Решение № 260223 от 13.06.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ гр.

София, 13.06.2025 г.

В

ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІV-В въззивен състав, в публичното заседание на тринадесети май две хиляди двадесет и пета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНИНА ПЪСТРАКОВА

ЧЛЕНОВЕ: ДИМИТЪР

ДЕМИРЕВ

БОЯН БОЯДЖИЕВ при секретаря Петя Милева, като разгледа докладваното от съдия Димитър Демирев в.гр.д. № 16008 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 457782/25.07.2018 г., постановено по гр.д. № 19006/2017 г. по описа на Софийски районен съд, 128 с-в, съдът е отхвърлил предявен иск по чл.227, ал. 1, б. "в" ЗЗД от Н.А.К. срещу М.П.Х. за отмяна на дарение на 4/6 ид.ч. от недвижим имот, представляващ апартамент № 20, находящ се на трети етаж във вход „Б“ на ул. *****, гр.София, обективирано в нотариален акт № 63, том II, рег. № 9180, дело № 263 от 2003г.

Въззивното производство е образувано по подадена в законоустановения срок въззивна жалба на Н.А.К..

Твърди се, че атакуваното решение е неправилно и незаконосъобразно, постановено в нарушение на процесуалните правила, както и необосновано. Твърди се, че по делото било безспорно доказано, че ответницата не е полагала необходимите грижи, както и не е давала необходимата издръжка на дарителката (баба си), която била на 90 години и трудно можела да се грижи за себе си, а грижите били полагани от двете дъщери (Л.К. и М.Х.). Не било спорно също, че ищцата поканила ответницата с нот.покана да ѝ дава издръжка в размер на 250лв. месечно.

Към завеждане на иска пенсията на ищцата била в размер на 137.17лв. и получавала социални добавки от 80.72лв. или общо 217.89лв., поради което правилно било прието, че ищцата има нужда от издръжка, доколкото и от публично оповестените размери на издръжката на едно лица на сайта на НСИ минималният месечен размер за 2016г. бил 391.58лв., а за 2017 – 430.08лв., с което доходите на ищцата били с 1/3 по-ниски. Твърди се, че по делото било и безспорно доказано, че ответницата притежава оптика в гр.София, на която била управител – Юлита ЕМ ЕООД. В този смисъл изводите на съда, че 36г. собственик на оптика не можел да издържа 90г. човек били несъстоятелни. Твърди, че с иска по чл.227, ал.1, б.

„в“ ЗЗД било достатъчно ищецът да твърди, че се нуждае от издръжка и че му е непосилно да си я осигури, без да е необходимо да сочи конкретната сума, с която трябва да разполага месечно и колко не му достига, която съпоставка следвало да направи съда на база събраните доказателства. Счита, че за уважаване на иска били доказани и трите предпоставки (нужда от издръжка, поискана от ответника и отказ за даването ѝ). Релевирано е и оплакване, че съдията следвало да се отведе след като с определение № 270021/16.11.2017г. било изразено мнение за прекратяване на производството.

В срока по чл.263 ГПК е постъпил отговор от въззиваемата М.П.Х., в който намира въззивната жалба за неоснователна. Неоснователно било оплакването, че било доказано по безспорен начин, че въззиваемата не била полагала необходимата грижа, както и че не е давала необходимата издръжка на дарителката. Това, че не е била гледана, дори и да е вярно като твърдение, не било основание за разваляне на договора, вкл. било ирелевантно дали била заблудена при извършване на процесната сделка, мислейки си че прехвърля идеалните си части на М.Х.. Неоснователно било оплакването, че съдът следвало да се съобрази с обясненията на ищцата, а оспорването на документи не водело до автоматичното им изключване. На следващо място, правилно било прието, че не било доказано въззиваемата да има необходимите средства за покриване дори на своите собствени нужди, още по-малко на дарителката. Твърди се, че въззивницата не успяла да докаже, че въззиваемата може да ѝ предостави издръжка, дори цитираното ТР № 1/2013 на ОСГК било съобразено от постановилия решението съд. По делото не било установено и не било доказано, че въззиваемата има доходи, които да ѝ дават възможност да дава издръжка, а твърдението за притежаване на оптика било абсолютно голословно. Неоснователни били оплакванията във връзка с приетите бележки и касови бонове с твърдения, че майката на въззиваемата в периода от 2011 до 2017г. водила дневник, в който период записвала една част от покупките и осигурените на въззивницата храна, консумативи и др., в които приложила голяма част от касовите бележки за извършените разходи, който дневник, касаещ процесния случай били представени като доказателства и кореспондирали с показанията на майка ѝ. Без основание било оплакването за необходимост от отвод, доколкото не било налице нито едно от посочените в чл.22 ГПК основания.

