Решение № 83 от 06.06.2023, Административен съд - Шумен

Р Е Ш Е Н И Е

№ гр.

Шумен, 06.06.2023год.

В ИМЕТО НА

НАРОДА

Шуменски административен съд, в публично заседание на шестнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в състав:

Председател:

Кремена Борисова при секретаря

В.Русева, като разгледа докладваното от съдията административно дело № 319 по описа за 2022 год. на Шуменски административен съд, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс, вр. чл. 118, ал. 3, вр. ал. 1 от Кодекса за социалното осигуряване.

Образувано е въз основа на жалба от «А.С.»ООД с ЕИК **** със седалище и адрес на управление-***, представлявано от Е.М.К., чрез пълномощника и процесуален представител-адв.С.С. от ШАК със съдебен адрес ***, против Решение№2153-27-182 от 26.09.2022год. на Директора на ТП на НОИ-Шумен, с което са потвърдени Задължителни предписания№ЗД-1-27-01154523 от 28.06.2022год. на контролен орган на НОИ за заличаване на данни, подадени по реда на чл.5 ал.4 т.1 от КСО.

В жалбата се релевират доводи за незаконосъобразност на обжалваното решение поради наличие на допуснати две съществени нарушения в административното производство по издаване на предписанието, както и поради нарушение на материалния закон. Сочи се допуснато нарушение на чл.30, ал.1 от Инструкция № 1/03.04.2015г. за реда и начина за осъществяване на контролно-ревизионна дейност (КРД) от контролните органи на НОИ, определяща месечен срок на проверката, като в случая същата е завършила с издаването на задължително предписание вместо в срок от един месец едва след 18 месеца. Обосновава се извод, че в този случай действията на контролния орган след срока, са извършени след надлежното му оправомощаване от възложителя на проверката, а от наличието на надлежно оправомощаване, произтича и материалната компетентност на контролния орган да извършва контролно-ревизионна дейност.

На следващо място жалбоподателят сочи допуснато съществено процесуално нарушение на разпоредбата на чл.32, ал. 3 от гореупоменатата инструкция, с оглед обстоятелството, че връченият констативен протокол от проверка, въз основа на който е издадено задължителното предписание, не е бил придружен със събраните документи и доказателства в хода на административното производство. Жалбоподателят твърди, че обжалваното решение е постановено в нарушение и на материалния закон, като по подробно изложени в жалбата доводи и съображения релевира довод, че в случая е приложимо българското законодателство за определяне на осигурителни права на лицата командировани в Република Франция, тъй като командированите лица осъществяват дейност в хипотезата на чл.13, § 1, б. „а“ от Регламент (ЕО) 883/2004г.. При липсата на надлежен акт за определяне на приложимото законодателство, издаден по реда на чл. 16 от Регламента по прилагане, според жалбоподателя остава приложимо българското законодателство, което вече се е прилагало по отношение на лицата преди тяхното командироване. По изложените съображения обосновава извод за незаконосъобразност на обжалваното решение, в каквато връзка моли същото да бъде отменено, делото да бъде решено по същество, като в полза на жалбоподателя се присъдят сторените по делото разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят, чрез процесуален представител адв.Св.С., поддържа жалбата. Претендира присъждане на сторените по делото разноски съобразно представения списък.В представено по делото писмено становище с рег.№ДА-01-1250/22.05.2023г. по описа на ШАдмС доразвива доводите си досежно нищожност и незаконосъобразност на обжалваните задължителни предписания.

Ответникът – директорът на Териториално поделение –Шумен на Националния осигурителен институт, чрез процесуален представител-гл.Юрисконсулт И., оспорва жалбата.Релевира довод, че за наетите и командировани от „Ама –Сервиз“ООД лица за периода на командироването им в РФранция не е приложимо българското законодателство, а е приложимо осигурителното законодателство на РФранция, на основание чл.11 от Регламент№883/2004г. на ЕП и Съвета, като в тази насока поддържа изцяло подробно изложените в обжалваното решение мотиви. Позовава се на Решение от 03.06.2021 година на Европейския съд по дело С-784/2019 година, постановено по отправено преюдициално запитване от Административен съд-Варна по идентичен казус. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли жалбата.

Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на претендираното от оспорващото дружество адвокатско възнаграждение.

След като съобрази събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните и след служебна проверка за законосъобразност на обжалвания административен акт на основание чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146 от АПК, съдът приема за установено следното:

Жалбата, инициирала настоящото производство, е депозирана от активно процесуално легитимирано лице, което е адресат на издаденото решение на ответната страна и чиито права и законни интереси са засегнати от същото.

Оспорването е осъществено в законоустановения срок по чл. 118, ал. 1 от КСО, същото е надлежно упражнено, поради което подадената жалба е процесуално допустима, а разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.

От доказателствата по преписката и събраните по делото писмени доказателства от фактическа страна се установява следното:

Административното производство е започнало по инициатива на органа, във връзка с постъпил сигнал№Ц2113-12-859#3/24.09.2020год. от ТП на НОИ-Пазарджик, с искане за проверка на „А.С.“ООД-гр.Шумен за лицето М.М.К., подал документи за отпускане на пенсия.

Извършена е проверка на осигурителя „А.С.“ООД-Шумен с ЕИК ****, възложена със заповед№ЗР-5-27-00815256 от 24.09.2020год.. Резултатите от проверката са обективирани в съставения и приложен към преписката Констативен протокол№КП-5-27-01154358 от 28.06.2022год.

В хода на образуваното административно производство е установено във връзка с представените документи, че осигурителят „А.С.“ООД е от предприятията,чиято дейност се състои изцяло в командироване на работници в РФранция на сезонно-селскостопанска работа, след сключването на договори за сезонна работа с различни френски фирми.Трудовите договори с лицата, командировани в РФранция се сключени на територията на РБългария, а за времето на трудовото им правоотношение с „А.С.“ООД лицата са полагали труд в друга държава-член на ЕС-Франция.Установено е още, че през проверявания период дружеството не е осъществявало стопанска дейност на територията на изпращащата държава-членка-България, освен през 2018г., когато дружеството регистрира допълнителна дейност на територията на страната-Хуманна аптека.Тази дейност е осъществявана до края на 2018г., след което дейността е прекратена.Установено е също, че основната дейност на командированите работници е със сезонен характер и се извършва само на територията на РФранция, като за целта се командироват нужния брой лица с оглед изпълнението на договора с контрагента в приемащата страна.Всички лица са били наети с цел да бъдат командировани в държава-членка на ЕС и няма данни същите да са осъществявали същата или подобна дейност за работодателя на територията на РБългария.От наличните данни в системата на НАП е установено, че за командированите служители от българското дружество не са подадени заявления за изискване на удостоверения А1 за прилагане на местното законодателство по отношение на изплатените доходи и осигуряването за периода 01.12.2015г. до 31.908.2020г..Няма депозирано от страна на дружеството искане за стартиране на процедура по сключване на споразумение за изключение от членове 11-15 от основния регламент за прилагане разпоредбата на чл.16 от Регламент (ЕО)№883/2004г..

Въз основа на установената фактическа обстановка административният контролен орган приел, че когато се установи, че лице осъществява дейност в една държава членка, респ.осигурителя, се прилага законодателството на тази държава и за тези случаи следва да се прилага основното правило, предвидено в чл. 11 §3 от Регламент (ЕО) № 883/2004. В тези случаи координационните регламенти, институцията по пребиваване (в случая НАП) не е компетентна да определя приложимото осигурително законодателство и да уведомява чуждестранната институция. Такова задължение е налице само при обичайно осъществяване на дейност в две или повече държави членки по смисъла на 13 от Регламент (ЕО) № 883/2004г.. Съгласно тази разпоредба лице, осъществяващо дейност като наето или като самостоятелно заето в една държава членка, се прилага законодателството на тази държава, или в случая приложимо е френското осигурително законодателство.

