Определение № 2770 от 04.08.2021, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2770 гр. Варна , 04.08.2021 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ в закрито заседание на втори август, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Юлия Р. Бажлекова

Даниела Св. Христова

Светлана К. Цанкова като разгледа докладваното от Юлия Р. Бажлекова Въззивно гражданско дело № 20213100501845 по описа за 2021 година

, съобрази:

Производството по делото е образувано по въззивна жалба на ЮЛ. Б. Р. срещу решение № 261718 от 21.05.2021 г., постановено по гражданско дело № 11927 по описа за 2020 г. на 47 състав на Районен съд – Варна, с което е отхвърлен предявеният от въззивницата срещу Й.Д. К иск с правно основание чл.59, ал.9 СК за изменение на определения с влязло в сила решение по гр.д. № 14284/2018г. по описа на ВРС режим на лични контакти на ответника с детето Р Й Д.

Във въззивната жалба се излага, че решението е неправилно, необосновано, постановено при неправилно приложение на материалния закон. Сочи, че по делото са събрани доказателства, от които се установява, че са налице изменения на обстоятелствата, при които е определен първоначалния режим на лични контакти, които съществено засягат интересите на детето. Промяната, сочи на влошаване на положението на детето при родителя, с когото е определен режима и се засяга ефикасността на взетите по-рано мерки. Посочва се, че ответникът има констатиран здравословен проблем, като е постъпвал в болнично заведение, след постановяване на решението, с което е определен първоначалния режим на лични контакти, поради което и бащата не може да предоставя адекватни грижи за детето за продължителни периоди от време, доколкото е налице непредвидимост на поведението му, с оглед навиците и зависимостите, от които страда. Според въззивницата личният избор на бащата да употребява алкохол и наркотици, като по този начин поставя в риск здравето си е несъвместим с интереса на детето да живее в сигурна среда. Съдът не е взел предвид рискът, че ако нещо се случи по време на режима на лични отношения, има вероятност бащата да не може да ръководи своите действия и е необходимо да се даде по-широк интервал от време, през който детето да израсне психически и емоционално, за да може да реагира адекватно, в случай на лабилна проява на бащата. Неправилно съдът е кредитирал показанията на 1 свидетеля Крумов, доколкото те са противоречиви и не са в резултат на преки и непосредствени впечатления относно родителския капацитет на бащата. Твърди също, че след приключване на първоинстонционното производство въззивницата е узнала, че Й. Д. К. е претърпял ПТП, вследствие употреба на алкохол.

По изложените съображения моли решението да се отмени като се определи режим на лични отношения при който бащата да има право да вижда и взема детето, както следва: до навършване на 11 години на детето- всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 10 часа до 18 часа без преспиване; всяка четна година, без преспиване за празниците – 1 май, 24 май, 22.09. от 9 до 19 часа; всяка нечетна година за празниците -3 март, 6 май, 6.09., 01.11 от 9 до 19 часа; всяка четна година, без преспиване, за два дни от коледните празници, за рождения ден на детето, всяка година за рождения ден на бащата; всяка нечетна година без преспиване за два дни от Великденските празници; след навършване на 11 години на детето – всяка първа и трета седмица от месеца с преспиване от 10 часа в събота до 18 часа в неделя и съответно посочения в исковата молба режим на лични контакти през празничните и почивни дни.

С въззивната жалба са направени искания за издаване на съдебни удостоверения, въз основа на които въззивницата да се снабди с други такива от ОД на МВР Варна и сектор „Пътна полиция“ Павликени, с информация и данни относно това имали претърпяно от Й. Д. К., ПТП на територията на страната, включително и на област Плевен и област Ловеч; за изискване нае служебна справка от РП Велико Търново има ли образувани ДП срещу Й. Д.

К. и на какво основание е образувано.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба, с който същата се оспорва и се изразява становище за потвърждаване на решението, постановено от ВРС.

С отговора е представено заверено за вярност копие от трудов договор от 24.05.2021г.

Съдебният състав на въззивния съд, като взе пред вид относимостта, допустимостта, необходимостта и новостта на исканите доказателствени средства, както и след като съобрази разпоредбата на член 266 от ГПК, намира следното:

Съгласно тълкувателно решение № 1 от 9.12.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2013 г., ОСГТК, доколкото основната функция на съда е да осигури прилагането на закона, тази му дейност не може да бъде обусловена от волята на страните, когато следва да се осигури приложение на императивен материален закон, установен в обществен интерес. Затова, когато законът е възложил на съда служебно да следи за интереса на някоя от страните в процеса, негово задължение е служебно да събере доказателствата в подкрепа или опровержение на правнорелевантните факти, както и да допусне поисканите от страните допустими и относими доказателства без ограничения във времето. При проверка на правилността на 2 първоинстанционното решение въззивният съд може да приложи императивна материалноправна норма, дори ако нейното нарушение не е въведено като основание за обжалване. Поради това, когато за приложението на тази императивна материалноправна норма е необходимо събирането на доказателства, въззивният съд следва служебно да събере тези доказателства, дори ако във въззивната жалба не е въведено оплакване за допуснато от първата инстанция процесуално нарушение или за необоснованост на фактическите изводи, поставени в основата на първоинстанционното решение.

Спорът пред въззивната инстанция е досежно определяне, режима на лични отношения на дете с родител, на когото не е предоставено упражняване на родителски права, тоест съдът следва да съобрази интересите на детето.

Доколкото във въззивната жалба се твърдят новооткрити обстоятелства, то следва да бъде допуснато до приемане, представеното с отговора на въззивната жалба писмено доказателство, както и да се уважи искането на въззивницата за издаване на съдебни удостоверения, въз основа на които да се снабди от ОД на МВР Варна и сектор „Пътна полиция“ Павликени с удостоверения, съдържащи данни и информация, имали претърпяно от Й. Д. К., ПТП на територията на страната, включително и на област Плевен и област Ловеч, както и от РП Велико Търново има ли образувани ДП срещу Й. Д. К. и на какво основание е образувано.

На основание чл.59, ал.6 СК ЮЛ. Б. Р. и Й. Д. К. следва да бъдат задължени да се явят лично за изслушване в съдебно заседание.

С оглед гореизложеното и на основание чл. 267, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс, настоящият състав на Варненски окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА да бъде прието като доказателство трудов договор №1365/21.05.2021г.

ЗАДЪЛЖАВА ЮЛ. Б. Р. и Й. Д. К. да се явят лично в съдебно заседание за изслушване.

Да се издадат съдебни удостоверения, въз основа на които ЮЛ. Б. Р. да се снабди с удостоверения от ОД на МВР Варна и сектор „Пътна полиция“ Павликени, съдържащи данни и информация, имали претърпяно от Й. Д. К., ПТП на територията на страната, включително и на област Плевен и област Ловеч, както и от РП Велико Търново има ли образувани ДП срещу Й. Д. К. и на какво основание е образувано.

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 19.10. 2021 година от 3

10,30 часа, за която дата и час да се призоват страните.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4