Неоснователно било оплакването, че ответницата разполагала с възможност да осигурява издръжка, доколкото от събраните доказателства се установявало, че управляваното от нея дружество било с минимални печалби през 2012г., след което работило на загуба, като единственият притежаван от ответницата имот били процесните ид.ч., спрямо който въззивницата била с учредено право на ползване, което упражнявала.

На следващо място, оспорва по делото да е доказано, че въззивницата се нуждаела от издръжка, в който смисъл оспорва изводите на районният съд, който не бил взел предвид, че ищцата си е запазила правото на ползване върху апартамента, в който продължила да живее, ползвайки го самостоятелно, съответно жилищните ѝ нужди били задоволени. На следващо място, не било установено да има нужда от лекарства, така и размерът на разхода за такива. Твърдените проблеми със сърбеж по кожата били отдавна преодолени. Твърди, че не било установено ищцата да има нужда от издръжка, доколкото разполагала с имущество, с което можела да се издържа – получавала пенсия по лична банкова сметка, ***артамента, в който живеела сама, от която сметка вкл. неколкократно били изтеглени и значителни суми (на 07.09.2016г. – 2500лв., на 02.06.2017г. – 800лв. чрез пълномощник Л.К.; на 21.11.2017г. – 800лв. чрез пълномощник Л.К.), вкл. следвало да се отчете и разликата в размер на 1581.41лв., между изтеглената от Банка ДСК ЕАД на 23.11.2015г. в брой сума в размер на 4781.41лв. и внесената по откритата сметка на ищцата в „Сосиете Женерал Експресбанк“ АД на 24.11.2015г. в размер на 3200лв, като към датата на нотариалната покана ищцата имала наличност по банковата си сметка сума в размер на 2740.22лв., като същевременно с това три месеца преди това е изтеглила значителна сума в брой – 2500лв., без да е доказано изразходването да е продиктувано по извънредни причини, като при завеждане на делото на 28.03.2017г. ищцата разполага в банковата си сметка със сума в размер на 3224.22лв., както и през цялото времетраене на процеса притежавала сума в лична банкова сметка, ***.06.201г. била в размер на 4585.85лв. Налично било и допълнително имущество – видно от приетата по делото експертиза ищцата притежавала ид.ч. от земя и сграда в с.Горочевци, общ.Трън, която била с пазарна стойност от 10877лв., а месечният наем за ид.ч. бил 42лв.

Подадена е и частна жалба вх.№ 25011480/15.03.2023г. (л.176 и сл.) от въззивницата срещу Определение № 20079958/20.02.2023г., с което е оставено без уважение молба по чл.248 ГПК за изменение на решението в частта за разноските по съображения, че делото не представлявало фактическа и правна сложност, като възражението за прекомерност на присъдените разноски било основанието.

В срока по чл.276 ГПК е постъпил отговор, в който е изразено становище за неоснователност на частната жалба. Сочи се, че с оглед цената на иска минималното възнаграждение по НМРАВ било в размер на 2306.53лв., а определеният размер от СРС на 2800лв. било минимално, поради което и адвокатското възнаграждение не било прекомерно.

С (влязло в сила) протоколно определение от 30.11.2023г. с оглед представени доказателства, че ищцата е починала на 01.05.2023г., като видно от удостоверение за наследници (л.362) е оставила за наследници дъщеря си (Л.С.К.), а по право на заместване (на починалата на 23.09.2019г. дъщеря М.С.Х.) ответницата М.П.Х. и Ю.П.Х. – Д., съдът е приел, че с оглед обстоятелството, че ответницата е един от тримата наследници по закон на починалата първоначална ищца и поради сливане на процесуалните качества на същата относно придобитите от нея по наследство права за 1/6 ид.ч. от имота (предмет на спора по заместване на починалата М.С.Х.), то производството по отношение на иска за отмяна на извършеното в нейна полза дарение се явява недопустимо за посочената 1/6 ид.ч., поради което съдът е прекратил производството по делото в частта относно предявения иск с правно основание чл.227, ал.1, б. „в“ ЗЗД по отношение на 1/6 ид.ч. от недвижимия имот, като на основание чл.227 ГПК по отношение на останалите 3/6 ид.ч. са конституирани наследниците Л.С.К. и Ю.П.Х. – Д.).

