Решение № 3366 от 26.07.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3366 гр. Пловдив, 26.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Костадин Б. Иванов при участието на секретаря Марина Ив. Кондарева като разгледа докладваното от Костадин Б. И. Гражданско дело № 20235330111891 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Подадена е искова молба от „Топлофикация-Перник” АД, ЕИК 113012360, със седалище и адрес на управление гр. Перник, кв. Мошино, ТЕЦ „Република“, срещу К. Г. Н., ЕГН **********, с постоянен адрес гр. П., бул.

„Д.“ № *, ет. *, ап. *, с която се иска да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата в размер на 622,68 лв. – главница, представляваща стойността за доставена, но незаплатена топлинна енергия за апартамент, находящ се в град П.. ул.”К. Г.” бл. *, вх. *, ап. *, дължима за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г. включително; законна лихва за забава на месечните плащания в размер на 153,72 лв. за периода от 09.07.2020 г. до 15.02.2023 г.; както и законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – **** г., до окончателното изплащане на сумата, за които суми е издадена Заповед № *** г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № *** г. по описа на Районен съд – Пловдив, ІІ бр.с.

Ищецът посочва, че за процесните суми била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № *** г. по описа на РС – Пловдив,, като заповедният съд бил дал на „Топлофикация-Перник” АД указания по реда на чл. 415 за предявяване на установителен иск за тази претенция. Последното обосновавало и интереса от предявяване на настоящия иск. Сочи се, че между страните съществували облигационни правоотношения по продажба и покупка на топлинна енергия за битови нужди, основаващи се на публично известните общите условия на „Топлофикация-Перник” АД, действали за 1 процесния период, и съгласно разпоредбата на чл. 150 Закона за енергетиката (ЗЕ). В тази насока се развиват съображения относно възникването на тези правоотношения и обвързаността на страните по тях, без да е необходимо сключването на писмен договора за това. Твърди се в исковата молба, че от „Топлофикация-Перник” АД са изпълнили своите задължения по доставка на топлинна енергия, като не било постъпило заплащане от страна на ответника, като потребител и титуляр на партидата, относно доставените количества топлинна енергия. Задължението за заплащане на цената, съгласно общите условия на топлинното дружество, следвало да се изпълни в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, или срокът за плащане бил до края на текущия месец, следващ месеца на доставката на топлинна енергия, като с изтичане на последния ден от месеца, потребителят изпадал в забава.

Предвид изложеното се моли за уважаване на иска и присъждане на сторените разноски.

В срока по чл.131, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника К.

Г. Н., чрез назначения по делото особен представител адв. Б. С., със становище за допустимост на иска, с оглед на развилото се заповедно производство. По същество намира иска за неоснователен. Счита, че неправилно е открита партида на името на ответника, доколкото към датата на подаване на представената от ищеца молба-декларация от 13.07.1998 г. ответникът е бил непълнолетен. Изтъква се и че никой не живеел в топлоснабдения имот.

Поддържа се в отговора, че липсват актуални данни относно правото на собственост върху имота. Моли за отхвърляне на исковата претенция.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства и доказателствени средства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

По допустимостта на предявените искове :

Видно от приложеното ч.гр.д. ч.гр.д. №**** г. по описа на Районен съд – Пловдив, ІІ бр.с., образувано по депозирано „Топлофикация-Перник” АД заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, за сумите, предмет на настоящото дело е издадена Заповед № **** г. Заповедта е била връчена на длъжника на основание чл. 47 ал.5 ГПК, поради което с разпореждане съдът е указал на заявителя да предяви иск за установяване на вземанията си на основание чл.415, ал.1, т.2 ГПК. В законовия едномесечен срок е предявен настоящият иск. Налице е пълен идентитет между претенциите, за които е издадена заповедта за изпълнение, и тези, предмет на производството по делото. Затова предявените искове са допустими.

По основателността на предявените искове:

За основателността на заявената главна искова претенция с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, във вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ, във вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ, във вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, ищцовото дружество следваше да докаже при условията на пълно и главно доказване на основание чл.154, ал.1 ГПК наличието на валидно облигационно правоотношение с ответника по доставката на топлинна енергия през процесния период, че ответникът е 2 потребител (собственик или ползвател) на услугите за исковия период на обекта, находящ се в град П. ул.”К. Г.” бл. **, вх. *, ап. *, че ищецът е изправна страна по договора – като докаже, че е доставил топлинна енергия до обекта, както и да установи размера на претенциите.

Облигационното правоотношение, което възниква и на което ищецът основава претенцията си, произтича от договор за продажба на топлинна енергия при общи условия, който се счита за сключен с конклудентни действия – арг. чл.150, ал.1 ЗЕ. Общите условия следва да бъдат публикувани в един централен и един местен ежедневник в градовете с битово топлоснабдяване.

Съгласно изричната норма на чл.150, ал.2, изр.2 ЗЕ общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от клиентите. По делото са ангажирани доказателства за публикуването на общите условия в един национален и един местен ежедневник преди процесния период. Изложеното води до извода, че е спазена изискуемата от закона процедура по приемането и публикуването на общите условия за продажба на топлинна енергия. Не се оспорва и обстоятелството, че ищецът „Топлофикация-Перник” АД разполага с лицензия за производство и пренос на топлинна енергия за територията на гр. Перник, където се намира процесния обект.

За да бъде обвързан от договора, ответникът следва да е титуляр на правото на собственост, респективно на вещно право на ползване, за процесния период върху обект, находящ се в сграда в режим на етажна собственост, с оглед разпоредбата на чл.153, ал.1 ЗЕ. Посоченото обстоятелство се установява от приобщения по делото Нот.акт за прехвърляне на недвижим имот срещу гледане и издръжка № **, том **, дело № *** г. по описа на нотариус при Районен съд Пловдив, от който е видно, че ответникът К. Н. е придобил собствеността върху процесния обект – апартамент № ** на втори етаж с адрес град П. ул.”К. Г.” бл. **, вх. * с площ от 65,36 кв.м.

