Решение № 2785 от 10.05.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2785 гр. София, 10.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Здравка Иванова

Членове:

Наталия П. Лаловска

Яна Борисова при участието на секретаря Екатерина К. Тодорова като разгледа докладваното от Яна Борисова Въззивно гражданско дело № 20221100503948 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК .

С Решение № 20225820 от 29.12.2021 г., постановено по гр.д.№ 58632, по описа на СРС за 2019 г., са отхвърлени изцяло като неоснователни поради погасяване в хода на процеса предявените от Министерство на здравеопазването против "М." ЕООД, в несъстоятелност, искове, разгледани по реда на чл.422 от ГПК, с правно основание чл.79,ал.1,предл.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД за признаване на установено, че ответникът дължи на ищеца сумите от 16033,50 лв., представляващи сбор от разходи за узаконяване на доставена апаратура, съгласно обособена позиция № 5 от Договор № РД-11332/004.06.2016 г. между страните; 294,54 лв. - мораторна лихва за периода от 15.09.2017 г. до 19.11.2017 г. и 84,45 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 19.11.2017 г. до 07.12.2017 г., ведно със законовата лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на заявлението по чл.410 от ГПК - 08.12.2017 г. до окончателното изплащане, за които е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№ 86152/2017 г., по описа на СРС, 68 състав. С решението са изцяло отхвърлени предявените от "М." ЕООД, в несъстоятелност, насрещни искове против Министерство на здравеопазването по чл.55,ал.1, предл.1 от ЗЗД за осъждане на ответника да му заплати сумата от 18988,96 лв., представляваща сбора от вземанията за главница и лихви, платени от ищеца по този иск на ответника по иска без правно основание по изпълнително дело № 20198600400174 по описа на ЧСИ В.М. и по чл.59 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати сумата от 3319, 1

90 лв. - сбора от таксите и разноските, платени от ищеца по този иск на ответника по иска по изпълнително дело № 20198600400174 по описа на ЧСИ В.М., заедно със законната лихва върху тези суми от 14.03.2019 г. до окончателното плащане.

Решението е постановено при участието на трето лице - помагач "Ф.К." ЕООД на страната "М." ЕООД.

Производството по настоящото дело е образувано по повод въззивна жалба, подадена от третото лице - помагач "Ф.К." ЕООД против решението, но само в частта, в която са отхвърлени предявените от "М." ЕООД, в несъстоятелност, насрещни искове против

Министерство на здравеопазването. В жалбата са изложени оплаквания за неправилност на решението в обжалваната част, като въззивникът моли същото да бъде отменено в обжалваната част и вместо него да бъде постановено друго, с което насрещните искове бъдат уважени. Жалбоподателят сочи, че са недължими към Министерство на здравеопазването разходите, направени от болниците. "М." ЕООД е заплатило на МЗ сумата от 18988,96 лв. по изпълнително дело № 174/2019 г. без да има договорно и законово основание да възстанови разходите на болниците бенефициенти по договор № РД - 11332-04.10.2016 г., като МЗ освен неизправна страна по договора, се обогатило с посочената сума, тъй като никога не е възстановявало разходите на болниците, за да ги претендира от "М." ЕООД.

В срок е постъпил писмен отговор от въззиваемия, с който оспорва подадената въззивна жалба, като моли същата да бъде оставена без уважение, а решението в обжалваната част да бъде потвърдено.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, приема следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо в обжалваната част.

По отношение на правилността на решението, съдът намира следното:

Срещу решение № 20225820 от 29.12.2021 г., постановено по гр.д.№ 58632, по описа на СРС за 2019 г., в частта, в която са отхвърлени изцяло като неоснователни поради погасяване в хода на процеса предявените от Министерство на здравеопазването против "М." ЕООД, в несъстоятелност, искове, разгледани по реда на чл.422 от ГПК, с правно основание чл.79,ал.1,предл.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД за признаване на установено, че ответникът дължи на ищеца сумите от 16033,50 лв., представляващи сбор от разходи за узаконяване на доставена апаратура, съгласно обособена позиция № 5 от Договор № РД-11-332/004.06.2016 г. между страните; 294,54 лв. мораторна лихва за периода от 15.09.2017 г. до 19.11.2017 г. и 84,45 лв., 2 представляваща мораторна лихва за периода от 19.11.2017 г. до 07.12.2017 г., ведно със законовата лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на заявлението по чл.410 от ГПК - 08.12.2017 г. до окончателното изплащане, за които е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№ 86152/2017 г., по описа на СРС, 68 състав, не е упражнено право на жалба нито от ответника по главните искове, нито от третото лице-помагач, поради което е влязло в в сила и е задължително за въззивната инстанция.

