Решение № 748 от 30.10.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 748 гр. София, 27.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО VII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Николай Младенов

Членове:

Веселина Ставрева

Диана Василева като разгледа докладваното от Диана Василева Въззивно наказателно дело от общ характер № 20231100602790 по описа за 2023 година

Производството е по реда на гл.21 от НПК.

С решение от 31.05.2022г. по Н.О.Х.Д.№17209/2020г., СРС, НО, 98-ми с-в е признал обвиняемия В. И. А., ЕГН **********, роден на ******* г. в гр. София, българско гражданство, българин, средно-специално образование, неженен, работи, живущ в гр.София, ж.к. „*******, неосъждан, за ВИНОВЕН в това, че на 05.12.2019 г., около 08:45 часа, в гр.

София, на ул. „Петко Д. Петков“, на вход/изхода на паркинга на 24-то ДКЦ, с административен адрес: гр. София, ул. „*******, е управлявал товарен автомобил марка „Дачия“, модел „Сандеро“, с рeг. № ******* като при излизането от паркинга, правейки десен завой по ул. „Петко Д.Петков“, е нарушил правилата за движение по пътищата, предвидени в Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, а именно: 1. чл.5, ал.2, т.1 от Закон за движение по пътищата: „Водачът на пътно превозно средство е длъжен: Да бъде внимателен и предпазлив към уязвимите участници в движението, каквито са пешеходците...“; 2. чл. 116 от Закон за движение по пътищата: „Водачът на пътно превозно средство е длъжен да бъде внимателен и предпазлив към пешеходците, особено... и към престарелите хора“, и по непредпазливост причинил на намиращата се на пътното платно пешеходка Х.П.Д. ЕГН **********, средна телесна повреда по смисъла на чл. 129, ал.1 от НК, изразяваща се в счупване на дясната бедрена кост в областта на диафизата, което от своя страна е реализирало медико- биологичния признак „Трайно затруднение на движенията на десния долен крайник за срок повече от 30 дни“ - престъпление по чл. чл.343,ал.1, б. ”б” пр.2, вр. чл.342,ал. 1, пр.3 НК.

Прилагайки чл. 78а от НК, съдът е освободил обвиняемия от наказателна отговорност, като му е наложил административно наказание „Глоба“ в размер на 1 000лв. /хиляда лева/.

На осн. чл.78а, ал.4 от НК, му е наложено и кумулативно наказание „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 3 /три/ месеца. Съдът се е произнесъл по сторените по делото разноски, които с оглед изхода на делото е възложил на обвиняемия.

1

Подадена е въззивна жалба от адв. Д. П. - САК, защитник на обвиняемия А., в която се моли решението да бъде отменено като обвиняемият бъде признат за невиновен по повдигнатото му обвинение. Алтернативно моли да се приложи привилегирования състав по чл. 343а НК. В случай, че не се уважи искането за оправдаване на обвиняемия, моли въззивния съд да отмени наложеното наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 3 месеца. В жалбата не се правят доказателствени искания.

След изготвяне на мотивите е депозирано допълнение към жалбата, в което са доразвити съображения защо в конкретния случай е приложима нормата на чл. 343а НК, а именно – обвиняемият „изправил пострадалата Д. от земята и я сложил да седне на задната седалка“, „Указал на св. А. да позвъни на телефон 112“. Според защитата обвиняемият е направил всичко, зависещо от него, за да окаже на пострадалата необходимата помощ.

Поради горното се моли за преквалифициране на деянието в такова по чл. 343а НК, в случай че А. не бъде оправдан.

В закрито заседание о т 16.06.2023г. въззивният съдебен състав по реда на чл.327 от НПК е преценил, че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага разпит на подсъдимия и свидетелите, изслушването на вещи лица и ангажирането на други доказателства.

В открито съдебно заседание пред въззивния съд, адв. Д. П. поддържа подадената жалба и допълнението към нея, като отново настоява за оправдаване на обвиняемия.

