Решение № 107 от 03.12.2024, Районен съд - Мездра

РЕШЕНИЕ

№ 107 гр. М, общ. М, обл. Вр., 03.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – М, II-РИ НАК. СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Вяра Ат. Атанасова при участието на секретаря Надежда Д. Китова-Николчева като разгледа докладваното от Вяра Ат. Атанасова Административно наказателно дело № 20241450200239 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Адвокат М. З. от АК-Ст. З като пълномощник на Г. Д. Г. е обжалвал Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система Серия К № *****, издаден от ОД МВР Вр., с който за нарушение на чл.21 ал.2 вр. ал.1 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ е наложено, на основание чл.189 ал.4 вр. чл.182 ал.2 т.4 от същия закон, административно наказание глоба в размер на 300 лева. Оплакванията са свързани с неправилно прилагане на материалния закон и с допуснати нарушения на административно-процесуалните правила при издаване на обжалваният акт. Посочено е също, че по отношение на Г. е издаден от ОД МВР Вр. и Електронен фиш Серия К № ******, с който за извършено нарушение на чл.21 ал.2 вр. ал.1 ЗДвП е наложено, на основание чл.189 ал.4 вр. чл.182 ал.2 т.4 от същия закон административно наказание глоба в размер на 300 лева. Възраженията са свързани с нарушение на материалния закон, тъй като жалбоподателят практически е санкциониран два пъти за нарушение, извършено на две различни места, но на една и съща дата и час. На тези основания се иска отмяна на обжалвания електронен фиш като незаконосъобразен и неправилен.

В съдебно заседание Г., редовно призован, не се явява и не се 1 представлява. По делото е постъпила молба от процесуалният му представител адв. М. З. от АК-Ст. З, в която са развити подробни доводи в подкрепа на искането за отмяна на обжалвания електронен фиш, поради наличие на основанията за това, изложени в жалбата. Претендират се разноски под формата на адвокатско възнаграждение.

Наказващият орган, редовно призован, не е изпратил представител и не е изразил становище пред настоящата инстанция.

Жалбата е подадена в срока по чл.59 ал.2 ЗАНН и е процесуално допустима.

Анализирайки събраните по делото доказателства, по отделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено следното:

На 23.02.2024 година служебен автомобил и служители на ОДМВР Вр. се намирали извън населено място на Главен път *** км. ***** с посока на движение от град Вр. към град Б. Те предварително били установили на автоматичен режим на работа техническото средство – система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение TFR1-M № 515.

Същото, без намесата на служителите, отчитало скоростта на движение на МПС, преминаващи през този пътен участък и в случаите, когато тя превишавала въведеното с пътен знак В 26 ограничение 50 км/час, заснемало автоматично автомобила. В 09:07 часа МПС – лек автомобил „М 2“ с регистрационен номер ****** попаднало в обсега на действие на техническото средство. Същото отчело скорост на движение на МПС 90 км/ч при максимално допустима за този пътен участък 50 км/ч. Тъй като автомобилът се движел със скорост над разрешената, апаратът го е заснел.

След извършена в последствие обработка на данните от техническото средство била направена проверка в АИС на КАТ, която показала, че лекият автомобил „М 2“ с регистрационен номер ****** е собственост на Г. Д. Г. от град Ст. З. За констатираното нарушение на Г. е бил издаден обжалвания в настоящето производство Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система Серия К № *****.

Горната фактическа обстановка се установява от събраните писмени доказателства и веществени доказателствени средства.

Съдът, след като взе предвид изложеното в електронният фиш и в 2 жалбата от Г. Г., приема, че същата е основателна, като съображенията за това са следните:

Електронният фиш е издаден на жалбоподателя за управление на МПС в извън населено място със скорост, надвишаваща въведеното с пътен знак В26 в пътният участък на км. ***** от Главен път *** ограничение на скоростта 50 км/час, с което е нарушен чл.21 ал.2 вр. чл.21 ал.1 ЗДвП. Съгласно разпоредбата на чл.21 ал.1 от Закона за движението по пътищата, при избиране скоростта на движение на водачът на пътно превозно средство е забранено да превишава определените стойности на скоростта в км/ч, които за пътно превозно средство от категория „В“ за населеното място е 50 км/ч, извън населено място – 90 км/ч, а по автомагистрала – 140 км/ч, а според ал.2 когато стойността на скоростта, която не трябва да се превишава, е различна от посочената в ал.1, това се сигнализира с пътен знак. По силата на чл.182 ал.2 т.4 ЗДвП /редакция ДВ бр.101/2016 г., действаща към датата на извършване на нарушението/ с административно наказание глоба в размер на 300 лева се наказва водач, който превиши разрешената максимална скорост извън населено място, т.е. деянието, за което Г. е санкциониран е обявено от закона за наказуемо. Към жалбата е приложено копие от Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система Серия К № ******, издаден от ОД МВР Вр., с който за нарушение на чл.21 ал.2 вр. чл.21 ал.1 ЗДвП Г. е санкциониран с глоба в размер на 300 лева по чл.189 ал.4 вр. чл.182 ал.2 т.4 ЗДвП. Според описанието на нарушението, изложено в електронния фиш деянието е извършено на 23.02.2024 година в 09:07 часа на ПП I-1 /***/ км. ***+*** /район село Р./.

Съгласно Заповед № ****/16.02.2024 година на Агенция пътна инфраструктура София, приложена в заверено копие на л.57-л.59 от делото, в участъка от км. ***+*** до км. ***+*** в рамките на Главен път *** „М-Б“ е въведена временна организация на движението за срок до 15.05.2024 година, като в този участък ограничението на скоростта, което е въведено е 50 км/ч.

