Определение № 4730 от 05.10.2026, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4730 гр. София, 05.10.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 4-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 5-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Владимир Йорданов

Членове:

Димитър Димитров

Хрипсиме Мъгърдичян като разгледа докладваното от Димитър Димитров Касационно гражданско дело № 20268002101508 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 288 от ГПК като е образувано по повод на касационна жалба с вх. № 27 795/21.10.2025 година, подадена по пощата на 20.10.2025 година, от „Силвърхолд“ АД гр. София (с предишно наименование „Инвестиционна компания Хоум Ту Ю“ АД гр. София), против решение № 1102/02.09.2025 година на Софийския апелативен съд, гражданско отделение, 4-ти състав, постановено по гр. д. № 1099/2024 година.

С обжалваното въззивно решение съставът на Софийския апелативен съд е отменил изцяло първоинстанционното решение № 260 038/18.01.2024 година на Софийски градски съд, гражданско отделение, І-1 състав, постановено по гр. д. № 6467/2020 година и вместо него е постановил друго, с което е отхвърлил предявения от „Силвърхолд“ АД гр. София (с предишно наименование „Инвестиционна компания Хоум Ту Ю“ АД гр. София) против В. В. С. иск ,с правно основание чл. 19, ал. 3 от ЗЗД, за обявяване за окончателен на сключения между тях на 02.06.2020 година предварителен договор за продажба на апартамент І ***, намиращ се в сграда в [населено място], ж. к. „Н. І“, [жилищен адрес] вх. „Д“, ет. 6.

В подадената от „Силвърхолд“ АД гр. София касационна жалба се излагат доводи за това, че въззивното решение е постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, което е довело и до неговата необоснованост. Поискано е същото да 1 бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което предявеният от дружеството против В. В. С. иск по чл. 19, ал. 3 от ЗЗД да бъде уважен. В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК „Силвърхолд“ АД гр. София твърди, че са налице основанията за допускане на касационно обжалване на решението на Софийския апелативен съд по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ГПК.

Ответницата по касационната жалба В. В. С. е подала отговор с вх. № 9632/01.04.2026 година, с който е изразила становище, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решение № 1102/02.09.2025 година на Софийския апелативен съд, гражданско отделение, 4-ти състав, постановено по гр. д. № 1099/2024 година и такова не трябва да се допуска, а ако се допусне жалбата се оспорва като неоснователна като е направено искане за оставянето й без уважение и за потвърждаване на оспорваното с нея решение.

„Силвърхолд“ АД гр. София е било уведомено за обжалваното решение на 19.09.2025 година, а подадената от него касационна жалба е с вх. № 27 795/21.10.2025 година, като е подадена по пощата на 20.10.2025 година, а 19.10.2025 година е неприсъствен ден. Поради това и с оглед разпоредбите на чл. 60, ал. 6 и чл. 62, ал. 2 от ГПК е спазен предвидения от чл. 283, изр. 1 от ГПК преклузивен срок за обжалване като жалбата отговаря на формалните изисквания на чл. 284 от ГПК. Същата е подадена от надлежна страна, поради което е допустима.

Върховният касационен съд, гражданска колегия, ІV-то отделение, преценявайки въпросите посочени от жалбоподателя в подаденото от него изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК, намира следното:

Съставът на Софийския апелативен съд е изложил съображения, че първоинстанционният съд бил сезиран от „„Инвестиционна компания Хоум Ту Ю“ АД гр. София с иск по чл. 19, ал. 3 от ЗЗД за обявяване за окончателен на сключения от дружеството и В. В. С. на 02.06.2020 година предварителен договор за продажба, с който С. се била задължила да му прехвърли собствения си апартамент № ***, намиращ се в сграда в [населено място], ж. к. „Н. I“, [жилищен адрес] вход „Д“, ет. 6 при цена от 103 369.00 лева, с твърдения, че дружеството било заплатил задатък в размер на 10 365.00 лева на 02.06.2020 година и остатъка от цената в размер на 93 294.00 лева, но на 03.07.2020 година, както по–рано на 02.07.2020 година, С., като продавач 2 отказала да подпише окончателния договор в кантората на нотариус Юлиян Комсалов .

