Решение № 509 от 28.01.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 509 гр. София, 28.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 9-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ВЕЛИЗАР СТ. К. при участието на секретаря М. М. М. като разгледа докладваното от ВЕЛИЗАР СТ. К. Административно наказателно дело № 20231110216623 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Обжалвано е НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ (НП) № VI36/17.11.2023г. издадено от Началник на 01 РУ-СДВР, с което на основание чл. 53 от ЗАНН на Х. Д. А., ЕГН: ********** му е наложено административно наказание парична „глоба“ в размер на 1000.00 (хияла) лева за нарушение по чл.21, т.6 вр. чл.25, ал.1 от Закона за опазване на обществения ред при провеждането на спортни мероприятия (ЗООРПСМ).

В депозираната жалба срещу процесното НП се инвокират съображения против атакувания санкционен акт. Твърди се, че обжалваното наказателно постановление е неправилно и незаконосъобразно, като постановено при съществени процесуални нарушения. Релевират се подробни доводи и съображения за липсата на административно нарушение.

В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован, се явява, лично.

Същият със съдействието на надлежния си упълномощен процесуален представител, релевира допълнителни изложения в подкрепа на основателността на жалбата си. Релевират се доказателствени искания.

Претендират се разноски.

Въззиваемата страна е редовно призована, изпраща процесуален представител в съдебно заседание и взема становище по жалбата. Не се релевират доказателствени искания. Претендират се разноски.

Съдът като обсъди на основание чл.14 от НПК всестранно, обективно и пълно доводите на страните и събраните по делото писмени 1 и гласни доказателства, намира за установено следното:

I. Въззивната жалба е депозирана на 20.11.2023г. в законоустановеният срок на основание чл.59, ал.2 от ЗАНН, от процесуално легитимирана страна, с обоснован и доказан правен интерес, срещу санкционен акт по ЗАНН – наказателно постановление, връчено на 17.11.2023г. с разписка в самото НП, подлежащ на законов съдебен контрол от родово, местно и функционално компетентен съд на основание чл.59, ал.1 от ЗАНН, като жалбата е редовна от външна страна с посочване на изискуемите по закон реквизити, поради което се явява процесуално ДОПУСТИМА.

II. Разгледана по същество, въззивната жалба е ОСНОВАТЕЛНА – на процесуално основание, но не по изложените в нея съображения.

III. От фактическа страна (“ipso facto” – извод от самият факт; “res ipsa loquitur” – фактите говорят сами за себе си ):

Спрямо жалбоподателят Х. Д. А. бил съставен АУАН № VI-36 от 17.11.2023г., а въз основа на него е издадено и обжалваното Наказателно постановление (НП) № VI-36/17.11.2023г. издадено от Началник на 01 РУСДВР, с което на основание чл. 53 от ЗАНН, като на основание чл.21, т.6 вр. чл.25, ал.1 от Закона за опазване на обществения ред при провеждането на спортни мероприятия (ЗООРПСМ) му е наложено административно наказание парична „глоба“ в размер на 1000.00 (хияла) лева за нарушение, за това че на 16.11.2023г., около 21:00 часа, по време на футболна среща между отборите на България и Унгария, с начален част от 19:00 часа на Национален стадион „В. Левски“, находящ се в гр.София, бул. „Евлоги и Х.

Георгиеви“ № 38 на кръстовището на бул. „В. Левски“ и ул. „Ген Гурко“ пред сградата на Министерството на младежта и спорта е извършил протиобществена проява (спортно хулиганство), изразяваща се в хвърляне на предмети и камъни към полицейски служители, ангажирани в охрана на масово мероприятие.

Въззивната инстанция е провела съдебно следствие с разпит на свидетели и с оглед събирането на писмени доказателства само и единствено от формална страна, според изискванията на ЗАНН.

IV. От правна страна (“ipso jure” – поради смисъла на правото ):

При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд е инстанция по същество, с оглед на което дължи цялостна проверка “ex offitio” относно правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя.

