Определение № 289 от 26.06.2026, Апелативен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 289 гр. Пловдив, 26.06.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Станислав П. Георгиев

Членове:

Надежда Л. Махмудиева

Христо В. Симитчиев като разгледа докладваното от Христо В. Симитчиев Въззивно частно гражданско дело № 20265000500318 по описа за 2026 година Производство по реда на чл.274,ал.1 ГПК.

Образувано е по частна жалба вх.№6692/07.05.2026г. от Н. М. К., чрез адв. М. против Определение №503/09.04.2026 год. по възз. гр. дело №93/2026 година по описа на ОС- С.З., с което се ВРЪЩА на основание чл.129, ал.3 ГПК жалба с вх.№17172 от 18.12.2025 г. на Н. М. К. от гр. С.З. и се ПРЕКРАТЯВА производството по в.гр.д. № 93/2026 г. по описа на Старозагорския окръжен съд.

В жалбата се излагат се доводи за незаконосъобразност и необоснованост на обжалваното определение, за което са изложени конкретни съображения. Есенцията на същите е, че всъщност подадената от Н. М. К. жалба с вх.№17172 от 18.12.2025 г. е била ясна и не е имало необходимост от оставянето й без движение, поради което и съдът е следвало да се произнесе по същество по нея, а не да я връща и да прекратява производството. Иска се отмяна на атакуваното определение и връщане на делото на първоинстанционния съд с указания за продължаване на съдопроизводствените действия.

Пловдивският апелативен съд намира, че частната жалба е допустима, тъй като е подадена срещу акт на първоинстанционния съд, който подлежи на обжалване, тъй като прегражда по-нататъшното развитие на делото. По същество, жалбата е неоснователна по следните съображения:

1

Според изложената в жалба с вх.№17172 от 18.12.2025 г. от Н. М. К. фактология, срещу жалбоподателката е образувано изп. дело №7/2019г по описа на ЧСИ въз основа на издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по делото от 2018г. Посочено е, че жалбоподателката е подала жалба за прекратяване на изп. дело поради изтекла погасителна давност, но ЧСИ отказва да изпрати жалбата в съда, въпреки че е заведена с входящ номер.

Посочено е също, че този отказ се счита са незаконосъобразен и в нарушение на чл.436 ГПК. Поискано е от съда да приеме подадената жалба и да разпореди на ЧСИ Д. да изпрати цялата преписка по делото за съдебно разглеждане. С жалбата до окръжния съд е поискано предоставяне на правна помощ и освобождаване от държавна такса по производството.

С определение № 340 / 05.03.2026г., окръжният съд оставя без движение жалбата на Н. М. К. с вх. № 17172 от 18.12.2025 г., като й указва, в 1седмичен срок от връчването на това определение, да конкретизира изрично срещу кои действия на ЧСИ Д. е насочена жалбата й с вх. № 17172 от 18.12.2025 г.; че жалбата следва да отговаря на изискванията на чл.260, 261 и 262 ГПК, в т.ч. в какво се състои порочността на обжалваните действия и в какво се състои искането, както и че съгласно чл.435 ГПК на обжалване подлежат само изрично посочените в текста на тази правна норма действия на съдебния изпълнител.

Тъй като с определение №277/19.02.2026г., окръжният съд е предоставил правна помощ на жалбоподателката, а с определение №339/05.03.2026г., е назначил адв.М. да осъществява правната помощ, на последната е връчен препис от определение № 340 / 05.03.2026г., с оглед изпълнение на дадените указния за отстраняване нередовностите на жалбата. В определения от съда 1седмичен срок, от жалбоподателката, чрез служебния й адвокат, обаче не са предприети никакви действия в тази насока, поради което, с обжалваното определение, окръжният съд ВРЪЩА на основание чл.129, ал.3 ГПК жалба с вх.№17172 от 18.12.2025 г. на Н. М. К. от гр. С.З. и прекратява производството по в.гр.д. № 93/2026 г. по описа на Старозагорския окръжен съд.

Според настоящата инстанция, от цитираното по-горе съдържание на жалба с вх.№17172 от 18.12.2025 г. от Н. М. К. не може да се формира ясен извод кое точно действие на ЧСИ се обжалва, съотв. кой акт на ЧСИ, с който е осъществено обжалваното действие, е предмет на жалбата. При наведени 2 твърдения, че Н. К. е подала жалба за прекратяване на изп. дело поради изтекла погасителна давност, но ЧСИ отказва да изпрати жалбата в съда, въпреки че е заведена с входящ номер и че този отказ е незаконосъобразен, следвало е да се уточни от жалбоподателката какво е конкретното действие, което се обжалва – отказът да се администрира жалбата до съда, отказът да се прекрати изпълнителното производство поради изтекла погасителна давност.