Ирелевантно е дали ответникът е бил пълнолетен към датата на изповядване на сделката, както и дали от негово име е подадена декларация за откриване на партида. От значение е дали той е собственик на имота към процесния период.

В тази връзка по делото липсват данни да е налице последващо разпореждане с имота от страна на ответника Н.. Поради което съдът приема, че именно той е собственик на топлоснабдения обект, противно на възраженията на особения представител. Дългият период, изминал от разпоредителната сделка, и промяната в адресната регистрация на К. Н., чиито постоянен и настоящ адрес са в гр. Пловдив, не могат да обосноват извод, че същият вече не е титуляр на правото на собственост по отношение на процесния обект, тъй като редът за изгубване на това право е нормативно установен и изводът за наличие на отчуждаване на имота следва да е подкрепен от писмени доказателства, каквито в случая липсват.

От изложеното следва, че между страните по спора е налице валидно облигационно правоотношение по доставка на топлинна енергия, доколкото, както се изясни по-горе, същото възниква с конклудентни действия, предвид обстоятелството, че ответникът е потребител на топлинна енергия в качеството му на собственик на топлоснабдения имот.

3

По отношение на факта на доставка на топлинна енергия в топлоснабдения имот, както и досежно размера на претенцията са изслушани заключенията на СТЕ и ССчЕ.

От приетото по делото заключение на съдебно-техническата експертиза, изготвена от в.л. В. Ш., неоспорено от страните, което се кредитира от съда като пълно, обективно и компетентно изготвено, се установява, че през процесния период 01.05.2020 - 30.04.2022г. абонатната станция, обслужваща жилищния блок в гр. П., ул. "к. Г.", бл. *, вх. *, ап. **, е работила като е подавала топлоенергия за БГВ и отопление, като била подадена общо 1368,**********МWh топлоенергия за разпределение, от които били приспаднати технологични разходи в размер на 50,6116552893072MWh за сметка на „Топлофикация Перник“ АД.

Разпределеното количеството топлоенергия в имота на ответника за същия период по месеци било общо 6,4014899590373MWh, в това число 6,40143289726972MWh за отопление и сградна инсталация и 0,00001MWh за БГВ. Вещото лице не е установило разлика между разпределеното от топлинния счетоводител количество топлоенергия и начисленото от „Топлофикация Перник” АД. За имота на ответника са прилагани изискванията на т. 6.7. във връзка с т. 6.5. от „Методика за дялово разпределение на топлоенергия в сгради етажна собственост” приложение към чл. 61, ал. 1 от Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020г. за топлоснабдяването – за 1 бр. отоплително тяло тип щранг-лира без ИРУ, по максимална нормативна мощност на отоплителното тяло. Вещото лице посочва още, че липсват данни за подавани възражения срещу изравнителните сметки, а монтираният топломер в абонатната станция е метрологично годен за процесния период, за което са изготвяни съответните сертификати. Отразено е в заключението, че системата за дялово разпределение е подновена в етажната собственост, за което е сключен договор между фирма за дялово разпределение „Директ“ ЕООД и „Топлофикация Перник“ АД, през месец септември 2017г.

По делото е прието и заключение на съдебно-счетоводна експертиза, изготвено от в.л. Й. П., от което се установява, че в счетоводството на ищцовото дружество сумите от изравнителните сметки за реално консумирана топлинна енергия и вода са надлежно осчетоводени и отразени за съответните месеци и периоди. Размерът на претендираната главница по месечно за процесния период от 01.05.2020г. до 30.04.2022г. е в размер на 622,68 лв., а размерът на обезщетението за забава, при съобразяване с падежа на всяко месечно задължение, е 153,72 лв. Няма данни за извършени плащания на посочените суми от страна на К. Н..

Съдът кредитира заключенията на изготвените съдебно-техническа и съдебно-счетоводна експертизи като компетентни, обективни и съответстващи на събрания по делото доказателствен материал. От заключението на съдебно-техническата експертиза се установява, че за процесния период ищцовото дружество е доставяло топлинна енергия в процесния имот, собственост на ответника, т.е. налице е изпълнение на 4 задължения по процесното правоотношение от страна на „Топлофикация Перник“ АД досежно имота на ответника. Затова и именно ответника К. Н., на основание чл.153, ал.1 ЗЕ, е задължен да заплаща цената на доставената топлинна енергия. Не се споделя възражението за неоснователност на претенцията, с оглед на това, че ищецът не живеел в апартамента.

Задължението за ответника възниква от качеството му на собственик, без значение дали реално ползва имота. Освен това, независимо дали е потребявал топлинна енергия, отдадена за жилището му, ответникът - клиент на топлопреносното предприятие и собственик на обект в топлоснабдената сграда, дължи заплащане на топлоенергията за сградна инсталация, в каквото се състои претенцията на ищеца. Това се извежда както от чл. 153, ал. 6 ЗЕ, така и от приетото в т. 2 на Тълкувателно решение № 2 от 25.05.2017 по т.д. № 2/2016 г. на ОСГК на ВКС. Ето защо, предявеният иск е доказан по своето основание. Определеният размер на главницата съгласно ССчЕ изцяло кореспондира на заявения с исковата молба, поради което и искът следва да бъде изцяло уважен. Като законна последица от уважаване на заявената главна искова претенция следва и присъждане на законната лихва от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, а именно – *** г. до окончателното изплащане на вземането.