С.,роден на ******** година в гр.***,с установен постоянен адрес,българин,български гражданин, осъждан,със средно образование,неженен,ЕГН ********** за условно предсрочно освобождаване от неизтърпяна част на наложено му наказание „лишаване от свобода” по реда на гл.ХХХV,раздел І-ви,чл.437-442 НПК за останалия срок на изпълнение на наказание „лишаване от свобода”.

В частния протест се твърди,по същество,че атакувания съдебен акт е неправилен, незаконосъобразен и постановен в противоречие с установени по делото факти и обстоятелства.Твърди се,че е налице,от една страна предпоставката по чл.70 ал.1,т.1,пр.2 НК ,но не е налице втората предпоставка,изискуема от Закона,свързана с поправянето на осъденото лице.

Сочи се,че първият съд не е съобразил факта,че опасността от рецидив е снижена една с 2 точки в хода на водения поправителен процес,не е съобразено колебливото поведение на осъденото лице,доколкото в някои наблюдавани дефицитни зони е налице прогрес,за разлика от други 1 дефицитни зони,в които напредък не е отбелязан,а е отчетен регрес.Твърди се,че не е оценен коректно изготвения доклад на инспектор СДВР,нито е отчетено,че прогресивната система не е изпълнена.В тази насока се акцентира,че осъденото лице е награждавано,но и наказвано по веднъж,а режима на изпълнение на наказанието-„строг“ не е променян.

Твърди се,че възможността осъдено лице да работи се определя по преценка на съответния ръководител съобразно квалификация и необходимост,а за осъденото лице съществува ясно разписано нормативно задължение да има съответно поведение по отношение на затворническата администрация по силата на чл.96 и чл.97 от ЗИНЗС.

В обобщение,като се приема,че макар да са налице данни за положителна промяна в поведението на осъденото лице С.,се твърди,че тя не е достатъчна за решаващ извод за неговото поправяне,респ. за прилагане института на т.н.“условно предсрочно освобождаване“.

На тази основа се претендира отмяна на атакувания съдебен акт и оставяне без уважение на направеното искане.

Съдът,като прецени оплакванията в частния протест до въззивния съд и провери атакуваното определение,въз основа на собствена оценка на доказателствата по делото,намери подадения протест за процесуално допустим,а преценен по същество-за основателен.

Съображенията са следните:Осъденият Ц. Т. С. е роден на ******** година в гр.***,има установен постоянен адрес,българин,български гражданин е,осъждан е няколкократно,със средно образование,не е женен,ЕГН **********.Понастоящем изтърпява наказание „лишаване от свобода“ в Затвор гр.***.

Посочи се,че

С. е осъждан няколкократно,като с протокол№1119/09.03.2023 година по реда на чл.306 ал.1,т.1 НПК е определено общо наказание „лишаване от свобода“,което осъденото лице следва да изтърпи,като е приложена и нормата на чл.68 НК за част от наказание „лишаване от свобода“.Определено е общо наказание от 2 години и 6 месеца „лишаване от свобода“,като е определен първоначален „строг“ режим на изтърпяване на наказанието.

По реда на чл.68 ал.2,пр.3 НК е постановено С. да изтърпява наказание 6 2 месеца „лишаване от свобода“,наложено с присъда по нохд №79/2014 година на ОС-Благоевград, присъединено е наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за определен период от време,като е приспаднато изцяло изтърпяно наказание „пробация“ за срок от 1 година,наложено на осъденото лице по нохд№16990/2015 година от РС-София,изтърпяно изцяло.

Приложена е нормата на чл.59 ал.2 вр.ал.1 НК по отношение на времето,през което осъденото лице е задържано под стража,по ЗМВР или е търпял наказание.

Видно от приложените по делото писмени доказателства С. първоначално е постъпил в затвора гр.*** на 06.01.2023 година с начало на наказанието от посочената дата и режим на изтърпяване на наказанието„строг“,като приведеното по реда на чл.68 ал.2 НК наказание „лишаване от свобода„ от 6 месеца е изтърпяно към 02.06.2023 година,след което С. търпи наказание „лишаване от свобода“ за срок от 2 години и 6 месеца,със зачитане на 6 месеца.

