Решение № 1051 от 27.10.2023, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 1051 гр. Б., 27.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Б., XX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: СТАНИМИРА АНГ. ИВАНОВА при участието на секретаря ГЕРГАНА В. СТЕФАНОВА като разгледа докладваното от СТАНИМИРА АНГ. ИВАНОВА

Административно наказателно дело № 20232120203154 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН и е образувано по повод на постъпила жалба от ЕТ „Н-Н.К. - С.К.“, ЕИК: *********, депозирана чрез адв.П. Х. от АКВ.Т. със съдебен адрес: гр.В.Т., ул.“************* против Електронен фиш за налагане на имуществена санкция № **********, издаден от АПИ-гр. С., с който за нарушение на чл.

102, ал. 2 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) и на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3, вр. с чл. 179, ал. 3б ЗДвП му е наложена „Имуществена санкция“ в размер на 2500 лева.

С жалбата се иска отмяна на атакувания електронен фиш като се излагат редица възражения за неговата незаконосъобразност. Доводите в жалбата са доразвити в депозирани писмени бележки. Посочено е на първо място, че при нарушения по чл. 179, ал.3б от ЗДвП, не се прилагат правилата относно издаването на ЕФ, доколкото следвало да се приложат правилата на ЗАНН по издаване на АУАН и НП. На второ място е отбелязано, че в ЕФ липсват много от задължителните реквизити предвидени за издаването му. Твърди се, че при издаване на ЕФ не са спазени давностните срокове по чл. 34 от ЗАНН, както и че същият не се ползва с доказателствена сила относно възприетите в него фактически положения. Жалбоподателят счита, че техническото средство, с което е установено нарушението е контролно и като такова трябва да има гаранция за неговата изправност.

Счита се, че не е доказано сертифицирането на техническото средство и същото да е минало съответни проверки за техническа годност. Оспорва се таксата, която АПИ начислява, освен имуществената санкция. Прави се възражение, че производството се е развило при неспазването на европейските източници на правото, в частност на Регламент за изпълнение (ЕС) 2020/204 на Комисията от 28.11.2019г., в сила от 19.10.2021г., съгласно, който 1 доставчикът е следвало да уведоми ползвателя за евентуални нередовности, а не направо да го санкционира. Посочен е и друг европейски източник, който се счита, че е разрез на глобата с правилото по чл. 9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури. Счита се, че наложената санкция е непропорционална и несъразмерна с целта на закона, позовавайки се на практиката на СЕС и на чл. 5 § 4 от Договора за Европейския съюз. В заключение се пледира за отмяна на ЕФ и присъждане на разноски, а при условията на евентуалност за квалифициране на нарушението като маловажно по смисъла на чл. 28 от ЗАНН.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се представлява.

За административнонаказващия орган – Агенция „П.И“, редовно призовани, се явява юк. С.Г., която моли съда да остави жалбата без уважение, като неоснователна и недоказана.

Моли за потвърждаване на ЕФ и присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на четиринадесетдневния срок за обжалване. Видно от известието за доставяне, ЕФ е връчен на представител на жалбоподателя на 18.07.2023 г., а жалбата е подадена на 01.08.2023 г. Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна, като съдът, след като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол, намира за установено от фактическа страна следното:

На 01.09.2020 г. в 23:44 часа е установено с устройство № ***** (елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от ЗП) управление на ППС В. „С. Р ***“ регистрационен номер ******, с технически допустима максимална маса 19000 кг, брой оси 2, екологична категория ЕВРО 4, в състав с ремарке с общ брой оси 5, с обща техническа допустима максимална маса на състава 44000, в община К., обл.Б., по път А-1 км 344+388, с посока нарастващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за посоченото ППС изцяло не била заплатена дължимата пътна такса по чл.10, ал.1, т.2 от Закона за пътищата, тъй като за посоченото ППС нямало валидна маршрутна карта или валидна тол декларация за преминаването.

За констатираното нарушение бил издаден обжалваният ЕФ №**********, с който за нарушение на чл. 102, ал.2 от ЗДвП и на основание чл.187а, ал.2, т.3 вр. чл.179, ал.3б от ЗДвП е наложено административно наказание - имуществена санкция в размер на 2500 /две хиляди и петстотин / лева на дружеството собственик - ЕТ „Н-Н.К. - С.К.“.

Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото материали по АНП, както и от писмените доказателства, събрани в хода на съдебното производство, които съдът кредитира изцяло. По делото не се събра доказателствен материал, който да оборва така възприетите фактически положения.

2

От тази фактическа обстановка и разглеждайки направените възражения съдът прие следното:

Обжалваният електронен фиш е издаден от компетентен орган, съобразно разпоредбата на чл. 10, ал. 10 от Закона за пътищата /ЗП/, която установява, че Агенция "П.И" осъществява правомощията на държавата във връзка със събирането на пътните такси и функциите на лице, събиращо пътни такси, както и по управлението на смесената система за таксуване на различните категории пътни превозни средства на база време и на база изминато разстояние, както и дейността по практическото прилагане, въвеждането, функционирането и контрола на системата за събиране на пътните такси. Електронният фиш е издаден въз основа на чл. 189ж ЗДвП, който предвижда възможност при нарушение по чл.

179, ал. 3-3б от същия закон, установено и заснето от електронната система по чл. 167а, ал. 3 от ЗП да се издаде електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба или имуществена санкция в размер, определен за съответното нарушение.

Съдът намира, че нарушението е ясно описано, като са посочени всички релевантни разпоредби.

