Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 45 от 09.01.2024, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно гражданско дело 11722/2022
Вид
Решение № 45
Подписан
09.01.2024
В сила
09.01.2024
Състав
Стела Кацарова, Виктория Мингова, Йоана Милчева Генжова

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 45 гр. София, 04.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-А СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Стела Кацарова

Членове:

Йоана М. Генжова

Виктория Мингова при участието на секретаря Цветелина П. Добрева Кочовски като разгледа докладваното от Виктория Мингова Въззивно гражданско дело № 20221100511722 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 - чл. 273 ГПК.

С Решение № 20054795 от 24.08.2022 г., постановено по гр. д. № 58424/2020 г. по описа на СРС, ГО, 54 състав, е признато за установено по предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. чл. 153 ЗЕ, че в правната сфера на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *******, съществуват следните вземания от В. Ц. П., ЕГН **********: за сумата от 144, 60 лева, представляваща цена на потребена в периода от м. 05.2017 г. до м. 04.2019 г. топлинна енергия в имот, представляващ апартамент № 7, находящ се в гр. София, ж.к. *******, както и за сумата от 22, 20 лева, представляваща цена на предоставена в същия период услуга дялово разпределение, ведно със законната лихва върху главните вземания, считано от 01.07.2020 г. до окончателно изплащане на задължението, за които парични притезания по ч. гр. дело № 28312/2020 г. по описа на СРС, 54 състав, е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, като са отхвърлени тези искове за разликите до пълните предявени размери и периоди, както следва: иска за цена на топлинна енергия – за разликата над установената като дължима сума до първоначално предявения размер от 200, 14 лева и за периода от м. 07.2016 г. до м. 04.2017 г., а иска за цена на услугата дялово разпределение – за разликата над установената като дължима сума до първоначално предявения размер от 24, 13 лева и за периода от м. 03.2017 г. до м. 04.2017 г., както и изцяло предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че в правната сфера на „Топлофикация 1

София“ ЕАД, ЕИК *******, съществуват следните вземания от В. Ц. П., ЕГН **********: за сумата от 31, 53 лева, представляваща обезщетение за забава, начислено върху цената на топлинната енергия за времето от 15.09.2017 г. до 18.06.2020 г., както и за сумата от 5.32 лева, представляваща законна мораторна лихва върху цената на услугата дялово разпределение за периода от 01.05.2017 г. до 18.06.2020 г., за които парични притезания по ч. гр. дело № 28312/2020г. по описа на СРС, 54 състав, е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.

Срещу постановеното съдебно решение в частта, с която са уважени предявените от „Топлофикация София“ ЕАД установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79,ал. 1 ЗЗД вр. чл. 153 ,ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 144, 60 лв. за периода 01.05.2017 г. – 30.04.2019 г. – главница за топлинна енергия, както и за сумата от 22, 20 лв. – главница за услугата дялово разпределение на топлинна енергия за периода 01.05.2017 г.

– 30.04.2019 г., е депозирана в срок въззивна жалба от ответника в първоинстанционното производство – В. Ц. П.. В жалбата се излагат доводи за неправилност и необоснованост на първоинстанционното решение, както и за нарушение на материалния закон при постановяването му.

Жалбоподателят счита, че няма доказателства ОУ да са влезли в сила, както и процесният обект да е въведен в експлоатация с разрешение за ползване.

Поддържа, че съгласно заключението на СТЕ липсва периодична проверка на СТИ за периода 2018 г. – 2020 г., както и че не се установява наличието на облигационно правоотношение. Претендира разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ищеца – „Топлофикация София“ ЕАД. Въззиваемият оспорва подадената въззивна жалба. Счита решението за правилно и обосновано и моли за потвърждаването му, както и за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите, наведени с въззивната жалба, за наличието на пороци на атакувания съдебен акт, приема следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо в обжалваната част. Не са допуснати нарушения на императивни материални норми, както и на процесуалния закон.

Решението в частта, с която са отхвърлени предявените искове, е влязло в сила като необжалвано.

По същество въззивният съд намира, че решението на СРС, е правилно.

Съобразно чл.

272

ГПК, когато въззивният съд потвърди първоинстанционното решение, мотивира своето решение, като може да препрати и към мотивите на първоинстанционния съд. В случая, при обсъждане само на оплакванията по въззивната жалба с оглед чл. 269, изр. 2 ГПК, настоящият съдебен състав намира, че крайните изводи на двете 2 инстанции съвпадат. Съдът възприема фактическите и правни констатации в обжалваното решение, срещу които се възразява в жалбата. Решението следва да се потвърди и по съображения, основани на препращане към мотивите на първоинстанционния съд в частта им, оспорена в жалбата.