С определение №

260932/05.02.2024г. съдът е прекратил производството в частта относно иска за 1/6 ид.ч. поради направен отказ от иска по чл.233 ГПК от Ю.П.Х. – Д., като е обезсилено първоинстанционното решение в частта, в която е отхвърлен предявеният иск за отмяна на дарение за 1/6 ид.ч.

Производството по делото е останало висящо за останалите 2/6 ид.ч., т.е. за отмяна на дарение по отношение на 2/6 ид.ч. от процесния недвижим имот от наследницата Л.С.К. срещу М.П.Х..

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД след преценка на доказателствата по делото и доводите на страните и съобразно правомощията си, очертани в нормата на чл.269 ГПК и задължителните разяснения в ТР № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС, намира за установено следното от фактическа страна:

Съдът е сезиран с искова молба от Н.А.К. против внучката си М.П.Х., в която са изложени обстоятелства, че с нотариален акт № 63, том II, рег. № 9180, дело №

263/14.04.2003г. на нот. А.Ч;рег.№ 310, заедно с дъщеря си М.Х. дарила на ответницата 4/6 ид.ч. от ап.№ 20 (находящ се на трети етаж във вход „Б“ на ул. *****, гр.София). Ищецът излага доводи, че е възрастен човек, с влошено здравословно състояние (хипертонична сърдечна болест) налагащо допълнително медицинско наблюдение и прием на лекарства, с ниски доходи от пенсия, поради което не била в състояние сама да покрива нуждите си, в т.ч. от храна, медикаменти, облекло и режийни разходи. Поради това с нот.покана от 27.12.2016г. поканила ответницата да ѝ дава издръжка от 250лв. месечно, но в отговор получила твърдения, които не отговаряли на истината, поради което иска отмяна на дарените от нея 4/6 ид.ч.

С отговора ответникът оспорва иска с твърдения, че е признателна за направеното дарение, но счита, че баба ѝ не се нуждае от издръжка, доколкото с процесното дарение е запазила правото на ползване и е продължила да живее в имота, получавала пенсия от 210лв. и социални помощи от 50лв., вкл. имала допълнително имущество (4/6 ид.ч. от имот в с.Горочевци с площ от 1505кв.м. и застроена върху същото жилищна сграда), от което можело да се реализират допълнителни доходи, така и има натрупани спестявания. Твърди, че спрямо ищцата били полагани грижи от майката на ответницата (М.Х.), изразяващи се в пазаруване хранителни продукти, медикаменти, облекло, козметика, парфюмерия, очила и др., почистване на жилището и обгрижване на ищцата. Сочи дати, на които на ищцата било извършвано изследване, консултация с невролог, домашно посещение от Спешна помощ по повикване от майката на ответницата. Отделно от това се твърди, че ответницата покривала данъците и таксите за имота, вкл. вноските за ремонт и поддръжка на входа, като единствено за първото тримесечие на 2016г. били платени от лелята (Л.С.К.

– другата дъщеря на ищцата), а след това лично от М.Х.. Твърди се, че ищцата, подпомогната от родителите ѝ, извършила няколко ремонта в процесното жилище, вкл. били закупена техника. С оглед състоянието на ищцата не можела да напуска жилището, което налагало ответницата или майка ѝ да пазаруват необходимите продукти, санитарни, хигиенни материали и лекарства, като ищцата била взискателна към храната и макар да е ползвала за кратко услугите на Социален патронаж (чиято такса била заплащана със средства на ответницата в периода от м.07.2014 до м.01.2015г.) ищцата била недоволна от качеството на храната, наложило приготвяне на храна от ответницата и майка ѝ, която носели в дома на ищцата. И преди нотариалната покана и към момента на подаване на отговора ответницата осигурявала ежемесечно необходимите средства за храна, лекарства и хигиенни условия, вкл. майката на ответницата водела дневник, в който били записвани част от покупките и осигурените храна, консумативи и др., в който били приложени голяма част от касови бележки за извършени плащания.