Определение № 2641 от 07.08.2025, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2641 гр. Пловдив, 07.08.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в закрито заседание на шести август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Стефка Т. Михова

Членове:

Надежда Н. Дзивкова Рашкова

Емилия Бл. Лалева като разгледа докладваното от Емилия Бл. Лалева Въззивно частно гражданско дело № 20255300502179 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2, вр. чл. 413, ал. 2 ГПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, против разпореждане № 19369/08.07.2025 г., постановено по ч. гр.д. № 7702/2025 г. по описа на Районен съд – Пловдив, I бр. с., с което е отхвърлено заявлението на жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК срещу К. Д. Ч., за вземания по договор за заем Microcredit №: *** г. и Договор за допълнителни услуги към заем Microcredit №: *** г., цедирани на жалбоподателя.

В частната жалба се излагат оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното разпореждане. Поддържа се, че пакетът от допълнителни услуги не е задължителна предпоставка за сключване на договора за заем и/или получаване на заема, а допълнителните услуги се отличават от дейностите по одобрение/усвояване на кредита, извънсъдебно събиране, изпращане на напомнителни писма и други. Счита се, че заповедният съд е следвало да отхвърли претенцията за допълнителни услуги и да присъди всички останали заявени суми, тъй като договорът може да се прилага и без неравноправните клаузи, както и че неправилно е приложена разпоредбата на чл. 23 от ЗПК.

Иска се отмяна на разпореждането и произнасяне по съществото на спора.

Въззивният съд, като взе предвид постъпилата частна жалба и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

Частната жалба е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално допустима, но разглеждана по същество е неоснователна.

Производството по ч. гр. д. № 7702/2025 г. по описа на Районен съд – Пловдив, е образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, подадено от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК 203670940, против К. Д. Ч., ЕГН **********, 1 за вземане в размер на: 323,4 лв. –главница по договор за заем; 25,96 лв. – договорна лихва по договор за заем за периода от 24.01.2024 г. (падеж на първа неплатена погасителна вноска) до 24.05.2024 г. (падеж на последна погасителна вноска); 353,8 лв. – сума за допълнителни услуги по договор за допълнителни услуги за периода от 24.01.2024 г. (падеж на първа неплатена вноска по договор за допълнителни услуги) до 24.05.2024 г. (падеж на последна вноска по договор за допълнителни услуги); 58,86 лв. – лихва за забава по договор за заем за периода от 25.01.2024 г. до датата на подаване на заявлението, ведно със законната лихва от подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане на задължението по договор за заем Microcredit №: *** и Договор за допълнителни услуги към заем Microcredit №: ***, сключени на 10.05.2023 г. между „Микро Кредит“ АД и К. Д. Ч.. С рамков договор за продажба на вземания от 30.03.2023 г. и Приложение № 01 от 21.05.2024 г., вземането е прехвърлено в полза на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД.

С разпореждане № 19369/08.07.2025 г. съдът е отхвърлил заявлението за издаване на заповед за изпълнение за всички претендирани суми и за разноските, като се е мотивирал с неравноправност на клаузите, въвеждащи разноски за допълнителни услуги в размер на 849,12 лв. при отпуснат кредит в размер на 800 лв. и годишен лихвен процент в размер на 40,47%, поради наличие на обоснована вероятност същите да са в нарушение на нормите на ЗПК и ЗЗП, както и с невъзможност да се прецени каква част от претендираните вземания произтичат от неравноправна клауза.

Разпореждането е валидно и допустимо, а по същество правилно.

Съгласно чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 ГПК заповедният съд е длъжен служебно да извърши проверка дали искането на заявителя не противоречи на закона или на добрите нрави и дали същото не се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител. В настоящия случай заявлението за издаване на заповед за изпълнение се основава на договор за потребителски кредит, по който длъжникът – физическо лице, има качеството потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП. Ето защо първоинстанционният съд е процедирал правилно, като е извършил служебна проверка на клаузите на договора относно наличието на обстоятелствата по чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 от ГПК.

От приложените по делото договор за заем Microcredit №: *** г. и договор за допълнителни услуги към него, сключени между длъжника и "Микро Кредит" АД, се установява, че на длъжника е предоставен кредит в размер на 800 лв., който последният се е задължил да върне на 12 месечни вноски, при ГЛП - 40,47 % и обща дължима сума - 986,04 лв. Посочено е, че възнаграждението за закупения пакет допълнителни услуги е в размер на 849,12 лв. - по 70,76 лв. за срок от 12 месеца, като размерът на вноската за тях е дължима заедно с месечната погасителна вноска по кредита. По този начин общото задължение по кредита и допълнително предоставените услуги възлиза на 1835,16 лв., а месечната погасителна вноска – на 152,93 лева.

От съдържанието на договора може да се направи обоснован извод за вероятно наличие на неравноправни клаузи, тъй като не може да се установи дали уговореното между 2 страните възнаграждение за пакет от допълнителни услуги "Комфорт" се съдържа в годишния процент на разходите. Това възнаграждение, макар и формално да е включено в отделен договор, по същество представлява разход, който е свързан с кредита и е предварително известен на кредитора, с оглед на което следва да намери отражение в ГПР. В процесния договор за заем обаче не е посочен годишен процент на разходите, нито ясна методика на формирането му, което е нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК и на основание чл. 22 от ЗПК води до извод за недействителност на договора, която освобождава потребителя от задължения за лихва или други разходи по договора за кредит. В същото време при липсата на информация за приложимия размер на ГПР потребителят няма яснота относно действителната финансова тежест по договора, което следва да се окачестви като нелоялна и заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 6, § 1 от Директива 2005829/ЕО, както и нарушение на изискването за добросъвестност.

Следователно се касае за недействителност на целия договор, в която хипотеза, съгласно чл. 23 ЗПК потребителят дължи връщане само на чистата стойност на кредита. В настоящия случай заявителят не е посочил какви плащания са били извършени от длъжника по договора и как същите са били отнесени за погасяването на отделните задължения, поради което заповедният съд не е могъл да приложи чл. 23 ЗПК, доколкото за него е останал неясен размерът на дължимата главница.

Отделно от изложеното по делото не са представени доказателства, че заявителят има качеството кредитор – не са представени доказателства за извършената цесия, респективно – че длъжникът е уведомен за нея. Не е ясно и какво е цедирано на заявителя (жалбоподател в настоящото производство). Сам по себе си този факт е самостоятелно основание за отказ да се издаде заповед за изпълнение. Съгласно задължителните разяснения в т. 4г от ТР № 4/18.06.2014 г. на ВКС, в хипотезата на частно правоприемство на страната на кредитора на общо основание трябва да са представени доказателства за уведомяване на длъжника, тъй като в противен случай прехвърлянето на вземането няма действие по отношение на него (чл. 99, ал. 4 ЗЗД). А в хипотеза на настъпило частно правоприемство преди надлежното уведомяване на длъжника за прехвърлянето на вземането, легитимиран да подаде заявлението е цедента – праводател, който е носител на спорното право към този момент (в този смисъл определение № 492/30.07.2014 г. на ВКС, II т. о., по т. д. № 3933/2013 г.).

По изложените съображения подадената частна жалба се явява неоснователна, а обжалваното разпореждане - правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 19369/08.07.2025 г., постановено по ч. гр. д. № 7702/2025 г. по описа на Районен съд – Пловдив, I бр. с.

3

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4