Разпореждане № 114 от 14.07.2026, Върховен касационен съд

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 114 гр. София, 14.07.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

1-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Съдия:

Мадлена Желева като разгледа докладваното от Мадлена Желева Касационно търговско дело № 20268002901172 по описа за 2026 година

Производството по т. д. № 1172/2026 г. по описа на ВКС е образувано по касационна жалба на М. Х. Д. срещу въззивно решение № 213 от 19.02.2026 г. по в. гр. д. № 1792/2023 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 260422 от 06.03.2023 г. по гр. д. № 6236/2020 г. на Софийски градски съд в частта му, с която е уважен предявеният по реда на чл. 422 ГПК иск за признаване за установено, че жалбоподателката дължи на „Банка ДСК“ АД подробно посочени суми по договор за кредит за покупка на недвижим имот от 20.12.2007 г., за които по образуваното ч. гр. д. № 4091/2019 г. на Ямболски районен съд са издадени заповед за изпълнение по реда на чл. 417 ГПК и изпълнителен лист.

В молбата на основание чл. 282, ал. 2 ГПК се прави искане за „допускане обезпечение на подадената касационна жалба“ чрез „спиране на изпълнението по изп. д. № 20208480400081 по описа на ЧСИ Росица Апостолова, рег. № 848, с район на действие СГС“. Твърди се, че по посоченото изпълнително дело, образувано въз основа на издадената заповед за незабавно изпълнение с предмет спорното в настоящия процес вземане, е насрочена публична продан на единственото семейно жилище на молителката. Молителката счита, че касационната жалба е „вероятно основателна“ с оглед неправилното приложение на института на погасителната давност и съдържащите се в договора за кредит нищожни като неравноправни клаузи, даващи право на банката едностранно да променя условията по кредита. Твърди, че не следва да внася парична гаранция по чл. 282, ал. 2 ГПК, като се позовава на посочена практика на ВКС, според която разпоредбата на чл. 282, ал. 2 ГПК не съответства на Директива 93/13/ЕИО относно неравноправните клаузи в потребителските договори в частта, предвиждаща, че по искане за спиране на невлязло в сила осъдително въззивно решение молителят потребител следва задължително да предостави обезпечение в размер на присъдената сума, когато вземането е основано на клауза от потребителски договор, която следва 1 да бъде проверена за евентуално неравноправния й характер от ВКС; тази част от разпоредбата не следва да се прилага и искането за спиране трябва да се разгледа съобразно дадените от СЕС тълкувания на Директива 93/13/ЕИО.

Спирането на изпълнението, предприето въз основа на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК, се осъществява по реда и при предпоставките по чл. 420 ГПК. В разпоредбата на чл. 282, ал. 2 ГПК е предвидена възможност касационният жалбоподател да поиска спиране на изпълнението на въззивното решение срещу представяне на надлежно обезпечение.

В случая подадената молба от касационната жалбоподателка, с оглед искането и обстоятелствата, на които се основава, не позволява определяне на точната й процесуална воля. Това налага молбата да бъде оставена без движение, като на молителката се дадат указания да уточни: 1. дали прави искане по чл. 282, ал. 2 ГПК за спиране на изпълнението на обжалваното въззивно решение, без да внася обезпечение, тъй като спорът е относно вземания, основани на договор за банков кредит, сключен между банката търговец и потребител, или прави искане по чл. 420 ГПК за спиране на изпълнението на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК, издадена по ч. гр. д.

№ 4091/2019 г. на Ямболски районен съд, и на образуваното въз основа на същата и издадения изпълнителен лист изп. д. № 20208480400081 по описа на ЧСИ Росица Апостолова, рег. № 848, с район на действие СГС; 2. в случай, че прави искане по чл. 420 ГПК да уточни дали го основава на чл. 420, ал. 1 ГПК или на точно посочена хипотеза по чл. 420, ал. 2, т. 1 – 3 ГПК; 3. в случай, че искането е основано на чл. 420, ал. 1 ГПК да представи обезпечение по чл. 180 – 181 ЗЗД в размер на 1 / 3 от вземането-153 042, 75 евро.

По тези съображения, съдът

РАЗПОРЕДИ:

ОСТАВЯ БЕЗ ДВИЖЕНИЕ молбата на М. Х. Д. за спиране на изпълнението по изп. д. № 20208480400081 по описа на ЧСИ Росица Апостолова, рег. № 848, с район на действие СГС.

УКАЗВА на молителката М. Х. Д. в едноседмичен срок от съобщението да уточни: 1. дали прави искане по чл. 282, ал. 2 ГПК за спиране на изпълнението на обжалваното въззивно решение, без да внасяне обезпечение, тъй като спорът е относно вземания, основани на договор за банков кредит, сключен между банката търговец и потребител, или прави искане по чл. 420 ГПК за спиране на изпълнението на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК, издадена по ч. гр. д. № 4091/2019 г. на Ямболски районен съд, и на образуваното въз основа на същата и издадения изпълнителен лист изп. д. № 2

20208480400081 по описа на ЧСИ Росица Апостолова, рег. № 848, с район на действие СГС; 2. в случай, че прави искане по чл. 420 ГПК да уточни дали го основава на чл. 420, ал. 1 ГПК или на точно посочена хипотеза по чл. 420, ал.

2, т. 1 – 3 ГПК; 3. в случай че искането е основано на чл. 420, ал. 1 ГПК, да представи обезпечение по чл. 180 – 181 ЗЗД в размер на 1 / 3 от вземането 153 042,75 евро.

Разпореждането не подлежи на обжалване.

Съдия при Върховен касационен съд: _______________________ 3