Решение № 7213 от 27.11.2025, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 7213 гр. София, 27.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично заседание на първи октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Калина Анастасова

Членове:

Темислав М. Д.

Мила Г. Димова при участието на секретаря Мария Б. Тошева като разгледа докладваното от Мила Г. Димова Въззивно гражданско дело № 20251100500945 по описа за 2025 година

За да се произнесе, взе предвид следното.

Производството е по реда на чл. 258- чл. 273 ГПК.

С решение № 4334 от 21.03.2023 г., постановено по гр. д. № 16126/2022 г. по описа на СРС, 35- ти състав е прогласен за нищожен на основание чл. 26, ал. 2, пр. 5 33Д, договор за дарение, обективиран в Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 77, том I, рег. № 851, дело № 66 от 2022 г. на нот. Ю.К., рег. № 656 в Регистъра на НК, вписан в Служба по вписванията - София с вх.

№ 6243/08.02.2022 г., акт № 84, том XIII, дело № 4112/22 г., с който ответниците Н. И. Д. и С. С. Д. са дарили на Б. В. Ц. 14, 1/100 ид. ч. от поземлен имот с идентификатор ***, находящ се в гр. София, район „Подуяне“, ул. ****, с площ от 252 кв. м., с трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м.), номер по предходен план 207, квартал: 295, парцел II, при граници: имоти с идентификатори: ***, ***, ***,

***, прикриващ договор за покупко-продажба и на основание чл.

17, ал. 1 ЗЗД е обявен за действителен сключения между Н. И. Д. и С. С. Д. като продавачи, от една страна, и Б. В. Ц. като купувач, от друга страна, договор за покупко-продажба на 1/100 ид. ч. от поземлен имот с идентификатор ***, находящ се в гр. София, район „Подуяне“, ул.

****, с площ от 252 кв. м., с трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м.), номер по предходен план 207, квартал: 295, парцел II, при граници: имоти с идентификатори:

***,

***,

***,

1

***.

Със същото решение е допуснато изкупуване на основание чл. 33, ал. 2 ЗС в полза на И. М. Ц. и Р. Ц. Ц. на 1/12 от ½ идеална част от поземлен имот с идентификатор ***, находящ се в гр. София, район „Подуяне“, ул.

****, с площ от 252 кв. м., с трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м.), номер по предходен план 207, квартал: 295, парцел II, при граници: имоти с идентификатори:

***,

***,

***,

***, която е прехвърлена от ответниците Н. И. Д., С. С. Д., И. С. К., А. Д. К. на ответника Б. В. Ц. срещу цена от 5000 лева (пет хиляди лева), платима на Б. В. Ц..

Със същото решение е допуснато изкупуване на основание чл. 33, ал. 2 ЗС в полза на И. М. Ц. на 1/6 от 1/2 идеална част от поземлен имот с идентификатор ***, находящ се в гр. София, район „Подуяне“, ул.

****, с площ от 252 кв. м., с трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м.), номер по предходен план 207, квартал: 295, парцел II, при граници: имоти с идентификатори:

***,

***,

***,

***, която е прехвърлена от ответниците Н. И. Д., С. С. Д., И. С. К., А. Д. К. на ответника Б. В. Ц. срещу цена от 3750 лева (три хиляди седемстотин и петдесет лева), платима на Б. В. Ц..

С решението си съдът е указал на ищците, че ако в 1-месечен срок от влизане в сила на решението не платят цената в полза на Б. В. Ц. решението ще се счита обезсилено по право, съгласно чл. 33, ал. 3 ЗС.

В срока по чл. 259, ал. 1 ГПК е подадена въззивна жалба вх.

№84724/28.03.2023 г. от ищците И. М. Ц. и Р. Ц. Ц. с излагане на съображения за неправилност на първоинстанционното решение в частта, с която не е уважен изцяло предявеният иск с правно основание чл. 33, ал. 2 ЗС и не е допуснато изкупуване на цялата 1/2 ид. ч. от поземлен имот с идентификатор ***. Моли се съдът да отмени решението в обжалваната му част и да постанови ново, с което да уважи изцяло предявения иск с правно основание чл. 33, ал. 2 ЗС. Сочат, че в настоящия случай не е налице конкуренция на искания по чл. 33, ал. 2 ЗС, доколкото последното е едно и е отправено от тях в качеството им на съпрузи, които ще придобият идеалните части в режим на съпружеска имуществена общност. Излага се, че ищцата И.

