Решение № 31 от 18.02.2022, Районен съд - Севлиево

РЕШЕНИЕ

№ 31 гр. Севлиево, 18.02.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЕВЛИЕВО в публично заседание на двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Диян Д. Атанасов при участието на секретаря Ивелина Ат. Цонева като разгледа докладваното от Диян Д. Атанасов Гражданско дело № 20214230100299 по описа за 2021 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано въз основа на искова молба от „Мого България" ООД гр. София, представлявано от управителя И.Г., с пълномощник юрисконсулт К.К., против А.Ю.А.. от с. Шумата, общ. Севлиево.

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 342, ал. 2 от ТЗ, чл. 92, ал. 1 и чл. 86 ал. 1 от ЗЗД.

Ищецът твърди, че на 21.12.2018 г. между него, в качеството на лизингодател и ответника, в качеството на лизингополучател, бил сключен договор за финансов лизинг със задължително придобиване на собствеността № AG0005972. В изпълнение на задълженията си лизингодателят придобил собствеността върху посочения от лизингополучателя лек автомобил марка „*********************, идентификационен номер на рама WAUZZZ4BZ1N127093, peг. № ЕН1840КР и му предоставил ползването му, за което бил съставен приемо - предавателен протокол от 21.12.2018 г.

Лизингополучателят заплатил авансова вноска и първоначални разходи по смисъла на приложимите Общи условия, размерът на финансирането бил 3775,00 лева.

Всички съществени условия били подробно описани в Договора, приетите от клиента ОУ и приложенията-неразделна част от Договора. В частност, Лизингополучателят поел задължение за заплащане на месечни вноски, както и да използва вещта лично, по предназначение и с грижата на добър стопанин. Договорен бил срок от 48 месеца, изтичащ на 20.12.2022 г. съгласно приложения Погасителен план - неразделна част от 1

Договора за финансов лизинг. Договорен бил фиксиран лихвен процент в размер на 41,16 %, съответно размер на месечни анюитетни вноски от 161,48 лева.

Лизингополучателят преустановил плащания по договорения погасителен план.

Последното плащане в размер на 270,17 лева било от 15.04.2020 г.

Предвид допуснатото неизпълнение на задължението за плащане на лизингови вноски, Лизингодателят отправил нарочно уведомление до Лизингополучателя за разваляне на договора, получено на 17.07.2020 г. от негов близък - В.Й. - майка.

На 26.08.2020

Лизингополучателя. г.

Лизинговият актив бил иззет от владението на

Към 26.08.2020 г. неплатени били: от вноска № 16 по Погасителен план с падеж 20.04.2020 г. до вноска №20 по Погасителен план с падеж 20.08.2020 г.

Лизингополучателят продължил да ползва лизинговия актив до 26.08.2020 г., на която дата лизинговият актив е върнат във владение на собственика - Лизингодател със съставяне на приемо-предавателен протокол.

На основание чл. чл. 345 от ТЗ във вр. с чл. 8.1 от приложимите към Договора Общи условия за периода, през който лизинговият актив бил ползван от Лизингополучателя, последният дължал заплащането на договорените месечни вноски по погасителен план от шестнадесета (с падеж 20.04.2020 г.) до двадесета (с падеж 20.08.2020 г.) включително и част от двадесет и първа вноска (за период от 21.08.2020 г. до 26.08.2020 г.) в общ размер от 838,28 лева, в това число главница в размер на 296.29 лева и възнаградителна лихва в размер на 541.99 лева.

На основание чл. 15.1 от приложимите ОУ, предвид допуснатата забава в плащанията на шестнадесета до двадесета вноска била начислена неустойка в размер на 2,46 лева към 26.08.2020 г. за период от 14.07.2020 г. до 26.08.2020 г. съобразно нормата на чл. 6 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, както следва: за забава в плащането на вноска №16 по погасителен план с падеж 20.04.2020 г. – 0,57 лева; за забава в плащането на вноска №17 по погасителен план с падеж 20.05.2020 г. 0,59 лева; за забава в плащането на вноска №18 по погасителен план с падеж 20.06.2020 г. – 0,61 лева; за забава в плащането на вноска №19 по погасителен план с падеж 20.07.2020 г. 0,59 лева; за забава в плащането на вноска №20 по погасителен план с падеж 20.08.2020 г. 0,10 лева.