Наказанието,както се посочи и по-горе се изпълнява при първоначално определен „строг“ режим,който понастоящем не е променян.

Първоначалната оценка на риска от вреди и рецидив е определена на 37 точки,променена на 35,според посочения доклад на инспектор СДВР.

Към датата на постановяване на атакувания съдебен акт-26.04.2024 година осъденият Ц. С. е изтърпял фактически 1 година,4 месеца и 24 дни,като към тази изтърпяна част са добавени и зачетени 3 месеца от работа или всичко-1 година,7 месеца и 24 дни,вж.справка №101/26.04.2024 година от МП,ГД “ИН“,затвор гр.***,л.24 от делото.

Остатъкът към посочената дата е 10 месеца и 6 дни.

За да постанови атакувания пред САС съдебен акт,първият съд е анализирал писмените доказателства,събрани надлежно по делото-становища изх.№101/16.04.2024 година,л.2-ри и справка №101/26.06.2024 година от МП,ГД “ИН“,затвор гр.***,л.24 от делото по чл.437 ал.2 НПК от началник на Затвора гр.***,доклад по чл.155 ЗИНЗС за лишения от свобода С. ,л.4л.6,изготвен от инспектор СДВР на 04.04.2024 година,ведно с план на присъдата,л.3, изготвен от инспектор СДВР при Затвор гр.***,писмени доказателства, приложени към досие №19/2023 година на лишения от свобода 3

Ц. Т. С.,относими към обстоятелства, подлежащи на установяване по реда на чл.439а ал.2 вр.ал.1 НПК.

По същество на правния спор следва да се посочи следното:

Няма спор,съгласно чл.70 ал.1 НК,че за прилагане института на УПО е необходимо кумулативно да са налице две предпоставки:

-осъденият С. да е дал доказателства за своето поправяне и -да е изтърпял фактически не по-малко от 1/2 от наказанието си.

Въззивният съд намира,че правилно и законосъобразно първият съд е намерил и приел да е налице предпоставката по чл.70 ал.1,т.1 НК във връзка със срока на фактическо изтърпяване на определеното наказание „лишаване от свобода“ на осъдения Ц. С..

По същество спор в тази насока между страните няма.

Оценявайки втората изискуема от Закона предпоставка за прилагане института на условното предсрочно освобождаване,свързана с доказателствата за поправяне на осъденото лице, настоящият съд намира,че първия съд не е отчел с необходимото внимание,прецизност и аналитичност данните за поведението на осъдения С. в хода на изтърпяване на наложеното му наказание „лишаване от свобода“ и провеждания корекционен процес.

Първият съд,макар и лаконично е отчел разписаното в чл.439а НПК,като е оценявал,както доказателствата за поправяне на осъдения Ц. С.,свързани със степента на изпълнение целите на наказание по плана на присъдата и установеното в положителна насока,така и останалите факти,очертаващи степента на завършеност на този корекционен процес Решаващият извод на първия съд,че по същество този процес е завършен и са постигнати целите на наказанието не се споделя откъм обоснованост и законосъобразност от настоящия съдебен състав.

Въззивният съд също,както е сторил и първият съд,оценява констатирани положителни тенденции в хода на корекционния процес при превъзпитанието и поправянето на осъдения С.,но подлага на задълбочена оценка и фактите,сочещи неустойчива тенденция за преодоляване на констатирани дефицити в наблюдаваните зони,проявена в хода на този корекционен процес.

Основателно е оплакването на представителя на държавното обвинение,че атакувания съдебен акт е необоснован и неправилен.Твърденията в тази 4 насока сочат на коректен и точен анализ на мотивите към атакувания съдебен акт,на основа установените по делото факти и обстоятелства.Съобразявайки данните от становището на началника на затвора гр.*** и инспектор СДВР,както и данните,приложени в досието на осъдения С.,първият съд коректно е посочил,че осъденото лице спазва и не нарушава/с едно констатирано изключение/ установените правила на поведение в пенитенциарното заведение,като има коректно отношение към затворническата администрация и дължимо отношение към служителите.Отчетено е,че осъденият С. е работил,като е изпълнявал отговорно трудовите си задължения.Наказван е със заповед за допуснато от него нарушение на режимни правила,като е и награден.Констатира се, че преимуществено спазва режимните ограничения,а заповедта за налагане на второ наказание по повод трудова дейност е отменен и не се отчита във вреда на осъденото лице. Характеристичните данни за осъдения С. сочат,че не се касае за първо осъждане,но в тази част те няма да се вземат предвид от решаващия съд по силата на разписаното в Закона.