Настоящият съдебен състав намира, че е обвързан от фактическата страна на изложените в АУАН и НП твърдения за конкретните описани факти.

Според тези описани факти, жалбоподателят Х. Д. А. е обвинен на 16.11.2023г., около 21:00 часа, по време на футболна среща между отборите на България и Унгария, с начален част от 19:00 часа на Национален стадион „В. Левски“, находящ се в гр.София, бул. „Евлоги и Х. Георгиеви“ № 38 на кръстовището на бул. „В. Левски“ и ул. „Ген Гурко“ пред сградата на 2

Министерството на младежта и спорта е извършил протиобществена проява (спортно хулиганство), изразяваща се в хвърляне на предмети и камъни по полицейски служители, ангажирани в охрана на масово мероприятие.

Актосъставителят П. С. К., съставил АУАН по документи, и административно-наказващия орган Началникът на 01 РУ-СДВР неправилно са пристъпили към реализирането на своите установителни и санкционни правомощия по ЗАНН. Описаните факти в твърдения в АУАН и НП смисъл сочат на данни за твърдяно като извършено престъпление по чл.325, ал.1 от НК, а не за деяние, квалифициращо се като „спортно хулиганство“ или „дребно хулиганство“. Всяко „спортно“ или „дребно“ хулиганство се поглъщат от „едрото хулиганство“ по чл.325, ал.1 от НК. Недопустимо е по реда на ЗАНН да се санкционира престъпление. Противното би означавало съдът да се произнесе със съдебен акт в изначално опорочена правна процедура по ЗАНН по факти, субсумиращи се принципиално към престъпен състав от НК. Въззивната инстанция не може да разследва престъпления, а само административни нарушения.

Компетентен да провежда разследвания за престъпления е само прокурорът.

Фактите в НП сочат, че жалбоподателя Х. Д. А. е бил хвърлял предмети и камъни по полицейски служители (а тези факти сами по себе си с тези твърдения (независимо дали са доказани или не) сочат на твърдяна висока степен на обществена опасност и противоправност на описаното деяние, тъй като то е застрашавало правовия обществен ред и живота и здравето на служителите на МВР, призвани да опазват спортното мероприятие от ескалация на насилие) в инкриминираните ден и място.

Това твърдение е на самия актосъставител и административнонаказващия орган, а не на съда.

Съдът няма право да се произнася по този въпрос въобще – дали има или няма извършено доказано престъпление по чл.325, ал.1 от НК. Съдът не може да приеме за доказано или не дали жалбоподателят А. е извършил престъпление по чл.325 от НК или не го е извършил, тъй като материално компетентен да стори това е само и единствено прокурорът, независимо, че по делото пред въззивния съд е бил разпитан свидетел – очевидец, който сочел, че жалбоподателя А. не е хвърлил камъни и предмети по полицейски служители.

Съдебният състав следва да посочи предварително на страните съгласно достиженията на доктрината и константната практика на ВКС и ВС, че престъплението „едро хулиганство“ по състава на чл.325, ал.1 от НК с предвидените за него отделни квалифицирани състави като обществено опасно посегателство по смисъла на чл.9, ал.1 от НК е насочено към засягане в една значителна степен и при по – висока степен на обществена опасност, за разлика от „дребното хулиганство“ по УБДХ или от „спортното хулиганство“ по ЗООРПСМ, на обществените отношения 3 свързани с поддържане на реда в страната и общественото спокойствие като основни принципи на всяка правова и демократична държава. Това е така защото, субектът на престъплението извършва манифистирани множество съвкупни продължителни, упорити и непрекъснати поради един формиран престъпен умисъл непристойни действия (според твърдените факти по делото за хвърляни камъни и предмети по полицейски служители), грубо нарушаващи общественият ред, и изразяващи явно неуважение към обществото.

Престъплението по чл.325, ал.1 от НК се счита за несъставомерно от обективна страна при краткото времетраене на инцидента, при липсата на публичност на деянието и при липсата на демонстративно скандализиращо обществото поведение от страна на дееца. В този смисъл е и решение № 800 от 11.12.2004г. по н. д. № 455/2004г. на I н. о. на ВКС.

