Решение № 19196 от 24.10.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 19196 гр. София, 24.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 38 СЪСТАВ, в публично заседание на трети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ВЛАДИМИР СТ. КЪНЕВ при участието на секретаря ИВАНКА Н. МОНЧЕВА СТОЙНЕВА като разгледа докладваното от ВЛАДИМИР СТ. КЪНЕВ Гражданско дело № 20241110119999 по описа за 2024 година

Ищецът Н. Г. А. твърди, че на 17.08.2020г. между нея и ответното дружество „ *******************” АД е сключен договор за паричен заем № 3900430. Съгласно чл.2 от договора, заемодателя предава в собственост на заемателя сумата от 4000,00 лв., наричана в договора ЗАЕМНА СУМА, а заемателя се задължава да върне същата на заемодателя при следните условия:

1.

Вид на ползвания паричен заем: потребителски заем по продукт: EasyMax24

2.

Размер на двуседмичната погасителна вноска в лева: 196.15 лв.

3.

Срок на заема в седмици: 48

4.

Брой вноски: 24

5.

Били точно определени датите на анюитетните вноски.

6.

Фиксиран годишен лихвен процент по заема: 35,00% 6.1. Лихвен процент на ден, приложим при отказ от договора0,10% 7.

Общ размер на всички плащания: 4707,60 лв.

8.

Годишен процент на разходите на заема: 40,84 %.

Твърди се, че по силата на чл.4 ал. 1 от договора, заемателят е 1 отправил искане към „*******************“ ЕООД, последното да предостави гаранция за изпълнение на задълженията му към "*******************" АД по посочения договор за паричен заем, а след преценка от страна на „*******************“ ЕООД, същото дружество е взело решение за сключване на процесния договор.

За поемане на гаранция заемателят дължал възнаграждение на поръчителя в размер на 3380,40 лв., платимо разсрочено на вноски, всяка от които в размер на 140,85 лв. Вноските са дължими на падежа на плащане на погасителните вноски по договора за паричен заем, сключен с „**************“ АД. Вноските по този договор се събирали от кредитора заедно с анюитетите по заема. Съгласно чл.З ал.З от договора "*******************" АД било овластено да приема вместо поръчителя изпълнението на задължението на заемателя за плащане на възнаграждение по този договор съгласно текста на този член и всички други вземания на поръчителя по този договор. В случай че платената но този начин сума е недостатъчна за погасяване на изискуемите задължения на потребителя към "*******************” АД и на задължението на потребителя към поръчителя но този договор, с внесената сума се погасяват с приоритет задълженията към поръчителя.

В исковата мола се подчертава,, че „ФАЙНР^НШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, е дъщерно дружество на "*******************" АД.

Според ищеца сумата, заплатенаа като възнаграждение по договора за поръчителство неоснователно не е вкючена от кредитораответник в годишния процент на разходите.

Общият размер на заплатеното ог ищцата възлизало на 4707,60 лева (главница + лихва) + 3380,40 лв. (възнаграждение за поръчител) = 8088 лв. Част от посочената сума ищцата е погасила с лични средства, а друга част със средства, получени от дружеството ответник с цел погасяване на задълженията по текущ договор.

Ищецът предевява иск за прогласяваане нищожността на договора за кредит. Обръща специално внимания на клаузата на чл. 4 ал. 1 от договора, като твърди, че поставените едностанно условия за обезпечаване на заема са неизпълними в посочения тридневен срок.Според предложеното в исковата молба тълкуване, потенциалният заемател не е в състояние да измени тази клауза и бил принуден да я приеме, ако желае да получи заем от този заемодател.

2

Всковата молба се излагат подробно аргументи, че заплатеното по договора за предоставяне на гаранция следва да се включи в договорния годишен процент на разходите. При това вклюючване реалния ГПР надхвърля установената в закона горна граница.

Ищецът посочва, че смисъла на типовите клаузи като тази на чл.

4 ал. 1 следва да се докаже от ответната страна.

След допълнително изложение на аргументи от съдебната практика, ищцовата страна твърди, че договора за заем е недействителен поради съдържащи се в него неравноправни клаузи.

Моли съда да осъди "******************" АД, ЕИК: ************** да заплати на Н. Г. А., ЕГН: ********** сумата от 4088,00 лева, представляваща дадено без основание, ведно със законната лихва за забава от датата на подаване на исковата молба до окончателното й заплащане, на основание чл.55 ал.1, предложение първо ЗЗД.