Така постановеното решение по силата на чл. 223, ал. 1 от ГПК има установително действие и в отношенията на третото лице-помагач "Ф.К." ЕООД и насрещната страна - Министерство на здравеопазването, а това, което съдът е установил в мотивите на решението си, е задължително за третото лице в отношенията му със страната, на която помага или която го е привлякла - в случая с"М." ЕООД. То не може да го оспорва под предлог, че страната зле е водила делото, освен ако последната умишлено или поради груба небрежност е пропуснала да предяви неизвестни на третото лице обстоятелства или доказателства /чл. 223, ал. 2 от ГПК/. Ето защо, след като решението в частта по главните искове не е обжалвано, е недопустимо във въззивното производство да се оспорват всички установени в мотивите обстоятелства, а именно, че съгласно чл.1,ал.2,т.2 от договор № РД - 11332/04.10.2016 г., изпълнението на предмета на договора включва не само доставка на медицинско оборудване до лечебните заведения, монтаж и инсталация на апаратура, но и въвеждането в експлоатация на оборудването.

Съгласно чл.1,ал.4 от договора изпълнителят "М." ЕООД следва да изпълни дейностите по чл.1,ал.3 от договора в съответствие с изискванията на техническата спецификация - приложение № 1, техническото и ценовото предложение - приложение № 2 и № 3 към договора, което е неразделна част от него. В ценовото предложение - приложение № 3 са изброени услугите и разходите, които следва да бъдат извършени от изпълнителя и за които му се заплаща възнаграждение от възложителя МЗ. Съгласно чл.12,ал.4 от договора, ако непредставянето на документи води до последващи разходи за възложителя, тези разходи се покриват от изпълнителя. Съобразно представената документация, от лечебните заведения, на които е доставено медицинско оборудване по договора, които са предявени на "М." ЕООД с писмо от 07.07.2017 г., разходите за узаконяване на доставената от ответника рентгенова апаратура са 16033,50 лв., които ответникът е отказал да възстанови, въпреки че за същия е възникнало задължение да заплати разходите, поради което е изпаднал и в забава. Не може да се оспорва и обстоятелството, че вземанията за главница и лихви в хода на процеса, предмет на изпълнително дело № 174/2019 г. по описа на ЧСИ В.М., са погасени чрез изпълнение от ответника на 12.03.2019 г., като техният размер до момента на плащането е 18 988,96 лв., като това е причината главните искове да бъдат отхвърлени.

По отношение на обжалваната част по насрещните искове:

3

Платената от ответника в полза на ищеца сума, както и таксите към ЧСИ съдът намира, че са платени с основание, поради което насрещните искове с правно основание чл.55 и чл.59 от ЗЗД правилно са били отхвърлени. Това е така, тъй като с влязлото в сила решение по главните искове е установено между МЗ и "М." ЕООД от една страна, както и в отношенията между МЗ и третото лице-помагач - настоящия жалбоподател, че посочените суми са дължими. Ето защо плащането им по образуваното изпълнително дело е с основание и същите не подлежат на възстановяване.

При липсата на други правомощия на въззивната инстанция, с оглед изложеното, решението в обжалваната част следва да бъде потвърдено.

Такава мотивиран, СЪДЪТ

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 20225820 от 29.12.2021 г., постановено по гр.д.№ 58632, по описа на СРС за 2019 г., в частта, в която са отхвърлени предявените от "М." ЕООД, в несъстоятелност, насрещни искове против Министерство на здравеопазването по чл.55,ал.1, предл.1 от ЗЗД за осъждане на ответника да му заплати сумата от 18988,96 лв., представляваща сбора от вземанията за главница и лихви, платени от ищеца по този иск на ответника по иска без правно основание по изпълнително дело № 20198600400174 по описа на ЧСИ В.М. и по чл.59 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати сумата от 3319, 90 лв. - сбора от таксите и разноските, платени от ищеца по този иск на ответника по иска по изпълнително дело № 20198600400174 по описа на ЧСИ В.М., заедно със законната лихва върху тези суми от 14.03.2019 г. до окончателното плащане.

Решението не подлежи на обжалване.

Решението в частта, в която са отхвърлени изцяло като неоснователни поради погасяване в хода на процеса предявените от Министерство на здравеопазването против "М." ЕООД, в несъстоятелност, искове, разгледани по реда на чл.422 от ГПК, с правно основание чл.79,ал.1,предл.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД за признаване на установено, че ответникът дължи на ищеца сумите от 16033,50 лв., представляващи сбор от разходи за узаконяване на доставена апаратура, съгласно обособена позиция № 5 от Договор № РД-11-332/004.06.2016 г. между страните;

294,54 лв. - мораторна лихва за периода от 15.09.2017 г. до 19.11.2017 г. и 84,45 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 19.11.2017 г. до 07.12.2017 г., ведно със законовата лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на заявлението по чл.410 от ГПК - 08.12.2017 г. до окончателното изплащане, за които е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№ 86152/2017 г., по описа на СРС, 68 състав, не е обжалвано.

4

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5