Оценяваните факти по делото сочат осъдения С. като лице без прояви на агресия спрямо трети лица в пенитенциарното заведение,не са констатирани дискриминационни нагласи и осъденият е със запазени социални контакти.

От друга страна настоящият съд отчита да е налице неустойчиво и колебливо поведение на осъдения С. в желаната трайна положителна насока на поправяне,установена е липса на изградени устойчиви положителни модели на подражание и остават непреодолени дефицити в наблюдавани зони за превъзпитание.

Някои от тези проблемни зони са останали без достатъчно внимание в оценката на първия съд.

Настоящият съд по принцип не открива превратно тълкуване на доказателствените източници,относими към законосъобразното решаване на поставените от Закона въпроси в това наказателно производство.Този извод на настоящият съд е свързан с начина,по който първият съд,съобразявайки отразеното в изготвения по делото доклад за осъдения С. е отчел коректно данните,установяващи стремеж осъдения да спазва примерно поведение,уважителното отношение към затворническата администрация,отчетената трудова активност и инициативност в част от 5 наблюдавания период.Всички тези обстоятелства са очертани и от въззивния съд по-горе при ясно акцентирана липса на агресивни и дискриминационни прояви от осъдения в пенитенциарното заведение.

Следва да се посочи,обаче,че обективно несъответни на доказателствените източници са изводите на първия съд за това да са налице категорични данни за поправянето и превъзпитанието на осъдения С.,в това число да се реализирани,ако не в пълнота,то във възможен максимален аспект,целите на прогресивната система.Видно е,че и понастоящем осъдения С. изтърпява наказание при „строг“ режим,а рискът от вреди,с оглед първоначално определената средна степен /37 точки/ на риск,не е променен съществено,като е снижен само с 2 пункта.Това са изключително важни основания,при оценката на които да се приеме,че се постигат резултатите на т.н.“прогресивна система“.В представения по делото доклад на инспектор СДВР и в становището на началника на Затвора изрично се сочи,че тези две предпоставки не са реализирани.Видно е,че при отчитане са отделните точки по дефицитни зони са посочени показатели,които не се отнасят точно към посочените 35 точки,поради което следва да се оценява внимателно от затворническата администрация конкретния напредък и/или регрес при оценяването.От друга страна въззивният съд не намира основание да приеме,че липсва адекватна оценъчна дейност или е налице предубеденост при оценка на поведението на осъдения С. от страна на затворническата администрация.Липсва основание настоящия съд да приеме,че при оценка на постигнатите резултати в хода на водения корекционен процес за осъдения С.,включително свързаните с оценка за риск от вреди и рецидив,затворническата администрация действа незадълбочено и/или некоректно.

Настоящият съд анализира изводите на инспектор СДВР при затвор гр.***,касателно наблюдаваните в хода на корекционния процес дефицитни зони.За пълнота на изложението следва да се посочи,че се касае за наблюдавани динамични фактори,изменящи се с оглед резултата в хода на възпитателната работа с осъдено лице,като част от наблюдаваните параметри са статични /напр.извършени правонарушения,за които е осъдено едно лице/,а други са вътрешно динамични и променливи.Няма спор,че право и задължение на съответните лица от затворническата администрация е да обсъдят и наблюдават зоните за въздействие,особено тези , които намират за 6 дефицитни,пряко свързани с формиране оценката за риск от рецидив.Няма спор,че на основа заповед на Министър на правосъдието са утвърдени правила и принципи за работа в пенитенциарни заведения,по които се отчита оценка от риск от рецидив,като на специализираната затворническа администрация е дадено право на свободна преценка за начина на изготвяне на първоначален план на присъдата,изменения в този план в хода на възпитателната работа с осъденото лице,при стриктно посочени срокове,в които следва да бъде извършена оценка на риска от рецидив и вреди,както и планиране и/или препланиране на присъдата.