Присъда № 2 от 29.04.2026, Районен съд - Своге

Мотиви към Присъда с рег. № 2 от 29.04.2026 г. по НОХ дело № 186 по описа за 2023 г. на Районен съд Своге, изготвени на 30.07.2026 г.

Делото е образувано по обвинителен акт на Районна прокуратура Костинброд против М. Е. Г. от гр. С., ЕГН **********, който е обвинен за това, че на 08.05.2020 г., около 16.30 ч. в гр. С., обл. С., ул. „...“ № е причинил телесни повреди на повече от едно лице, като деянието е извършено по начин и със средства, опасни за живота на мнозина, чрез използване на огнестрелно оръжие, а именно : чрез произвеждане на изстрел с огнестрелно оръжие – пистолет „Heckler&Koch“, модел „P30L“, кал. 9х19мм. с №... е причинил на Л.

Д. Ц. средна телесна повреда, изразяваща се в транзитно огнестрелно нараняване на дясната подбедрица със счупване от многофрагментарен тип на дясната голямопищялна кост в долната й трета, като увреждането е причинило на пострадалия трайно затруднение на движението на десния долен крайник за срок от 7-8 месеца ; чрез произвеждане на изстрел с огнестрелно оръжие – пистолет „Heckler&Koch“, модел „P30L“, кал. 9х19мм. с №... е причинил на П.

И. Г. лека телесна повреда, изразяваща се в транзитно огнестрелно нараняване на лявото бедро, без засягане на съдовонервни снопове и кости, като увреждането е причинило на пострадалия временно разстройство на здравето неопасно за живота – престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 4 и т. 9, вр. чл. 129, ал.

2, вр. чл. 130, ал. 1 от Наказателния кодекс (НК).

Производството е по реда на глава ХХ от Наказателно- процесуалния кодекс (НПК).

В съдебно заседание представителят на Районна прокуратура Костинброд поддържа обвинението срещу подсъдимия, както относно фактическата обстановка, така и относно правната квалификация. Счита, че в хода на съдебното следствие обвинението се доказва по категоричен начин.

Според прокурора по делото безспорно се установява, че на 08.05.202 0 г. пострадалите, в изпълнение на служебните си задължения – във връзка с неизпълнени парични задължения от страна на брата на подсъдимия, са посетили гр. С. В тази връзка те, със служебен автомобил и придружени от свидетелката Б. Й., са отишли на адреса, на който живее длъжникът. На мястото, при повикване от тяхна страна и след подадени звукови сигнали с клаксона, се е появил подсъдимият. Установявайки, че той няма отношение към просроченото задължение, пострадалите и свидетелката Й. потеглили с автомобила. В това време подсъдимият е подал сигнал на тел. 112, запис от проведения разговор е приобщен като веществено доказателство по делото. В разговора с оператора подсъдимият е заявил факти и обстоятелства, които не отговарят на действителността, а именно, че по отношение на него и неговото семейство се извършва нападение от две лица, които едва ли не влизат в дома му и са вече на стълбите. Видно от изготвената видеотехническа експертиза и разпитаните свидетели, такова нещо реално не се е случило. Следващото, 1 което подсъдимият заявява в обаждането си е, че той е въоръжен и ще излезе да ги посрещне подобаващо, което и прави. Подсъдимият, заедно с неговия брат, излизат от дома си на улицата, като в същото време автомобилът на пострадалите вече е бил потеглил и се е намирал на разстояние от тях. След като подали знаци с ръце, които били възприети от Ц. и Г., последните решили да се върнат, виждайки, че освен подсъдимия, до него е и неговия брат, с който имали да извършват служебни дейности по връчване на уведомление за просрочване на задължение. Пострадалите се върнали назад, на мястото, където са се намирали подсъдимия и брат му, при което подсъдимият се приближил до лявата шофьорска врата на автомобила и осъществил физическо насилие по отношение на Л. Ц.. Това предизвикало слизането от автомобила на двамата частни обвинители, като в зоната зад автомобила подсъдимият Г. започнал непосредствено противоправно нападение спрямо тях, нанасяйки последователно удари с дясната си ръка в областта на главата на частните обвинители Ц. и Г.. В тази ситуация, според прокурора, Ц. е бил в състояние на неизбежна отбрана, като той отвърнал на подсъдимия, нанасяйки му удар и събаряйки го на земята. Прокурорът приема, че на приобщените по делото видеозаписи тези действия на подсъдимия, както и действията на пострадалия, в условията на неизбежна самоотбрана, са ясно запечатани.