Ц. не е предявила самостоятелно искане за изкупуване въз основа притежаваните от нея идеални части по наследство, респ. съдът не е бил сезиран с такъв иск.

В срока по чл. 263 ГПК е подаден писмен отговор на въззивната жалба от ответниците С. С. Д., Н. И. Д., А. Д. К. и И. С. К.а, в който е изразено становище за нейната неоснователност. Моли се съдът да отхвърли въззивната жалба. Въззивниците- ответници поддържат, че правото на изкупуване принадлежи на съсобственик, който не се е разпоредил, нито е обещал да се разпореди със своята идеална част от съсобствен имот. Сочат, че от приетия по делото Нотариален акт за замяна на идеални части от недвижим имот срещу прехвърляна собствеността върху движима вещ №02, том №1, рег.

№70, дело №02 от 2022 г. на нотариус К.К., с район на действие- Районен съдСофия, с рег. №064 на НК, се установявало, че И. М. Ц. е прехвърлила 2 собствеността върху 1/48 ид.ч. от придобитите от нея по наследство от поземлен имот с идентификатор *** на Красимир Стоев Накев. В този смисъл поддържат, че за въззивницата не е възникнало правото за допускане на принудително изкупуване на процесните идеални части от недвижимия имот, доколкото не е налице предпоставката тя да не се е разпоредила със своята идеална част.

В срока по чл. 263 ГПК е подаден писмен отговор на въззивната жалба от ответника Б. В. Ц., в който е изразено становище за нейната неоснователност. Поддържа становище, че тъй като И. Ц. е прехвърлила 1/48 ид.ч. от притежаваните от нея идеални части, то за нея не е възникнало право на изкупуване по чл. 33, ал. 2 ЗС. Моли се съдът да отхвърли въззивната жалба.

В срока по чл. 259, ал. 1 ГПК е подадена въззивна жалба с вх.

№119520/20.04.2023 г. от ответниците С. С. Д., Н. И. Д., А. Д. К. и И. С. К.а с излагане на съображения за неправилност на първоинстанционното решение в частта, с която е прогласен за нищожен на основание чл. 26, ал. 2, пр. 5 33Д, договор за дарение, обективиран в Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 77, том I, рег. № 851, дело № 66 от 2022 г. на нот. Ю.К., рег. № 656 в Регистъра на НК, вписан в Служба по вписванията - София с вх. № 6243/08.02.2022 г., акт № 84, том XIII, дело № 4112/22 г., с който ответниците Н. И. Д. и С. С. Д. са дарили на Б. В. Ц., 1/100 ид. ч. от поземлен имот с идентификатор ***, находящ се в гр. София, район „Подуяне“, ул.

****, с площ от 252 кв. м., с трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м.), номер по предходен план 207, квартал: 295, парцел II, при граници: имоти с идентификатори:

***,

***,

***,

***, прикриващ договор за покупко-продажба и на основание чл.

17, ал. 1 ЗЗД е обявен за недействителен сключения между Н. И. Д. и С. С. Д. като продавачи, от една страна, и Б. В. Ц. като купувач, от друга страна, договор за покупко-продажба на 1/100 ид. ч. от поземлен имот с идентификатор ***, находящ се в гр. София, район „Подуяне“, ул.

****, с площ от 252 кв. м., с трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м.), номер по предходен план 207, квартал: 295, парцел II, при граници: имоти с идентификатори:

***,

***,

***,

***; в частта, с която е допуснато изкупуване на основание чл. 33, ал. 2 ЗС в полза на И. М. Ц. и Р. Ц. Ц. на 1/12 от ½ идеална част от поземлен имот с идентификатор ***, находящ се в гр. София, район „Подуяне“, ул. ****, с площ от 252 кв. м., с трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м.), номер по предходен план 207, квартал: 295, парцел II, при граници: имоти с идентификатори: ***, ***, ***,

