Решение № 260025 от 06.10.2020, Районен съд - Нова Загора

Р Е Ш Е Н И Е

№

Гр. Нова Загора, 06.10.2020г.

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

НОВОЗАГОРСКИ

РАЙОНЕН СЪД ………….колегия в публичното заседание на седемнадесети септември две хиляди и двадесета в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА

НЕНОВА

При секретаря: Диана Дечева и прокурора като разгледа докладваното от СЪДИЯ НЕНОВА гр.дело № 364 по описа за 2020 г. и за да се произнесе, съобрази следното:

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1 от КТ, чл. 344ал.1 т.2 от КТ, чл. 344 ал.1 т.3 от КТ във вр. с чл. 225 ал.1 от КТ.

Производството образувано по подадена искова молба от О.А.С., с ЕГН **********,*** и адрес за призоваване – с.Асеновец, общ.Нова Загора, обл.Сливен, ул.“Стамо Кънев“ № 11 против „Маркели Млечна Индустрия“ЕООД, с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление – гр.Варна, р-н Одесос, ул.“Димитър Станчев“ № 6, ап.1, представлявано от управителя Недко Тодоров Спиридонов с правно основание правно основание чл.344 ал.1 т.1 от КТ, чл.

344ал.1 т.2 от КТ, чл. 344 ал.1 т.3 от КТ във вр. с чл. 225 ал.1 от КТ.

Ищецът е работил при ответника на длъжност

„портиер” в завода му, находящ се в гр. Нова Загора, съгласно трудов договор 0007/30.09.2019 г., за периода от 30.09.2019 г. до 31.03.2020 г., като на последната дата получил предизвестие за прекратяване на трудовият договор по взаимно съгласие на основание чл.325, ал.1, т.1 от КТ.

Твърди се, че ищеца не е изразявал писмено съгласие и не е изразявал писмено уведомление, че приема предизвестието в срока по чл.325, ал.1, т.1, изр. последно от КТ.

Ищецът твърди още в исковата си молба, че на

01.05.2020 г. получил заповед с № 7/01.05.2020 г., с която трудовото му правоотношение се прекратявало, считано от същата дата, на основание чл. 325 а1 т.1 от КТ и в която изрично било упоменато „по взаимно съгласие“.

В исковата молба се твърди, че заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение на ищеца била незаконосъобразна и подлежала на отмяна по съдебен ред поради неспазване на изискванията на чл.325 ал.1 т.1 от КТ.

Ищецът моли съда да постанови решение, с което на основание чл.344, ал.1 т.1 от КТ да признае прекратяването на трудово му правоотношение, за неправилно и незаконосъобразно и да го възстанови на заеманата от него длъжност „портиер“ в завода на ответното дружество в гр. Нова Загора.

Ищецът твърди, че за времето, през което бил останал без работа ответното дружество му дължало и до 6 брутни трудови възнаграждения, като посочва, че бил работил предходният месец преди уволнението му с трудово възнаграждение в размер на минималната работна заплата – 610.00лв.Основанието му за това бил чл.225 ал.1 от КТ.

Ищецът с исковата си молба предявява следните искове: за отмяна прекратяване на трудовото му правоотношение и възстановяването му на предишната работа поради незаконосъобразността на прекратяването на трудовото му правоотношение и за осъждане на ответното дружество да му заплати за времето през което бил останал без работа полагащите му се трудови възнаграждения, ведно със законната лихва до окончателното изплащане на дължимите му възнаграждения, както и ищецът твърди че ответното дружество не му било заплатило и трудовото възнаграждение за месец април 2020г. в размер на 610.00лв, поради което ищецът го претендира и моли съда да осъди ответното дружество да му го заплати сумата от 610.00лв. , представляваща неизплатено трудово възнаграждение за месец април 2020г., ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба в съда до окончателното му изплащане. Претендират се и разноски по делото.

Предвид изложеното в исковата молба, съдът моли съда да постанови решение, с което, на основание чл.344, ал.1, т.1, 2 и 3 от КТ във вр. с чл.225 от КТ :

-

Признае за незаконно прекратяването на трудовото му правоотношение с ответника с посоченото в заповед №7/01.05.2020 г. основание чл.325, ал.1, т.1 от КТ, поради нарушение разпоредбите на КТ;

-

Да отмени незаконното прекратяване на трудовото му правоотношение с ответника по делото.