2

На основание чл.15.5 от приложимите към Договора Общи условия, Лизингополучателят дължал на Лизингодателя неустойка за прекратяване на договора по вина на Лизингополучателя в трикратен размер на договорената месечна вноска или общо 484,44 лева, дължима еднократно към датата на прекратяване на Договора, формирана като сбор от три месечни вноска, всяка една в размер на 161,48 лева.

На основание чл. 8.6. във вр. с чл. 8.7.4 от Общите условия, Лизингополучателят дължал да възстанови на Лизингодателя направените разходи за заплащане на данъци на основание чл. чл. 52-61 от Закона за местните данъци и такси за 2020 г. в размер на 207,44 лева.

На основание чл. 8.6. във вр. с чл. 8.7.5 от Общите условия, Лизингополучателят дължал да възстанови на Лизингодателя направените разходи за заплащане на застрахователна премия по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите" - по полица BG/22/119003414323 на Лев Инс АД, вноска 1. Премията била заплатена от собственика на основание чл. 483 от КЗ по сметка на застрахователния брокер - Брокер Инс ООД, съгласно издадена сметка.

На основание чл. 14.4 във вр. с чл. 8.7.10 от Общите условия, Лизингополучателят дължал да възстанови на Лизингодателя направените разходи за възстановяване на владението на Лизинговия актив. За целта били ползвани услугите на трето лице - „Ем Би Кей Груп" ЕООД. Съгласно рамков договор за поръчка от 06.07.2017 г. между „Мого България" ЕООД и „Ем Би Кей Груп" ЕООД дължимото възнаграждение възлизало на 500,00 лева без ДДС за издирване и изземване на автомобли до 3,5 тона, увеличено с 50,00 лева за изземване извън гр. София, както и възстановяване на допълнително извършените разходи по поръчката. Издадени били фактури за комисионното възнаграждение и допълнителни разходи.

По заявление на ищеца, за присъждане на посочените суми било образувано ч.гр.д. 1243/2020 г., по описа на РС - Севлиево, по което била издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 260182/06.11.2020 г., връчена на ответника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК.

Поради изложеното ищецът моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че ответникът му дължи следните суми: 296,29 лева незаплатена главница по лизингови вноски, включена в анюитетните вноски, с падеж от 20.04.2020 г. до 26.08.2020 г.; 541,99 лева незаплатена лихва по лизингови вноски, включена в анюитетните вноски с падеж от 20.04.2020 г. до 26.08.2020 г.; 2,46 лева неустойка за забавени плащания за периода от 20.04.2020 г. до 26.08.2020 г.; 484,44 лева неустойка за прекратяване на договора по вина на лизингополучателя; 207,44 лева разходи за заплатени данъчни задължения; 133,28 лева разходи за платени застрахователни премии; 910,00 лева разходи за възстановяване на лизинговия актив; законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда. Претендира 3 направените разноски.

В съдебно заседание процесуалният представител на ищеца представя писмено становище, в което поддържа исковата молба, по изложените съображения.

Ответникът се представлява по делото от назначения му от съда особен представител, адвокат М.М.. В законния срок е представен писмен отговор, в който предявеният иск се оспорва като неоснователен и недоказан, по следните съображения:

Не се оспорва, че между ответника и ищеца е сключен Договор за финансов лизинг със задължително придобиване на собствеността върху лизинговия актив № AG0005972.

Не ставало ясно, защо дължимата сума за данъчни задължения била в размер на 207,44 лв. Приложеното платежно нареждане от 13.08.2020 г. било за обща сума заплатена към държавния бюджет. От приложеното приложение в табличен вид, евентуално от което трябвало да е видно, че е извършено плащане за данък на автомобили не става ясно каква е точната сума и дали въобще е заплатен данъкът на въпросния автомобил, посочен в Договор № AG0005972. В тази таблица фигурирало Ауди, А4, но идентификационният номер не бил този, посочен в процесния договор за лизинг. Не ставало ясно, защо искането за възстановяване на лизинговия актив било в размер на 910,00 лв. като приложените писмени документи /Фактура № 1000000350 от 02.09.2020 г./ доказвали, че има извършено плащане за сума в размер на 550,00лв. за въпросната услуга.