Да осъди "******************" АД да заплати на адвокат А. Д., член на САК, личен № 1000768210, сторените но делото разноски на основание чл. 38, ал. 1, г. 2 от Закона за адвокатурата.

Моли върху нея да не се възлагат разноските на противната страна, независимо от изхода на делото.

В писмения си отговор ответноото дружество оспорва допустимостта и основателността на иска. Твърди, че иска е частично недопустим, тъй като дружество "******************" АД не е страна по договора за поръчителство и следователно, няма пасивна материална легитимация. В допълнителна молба и след запознаване с тази позиция на ответника, ищецъ изрично заявява, че счита кредитора отговорен за сумите, които а заплатени на поръчителя, независимо от факта, че поръчителя е отделно юридичеко лице.

Основателността на иска се оспорва с твърдение, че дружеството е предоставило кредит в размер на 4000 лв. Общата дължима сума по договора за паричен кредит била 4707,60 лв. Дори и договорът да бъде обявен за недействителен, то съгласно чл. 23 ЗПК, дружеството следва да възстанови само сумата над заетата сума - 707.60 лв.

Отвтникът излага –същоподробно – аргументи, че договорния ГПР е правилно определен и няма основание за вкючване на цената на гаранционнаа сделка в него. Поосочва, че поставянето на условие за гарантиране на заема е законно и няма основание да се твърди, че заемателя е бил принуден както да сключи договор с този кредитор въобще, така и да сключи непременно гаранционен договор с „*******************“ ЕООД. Твърди, е клаузата на чл. 4 ал. 1 3 отговаря на определението: „Индивидуално уговорена клауза но смисъла на чл. 146 ЗЗП е клауза в потребителски договор, която не е била изготвена предварително от търговеца или доставчика, или дори и да е била изготвена предварително, потребителят е могъл да изрази становище по нейното съдържание, доколкото при достатъчно информиран избор, я е приел. “

След допълнително и подробно изложение на аргументи срещу тези на ищеца, ответникът изявява искане претенцията да се отхрли изцяло и да му се присъдат разноски. Оспорва искането на адвоката на ищецада му се присъди възнаграждение, към което да се начисли допълнително ДДС. Съдът, като обсдистановищата на страните и събраните доказателства, намира иска за неоснователен.

Разгледан без спорната гаранционна клауза процесния договор за потребителски кредит не нарушава формалните ограничения, определени в закона за потребителския кредит, следователно спрямо договора следва да се приложи нормата на чл. 146 ал. 5 от закона за защита на потребителите. Съгласно тази норма наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, не води до неговата нищожност, ако договорът може да се прилага и без тези клаузи.

Съдът намира за безпредметно да обсъжда, дали гаранционната клауза е неравноправа и оттам – недействителна. Това е така, защото в логиката на разглеждания иск недействителността е наведена като основание на осъдителен иск, който не може да бъде уважен, поради очевидна липса на пасивна материална легитимация. Принцип на гражданския процес е, че – с изключение на изрично и изчерпателно изброени казуси, съдебния спор се води между лицата титуляри на насрещните права и задължение. Това правило се отнася и до юридическите лица и не се влияе от това ксой е собственик на капитала на юридическото лице. Обстоятелството, че заемателя е собственик на капитала на лицето гарант е от значение за действителността на гаранционната клауза, но не е основание заемателят да бъде осъден да заплати по договор, по който не е формално страна.

Иска следва изцяло да бъде отхвърлен. Неоснователно е становището на ищеца, че не следва да заплаща разноски. Причината, по която иска се отхвърля е напълно различна от тази по цитираната съдебна практика. Ищецът дължи на ответника 360 лева юристконсултско възнаграждение. Съдът

4

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ ИЗЦЯЛО иска на Н. Г. А., ЕГН: ********** за осъждане на "******************" АД, ЕИК: ************** да й заплати на сумата от 4088,00 лева, представляваща дадено без основание, ведно със законната лихва за забава от датата на подаване на исковата молба до окончателното й заплащане, на основание чл.55 ал.1, предложение първо ЗЗД и сторените по делото разноски.

ОСЪЖДА ищеца да заплати на ответника 360 лева юристконсултско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 5