Потвърждение за посочената неяснота е и искането да се приеме жалбата и да се разпореди на ЧСИ да изпрати цялата преписка по делото за съдебно разглеждане, което навежда по-скоро че се касае за обжалване отказ на ЧСИ да изпрати на съда подадена до него жалба за прекратяване на изп. производство.

Поради това, съвсем резонно и в съответствие със задълженията си по закон и процесуалните изисквания към жалбите в чл.260 ГПК, окръжният съд е оставил жалбата без движение като нередовна и е дал на страната указания да конкретизира изрично срещу кои действия на ЧСИ Д. е насочена жалбата й с вх. № 17172 от 18.12.2025 г., да посочи в какво се състои порочността на обжалваните действия и в какво се състои искането, както име предвид, че съгласно чл.435 ГПК, на обжалване подлежат само изрично посочените в текста на тази правна норма действия на съдебния изпълнител.

Поради това, не могат да бъдат споделени доводи в частната жалба, че изисканите от окръжния съд допълнителни уточнения и конкретизации на жалбата са били ненужни, тъй като от съдържанието й било видно, че волята на подателя е ясно очертана и искането за защита е формулирано. Освен това, никъде в жалбата не се твърди, че са налице предпоставки за прекратяване на изп. производство, на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК, поради бездействието на кредитора „А1 България“ ЕАД да поиска извършването на изпълнителни действия, респ. поради бездействието на ЧСИ да извърши такива в продължение на две години и че поради изтичането на законовия срок, в който не са предприемани принудителни действия, ЧСИ М. Д. е следвало да прекрати изпълнителното производство по изпълнително дело №7/2019 година. Самата жалбоподателка се позовава на изтекла погасителна давност, без да конкретизира допълнително възражението си. Впрочем, от материалите по изпълнителното дело е видно, че длъжника Н. К. е подала до ЧСИ жалба с вх.№35483/08.12.2025г. по регистъра на съдебния изпълнител срещу отказ на ЧСИ да прекрати изп. производство поради изтекла давност, в която е възразила, че обжалва отказ на ЧСИ Д. да прекрати производството поради 3 изтекла 5-годишна давност съгласно чл.117, ал.2 ЗЗД. В тази жалба също липсват твърдения, че е налице перемпция на изп. производство поради неизвършване на изп. действия в продължение на 2г. Поради това, изложеното в частната жалба, че от съдържанието на подадената от Н. М. К. жалба е ясно,че подателят атакува бездействието на ЧСИ, изразяващо се в непрекратяването на изпълнителното дело въпреки наличието на законов текст, който го задължава да стори това, е плод единствено интерпретацията на назначения да осъществява правната помощ адвокат, която обаче не почива на изразеното в действителност в жалбата с вх.№35483/08.12.2025г. Остава неясно защо тези доводи не са развити от служебния адвокат в рамките на производството по отстраняване нередовностите на жалбата, където би било допустимо да се уточни предмета на същата, както от фактическа, така и от правна страна, за което на страна е била предоставена и правната помощ.

В заключение, ПАС приема, че тъй като нередовностите жалба с вх.

№17172 от 18.12.2025 г., подадена на Н. М. К., не са отстранени в дадения от съда срок, същата правилно е била върната от окръжния съд с атакуваното Определение №503/09.04.2026 год. по възз. гр. дело №93/2026 година по описа на ОС- С.З., на основание чл.262, ал.2, т.2 ГПК.

По изложените съображения, частна жалба вх.№6692/07.05.2026г. от Н.

М. К., чрез адв. М. против Определение №503/09.04.2026 год. по възз. гр. дело №93/2026 година по описа на ОС- С.З., ще се остави без уважение.

Мотивиран от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба вх.№6692/07.05.2026г. от Н. М.

К., чрез адв. М. против Определение №503/09.04.2026 год. по възз. гр. дело №93/2026 година по описа на ОС- С.З., с което се с което се връща на основание чл.129, ал.3 ГПК жалба с вх.№17172 от 18.12.2025 г. на Н. М. К. от гр. С.З. и се прекратява производството по в.гр.д. № 93/2026 г. по описа на Старозагорския окръжен съд.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

4

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5