Приема, че е налице случайно деяние по чл. 15 НК, предвид установеното по делото от двете експертизи, че А. се е движел с много ниска скорост. Пешеходката се е движела извън тротоара, имало е лед и сняг, които било възможно да са способствали за удара, който да е настъпил вследствие подхлъзване на пешеходката. Допълва, че видимостта била ограничена от високата двойна ограда. Счита, че всички тези обстоятелства в съвкупност биха могли да обосноват приложението на чл. 15 НК и най-вече, защото пешеходката се е движела извън тротоара и ударът е настъпил в страничната дясна част на автомобила. Акцентира, че неправилно са повдигнати обвинения за нарушаване на чл. 5, ал. 2, т. 1 и чл. 116 ЗДВП, тъй като обвиняемият е извършил маневра – завой надясно и ПТП е настъпило при извършване на маневрата. Изразява несъгласие с отказа на първоинстанционния съд да приложи чл. 343а НК, въпреки че първият съд е описал оказаната помощ в мотивите си.

Представителят на СГП счита жалбата за неоснователна, а решението на СРС правилно и законосъобразно.

Обвиняемото лице, в правото си на лична защита поддържа изложеното от защитника си. В последната си дума моли съда за отмяна на наказанието лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца. Поддържа, че е направил всичко, зависещо от него, за да окаже помощ на пострадалата и че това е случайна ситуация.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, VII-ми въззивен състав след като обсъди доводите във въззивната жалба и допълнението към нея, както и тези, изложени в съдебно заседание от страните и след като в съответствие с чл. 314 НПК провери изцяло правилността на атакуваното решение, констатира следното:

Първоинстанционното решение е постановено при напълно изяснена фактическа обстановка, която се подкрепя от събраните по делото гласни и писмени доказателства, доказателствени средства и способи за приобщаването им. Настоящият въззивен състав не намира основания за ревизиране на фактологията, приета от първия съд, която се изразява в следното:

Обвиняемият В. И. А., ЕГН **********, е роден на ******* г. в гр. София, българско гражданство, българин, средно-специално образование, неженен, работи, живущ в гр.

2

София, ж.к. „*******, неосъждан.

На 05.12.2019 г., около 08:45 часа, в гр. София, обв. А. управлявал моторно превозно средство - лек автомобил марка „Дачия“, модел „Сандеро“, с per. № ******* в двора на 24-то ДКЦ, с административен адрес: гр. София, ул. „*******. Било през светлата част на денонощието, с добра метеорологична видимост и мокра пътна настилка. Водачът се насочил към вход/изхода на 24-ти ДКЦ и започнал маневра завой надясно, за да се включи в движението по ул. „Петко Д. Петков“ в посока ул. „Ген. Никола Жеков“. Автомобилът се движил със скорост около 13 км/ч., като опасната зона за спиране била 6,24 м. В същото време, пешеходката Х.П.Д. ЕГН **********, се движила по ул. „Петко Д. Петков“, на около 1,50 -1,60 метра вляво от десния край на платното за движение по посока на ул. „Ген.

Никола Жеков“ и на около 2,80-2,90 метра от ориентира по дължина на платното, със скорост от около 4,8, тъй като мястото, на което по-късно бил изграден тротоар, тогава било покрито с трева и сняг. Когато се намирал на 7,37 от мястото на удара и на около метър от края на вратата на оградата на ДКЦ, обвиняемият имал възможност да възприеме пешеходката, която се намирала по посока на движението на автомобила и да спре. Той обаче отклонил вниманието си и поради тази причина не възприел движещата се по платното за движение пешеходка. При приключване на самата маневра настъпил удар между предна дясна част на автомобила в областта на десния фар и калник и нейния десен крак. В резултат на удара, тялото на Д. паднало напред и встрани от автомобила и тя получила следните телесни увреждания: счупване на дясната бедрена кост в областта на диафизата, което от своя страна е реализирало медико-биологичния признак „Трайно затруднение на движенията на десния долен крайник за срок повече от 30 дни“. Обвиняемият не усетил удара, но хора му посочили падналата пешеходка и той преустановил движението си. Обв.

А. изправил Д. от земята, но тъй като тя изпитвала силни болки в десния крак, я поставил да седне на задната седалка на автомобила. В същото време при тях дошла св. Е.С. А., която попитала дали да се обади на телефон 112, за да бъде оказана помощ на пострадалата и обвиняемият отговорил утвърдително.

На място дошъл екип на ЦСМП и пострадалата била транспортирана до Военномедицинска академия.