Договорът за лизинг се прекратявал на 17.07.2020 г. с получаване на уведомлението, а не с предаване на самия лек автомобил от майката на лизингополучателя на фирмата.

В с.з. адвокат М. поддържа и допълва представения писмен отговор.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, прие за установено фактическа и правна страна следното:

Със заповед за изпълнение на парично задължение № 260182/06.11.2020 г. по ч.гр.д. № 1243/2020 г., по описа на РС – Севлиево е разпоредено ответникът-длъжник да заплати на ищеца – кредитор сумите, предмет на предявения иск, ведно с направените разноски в заповедното производство. Заповедта е връчена на длъжника по реда на чл. 47 ал. 5 от ГПК, поради което с съдията-докладчик е указал на заявителя, че може в едномесечен срок да предяви иск за установяване на вземането, като довнесе и дължимата държавна такса. В указания от съда срок ищецът-заявител е депозирал исковата молба в съда. С оглед на изложеното, съдът приема, че предявените искове са допустими. Разпределението на доказателствената тежест в процеса изисква ищецът по тези искове да докаже възникването на спорните права, а ответникът да докаже фактите, които изключват, унищожават или погасяват същите.

4

Ищецът е представил и съдът е приел като писмени доказателства по делото договор за финансов лизинг със задължително придобиване на собствеността № AG0005972 от 21.12.2018 г., погасителен план, общи условия, тарифа към общите условия, декларация за съгласие за обработване на лични данни, пълномощно за застраховане, декларация по чл. 4(7) и по чл. 6(5)т. 3 от ЗМИП, приемо - предавателни протоколи, стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредити, уведомление за прекратяване на договор и документи за платени данъчни задължения. Допусната е и изготвена съдебно-счетоводна експертиза, поддържана в с.з. от вещото лице Д.К., която не се оспорва от страните и съдът кредитира като обоснована и компетентно изготвена. От цитираните доказателствени средства се установяват следните обстоятелства:

Ответникът А.Ю.А.., в качеството лизингополучател е сключил с „Мого България" ООД в качеството на лизингодател твърдяния от ищеца договор за финансов лизинг на 21.12.2018 г. Лизингодателят е придобил собствеността върху лек автомобил марка марка „*********************, идентификационен номер на рама WAUZZZ4BZ1N127093, peг. № ЕН1840КР и му предоставил ползването му на лизингополучателя, за което е съставен приложения приемо - предавателен протокол от 21.12.2018 г.

Лизинговата стойност на горепосоченото МПС, упомената в т. 2 от договора, възлиза на 7000 лв. Лизингополучателят е заплатил авансова вноска в размер на 3 225,00 лв. и първоначални разходи в размер на 200,00 лв. - такса приоритетно разглеждане и 120,00 лв. такса регистрация в КАТ.

Финансираната съгласно договора сума е в размер на 3775 лв., наричана в договора главница. Лизингополучателят е поел задължение за заплащане на възнаградителна лихва върху тази сума на ищеца, в размер на 41,16%, фиксиран за целия срок на договора. Общият разход по кредита е определен в размер на 3976,04 лв. и включва уговорената лихва върху главницата. В т. 9 от договора се посочва, че ГПР е 49,88% и включва единствено лихвата върху главницата. Страните са се уговорили дължимата по договора сума в общ размер на 7751,04 лв. да бъде заплатена в срок от 48 месеца, с падеж на първата вноска 20.01.2019 г. и падеж на последната вноска – 20.12.2022 г., като всяка една от 48-те вноски е в размер на 161,48 лв.

Съгласно т. 12.2 от приложимите ОУ, при договори със задължително придобиване на собствеността, какъвто е процесният, лизингодателят прехвърля правото на собственост върху лизинговия актив на лизингополучателя след заплащане на последната лизингова вноска и всички останали суми по договора.