Определение № 307 от 14.07.2026, Окръжен съд - Сливен

Мотиви към Определение № 307 от 14.07.2026г. по ЧНД № 396/2026г. по описа на Окръжен съд Сливен.

Производството е образувано по молба на осъдената Р. Г. Г., с която иска съдът да допусне условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на остатъка от наложеното й с влязла в сила на 10.01.2022 г. присъда № 3/10.06.2021 г. по описа на РС С. по НОХД № 12182/2020 г. наказание в размер на 3г. „Лишаване от свобода“ при първоначален строг режим за престъпление по чл. 234, ал.1 от НК.

В молбата си осъдената твърди, че е изтърпяла фактически две трети от наложеното й наказание, като към настоящия момент е придобила право на условно предсрочно освобождаване. Вземала е активно участие в изпълнение на плана на присъдата й, награждавана е и не е допускала нарушения.

Влошеното й здравословно състояние, налагащо неколкократната й хоспитализация, както и необходимостта от постоянно лечение и наблюдение са изложените основания за настоящата молба. Моли да бъде условно предсрочно освободена от изтърпяване на останалата част от наказанието лишаване от свобода.

Към молбата са приложени: медицински документи; становище на началника на Затвора - Сливен; обновен план за изпълнение на присъдата; копия от оценка на осъден правонарушител; затворническото досие на осъдената.

В съдебно заседание осъдената и нейния защитник поддържат депозираната молба и моли за уважаването й.

Процесуалният представител на началника на Затвора поддържа представеното писмено становище. Счита, че към настоящия момент не са изпълнени кумулативните изисквания на закона за условно предсрочно освобождаване в частта за поправянето на осъденото лице. За постигане целите на наказанието поправителният процес трябвало да продължи. Моли съда да остави без уважение молбата за условно предсрочно освобождаване на Р. Г. Г..

Представителят на ОП - Сливен счита, че в конкретния случай не са налице условията за условно предсрочно освобождаване.

Съдът след като се запозна със становищата на страните, анализира събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА следното:

Осъдената Р. Г. Г., ЕГН ********** е на 52 години, българска гражданка, със средно образование, разведена, oсъждана.

Р. Г. постъпва на 18.09.2022г. за първи път в затвора .

От 16.09.2022 г. до 24.07.2024 г. е изтърпяла условното наказание в размер на 1 година „Лишаване от свобода“, наложено с протокол от 06.11.2018 г. по описа на РС С. по НОХД 10846/2018 г. за престъпление по чл. 234, ал. 1 от НК.

За времето от 13.10.2022 г. до 17.07.2023 г. и от 07.09.2023 г.до 11.10.2023 г. изпълнението на наказанието е било прекъснато по медицински причини – с общ размер на прекъсването: 10 месеца и 8 дни. С телеграма № 499/13.07.2023 г. лишената от свобода Г. е обявена за общодържавно издирване като лице, което не се завръща в затвора от прекъсване на наказанието, след което е задържана на 17.07.2023 г.

От 24.07.2024 г. към момента търпи наказание в размер на 3 години 1

„Лишаване от свобода“, наложено Присъда № 3 от 10.06.2021 г. по описа на РС С. по НОХД № 12182/2020г. за това че на 13.07.2019 г. в търговски обект – магазин, находящ се в гр. С., ул. „Ц. С.“ № ** и жилище, находящо се в гр. С., кв. „Ф.“, ул. „К.“ № ** при условията на продължавано престъпление, като с две деяния, които осъществяват поотделно един и същи състав на едно и също престъпление, извършени през непродължителен период от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което същите се явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващото, е държала акцизни стоки без бандерол, когато такъв се изисква по закон, а именно: чл. 2, т.2 от ЗАДС: „на облагане с акциз подлежат тютюневите изделия“ – чл.12, т.2 от ЗАДС. престъпление по чл. 234, ал.3, т.1и т.3, вр. ал. 1, вр. чл. 28, ал.1 , вр. чл. 26 ал.1от НК.

Съдът е приспаднал времето, през което осъдената е била задържана под стража, привел е в изпълнение и условното наказание по НОХД 10846/2018г. като е определил първоначален „строг“ режим на изтърпяване.

Към 14.07.2026 г. осъдената Г. е изтърпяла, както следва: всичко: 1 г. , 11 месеца и 22 дни, от които фактически: 1 г., 11 месеца и 20 дни, от работа: 2 дни. Остатъкът за изтърпяване на наказанието е 1година и 8 дни.

На 03.09.2025 г. със Заповед на Началника на Затвора гр. Сливен е заменен режимът на изтърпяване на присъдата от „строг“ на „общ“.

Формална правна възможност за условно-предсрочно освобождаванe, лишената от свобода е придобила на 24.01.2026 г. В този смисъл, видно е, че е налична първата предпоставка по чл. 70, ал. 1, т. 1 от НК, а именно да е изтърпяла фактически повече от 1/2 от наложеното и наказание.

