Решение № 264 от 10.03.2026, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 264 гр. Варна, 10.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ГО, в публично заседание на единадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ивелина Владова

Членове:

Константин Д. Иванов мл.с. Бойко Ал. Мачорски при участието на секретаря Доника Здр. Христова като разгледа докладваното от Ивелина Владова Въззивно гражданско дело № 20253100502521 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба с вх. № 3119/08.04.2025г. по регистратурата на ПРС подадена от М. О. М., ЕГН ********** срещу Решение № 71/22.03.2025г. постановено по гр.д. № 851/2024г. по описа на ПРС, с което Е ПРИЕТО ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните по предявения иск от Г. С. Д. срещу М. О. М., че ищцата е собственик на недвижим имот, представляващ ПИ с идентификатор ***, съгласно КККР на с. Комунари, одобрени със Заповед РД-18-250/30.01.2018г. на ИД на АГКК, с площ от 4298 кв.м. находящ се в с. Комунари, местност Край село, при граници на обекта по скица имоти с идентификатори: ***, *** и ***, ведно с построените в него бензиностанция със застроена площ от 1000 кв.м., сграда на един етаж с идентификатор ***.1, с предназначение- сграда за търговия и застроена площ от 48 кв.м. и сграда на един етаж с идентификатор ***.2, с предназначение - за търговия и застроена площ от 90 кв.м., на основание договор за покупко - продажба от 22.11.2023г. обективиран в НА № 115/22.11.2023г. на нотариус рег. № 773 на НК и жалбоподателят Е ОСЪДЕН да й предаде владението върху същия имот, на основание чл.108 от ЗС, както и Е ОСЪДЕН да й заплати сумата от 612,02 лева, представляваща сторени по делото съдебно - деловодни разноски пред първа инстанция, на основание чл.78, ал.1 от ГПК

Въззивникът – М. М. заявява становище за неправилност, незаконосъобразност и 1 постановяване на обжалваното решение при нарушаване на материалния и процесуалния закон. Излага, че решението засяга негови права и законни интереси, предвид на това, че в имотите предмет на спора се намират движими вещи – негова лична собственост, което създава опасност от тяхната загуба, отчуждаване или повреждане. Отделно от това се твърди, че решението е постановено при неизяснена фактическа обстановка, предвид неотчитане наличието на правно основание за ответника да упражнява фактическа власт по отношение на спорните имоти, а именно наличието на наемно правоотношение. Моли обжалваното решение да бъде отменено.

В срока по чл.263 от ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба oт въззиваемата страна – Г. С. Д., чрез процесуалния си представител, с който заявява становище за неоснователност на същата и за правилност и законосъобразност на решението на ПРС. Счита, че решението е постановено след правилно установена фактическа обстановка и при липса на доказателства ответникът да разполага с вещни или други противопоставими права по отношение на имота. Счита, че твърденията за наличие в спорните имоти на движими вещи собственост на ответника са ирелевантни и недоказани.

Заявява се становище, че решението е постановено при спазване на материалния и процесуалния закони и при доказано прекратяване на наемното правоотношение между страните, даващо основание ищецът да получи обратно владението на спорните имоти.

Моли въззивната жалба да бъде оставена без уважение, а обжалваното решение да бъде потвърдено.

В съдебно заседание във въззивната инстанция страните не се явяват и не изпращат представители.

При проверка валидността и допустимостта на обжалваното решение, съобразно разписаните правомощия по чл. 269 от ГПК, съдът не открива пороци, водещи до неговата нищожност или недопустимост. По останалите въпроси съобрази следното:

Производството пред РС-Провадия е образувано по предявен от ищеца Г. С. Д. против М. О. М. иск с правно основание чл.108 от ЗС за приемане за установено в отношенията между страните, че ищцата е собственик на следните недвижими имоти, а именно: ПИ с ид. ***, съгласно Кадастралната карта на с. Комунари, с площ от 4298 кв.м. находящ се в с. Комунари, местност Край село, при граници на обекта по скица имоти с ид.

***, *** и ***, ведно с построените в него бензиностанция със застроена площ от 1000 кв.м., сграда на един етаж за оператори и сервизни помещения с идентификатор ***.1 и застроена площ от 48 кв.м. и сграда за търговия на един етаж с идентификатор ***.2 и застроена площ от 90 кв.м.

В исковата молба ищцата Г. Д. твърди, че е придобила собствеността на посочените недвижими имоти по силата на договор за покупко-продажба обективиран в нот.акт № 115/22.11.2023г. от ответника М. О. М.. При сключване на договора, ответникът си запазил право на пожизнено и безвъзмездно ползване на имотите, от което по-късно се отказал с нарочна декларация. Посочва, че владението на имотите и било предадено в деня на сделката, като започнала дейности по неговото разчистване. Твърди, че понастоящем 2 ответникът смущава владението й и отказва да напусне имота и да и осигури достъп до него въпреки отправените покани в този смисъл. Излага, че горното обосновава правния и интерес от предявяване на иска за собственост, чрез който да се установи спрямо ответника правото й на собственост по отношение на имотите и ответника да бъде осъден да и предаде владението им.