Съгласно заключението на съдебно-медицинската експертиза, изготвена от в.л. Е. И.а, пострадалата Х. Д. е получила в резултат на ПТП счупване на дясната бедрена кост в областта на диафизата, което наложило извършване на оперативна интервенция за наместване на костните фрагменти и фиксиране с метална остеосинтеза. Според експертизата увреждането е резултат от действието на твърди тъпи предмети със значителна сила и може да бъде получено в условията на ПТП. Счупването на дясната бедрена кост, при оздравяване без усложнения, реализира критериите на медико-биологичния признак трайно затруднение на движенията на десния долен крайник за срок повече от 30 дни.

Съгласно заключението на автотехническата експертиза на л. 56-57 от ДП, изготвена от в.л. Д., мястото на удара се намира в района на входа/изхода на 24-то ДКЦ на ул. „Петко Петков“ по широчината на пътното платно – на 1,50 – 1, 60 м., в ляво от десния край платното за движение, считано по посоката на движение на автомобила, а по дължина на пътното платно – на 2,80 - 2,90 м. след линията на ориентира, считано в същата посока.

Посоката на движение на лек автомобил „Дачия“ е била от вход/изхода на 24 ДКЦ с десен завой по ул. „Петко Петков“. Скоростта на автомобила към момента на удара с пешеходката е била 13 км/ч. Опасната зона за спиране на лек автомобил „Дачия“ е била 6,24 м. Водачът на лекия автомобил при движение със скорост 13 км/ч в конкретните пътни условия, от момента, в който се е намирал на разстояние 7,37 м. до мястото на удара и при насочен поглед напред е имал възможност да възприеме движещата се по платното за движение 3 пешеходка и е имал техническа възможност да спре преди мястото на удара. Когато се намирал на 7,37 от мястото на удара, преди да завие надясно, и на около метър от края на вратата на оградата на ДКЦ, обвиняемият имал възможност да възприеме пешеходката, която се намирала по посока на движението на автомобила и да спре. Той обаче отклонил вниманието си наляво и поради тази причина не възприел движещата се по платното за движение пешеходка. Настъпил удар между предна дясна част на автомобила в областта на десния фар и калник и нейния десен крак.

Въззивният съд изгради своите фактически и правни изводи изцяло въз основа на събраните в хода на делото гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, които намери за достатъчни по своя обем и категоричност, за да позволят формиране на еднозначни изводи по фактите. Сред обсъдените от районния съд гласни доказателствени източници, обективно отразяващи действителната фактология следва да бъдат посочени обясненията на обвиняемия А. (л. 36 и л. 52 от съдебното производство), показанията на пострадалата Х. Д. (л. 49 от съдебното производство и л.24-25 от досъдебното производство), на св.В., дадени пред съда на л. 50, св. Х.С. и св. Е. А., приобщени в цялост по надлежния ред на л. 34 и л. 35 от досъдебното производство.

След анализ на доказателствената съвкупност въззивния съд приема, че фактите, свързани с времето, мястото, механизма на настъпване на ПТП, участниците в същото, както и особеностите на пътната обстановка, се установяват по категоричен начин от двете автотехнически експертизи, медицинската експертиза, огледа на местопроизшествие, обясненията на обв. А., показанията на пострадалата, вторично посредством показанията на св. С. и св. А., както и от писмените доказателства и доказателствени средства.

Съпоставяйки гласните доказателствени източници касателно основния спорен предмет по делото, а именно дали в резултат на подхлъзване от страна на пострадалата или поради непредпазлива деятелност на обвиняемия е настъпил противоправния резултат, настоящият състав констатира, че увреждането е настъпило вследствие на съприкосновение между управляваното от обвиняемия МПС и пострадалата. Процесното произшествие се характеризира с движение на автомобила и пешеходката, като автомобила при движението си напред и извършване на десен завой застигнал пешеходката, като ударът е бил в областта на преден десен калник на автомобила и десния крак на пешеходката. При описаното погоре положение и при насочен поглед напред от водача на автомобила, същият е имал възможност да възприеме пешеходката, която е и участник в движението. Не се е съобразил с местоположението й на пътя като през целия път до мястото на удара, той е имал възможност да възприеме пешеходката и да предотврати произшествието.