Решение № 2513 от 21.09.2022, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2513 гр. София, 21.09.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Любомир Василев

Членове:

Калина Анастасова

Стойчо Попов при участието на секретаря Донка М. Шулева като разгледа докладваното от Любомир Василев Въззивно гражданско дело № 20221100505989 по описа за 2022 година

Производството е по чл.258 –чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.

В. гр.д. №5989/2022 г по описа на СГС е образувано по въззивна жалба на “ДЗИ О.З.” ЕАД гр.София ЕИК **** срещу решение №20220359 от 08.12.2021 г по гр.д.№57430/20 г на СРС , 71 състав ; в частта , с което са отхвърлени исковете въззивника с правно основание чл.411 ал.1 КЗ и чл.86 ЗЗД да се осъди ЗД “Б.И.” АД ЕИК **** гр.София да заплати сумата от 2590,50 лева – част от заплатено застрахователно обезщетение по “Каско+“ и ликвидационни разноски за причинени при ПТП на 07.06.2018 г на път II-19 км.72+100 на разклон в с.Буково в посока с.Господинци имуществени вреди върху л.а.“Тойота Корола“ с рег.№СВ **** АА ; по вина на Х.Б. управлявал л.а.”Опел Мерива“ с рег.№Е **** КТ ; ведно със законната лихва от 19.11.2020 г до окончателното заплащане на сумата ; и сумата от 181,35 лева лихви за забава върху посочената главница за периода 13.03.2020 г – 19.11.2020 г . Решението на СРС се обжалва и в частта за разноските .

Въззивникът излага доводи за неправилност на решението на СРС . Първоинстанционният съд неправилно е приел за недоказана тезата на ищеца , че запазените части от увредения автомобил при безспорната тотална щета са на стойност 2540 лева , а не по-голям размер .

Неправилно е кредитиран втори вариант на САТЕ , според което запазените части са 25 % от 21 200 лева или 5300 лева . Ищецът е извършил продажба чрез онлайн платформа и найвисокото предложение е било 2540 лева . Като се вземе предвид прихващане със сума на ответника от 16 069,50 лева , то се дължи главница от 2590,50 лева и лихва за забава от 1

181,35 лева .

Въззиваемата страна е подала писмен отговор , в който оспорва въззивната жалба . По делото не са представени доказателства за проведен търг и за предаване на върху л.а.“Тойота Корола“ с рег.№СВ **** АА за рециклиране . Ответникът не е обвързан от цената , на която е продаден автомобила , а трябва да се кредитира САТЕ .

Въззивната жалба е допустима. Решението е връчено на въззивника на 12.01.2022 г и е обжалвано в срок на 26.01.2022 г /по пощата/ .

Налице е правен интерес на въззивника за обжалване на посочената част от решението на СРС .

След преценка на доводите в жалбата и на доказателствата по делото , въззивният съд приема за установено следното от фактическа и правна страна :

Страните не спорят по предпоставките на регресната претенция по чл.411 ал.1 КЗ , с изключение на размера на вредите и по-точно за стойността на запазените части на л.а.“Тойота Корола“ с рег.№СВ **** АА , който е бил увреден до степен на тотална щета .

Ответникът е погасил част от задължението си чрез извънсъдебно прихващане на стойност 16 069,50 лева . Страните не спорят и че стойността на посочения автомобил към датата на ПТП по средни пазарни цени е в размер на 21 200 лева , като в този смисъл е приетата пред СРС САТЕ на вещото лице С.С. . Според тази САТЕ стойността на запазените части от автомобила е 25 % от стойността му или 5300 лева . Отделно вещото лице е посочило , че по делото няма доказателства за проведен търг за увредения автомобил . Според СРС стойността на запазените части от 5300 лева трябва да се извади от цената на автомобила по средни пазарни цени у установена от САТЕ . Като се съобрази и прихващане за сумата от 16 069,50 лева исковете са неоснователни .

Решението на СРС е правилно в обжалваната част .

Законосъобразно първоинстанционният съд е приел , че от доказаната пазарна стойност на л.а.“Тойота Корола“ с рег.№СВ **** АА трябва да се приспадне „ползата от вредите „ – стойността на запазените части от автомобила . В този смисъл е трайната практика на ВКС решение №165 от 24.10.2013 г по т.д.№469/12 г на ВКС , II ТО , определение №92 от 20.02.2014 г по т.д.. № 2662/2013 г, ТК, ІІ ТО на ВКС и др.

Действително , пред настоящия съд са представени и са приети като доказателства договор от 25.11.2019 г между собственика на автомобила и „Н.К.“ ЕООД , според който автомобилът ще бъде предаден като отпадък за сумата от 2540 лева без ДДС , както и фактура от 02.12.2019 г издадена от ищеца на „Н.К.“ ЕООД . От друга страна в договора е посочено бъдещо предаване на автомобила , а във фактурата е посочено , че плащането ще се извърши по банков път , като липсват данни за такова плащане . Не е представен и приемо-предавателен протокол за действително предаване на автомобила на „Н.К.“ ЕООД.

Правилно ответникът посочва , че цената по договор от 25.11.2019 г не го обвързва . Ищецът не е доказал при условията на пълно доказване , че т.нар. „търг“ в посочената онлайн платформа представлява положена от него грижа на добрия търговец съгласно утвърдената 2 търговска практика за получаване на максимална възможна цена за запазените части . Не е установено ищецът /собственикът на автомобила да са предлагали процесния автомобил не само като отпадък , но и на „автоморги“ за евентуално разкомплектоване и ползване на запазени части .

Приетата пред настоящия съд тройна САТЕ на вещите лице П. П. , Ж. Е. и М. Ф. потвърждава , че стойността на запазените части на увредения автомобил е 5300 лева , както е приел и първоинстанционния съд .

Налага се изводът , че решението на СРС трябва да се потвърди в обжалваната част . С оглед изхода на делото в тежест на въззивника са разноските на въззиваемата страна пред СГС – юрисконсултско възнаграждение .

На основание чл.280 ал.3 т.1 ГПК и с оглед материален интерес на обжалването под 20 000 лева по търговско дело настоящото решение не подлежи на обжалване .

По изложените съображения , СЪДЪТ

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение №20220359 от 08.12.2021 г по гр.д.№57430/20 г на СРС , 71 състав ; в частта , с което са отхвърлени исковете “ДЗИ О.З.” ЕАД гр.София ЕИК **** с правно основание чл.411 ал.1 КЗ и чл.86 ЗЗД да се осъди ЗД “Б.И.” АД ЕИК **** гр.София да заплати сумата от 2590,50 лева – част от заплатено застрахователно обезщетение по “Каско+“ и ликвидационни разноски за причинени при ПТП на 07.06.2018 г на път II-19 км.72+100 на разклон в с.Буково в посока с.Господинци ; имуществени вреди върху л.а.“Тойота Корола“ с рег.№СВ **** АА ; по вина на Х.Б. управлявал л.а.”Опел Мерива“ с рег.№Е **** КТ ; ведно със законната лихва от 19.11.2020 г до окончателното заплащане на сумата ; и сумата от 181,35 лева лихви за забава върху посочената главница за периода 13.03.2020 г – 19.11.2020 г ; както и в частта за разноските .

ОСЪЖДА “ДЗИ О.З.” ЕАД гр.София ЕИК **** да заплати на ЗД “Б.И.” АД ЕИК **** гр.София сумата от 50 лева разноски пред СГС .

Решението не подлежи на обжалване .

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3