Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 7929 от 30.12.2025, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно гражданско дело 14136/2025
Вид
Решение № 7929
Подписан
30.12.2025
В сила
30.12.2025
Състав
Венета Цветкова, Атанас Маджев, Валерия Братоева

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 7929 гр. София, 30.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-Б, в закрито заседание на двадесет и четвърти декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Венета Цветкова

Членове:

Валерия Братоева

Атанас Маджев като разгледа докладваното от Венета Цветкова Въззивно гражданско дело № 20251100514136 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 435, ал. 1 ГПК.

Образувано по жалба на взискателя М. Н. Д., ЕГН ********** срещу разпореждане от 23.10.2025 г. на Държавен съдебен изпълнител при СРС - ДСИ Н.Г. по преписка № 1879/2025 г., с което съдебният изпълнител е отказал да образува изпълнително производство и да предприеме изпълнение по изпълнителен лист № 372/23.08.2024 г.

Жалбоподателят намира отказа за незаконосъобразен, като твърди да е представил годно изпълнително основание, което задължава съдебния изпълнител да образува изпълнително дело. Счита, че изпълнението относно родителски права/местоживеене/режим се извършва по чл. 528 ГПК като незаместими действия - съдебният изпълнител изпраща покана за доброволно изпълнение на длъжника с определени конкретни място и време, а при неизпълнение предприема мерките по чл. 528 и налага глоба по чл. 527, ал. 3 ГПК.

Длъжникът намира жалбата за неоснователна.

В мотивите си съдебният изпълнител поддържа становище за неоснователност на жалбата, поради това, че е отказал да образува изпълнително производство за принудително удовлетворяване на исканията, обективирани в молба вх. №29168/02.10.2025 г. и вх.

№31585/23.10.2025 г., тъй като по представения изпълнителен лист, съдебният изпълнител има право да върне детето на родителя, комуто са предоставени за упражняване родителските права, в случай че друго лице неправомерно е задържало детето при себе си, респективно не го е върнало, а режимът на лични отношения на детето с бащата и с бабата не е предмет на представения от молителя изпълнителен лист. Поддържа, че Д. упражнява към настоящия момент родителските права по отношение на детето и то се намира на нейния адрес. По отношение на месечната издръжка, дължима по представения изпълнителен лист сочи, че се твърди да няма просрочия, но в самия изпълнителен титул не е посочена дата, до която следва да бъде плащана текущата издръжка и съдебният изпълнител не е компетентен да определи такава, респективно да задължи длъжника да 1 извършва плащането на такава дата.

Съдът намира, че жалбата е процесуално допустима, изхожда от легитимирана страна и е срещу акт, подлежащ на обжалване съгласно чл. 435, ал. 1, т. 1 от ГПК. В чл. 435 от ГПК законодателят е предвидил кои точно действия на съдебния изпълнител може да се обжалват по този ред и съответно от кои страни и отказът на съдебния изпълнител да образува изпълнителното производство е сред тях. Жалбата срещу действията на ЧСИ съгласно чл.

436, ал. 1 от ГПК се подава в едноседмичен срок от съобщението за извършеното действие, както е в случая.

Жалбоподателката е поискала образуване на изпълнително производство по изпълнителен лист № 372/23.08.2024 г, издаден от Софийски градски съд, видно от който: упражняването на родителските права върху детето Ж.Д. П. е предоставено на майката Д.; определено е местоживеенето на детето при майката и е присъдена месечна издръжка, дължима от бащата на детето. С атакуваното разпореждане от 23.10.2025 г. ДСИ е отказал да образува изпълнително производство.

Образуване на изпълнително дело започва по молба на заинтересованата страна (чл.

426 ГПК), на основание издаден изпълнителен лист или друг, подлежащ на изпълнение акт.

В молбата си взискателят посочва начина на изпълнението. Той може да посочи едновременно няколко начина, само ако това е нужно за удовлетворяване на вземането му. В течение на производството той може да посочва и други начини на изпълнение. Редовността на молбата се проверява по чл. 129 ГПК.

В случая, изпълнителният лист съдържа изискуемите от закона реквизити и нередовностите по молбата са отстранени, съобразно дадените от съдебния изпълнител указания. Изпълнението на длъжника следва да е съобразено с изискванията на закона за изпълнение на парични вземания по отношение на присъдената издръжка и чл. 528 ГПК – що се отнася до упражняване на родителските права. Обстоятелството, че към момента на подаване на молбата детето се намира на адреса на родителя, комуто са предоставени за упражняване родителските права и който адрес е определен за адрес по местоживеене на детето и липсата на просрочие относно задължението за заплащане на издръжката, не представляват причина, препятстваща образуване на изпълнителното дело, доколкото е определен режим на лични отношения с бащата и бабата на детето и изпълнителният лист съдържа и вземане за издръжка, което е периодично. По отношение на задълженията за издръжка самият закон в чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, предвижда изключение, като установява, че изпълнителното производство се прекратява с постановление, когато взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, с изключение на делата за издръжка. Тоест, преклузивният 2-годишен срок не тече за дела, по които се събират вземания за издръжка, какъвто е и настоящият случай- задължение с периодично изпълнение - месечно плащане на издръжката, до настъпване на законни причини за изменението или прекратяването. Следователно, не са налице пречки за образуване на изпълнително дело по издадения изпълнителен лист, възпроизвеждащ диспозитива на съдебното решение, въз основа на което е издаден. Въпросът относно липсата на падеж на месечното задължение за заплащане на издръжка не може да бъде разрешен в изпълнителното производство, но и не може да бъде основание за отказ за образуването му.

Във връзка с изложените в разпореждането на съдебния изпълнител мотиви следва да се допълни и че впоследствие съдебният изпълнител може да откаже извършването на поискано от взискателя конкретно изпълнително действие, в случай че същото не е подходящо или не съответства на закона, което, съответно - подлежи на самостоятелен контрол за законосъобразност по реда на чл. 435, ал. 1 ГПК.

Така мотивиран, Софийски градски съд,

РЕШИ:

2

РЕШИ:

ОТМЕНЯ по жалбата на взискателя М. Н. Д., ЕГН ********** разпореждане от 23.10.2025 г. на Държавен съдебен изпълнител при СРС - ДСИ Н.Г. по преписка № 1879/2025 г., с което съдебният изпълнител е отказал да образува изпълнително производство и да предприеме изпълнение по изпълнителен лист № 372/23.08.2024 г. и ВРЪЩА делото на ДСИ за изпълнение на правомощията му по чл. 426 и сл. от ГПК.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3