Решение № 109 от 11.08.2026, Районен съд - Асеновград

РЕШЕНИЕ

№ 109 гр. Асеновград, 11.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – АСЕНОВГРАД, ВТОРИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Иван Д. Бедачев при участието на секретаря Ася Р. Иванова като разгледа докладваното от Иван Д. Бедачев Административно наказателно дело № 20265310200346 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

Обжалвано е наказателно постановление № 26-0239-000160/27.03.2026 г., издадено от Началника на Сектор в РУ-Асеновград при ОДМВР-Пловдив Георги Стефанов Попиванов, с което на Е. Д. Х., ЕГН: **********, адрес:

***** на основание чл. 175 ал.3 пр.1 от ЗДвП е наложено административно наказание - “Глоба” в размер на 255,65 евро и Лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца за нарушение по чл. 140 ал.1 от ЗДвП.

Жалбоподателят Е. Х. в депозираната жалба и в съдебно заседание чрез пълномощника си – адв.Грозева оспорва НП, като неправилно и незаконосъобразно, като навежда твърдения за допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила в процедурата по издаването му и за неправилно приложение на материалния закон. Моли за отмяна на НП.

Въззиваемата страна Началника на Сектор при ОДМВР-Пловдив РУАсеновград, редовно призован не се явява и не изпраща представител.

Съдът, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост, обсъди събраните по делото доказателства и взе в предвид доводите, изложени в жалбата намери за установено следното:

Жалбата е подадена в срок, срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което е процесуално ДОПУСТИМА. Разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА.

С наказателното постановление, жалбоподателят е санкциониран за това, че на 12.11.2025 г. около 10,00 ч. гр.Асеновград на ул. „Цар Иван Асен ІІ“ е управлявал т.а. „Фолксваген Кадди“ с рег. № *****, негова собственост, което 1 не е било регистрирано по надлежния ред, тъй като регистрацията на същото е била служебно прекратена на 19.08.2025г. поради несключена задължителна застраховка Гражданска отговорност на автомобилистите. НП е издадено въз основа на Постановление на РП-Пловдив за отказ да се образува ДП, като преписката е изпратена на АНО с оглед преценка за реализиране на АН отговорност. В постановлението за отказ прокурорът е приел, че не е реализиран съставът на престъплението по чл. 345 ал.2, вр. с ал.1 от НК от жалбоподателя Е. Х., поради липса на субективна съставомерност, т.е. липсата на знание от страна на водача, че автомобилът е със служебно прекратена регистрация и оттам липсата на изискуемия умисъл, като задължителен елемент от субективния състав на престъплението по чл. 345 ал.2 от НК.

След като извърши пълна служебна проверка за законосъобразност на атакуваното НП, Съдът намери, че същото е необосновано, тъй като извършването на нарушението не е надлежно установено, като от събраните доказателства не се доказва по несъмнен начин вината на нарушителя.