- Да го възстанови на предишната му работа на заеманата от него длъжност „портиер” в ответното дружество, която е заемал преди прекратяване на трудовия му договор;

- Да осъди ответното дружество да му заплати месечно обезщетение в размер на последното му брутното трудово възнаграждение - 610 лв. за времето, през което е останал без работа, но за не повече от 6 месеца, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на завеждане на исковата молба до окончателното й изплащане;

- Да осъди ответника да му заплати 610 лева – неизплатено трудово възнаграждение за месец април 2020 година, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на завеждане на исковата молба до окончателното й изплащане.

Ищецът претендира да му бъдат присъдени направените по делото разноски.Претендира за разноски по делото.

Към исковата молба се приложени писмени доказателства, като се прави искане същите да бъдат приети от съда. Правят се и доказателствени искания за допускане на гласни доказателства при режим на довеждане на един свидетел и с оглед становището на ответника - за назначаване на вещо лице.

В законоустановения срок по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника и същия е изразил становище по него, като изцяло оспорва предявените искове от ищеца, както по основание така и по размер. В него ответника сочи, че поради факта, че „Маркели Млечна Индустрия“ЕООД, с

ЕИК ********* със седалище и адрес на управление – гр.Варна, р-н Одесос, ул.“Димитър Станчев“ № 6, ап.1, представлявано от управителя Недко Тодоров Спиридонов не извършвал производствена дейност се наложило да бъдат освободени наетите като портиери на недвижимите имоти в гр.Нова Загора и гр. Сливен лица. Било допуснато прекратяването на трудовите правоотношения да бъде документирано като отправено от работодателя предложение за прекратяване по взаимно съгласие, с уговорката, че законоустановения едномесечен срок може да бъде прекратен по всяко време в интерес на служителя.

Предвид посоченото след изтичане на предизвестието, трудовите правоотношения били прекратени със съответните заповеди.

Ответника твърди още, че в случая с О.А.С., чието освобождаване било с правно основание чл.325, ал.1, т.1 от КТ, трудовото правоотношение било прекратено едва след изтичане на едномесечен срок от отправянето на предизвестие, едностранно от страна на работодателя, поради това не било депозирано изрично възражение от страна на служителя, относно предложението и предизвестието за прекратяване на трудовия договор по взаимно съгласие, включително била подписана и заповедта за прекратяване на това правоотношение, без възражение.

Ответника не претендира разноски по делото.

В съдебно заседание ищеца, редовно призован – не се явява, за него се явява пълномощника му адв. Г.С. и моли съда да уважи исковата претенция на ищеца, както и да му присъди направените по делото разноски. В предоставения от съда срок ищецът, чрез пълномощника си адв. С. моли съда да уважи исковите претенции на ищеца, както и да му присъди направените по делото разноски. Твърди се, че ищецът О.А.С. е работил в ответното дружество, като портиер с месечно трудово възнаграждение в размер на минималната работна заплата от 610.00лева/брутно/ предхождаща месеца на уволнението. На 31.03.2020г. ищецът получил предизвестие, в което изрично било посочено, че на основание чл.325 ал.1 т.1 от КТ трудовият му договор ще бъде прекратен – по взаимно съгласие, както и се твърди че така бил прекратен трудовия договор на ищеца, като изрично било посочено че се прекратява по взаимно съгласие и това било станало на 01.05.2020г., като основание било посочено – чл.325 ал.1 т.1 от КТ. Съгласно този текст от КТ към това отправено предизвестие за прекратяване на трудовия договор по взаимно съгласие ищеца следвало да вземе отношение да уведоми страната отправила искането за прекратяване на трудовият договор по взаимно съгласи в седем дневен срок. Ако не направел това, се считало, че предложението не е прието. Твърди се че нямало такова съгласие дадено от ищеца и предложението не е било прието. Въпреки това трудовият договор на ищеца бил прекратен на основание чл.325 ал.1 т.1 от КТ по взаимно съгласие изрично посочено в заповедта за прекратяване на трудовият му договор. Твърди се че това прекратяване на трудовия договор на ищеца било незаконосъобразно, тъй като била нарушена разпоредбата на чл.325 ал.1 т.1 от КТ – предложението не било прието.