От съдържанието на обсъдените по-горе два броя електронни фиша става ясно, че същите са били издадени за нарушения извършени практически на територията на пътен участък с едно и също въведено ограничение на скоростта за движение. Така на практика Г. е санкциониран два пъти за нарушение на една и съща забрана. Съгласно разпоредбата на чл.24 ал.1 т.6 НПК вр. чл.84 ЗАНН не се образува административно-наказателно 3 производство, а образуваното се прекратява когато спрямо същото лице за същото административно нарушение има незавършено административнонаказателно производство, влязла в сила присъда, постановление или влязло в сила определение, или разпореждане за прекратяване. Касае се за общо прекратително основание, чиито правни последици включват: 1. Прекратяване висящността на производството с влизане в сила на акт, с който е постановено при последваща възобновимост чрез извънредни способи; 2. Прекратяване също и на повдигнатото по него административно-наказателно обвинение; 3.

Задействане на забраната non bis in idem със следващата се от нея недопустимост да се образува ново административно-наказателно производство спрямо същото лице за същото нарушение. Според дефиницията на понятието „същото нарушение“, дадено с Решение на СЕО от 09.03.2006 година по дело С-463/2004 година това е нарушението, при което ще е налице идентичност на деянието разбирано като съвкупност от неразривно свързани помежду си факти, независимо от правната квалификация или защитавания правен интерес. Българската съдебна практика изключва чрез процесуалният си закон възможността наказателни, респ. административно-наказателни производства да се водят с един и същи предмет спрямо едно и също лице. В този смисъл правилото на чл.24 ал.1 т.6 НПК намира отражение с две хипотези – първата е при наличие на още висящо административно-наказателно производство, каквото е сегашното, а втората при влязло в сила съдебно решение или прекратително определение, или разпореждане по производството за същото нарушение спрямо същото лице. В настоящия случай е безспорно, че по отношение на жалбоподателя са били издадени два брой електронни фиша и двата от ОД МВР Вр. съответно със Серия К № ***** и със Серия К № ****** за извършено деяние по едно и също време, на една и съща дата 23.02.2024 година в един и същи час 09:07 часа, за едно и също нарушение – по чл.21 ал.2 вр. чл.21 ал.1 ЗДвП, на едно и също основание като административно-наказателна санкция – чл.189 ал.4 вр. чл.182 ал.1 т.4 ЗДвП, по отношение на един и същи субект-Г. Д. Г. и по отношение на един и същи участък от Главен път ***, на който е въведено едно ограничение на скоростта, съгласно Заповед № ****/16.02.2024 година на Агенция „Пътна инфраструктура“. Това обстоятелство представлява съществено процесуално нарушение, което е самостоятелно основание за отмяна на обжалвания електронен фиш. От приложената на л.37 по делото 4 справка от АИС „АНД“, предоставена от РУ-М става ясно, че Електронен фиш Серия К № ****** е връчен на жалбоподателят Г. на 16.04.2024 година, като срещу неговият статус стои отметка „отменен“. На база тази информация съдът е изискал допълнителни данни от ОД МВР Вр. относно това с какъв акт е извършена отмяната на въпросният електронен фиш /съдебно решение или административен акт/, ведно с указания документите при наличие на такива да бъдат предоставени в заверено копие, ведно с датата им на влизане в сила.

В отговор е постъпило писмо № 300000-6616/29.10.2024 година от Началника на РУ-М, в което се посочва, че исканата информация не може да бъде предоставена поради липса на такава в районното управление. Преценявайки изложеното до тук настоящия състав приема, че въпреки отмяната на единият от електронните фишове спрямо Г. са били започнати две отделни административно-наказателни производства за ангажиране на неговата отговорност за извършено едно и също нарушение. Независимо от изхода на едното от тези производства, с действията си наказващия орган е нарушил общата забрана за налагане на повече от една санкция за едно и също нарушение. Съдебната практика е постоянна в разбирането си, че неприлагането на чл.24 ал.1 т.6 НПК вр. чл.84 ЗАНН е винаги съществено процесуално нарушение. По тези съображения настоящият състав приема, че обжалваният от Г. електронен фиш е незаконосъобразен и като такъв следва да бъде отменен.

С настоящото решение съдът, след като е разгледал спора по същество, следва да се произнесе и досежно разноските. В тази връзка процесуалният представител на жалбоподателя е отправил искане за присъждане на разноски, реализираните в рамките на настоящото производство. Представени са договор за правна защита и съдействие и пълномощно. Според чл.63д ал.1 ЗАНН /нова - ДВ бр.109/2020 година/, страните в производствата пред районния и административния съд, както и в касационното производство имат право на присъждане на разноски по реда на АПК. Предвид изхода на делото пред този съд, искането на защитника за присъждане на разноски е основателно. Съгласно чл.143 ал.1 АПК, когато съдът отмени обжалвания акт, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако жалбоподателят е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт. Видно от съдебният протокол, съдържащ се в настоящото дело, жалбоподателят е ангажирал като процесуален представител адв. М. З. от АК 5

– Ст. З по договор за правна защита и съдействие, и пълномощно. От документите става ясно, че в хода на съдебното производство от страна на Г. са направени разноски в размер на 400 лева. Според чл.63д ал.2 ЗАНН, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно, съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл.36 от Закона за адвокатурата /ЗА/. Въпросната разпоредба препраща към Наредба №1/09.07.2004 година за минималните размери на адвокатските възнаграждения /изм. ДВ бр.88/04.11.2022 година/. Според чл.18 ал.2 от Наредбата /изм. ДВ бр.88/04.11.2022 година/, ако административното наказание е под формата на глоба, имуществена санкция и/или е наложено имуществено обезщетение, възнаграждението се определя по реда на чл.7 ал.2 върху стойността на всяка наложена глоба, санкция и/или обезщетение.