Административното нарушение по чл. 175 ал.3 пр.1 от ЗДвП се припокрива като фактически състав със състава на престъплението по чл. 345 ал.2 от НК, като разграничителния критерий между двете е само степента на обществена опасност. От субективна страна обаче, изискуемата форма на вината за съставомерност и на двете деяния е пряк или евентуален умисъл, в съдържанието на който имплицитно се включва и знанието от страна на дееца, че управляваният автомобил е с прекратена регистрация. В постановлението за прекратяване на РП-Пловдив ТО-Асеновград, прокурорът е приел, че при процесното деяние, водачът Х. нито е знаел, нито е могъл да предполага, че автомобилът, който е управлявал на процесната дата е с прекратена регистрация, като е изключил обективната и субективна съставомерност на престъплението по чл. 345 ал.2 от НК. Поради идентичност на съставите обаче, това изключва и обективната и субективна съставомерност и на нарушението по чл. 175 ал.3 пр.1 от ЗДвП. В хода на административно– наказателното производство се установява, че жалбоподателят Х. не е бил наясно с факта на служебната дерегистрация на управлявания от него автомобил и на практика същият е разбрал за това от контролните органи в момента на проверката. По делото обаче не са представени никакви доказателства от въззиваемата страна относно обстоятелството, че жалбоподателят Х. изобщо е знаел, че регистрацията на автомобила е прекратена, когато го е управлявал, а както вече се каза в тежест на АНО е да удостовери и докаже този факт представляващ елемент от субективния състав на нарушението. Не са представени и никакви доказателства, че същият е бил уведомен за прекратяването на регистрацията. Въпросът за субективната съставомерност на нарушението по чл. 175 ал.3 пр.1 е решен по задължителен начин с Тълкувателно постановление № 2 от 05.04.2023 г. на ВАС и ВКС, според който тълкувателен акт, не се наказва с предвиденото в чл. 175, ал. 3 от Закона за движението по пътищата административно наказание водач, който управлява моторно превозно средство, чиято регистрация е служебно прекратена по реда на чл. 143, ал. 10 от Закона за движението по пътищата, без за това да е уведомен собственикът на моторното превозно средство.

Съгласно постановките на тълкувателното постановление е необходимо във 2 всеки конкретен случай да бъдат изследвани и доказани всички елементи от състава на административното нарушение, включително вината, която в административно-наказателния процес не се предполага. В конкретния случай в тежест на административно наказващия орган е да докаже факта, че водачът при управлението на автомобила е знаел, че автомобилът е със служебно прекратена регистрация. Знанието за точната дата на дерегистрацията е от значение за субективната съставомерност на деянието. Обратното би довело до отговорност въз основа на предположение за знание. Едва след момента на узнаването на факта на прекратяването на регистрацията водачът е длъжен да съобрази поведението си с дерегистрацията на моторното превозно средство и с породените от нея правни последици.

В случая от гледна точка на водача Е. Х. се касае за незнание на факт от обективната действителност - за извършеното служебно прекратяване на регистрацията на моторно превозно средство на основание чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, тоест на фактическо обстоятелство, което принадлежи към състава на административното нарушение по чл. 175, ал. 3, предл. 1 от ЗДвП, поради което липсва както умисъл, така и небрежност - незнанието на фактическото обстоятелство не се дължи на непредпазливост. За обратното не са приложени никакви доказателства, а от събраните гласни доказателства в хода на съдебното производство този факт се опровергава по категоричен начин, което води до недоказаност на нарушението от субективна страна. Това налага отмяна на атакуваното НП, незаконосъобразно и необосновано.

По отношение на разноските. Съгласно нормата на чл. 63, ал.3 ЗАНН страните имат право на разноски, като по отношение на реда за определянето им изрично препраща към реда на АПК.

В АПК въпросът за възлагането на разноските е уреден в чл. 143, в който е посочено, че когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ.

По силата на горното правило и с оглед изхода на делото в конкретния случай разноски се дължат само на жалбоподателя.

Жалбоподателят чрез пълномощника си не е претендирал и доказал сторването на разноски в настоящото производство , поради което съдът не следва да се произнася по този въпрос .

По изложените съображения и на основание чл. 63 ал.1 и ал.2 т.3 от ЗАНН, Съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ наказателно постановление № 26-0239-000160/27.03.2026 г., издадено от Началника на Сектор в РУ-Асеновград при ОДМВР-ПловдивГеорги Стефанов Попиванов, с което на Е. Д. Х. , ЕГН: **********, адрес:

***** , на основание чл. 175 ал.3 пр.1 от ЗДвП е наложено административно наказание - “Глоба” в размер на 255,65 евро и Лишаване от право да 3 управлява МПС за срок от 6 месеца за нарушение по чл. 140 ал.1 от ЗДвП.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съдПловдив в 14-дневен срок от съобщаването му на страните по реда на глава ХІІ от АПК.

Съдия при Районен съд – Асеновград: _______________________ 4