В отговор на оплакванията по жалбата, въззивният съд приема следното:

Предявени са за разглеждане по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК обективно кумулативно съединени положителни установителни искове с правно основание по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Основателността на исковата претенция по чл. 79, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, вр. чл. 150 от ЗЕ е обусловена от наличието на следните предпоставки (юридически факти), а именно: валидно облигационно правоотношение по договор за доставка на топлинна енергия за битови нужди, по силата на което ищецът е предоставил на ответника на адреса на процесния имот и заявения период услуги, чиято цена възлиза на претендираната сума, а за ответника е възникнало задължението за заплащането им. Установяването на тези обстоятелства е в тежест на ищеца. В тежест на ответника (при доказване на предпоставките за основателност на иска) е да установи по делото погасяване на задълженията си към ищеца.

Първоинстанционният съд е основал решението си на база приетите по делото доказателства за качеството потребител на ТЕ на ответника като собственик на топлоснабдено жилище, за наличието на облигационна връзка между ищеца и ответника по доставка на ТЕ по договор при Общи условия, обвързващи ги, и за размера и цената на реално доставената и отчетена ТЕ за жилището му, установен от приетите по делото писмени доказателства и заключението на назначената по делото съдебно-техническа експертиза (СТЕ), и при липса на доказателства за некачествено изпълнение, е уважил исковете за непогасените по давност главници за цената на ТЕ и за услугата дялово разпределение. Изложените от първоинстанционния съд фактически констатации и правни изводи, основани на приетите по делото доказателства, въззивният съд споделя и на основание чл. 272 от ГПК, препраща към тях, без да е необходимо да ги повтаря.

По оплакванията в жалбата настоящият въззивен състав намира за необходимо да добави следното:

Съгласно разпоредбата на § 1, т. 42 от ДР на ЗЕ (редакция изм. и доп. ДВ, бр. 74 от 2006 г.), „потребител на топлинна енергия за битови нужди“ е това физическо лице – собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за домакинството си, а според § 2а от ДР на ЗЕ (нов – ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.), „битов клиент“ е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди.

Ответникът е собственик на процесния апартамент, видно от Нотариален акт за учредяване на вещно право на строеж № 75, том IV, рег. № 3

8530, дело № 588 от 2007г., че на 09.11.2007 г. и разрешение за ползване № СТ-05-94/16.01.2013г. на ДНСК, видно от което сградата, в която се намира процесният имот, е въведена в експлоатация преди началната дата на исковия период, като идентичността между адреса на описаната в нотариалния акт сграда и процесния имот, от своя страна, се установява от удостоверение от „ГИС-София“ ЕООД. Не се твърди, нито по делото има данни някой друг да е придобил собствеността върху апартамента или вещното право на ползване върху същия, няма данни и в исковия период друго лице да е било ползвател на облигационно основание на жилището, със сключен с топлопреносното предприятие договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди, поради което следва да се приеме, че през процесния период именно ответникът е бил изключителен собственик на жилището и като такъв потребител на доставяната от ищеца топлинна енергия, поради което е и материално легитимиран да отговаря за заплащане на цената . Предвид изложеното, доводите на въззивника за липса на договорно правоотношение между страните за процесния имот са неоснователни.

Според разясненията, дадени с Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г. на ВКС по тълк. дело № 2/2017 г., ОСГК, присъединяването на топлофицирани жилищни сгради с изградени инсталации към топлопреносната мрежа, както на заварените от ЗЕ, така и на новоизградените сгради, се извършва въз основа на писмен договор (чл. 138, ал. 1 ЗЕ и чл. 29 36 Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването; писмената форма не е форма за действителност, а за доказване) със собствениците или титулярите на вещното право на ползване върху топлоснабдените имоти в сградите, които поради това са посочените от законодателя в чл. 152, ал. 1 ЗЕ клиенти на топлинна енергия за битови нужди, дължащи цената на доставената топлинна енергия по сключения с топлопреносното предприятие договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи условия. Предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет – доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия. Това се отнася и за редакциите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, отпреди ДВ, бр.

54 от 2012 г., визиращи като страна по договора за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи условия потребителите на топлинна енергия за битови нужди.

Съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕР (писмена форма на договора не е предвидена). Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник в 4 градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите (чл. 150, ал. 2 от ЗЕ). В случая е несъмнено, че Общите условия на ищцовото дружество са влезли в сила, доколкото са били публикувани, като по делото не са релевирани нито твърдения, нито има данни, че ответникът е упражнил правото си на възражение срещу Общите условия в срока по чл. 150, ал. 3 ЗЕ. Поради изложеното, следва да се приеме, че през исковия период между страните по делото са били налице договорни отношения по продажба на топлинна енергия за битови нужди с включените в него права и задължения на страните, съгласно ЗЕ и Общите условия.

Според чл. 139, ал. 1 от ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда – етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ (чл. 139 - чл. 148) и в действалата към процесния период Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването (Обн. ДВ, бр. 34 от 24.04.2007 г., отменена с Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020 г. за топлоснабдяването, Обн. - ДВ, бр. 25 от 20.03.2020 г.).