В срока по чл.131 от ГПК е депозиран писмен отговор от ответника М. М., с който искът се оспорва като неоснователен. Твърди, че между него и ищцата е бил сключен договор за наем, по силата на който валидно е упражнявал фактическа власт /държане/ на процесните имоти. Посочва също, че са били в преговорни отношения за сключване на нов договор за наем. На това основание моли предявеният срещу него осъдителен иск за собственост да бъде отхвърлен като неоснователен.

С Ъ Д Ъ Т , след преценка на становищата на страните, събраните по делото доказателства, по вътрешно убеждение и въз основа на приложимия закон, приема за установено следното от фактическа страна:

Видно от представения по делото договор за покупко-продажба обективиран в нот.акт № 115, том 3, рег.№ 3469, дело № 445/22.11.2023г. М. О. М. е продал на Г. С. Д. - ПИ с идентификатор ***, с площ от 4298 кв.м. находящ се в с. Комунари, местност Край село, при граници на обекта по скица имоти с идентификатори: ***, *** и ***, ведно с построената в него бензиностанция със застроена площ от 1000 кв.м.; сграда за оператори със склад и сервизни помещения на един етаж, представляваща обект с ид. ***.1, със застроена площ от 48кв.м. и търговски обект - масивен автосервиз на един етаж с ид. ***.2 със застроена площ от 90 кв.м. В чл.2 от договора е посочено, че продавачът М. М. си запазва правото на пожизнено и безвъзмездно ползване и владение на посочените имоти.

С декларация за отказ от право на ползване върху недвижим имот акт № 80, том 1, рег.№ 618/21.02.2024г. вписван в Службата по вписвания с вх.рег. № 609/21.02.2024г., акт № 179, том 1, дело № 205, М. М. се е отказал изцяло от правото на ползване, което си е запазил с нот. акт № 115, том 3, рег.№ 3469, дело № 445/22.11.2023г.

Няма спор между страните, че ответникът М. упражнява фактическа власт по отношение на процесния имот, като този факт е приет за ненуждаещ се от доказване по реда на чл.146, ал.1, т.3 и т.4 от ГПК.

Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

Предмет на настоящия въззивен инстанционен контрол е съдебното решение на първоинстанционния съд, с което е уважен предявения от ищцата Г. Д. осъдителен иск за собственост срещу ответника М. М., като е прието за установено по отношение на него, че собственик на недвижимите имоти, находящи се в Комунари, местност Край село, а именно ПИ с ид. ***, с площ от 4298 кв.м. и построените в него сгради - бензиностанция със застроена площ от 1000 кв.м.; сграда за оператори със склад и сервизни помещения на един етаж с ид. ***.1, със застроена площ от 48 кв.м. и търговски обект - масивен автосервиз на 3 един етаж с ид. ***.2 със застроена площ от 90 кв.м. е ищцата, като ответникът е осъден да й предаде владението на имотите.

Основателното провеждане на ревандикационния иск възлага в тежест на ищеца да установи твърденията си за притежавано право на собственост по отношение на процесния имот, както и осъществявана от ответника фактическа власт върху него. В тежест на ответника е да установи, че е налице годно правно основание за осъществяваното от него владение на имота.

Съдът приема за доказани първите два елемента от фактическия състав на иска по чл.108 от ЗС, за които доказателствена тежест носи ищеца. Видно е от представения договор за покупко-продажба обективиран в нот.акт № 115, том 3, рег.№ 3469, дело № 445/22.11.2023г., че ищцата Д. се легитимира като собственик на процесните имоти – поземлен имоти и изградени върху него сгради, а фактът на осъществяваната фактическа власт от ответника е безспорен между страните.

Заявените от ответника противопоставими права, легимитиращи осъществяваното от него ползване на имота са недоказани и неоснователни. На първо място, видно от представените доказателства, още през м.02.2024г. ответникът М. се е отказал от запазеното в своя полза пожизнено право на ползване на процесните имоти, което означава, че го е загубил. От друга страна, по делото не са ангажирани никакви доказателства, установяващи съществуването на формален договор за наем на имотите или неформално съглашение с ищцата относно тяхното ползване. Не представлява годно правно основание за ползване на имотите нито прекратено наемно правоотношение, нито нефинализирани преговори са постигане на бъдещо такова, в какъвто смисъл са изложените в отговора на исковата молба и във въззивната жалба твърдения на ответника. При това положение недоказано, а от там и неоснователно се явява въведеното от ответника М. защитно възражение за наличието на годно правно основание легитимиращо упражняваното от него ползването на собствените на ищцата имоти. Изложеното обуславя извод за основателност на предявения ревандикационен иск, поради което същия подлежи на уважаване.

Предвид съвпадане на крайните изводи на настоящата съдебна инстанция с тези на първоинстанционния съд, съдебно решение следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Мотивиран от така изложените съображения и на основание чл. 271, ал. 1 от ГПК, Варненски окръжен съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 71/22.03.2025г. постановено по гр.д. № 851/2024г. по описа на РС-Провадия.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен касационен съд в едномесечен срок, който за страните започва да тече от получаване на 4 съобщението за постановяването му, по аргумент от чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК.

Преписи от решението да се връчат на страните по делото на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5