Съдът обаче намира, че не са налице основания да се приеме, че същата е дала данни за своето поправяне, при което не е налична втората предпоставка по чл. 70 от НК, предвид което подадената молба е неоснователна.

Затворническата администрация е тази, която има непосредствен и пряк контакт с лишените от свобода и следва да формира извод, относно резултатите от пенитенциарното третиране и настъпването на положителни нагласи в осъдените лица, поради което няма как съдът де не се съобрази със становището по молбата на осъдената, което задължително според разпоредбата на чл. 437, ал. 2 от НПК се дава от Началника на затвора. В конкретния случай, становището на затворническата администрация е, че молбата за условно предсрочно освобождаване на осъдената Г. не следва да бъде уважена.

Лишената от свобода била осъдена за престъпление по чл. 234, ал.1 от НК, предвид факта, че настоящото деяние е извършено в изпитателния срок на предходното осъждане и при условията на продължавано престъпление: с две деяния, които осъществяват поотделно един състав на едно и също престъпление. Общопенитенциарното въздействие е недостатъчно спрямо Г., последната не се е повлияла достатъчно от затворената среда. Наблюдението над поведението й не представя убедителни доказателства за завършен поправителен процес. Видно от изготвения доклад по повод на подадената молба е, че при първоначални констатирани средни стойности на риска от рецидив - 50 точки, към настоящия момент са редуцирани до 49 точки, но рискът остава в рамките на среден и реално съществува вероятност от извършване на нови противоправни деяния. Отчетеното снижение в оценката 2 на правонарушител е незначително и не сочи за настъпила промяна в личността на осъдената. Отбелязано е в доклада, че са отчетени дефицити в следните зони: „Начин на живот и обкръжение“, като поддържа устойчива себезащитна теза, че деянията са били извършени от близките й, а тя е била въвлечена в престъпната схема; „Мисловни умения и поведение“, изпитва затруднения по отношение на определянето на проблеми и намирането на решения, не умее да извлича поука от миналия си опит; „Нагласи“ – оневинява собственото си противоправно поведение с прехвърляне на отговорността, извън себе си, макар да е имала административно наказание за същите деяния и да е извършила закононарушение в изпитателния срок на условното осъждане. С поведението си в затвора демонстрира, че не изпитва вина и афишира, че не следва да търпи наказание „Лишаване от свобода“.

По време на престоят й, осъдената се съсредоточава основно в извличане на дивиденти от медицинското си състояние, макар да отказва медицинско освидетелстване и явяване на ТЕЛК. В становището на затворническата администрация е отбелязано, че индивидуалният план за изпълнение не е изпълнен, както и че целите на наложеното наказание не са постигнати, въпреки привидното декларирано желание за сътрудничество, осъдената е останала с ниска активност и мотивация за промяна.

Съдът като взе предвид тези обстоятелства, намира, че подадената молба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Не е налична втората предпоставка по чл. 70 от НК. Здравословното състояние не е основание за приложение института на условното предсрочно освобождаване, то не е фактор в поправителния процес и не представлява част от приложимостта на института УПО. От друга страна, поведението на осъдената Р. Г. Г. в затвора до момента не индикира доказателства за съзнателна положителна промяна от нейна страна.

Поради изложеното, не следва да бъде допуснато условното й предсрочно освобождаване от изтърпяване на остатъка от наложеното й наказание „Лишаване от свобода“, което към 14.07.2026г. е 1 година и 8 дни.

Така мотивиран, съдът постанови определението си.

СЪДИЯ ДОКЛАДЧИК :

3

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 307 гр. Сливен, 14.07.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН в публично заседание на четиринадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Пламен Д. Стефанов при участието на секретаря Радост Д. Гърдева в присъствието на прокурора В. Й. Г. като разгледа докладваното от Пламен Д. Стефанов Частно наказателно дело № 20262200200396 по описа за 2026 година

На основание чл.440 ал.1 от НПК вр. чл. 70 от НК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на лишената от свобода Р. Г. Г., ЕГН **********, за допускане на условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на остатъка към 14.07.2026 г. в размер на 1 година и 8 дни от наказанието „Лишаване от свобода“ за срок от 3 години, определено с Присъда № 3 от 10.06.2021 г . по НОХД № 12182/2020г. по описа на РС София за престъпление по чл. 234, ал. 3 т.1 и т.3 вр. ал.1 вр. чл.28 ал.1 вр. чл.26 ал.1 от НК.

Определението подлежи на обжалване и протестиране пред Апелативен съд - Бургас в 7-дневен срок, считано от днес.

Препис от определението, след влизането му в сила, да се изпрати на Началника Затвора гр. Сливен и Окръжна прокуратура гр. Сливен.

Съдия при Окръжен съд – Сливен: _______________________ 1