Подадените данни в Регистъра на осигурените лица по чл. 5, ал. 4 от КСО с код на вид осигурен "01" за командированите в РФранция 361 работници, за които не е издаден документ удостоверение А1, които не са подчинени на българското осигурително законодателство, не попадат в кръга на задължително осигурени лица по смисъла на чл.4 КСО и не подлежат на задължително осигуряване по чл.6 КСО и не следва да имат подадени данни с декларация обр. № 1 в Регистъра на осигурените лица за периодите на командироване.

Със Задължително предписание № ЗД-1-27-01154523/28.06.2022 година главен инспектор по осигуряването в териториално поделение-Шумен на Националния осигурителен институт е задължил осигурителя „А.С.“ ООД с ЕИК **** да заличи данните, подадени по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО за общо 361 лица, подробно идентифицирани по имена, ЕГН и за конкретни периоди от м.12.2015г. до м.08.2020г..

Предписанието е връчено на жалбоподателя, чрез пълномощника му-адв.С. на 26.07.2022 година и е обжалвано по административен ред с жалба вх. № 1012-27-165/08.08.2022 година.

С Решение № 2153-27-182/26.09.2022 год. директорът на Териториално поделение –Шумен на Националния осигурителен институт е отхвърлил жалбата. За да постанови този резултат решаващият орган е приел, че за сочените в ЗП 361 лица не е налице удостоверение за приложимо законодателство, поради което данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО за периода от м.12.2015г. до м.08.2020година в Регистъра на осигурените лица с код на вид осигурен „01“ за командированите в Р Франция работници следва да се заличат.

Решението е получено по електронен път от адв.С. на 05.10.2022год. и обжалвано пред Административен съд-Шумен с жалба с вх.№2103-27-28 на 18.10.2022год. в законния 14-дневен срок за обжалване.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Оспореният административен акт, предмет на настоящото производство е издаден от компетентен по смисъла на чл.118 ал.1 във вр. с чл.117 ал.1 т.3 от КСО орган, в изискуемата писмена форма и при спазване на административно процесуалните правила.Съгласно разпоредбите на чл.107 ал.1 и ал.2 т.1 от КСО, контролът по спазването на нормативните актове по държавното обществено осигуряване във връзка с дейността, възложена на НОИ се осъществява от контролните органи на НОИ, какъвто контролен орган са и инспекторите по осигуряване в териториалните поделения на НОИ.В правомощията на последните съобразно разпоредбата на чл.108 ал.1 т.3 от КСО е даването на задължителни предписания за спазване на разпоредбите по ДОО и дейността възложена на НОИ, подлежащи на обжалване пред ръководителя на съответното ТП на НОИ, съобразно разпоредбата на чл.117 ал.1 т.3 от КСО. В настоящия случай, обжалваните задължителни предписания на контролен орган-главен инспектор по осигуряването в ТП на НОИ-Шумен с №ЗД-1-27-01154523 от 28.06.2022год. са постановени по повод сигнал за извършване на проверка №Ц 2113-12-859#3 от ТП на НОИ-Пазарджик, във връзка с който е образувано производство по извършване на проверка по разходите на държавното обществено осигуряване на „А.С.“ООД, като със заповед№ЗР-5-27-0081526 от 24.09.2020год. /л.11 от делото/, издадена от надлежно оправомощено длъжностно лице съгласно прил.

Заповед№1015-27-130/09.06.2016г. /л.12/ проверката е възложена на контролен орган на НОИ-М.Б.-главен инспектор по осигуряването.Резултатите от проверката са обективирани в съставения от проверяващия контролен орган Констативен протокол№КП-5-27-01154358/28.06.2022год. /л.73-74/, екземпляр от който е бил връчен на представляващия осигурителя упълномощен представител-адв.Св.С..Въз основа на констатациите по прил. в административната преписка констативен протокол, на осигурителя-„А.С.“ООД са дадени Задължителни предписания№№ЗД-1-01154523 от 28.06.2022год., с които е постановено заличаване на данните по Декларация обр.№1 с вид осигурен