В срока по чл. 131, ал.1 от ГПК, считан от 17.08.2020 година, В. В. С. била подала отговор с вх.№ 261 068/16.09.2020 година чрез адвокат С.–С., упълномощена с общо пълномощно. В него било направено признание на иска и искания за обявяване на предварителния договор за окончателен, но за възлагане на разноските на ищеца на основание чл. 78, ал.2 от ГПК с твърдения, че неизпълнението на задължението за прехвърляне на апартамента не било виновно, а се дължало на нейна невъзможност да ръководи действията и да разбира последиците им поради заболяване „остро полимофорно психотично разстройство с шизофренни симптоми“, установено след болестния пристъп, наложил задържането на С. в нотариалната кантора по повод изповядване на договора на 03.07.2020 година и хоспитализирането й за лечение до 19.08.2020 година, С. била имала болестно поведение при настояването да получи от купувача пълния размер на продажната цена преди сключването на нотариалния договор и от банката удостоверение за наличие на сумата по сметката й и при снабдяването с банково удостоверение със запис: „без да поражда ангажименти от страна на банката“. За пръв път възражението за унищожаемост на предварителния договор по член 31, ал. 1 от ЗЗД поради психичното заболяване и невъзможността за разумно действие на В. В. С. било направено с молбата с вх. № 276 960/31.05.2023 година. В молбата било посочено още, че при същите обстоятелства били опорочени извършените от С. съдопроизводствени действия от образуване на исковото производство до спирането на делото с определение на съда от 22.02.2022 година и тя не поддържала депозирания отговор на исковата молба с направеното в него признание на иска.

За да уважи иска с постановено по общия ред решение, първоинстанционният съд бил приел, че в отговора на исковата молба било направено признание на иска и не било направено възражение за унищожаемост на предварителния договор по чл. 31, ал. 1 от ЗЗД въз основа на изложените в него твърдения, че С. страдала от психично заболяване, а последващо въведеното възражение било преклудирано; с влязлото в сила решение за отхвърляне на иска по чл. 5 от ЗЛС, производството по който било послужило като основание по чл. 229, ал. 1, т. 3 от ГПК за спиране на настоящото дело, била призната дееспособността на С. и следователно направеното с отговора на исковата 3 молба признание било валидно, освен че било неоттегляемо ; фактите , заявени с исковата молба, се признавали от С. в подадените лично молби от 15.01.2021година и 27.01.2021 година; отказът за сключване на окончателния договор не бил обусловен от здравословното й състояние, а от съмнението за наличието на паричната сума за остатъка от цената по втората банкова сметка, в която тя я била прехвърлила и причината за него (отказа) не била извинителна; между страните имало валидно сключен предварителен договор, С. била собственик на имота и били налице предпоставките за прехвърлянето му по нотариален ред–чл. 336 от ГПК.

Отговорът на исковата молба бил подаден от пълномощник с общо пълномощно. Направеното от него признание на иска не обвързвало В. В. С., тъй като тя не го била овластила изрично да признава исканията на другата страна, така както изисквал чл. 34, ал.3 от ГПК. То нямало никаква правна стойност и нямало необходимост от оттеглянето му. Вън от това неоттегляемостта на признанието на иска по чл. 237, ал.4 от ГПК имала смисъл само, ако признанието било валидно и ищецът бил поискал постановяване на решение при признание на иска, а такова в случая липсвало.

Влязлото в сила решение № 2280/03.05.2023 година на Софийски градски съд, гражданско отделение, V-ти брачен състав, постановено по гр. д.№ 9762/2022 година за отхвърляне на иска на прокурора по чл. 5 от ЗЛС било мотивирано със съображения, че В. В. С. страдала от параноидна шизофрения, параноидно халюцинаторен синдром, но била в медикаментозна ремисия и в състояние да се грижи за себе си, да разбира свойството и значението на постъпките си и да ги ръководи. То отричало със сила на пресъдено нещо съществуването на правото да бъдела ограничена или отнета дееспособността на С. занапред, но не изключвала дееспособната С. да не е могла към определен момент или за някакъв период преди 07.04.2023 година (деня, в който били приключени устните състезания) да действа разумно. Твърденията на В. В. С., че пропускът за заявяване на материалноправното възражение за унищожаемост на предварителния договор по чл. 31, ал. 1 от ЗЗД в срока за отговор се дължало на психичното заболяване, наложило при висящността на делото провеждане на няколко хоспитализации, били подлежали на проверка с назначаване на вещо лице и изслушване на свидетели, както било поискано в молбата с вх. № 276 960/31.05.2023 година. Ако пропускът се дължал на особени непредвидени обстоятелства–член 133, изр. последно от ГПК, 4 материалноправното възражение следвало да бъде разгледано.