Когато подсъдимият бил паднал на земята Ц. и Г. му нанесли два удара с крак.

Тогава подсъдимият се изправил и отстъпвайки назад, извадил намиращия се в него законно притежаван пистолет, с който произвел изстрел към тялото на пострадалия Ц.. Този изстрел попаднал в дясната подбедрица и му причинила транзитно огнестрелно нараняване на дясната подбедрица със счупване от многофрагментарен тип на дясната голямопищялна кост в долната й трета.

Вследствие на прострелването Ц. паднал на земята, при което подсъдимият се насочил към частния обвинител Г., към когото със същото оръжие произвел изстрел, като проектила попаднал в горната част на лявото бедро, причинявайки му огнестрелно нараняване. В този момент частният обвинител Г. успял да хване ръцете на подсъдимия и да избута оръжието встрани. След това подсъдимият се отдалечил встрани, а частният обвинител Г. се изправил и успял да се качи в служебния автомобил.

Прокурорът смята, че така описаната фактическа обстановка безспорно се установява от показанията на Ц., Г. и Й.. Прокурорът счита, че дадените по делото показания от свидетелката К. Г. и брата на подсъдимия - Г. Г., следва да бъдат частично кредитирани, като при анализа на тези показания следва да се вземе предвид моментът на наличие на заинтересованост, доколкото К. е ... на подсъдимия, а Г. е негов ....

Според прокурора, по делото безспорно е доказано, че са причинени травматични увреждания на повече от едно лице. Налице е и вторият квалификационен признак на деянието, а именно, че то е извършено по начин и със средства, представляващи опасност за живота на мнозина. Посочва се, че стрелбата с огнестрелно оръжие е именно такова действие, което представлява опасност както по принцип, така и в настоящия случай, като по време на местопрестъплението са се намирали, освен подсъдимият и частните обвинители и други лица, там са били неговата съпруга, неговият брат, а в автомобила е била и свидетелката Й.. От заключението на изготвената видеотехническа и балистична експертиза безспорно е установено, че от 2 страна на подсъдимия с това оръжие са произведени общо четири изстрела два от тях са попаднали в телата на двамата пострадали, като другите два изстрела са изстреляни от подсъдимия, без това да е било необходимо, като при единия изстрел оръжието е било насочено от него към главата на пострадалия и както е отразено в експертизата, проектилът е рикоширал в асфалтовото покритие и е преминал в непосредствена близост до тялото на пострадалия.

В заключение прокурорът излага, че деянието не е извършено в състояние на физиологичен афект, в подкрепа на което твърдение са двете приети по делото експертизи. Подсъдимият не е бил в хипотезата на неизбежна отбрана, като по делото безспорно се установи, че именно той пръв е започнал противоправно нападение, а този факт изключва приложение на неизбежната отбрана. По отношение на определяне на наказанието представителят на държавното обвинение счита, че следва да бъде определено наказание към средния размер на предвидената санкция, като не са налице доказателства за смекчаващи или отегчаващи вината обстоятелства.

Адв. В. В., повереник на частните обвинители и граждански ищци, счита, че от събраните по делото доказателства се установява фактическата обстановка описана в обвинителния акт, като деянието е доказано по безспорен и несъмнен начин. Относно фактическата обстановка и правната квилификация, тя изцяло се солидаризира с казаното от прокурора. В допълнение посочва, че по отношение на авторството на деянието от особено значение са били показанията на нейните доверители, както и на другите свидетели. От тях, както и от писмените доказателства, по делото се установило, че Ц. и Г. са работили по трудово правоотношение на длъжност „...“. В това им качество те са били командировани в гр. С., като тяхната задача е била да връчат на длъжника Г. Г. писмо за просрочено задължение по кредит.