Законът, в чл. 325, ал. 1 НК, изисква не само непристойно поведение, като буйство, скарване и сбИ.е или други непристойни прояви, но и реално засягане на обществените отношения, изразяващо се в грубо нарушаване на обществения ред. Това е основният признак, по който се различава престъплението хулиганство от „дребното“ и „спортното“ хулиганство , които се наказват по административен ред и не са престъпления – в този смисъл са решение № 432 от 15.11.1972г. по н. д. № 413/72 г., на I н. о. на ВС и и решение № 611 от 21.10.1999г. по н.д. № 557/1999г., на II н.о. на ВКС – с докладчик – съдията Румен Ненков.

Непристойните действия са неизчерпателно уредени в практиката и те се приемат като немотивирани неприлични, безсрамни, като обективиран израз на ругатни, буйство, невъзпитаност, агресивност, насилие, замахване с юмруци, несъгласие за поставяне на белезници и др. действия, скандализиращи обществото. Те могат да бъдат извършени на улицата, стадиона, или ресторант и др. места и насочени към посегателство върху интересите на много хора и могат да доведат до преустановяване на събитие и др. или да водят до създаване на тревожна обстановка и смут в държавни предприятия, учреждения или обществени организации.

При грубо нарушение на общественият ред се има предвид, когато с конкретните си непристойни действия, деецът чрез действията си с пълно пренебрежение изразява брутална демонстрация против установеният в страната правов ред, подставя се над него и същият се счита за безнаказан. Именно, чрез такива непристойни действия принципно и логично се нарушават важни държавни, обществени и лични интереси, както и нормите на добрите нрави.

Личният мотив на дееца не изключва съставомерността на хулиганството според ВКС.

Отново практиката на ВКС приема, масовите сбИ.ия на публични места между множество хора или между множество хора и полицейски служители, последните опазващи обществения ред, също се считат за проява на престъпно „едро“ хулиганство.

4

Докато основният състав на престъплението по чл.325, ал.1 от НК се съдържа в следващите квалифицирани състав на хулиганството, съдът споделя становището на ВКС и ВС, че съставът на чл.325, ал.2 от НК съдържа три отделни хипотези на квалифициращи признаци, които поотделно или съвкупност предопределят по-висока степен на обществена опасност на самото „едро хулиганство“ , а оттам обуславят и в причинна каузалност на упражняване на значителна по обем наказателна репресия с повдигане на обвинение от прокурор за провеждане на наказателното преследване на конкретния субект за конкретното квалифицирано престъпление от общ характер.

Първата хипотеза на състава на чл.325, ал.2 от НК дефинира – когато хулиганството е съпроводено със съпротива срещу орган на властта или представител на обществеността, изпълняващ задълженията си по опазване на обществения ред.

В този случай деянието на дееца като „едро хулиганство“ е следвало да започне и се е извършвало преди намесата на полицейските органи, което в причинна каузалност обуславя като допустима на законовата им последваща намеса на органите овластени със закон да опазват общественият ред и да преустановят тези хулигански действия.

Т.е. деецът не прекратява непристойните си действия на конкретното местопроизшествие, въпреки изричната последваща намеса, указанията и/или предупрежденията на държавните органи или предприетите им законови действия по тяхното пресичане и овладяване.

В тази връзка инкриминираните действия на дееца упорито продължават срещу и въпреки мерките на длъжностните лица, опазващи реда в страната. При надхвърляне на рамките на такова обществено опасно деяние и/или при настъпване на телесни вреди или нанесени обиди на длъжностните лица, охраняващи обществения ред, ще се счита че е налице и съвкупност от други престъпления, наред с грубото квалифицирано хулиганство.

Посочените юридически факти при тяхното проявление придават допълнителна значителна обществена опасност на престъплението хулиганство по чл.325, ал.2 от НК, като същият извод е относим при реализиране на юридическият факт на унищожаване и/или повреждане на чужда вещ или собственост в условията на хулигански действия.