Нямало изрично посочване, че ако предложението не е прието то да се счита за предизвестие/р.207 от 21.11.2019г. по гр.д. № 4396/2018г. на ВКС-4-то отделение. Цялата съдебна практика сочела, че за да е налице прекратяване на трудовия договор по взаимно съгласие волята и на двете страни следвала да бъде писмена/Определение № 593 от 28.06.2018г. по гр.д. 4217/2017г. на ВКС-4-то отделение. От изложеното в писмената защита било видно, че прекратяването на трудовия договор на ищеца било незаконосъобразно и неправилно и следвало заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение на ищеца следвало да бъде отменена, като незаконосъобразна и неправилна. Ищецът бил поискал възстановяване на заеманата длъжност и това било следствие на отмяната на незаконното прекратяване на трудовия договор и следвало съда да възстанови ищеца на заеманата длъжност.

Ищецът бил поискал и заплащане на обезщетение за времето през което е останал без работа, но не повече от 6 брутни месечни заплати. От 01.05.2020г. до постановяване на съдебното решение това били пет пълни месеца и следвало ответника да заплати на ищеца пет месечни брутни възнаграждения на ищеца по делото, вместо със законната лихва от завеждане на исковата молба до окончателното им изплащане. Следвало ответника да заплати на ищеца и 610.00 лева. Следвало ответника да заплати на ищеца и направените по делото разноски.

В писмената защита ответника сочи, че бил направил оттегляне на исковата молба за заплащане на трудово възнаграждение за месец април и заплащане на неползван годишен отпуск, като това бил направил, но след като вече делото е било заведено и едва през месец август 2020 година тези суми са били изплатени на ищеца от ответника, т.е. с поведението си ответника бил станал причина за тази претенция и не дължал разноски. Ищецът моли в този смисъл съдът да постанови своето Решение.

От събраните по делото писмени доказателства съдът прие за установено от фактическа и правна страна следното:

От представените по делото писмени доказателства – трудов договор № 00007/30.09.2019г. и Заповед № 7/01.05.2020г. за прекратяване на трудовото правоотношение на ищеца О.А.С. е видно, че ищеца е бил в трудово правоотношение с ответното дружество „Маркели Млечна индустрия“ЕООД, което е било прекратено със Заповед № 7/01.05.2020г. считано от 01.05.2020г.

От представеното по делото банково извлечение по сметка за период от Тексим Банк е видно, че на ищеца О.А.С. на 12.02.2020г. е била изплатена сумата от 794.77лв., представляваща заплата за месец април и отпуск.

Ответника твърди, че е изплатил на ищеца дължимото на ищеца трудово възнаграждение за месец април 2020г. и обезщетение за неизползван платен годишен отпуск, но видно от представеното банково извлечение, ответникът е сторил това на 12.08.2020г. т.е. след завеждането на исковата молба – 10.06.2020г.

В съдебно заседание ищеца, чрез пълномощника си адв. С. заявява че действително ответното дружество е изплатило на ищеца претендираното възнаграждение за месец април 2020г. в пълен размер както и обезщетение за неползван платен годишен отпуск, но това последният сторил след завеждане на исковата молба, поради което ищецът прави оттегляне на предявения иск в тази му част, като поддържа предявените искове в останалата част.

Съдът е приел направеното частично оттегляне на предявения иск от ищеца в частта за претендираното трудовото възнаграждение за месец април 2020г.и за неползван платен годишен отпуск.

Съгласно чл.325 ал.т.1 от КТ – „Трудовият договор се прекратява без която и да е от страните да дължи предизвестие:

1. по взаимно съгласие на страните, изразено писмено.

Страната, към която е отправено предложението, е длъжна да вземе отношение по него и да уведоми другата страна в 7-дневен срок от получаването му. Ако тя не направи това, смята се, че предложението не е прието“

Разпечатката съдържа 50 от 73 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/6302ec64-bb87-474b-accb-6dd9091307e7