Исковата молба по чл. 19, ал. 3 от ЗЗД била подадена два дни след о3.07.2020 година. Тогава за втори път представител на купувача „Инвестиционна компания Хоум Ту Ю“ АД гр. София, придружаван от В. Ю. В. и лично С.продавач се били явили в кантората на нотариус Юлиан Комсалов според уговореното в чл. 6 и чл. 7 от подписания от тях „ предварителен договор за продажба на недвижими имот по чл. 19 от ЗЗД“, за да сключат окончателния договор за апартамент № *** , намиращ се в сграда в [населено място], ж. к.

„Н. I“. Според удостовереното в констативните протоколи от 03.07.2020 г. на помощник на посочения нотариус и даденото от него сведение по полицейска преписка В. В. С. отказала да се легитимира; направила изявление, че нямало да подпише окончателен договор; започнала да прави видеозапис с телефона си и да се държи агресивно. Повикан от помощник–нотариуса по телефон 112, полицейски патрул не успял да я изведе от кантората доброволно и тя била отведена с белезници. В същия ден била хоспитализирана в „Център за психично здраве“ ЕООД гр. София и задължително лекувана за срок от един месец–до 19.08.2020 година на основание влязло в сила решение от 20.07.2020 година по н. ч. д. № 7869/2020 година по описа на Софийския районен съд, НО, 14-ти състав, по предложение на прокурора по ЗЗ и след подадена до него молба на майката М. Ц. С.–епикриза и предложение от 24.06.2020 година по диагноза–остро полимофорно психотично разстройство с шизофренни симптоми. Срокът по чл. 131 от ГПК бил започнал да тече на 17.08.2020 година, два дни преди завършване на срока на задължителното лечение. По делото имало медицинска документация за продължаване на лечението в домашни условия, в Дневен стационар за терапевтично уточняване и последващи хоспитализации–от 02.05.2021 година до 5.05.2021 година в същия Център, от 1.10.2021 година до 15.10.2021 г. в Държавна психиатрична болница „ Св. Иван Рилски“ гр. София; от 15.10.2021 година до 10.01.2022 година в Център за психично здраве „Проф. Н. Шипковенски“ гр. София; от 10.01.2022 година до 21.01.2022 година в Държавна психиатрична болница „Св. Иван Рилски“ гр. София; от 21.01.2022 година до 31.01.2022 година отново в Център за психично здраве „Проф. Н. Шипковенски“ гр. София.

Преди да разгледа делото в единственото открито съдебно заседание на 24.10.2023 година , първоинстанционният съд бил постановил спиране на основание член 229, ал.1,т.3 от ГПК двукратно на 23.03.2021 година и на 5

22.02.2022 година. Така производството било спряно от 23.03.2021 година до 11.07.2023 година.

Според събраните във въззивното производство еднопосочни и допълващи се свидетелства на М. С. ( майка ) и Д. Н. особеностите в поведението на В. В. С. възникнали в края на 2019 година: започнала да подозира партньора си и баща на детето й, че искал да я отрови и „облъчва“ ; внушила си била , че стените излъчват лъчи/вълни, предназначени да я убият; предпазвала се от тях, като ходела увита с домакинско фолио, нощем загъвала с фолио и детето; усъмнявала се в съседите, че я „облъчват“ също , занемарила личната си хигиена . Търсела в дома си скрити подслушвателни устройства, извадила дюшемето, изрязала контактите и ги запълнила с пяна, счупила всички мебели; започнала да подозира майка си, че искала да я убие, защото била главатар на организирана престъпна група, която убивала хората и им взимала парите и жилищата. Мотивът за продажбата на апартамента бил бягство от всички и установяване в Канада. Същевременно се страхувала от измама по повод сделката и при посещението в нотариалната кантора в присъствието на свидетелката М. С. повтаряла, че „искат да я измамят“. Последвалата хоспитализация (в периода 03.07.2020 година-19.08.2020 година) не дала резултат, С. не си взимала лекарствата и продължила да твърди, че майка й била убийца. Не се прибирала в апартамента си заради „лъчите“ , спяла по градинки и дворове. Отказала да работи с адвоката, който изготвил отговора на исковата молба , защото вярвала, че се бил съюзил с нея и искал да я измами. На 01.10.2021 година била причакала майка си пред вратата на жилището й за излизане на работа и с нож в ръка се била заканила да я убие.