От приетата по делото видеотехническа експертиза се доказва, че пострадалите не са влезли в имота на подсъдимия и по никакъв начин не са застрашили живота на М. Г., на член от неговото семейство, както и на брат му Г. Г.. В тази връзка се иска от съда да не кредитира показанията на К. Г., ... на подсъдимия, в които твърди, че е видяла нож в ръката на Л. Ц.. Казаното от Г. пред оператора на тел. 112 по безсъмнен начин доказва субективната страна на извършеното от него престъпление, както и факта, че той излиза от дома си с пистолет. Той е взел решението си да използва пистолета още пред да излезе от дома си. Извършеното от него деяние е със средство опасно за живота, на обществено място, където освен пострадалите са се намирали и други хора.

Повереникът счита, че не са налице белезите на неизбежна отбрана.

Според адв. В. волята от страна на подсъдимия да извърши престъплението е формирана още докато е звънял на тел. 112. Тя смята, че той е искал първо да провокира пострадалите, така че да се защити, за да му се наложи да ги простреля, както е казал, да ги посрещне подобаващо, въпреки че е можел да изчака в дома си идването на полицията. Видно от изготвената и приетата съдебнопсихиатрична и психологична експертиза, не са налице задължителните критерии за физиологичен афект към момента на инкриминираното деяние. От друга страна поведението на подсъдимия е било планирано и целенасочено. Г. е разполагал с възможност да спази закона, но не го е направил.

3

Относно предявените граждански искове адв. В. посочва, че нанесените телесни повреди на Ц. и Г., както и преживените от тях болки и страдания, са се доказали по безспорен и категоричен начин. Болките и страданията са последица от характера и вида на уврежданията и се отличават по интензитет, честота и продължителност. От изготвената по досъдебното производство и прието в съдебно заседание съдебно-медицинска експертиза са установени уврежданията причинени на Ц. и Г.. Първият от тях е бил на лечение във ВМА седем дни, след което е изписан и дълго време е бил в болнични, не е можел да ходи до тоалетна, поставена му е била гипсова имобилизация, поради което се е движел с патерици. За задоволяване на ежедневните си нужди, хранене, обличане, тоалет, е разчитал изцяло на семейството си, което допълнително е засилило чувството на безпомощност и уязвимост в него. От своя страна Г. също е бил на лечение във ВМА седем дни, след което на втория ден след изписването е получил газова гангрена, наложило се е да пие антибиотици, да ходи всеки ден на превръзки, бил е в отпуск по болест около пет месеца. Относно двамата пострадали повереникът им посочва, че всяка рана, нанесена с огнестрелно оръжие остава не само физически, но и психически белези. Те вече не могат да спят спокойно и се страхуват, че случилото се може да се повтори. Пострадалите страдат не само от болките от физическите рани, но и от психическите травми. Те изпитват трудности в общуването, избягват социални контакти и вес още не могат да се върнат към нормалния си живот. По така изложените причини се иска от съда да уважи предявените граждански искове изцяло, тъй като същите са доказани по основание и по размер. Относно наказанието настоява да се постанови справедлива осъдителна присъда, в размерите поискани от прокурора, като акцентира на липсата на смекчаващи вината обстоятелства по отношение на подсъдимия.

Адвокат Л. В., защитник на подсъдимия М. Г., изразява несъгласие с доводите на прокурора и на повереника. Той заявява, че извършването на престъплението не е доказано по несъмнен и категоричен начин – нито от обективна, нито от субективна страна. По тази причина иска от съда да признае подзащитния му за невиновен. На първо място той оспорва описаната в обвинителния акт фактическа обстановка, която според него била опровергана от доказателствата събрани в хода на съдебното следствие.

Защитникът посочва, че дружествата извършващи охранителна дейност и лицата отговарящи за събиране на вземания не са сред тези, които би следвало да връчват уведомления. Според него пострадалите са дошли в гр. С. с цел да окажат принуда и да използват незаконни средства за събиране на задължения, като дори свидетелят Г. Г. да е имал някакви задължения, то те е трябвало да се търсят по предвидения в закона ред. От разпитите по време на съдебното следствие се установило, че поведението на двамата частни обвинители в никакъв случай не е било миролюбиво, като посещението им е свързано с извършване на противозаконни дейности. От друга страна подсъдимият е бил в дома си, заедно със семейството си, с майка си и брат си.