***, която е прехвърлена от ответниците Н. И. Д., С. С. Д., И. С. К., А. Д. К. на ответника Б. В. Ц. срещу цена от 5000 лева (пет хиляди лева), платима на Б. В. Ц., както и в частта, с която е допуснато изкупуване на основание чл. 33, ал. 2 ЗС в полза на И. М. Ц. на 1/6 от 1/2 идеална част от поземлен имот с идентификатор ***, находящ се в гр. София, район „Подуяне“, ул. ****, с площ от 252 кв. м., с трайно предназначение на 3 територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м.), номер по предходен план 207, квартал: 295, парцел II, при граници: имоти с идентификатори: ***, ***, ***,

***, която е прехвърлена от ответниците Н. И. Д., С. С. Д., И. С. К., А. Д. К. на ответника Б. В. Ц. срещу цена от 3750 лева (три хиляди седемстотин и петдесет лева), платима на Б. В. Ц.. Поддържат, че в противоречие на разпоредбата на чл. 165 ГПК в хода на производството били допуснати до разпит двама свидетели на страната на ищеца, с които да бъде доказвано сключването на предварителен договор между тях и Б. Ц.. Според разпоредбата на чл. 165, ал. 2 ГПК, когато страната се домогвала да докаже, че изразеното в договора съгласие е привидно, свидетелските показания се допускали при наличието на писмени доказателства, изхождащи от другата страна, които правят вероятно твърдението, че съгласието е привидно.

Излагат, че по делото не представено т.нар. „начало на писмено доказателство“, изходящо от тях (С. Д. и Н. Д.) или от Б. Ц., от което да бъде направено вероятностното твърдение за привидност на договора за дарение.

Ето защо, смятат, че свидетелски показания за установяване съдържанието на прикритата сделка са недопустими. Отделно от тяхната недопустимост, дадените показания били противоречиви и се установявало, че свидетелите са заинтересовани от изхода на делото. На следващо място, представеният по делото предварителен договор не можело да бъде приет за начало на писмено доказателство, нито за обратно писмо, тъй като те не били страни по него, а наследодателя на ищцата Ц.. Излагат, че твърдяната симулация при извършване на дарението не е установена по несъмнен начин, поради което и искът по чл. 33, ал. 2 ЗС бил неоснователен. Моли се съдът да отмени решението в обжалваните части и да постанови ново, с което да отхвърли предявените искове.

В срока по чл. 263 ГПК е подаден писмен отговор на въззивната жалба от ищците И. М. Ц. и Р. Ц. Ц., в който е изразено становище за нейната неоснователност. Намират за правилни изводите на съда, че представеният предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 22.07.2020 г. е по същество начало на писмено доказателство, от чието предметно съдържание може да се извлече вероятност на твърдението за привидност на процесния договор за дарение. С предварителния договор М.С. като собственик по наследство на ¼ ид.ч. от имота, се е задължил, заедно с останалите двама наследници, а именно С. Д. (с тогавашна фамилия С.) и И.

С. К., като наследници на починалия му брат С.С. и собственици на другата ¼ ид.ч., да заведат дело за делба на имота срещу останалите съсобственици, като в резултат да станат собственици на целия имот и да го прехвърлят на Б. Ц..В чл. 1.3 изрично било посочено, че основната цел на сключването на настоящия договор, както и на договорите с останалите наследници на С.А., е желанието на купувача да стане едноличен собственик на процесния имот. В този смисъл, логично било да се счита, че съществува и втори такъв предварителен договор за същия имот, с предмет покупко-продажба на останалите идеални части.

Правилно съдът кредитирал дадените свидетелски показания като достоверни и безпротиворечиви. Правилни били и изводите за доказаност на симулативността на договора за дарение. Последният бил мотивиран не от дарствено намерение, доколкото по делото останал недоказан факта, че страните по него са в близки отношения, а от намерението за създаване на 4 законово основание за изключване приложението на нормата на чл. 33, ал. 1 ЗС. Привидността се установявала, както от незначителната част, която е дарена, в сравнение с цялото имущество, така и от времето между двете сделки- двете били извършени една след друга, в рамките на един ден. При тези съображения се моли съдът да отхвърли въззивната жалба.

В срока по чл. 259, ал. 1 ГПК е подадена въззивна жалба с вх.