Следва да се посочи, че нарушението е записано в ЕФ като: „изцяло не е заплатена дължимата пътна такса, което е една от хипотезите на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП и чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, поради което съставът намира, че нарушението е ясно описано откъм своите съставомерни признаци, като са посочени и всикчи приложими законови разпоредби.

По отношение на възраженията за изтекъл давностен срок по чл. 34 ЗАНН за издаване на електронния фиш, както и че същият не съдържа задължителните реквизити по чл. 189ж, ал.1, изр.2 от ЗДвП – липсва отбелязване на АНО издал ЕФ, мястото на извършване на нарушението, както и че словесното описание на нарушението не съответства на посочената правна норма, която е нарушена, съдът намира следното: Сроковете по чл. 34 от ЗАНН се отнасят за съставянето на актове за установяване на административни нарушения и издаване НП като в настоящият случай те са неприложими, като в тази насока е практиката на касационната инстанция (Решение № 515 от 20.04.2022 г. на АдмС - Б. по к. а. н. д. № 205/2022 г. ). Твърди се, че нарушението да е извършено на 01.09.2020 г., като към момента не са изтекли давностните срокове за преследване по чл. 80 от НК, които се явяват единствено приложими в случая. Правната същност на ЕФ е изяснена с Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. по т.д. № 1/2013 г. на ВАС, съгласно което се приема, че електронният фиш е своеобразен властнически акт с установителни и санкционни функции.

Той се приравнява едновременно към АУАН и НП, но само по отношение на правното му действие, но не и по форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване. От това следва, че изискванията за форма, съдържание, реквизити и ред за издаване на АУАН и НП, регламентирани подробно в ЗАНН, са неприложими по отношение на електронния фиш. От гледна точка на адресатите - електронният фиш е акт със санкционно значение, поради което, като вид държавна принуда, чрез него се възлагат неблагоприятни последици на адресата от имуществен характер. Именно с оглед на тази своя характеристика, при издаването на електронния фиш намира проява общия принцип, че

3 административнонаказателната отговорност не може да бъде обоснована чрез разширително тълкуване или чрез тълкуване по аналогия (чл. 46, ал. 3 от ЗНА). Приложимостта на ЗАНН е посочена единствено при обжалване на ЕФ. За неуредените случаи в ЗДвП, чл. 189, ал.14 на закона препраща към ЗАНН в случаите при съставянето на актовете, издаването и обжалването на НП и по изпълнението на наложените наказания. За да бъде законосъобразен издаденият електронен фиш трябва да съдържа задължителните реквизити като законодателят при определянето им не е посочил като изискване той да съдържа име, длъжност и подпис на издателя си (или на лицето, което в последствие връчва фиша) и това е така, защото електронният фиш е акт, който се издава в резултат на заснемане със система за технически контрол, а не акт на административнонаказващ орган, каквото е наказателното постановление. Ето защо за разлика от общия процес регламентиран в ЗАНН, в хипотезата с издаване на електронния фиш, не са предвидени два етапа, каквито съдържа общия процес по ЗАНН - „обвинение“ чрез предявяване и връчване на АУАН и налагане на наказание чрез издаване и връчване на наказателно постановление (Решение № 1227/08.07.2015 г. по к.н.а.х.д. № 943/2015 г. на АдмС-Б.).

Неоснователен е и доводът, че в ЕФ не посочено мястото на извършване на нарушението, тъй като в ЕФ е посочено устройството, с което е установено нарушението (№*****), което се е намирало на път А-1, км 344+388, където е било заснето в движение ППС В. С. Р *** с рег. № *******, с посока нарастващ километър, като от приложените по делото документи, е видно снимковия материал от същото устройство, които представляват доказателства за отразените в тях обстоятелства относно пътното превозно средство, неговата табела с регистрационен номер, датата, часа и мястото на движение по участък от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, и местонахождението на техническото средство – част от системата, съгласно чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП, както и списък на републиканските пътища, за които се събира такса за измината разстояние-тол такса, съгласно приложението (л. 19-21 от делото). Посочването на конкретен километър и метър от пътя е най-точното описание на съответния участък.

Неоснователен и доводът за липса на компетентност на издателя на ЕФ, тъй като той няма конкретно физическо лице издател, а се издава от Агенция „П.И“.

Накрая, не представлява нарушение обстоятелството, че в ЕФ не е посочен конкретния размер на дължимата такса, която се твърди да не е заплатена, доколкото така или иначе не са представени доказателства за плащането на какъвто и да е размер от страна на жалбоподателя. Отделно от това чл. 189ж, ал. 1 от ЗДвП не предвижда такъв реквизит на електронния фиш

В обобщение, съдът намира, че не са налице допуснати формални нарушения в производството.

По същество съдът намира, че са доказани всички признаци на твърдяното нарушение.

Съгласно разпоредбата на чл. 102, ал.2 от ЗДвП, собственикът е длъжен да не допуска движението на пътно превозно средство по път, включен в обхвата на платената пътна 4 мрежа, ако за пътното превозно средство не са изпълнени задълженията във връзка с установяване на размера и заплащане на съответната такса по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата според категорията на пътното превозно средство. Ако в свидетелството за регистрация е вписан ползвател, задължението се изпълнява от него. Разпоредбата на чл. 179, ал. 3б от ЗДвП се предвижда санкция за собственик на пътно превозно средство от категорията по чл.

10б, ал. 3 от Закона за пътищата, за което изцяло или частично не е заплатена дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата, съгласно който се заплаща такса за изминато разстояние - тол такса за пътни превозни средства по чл. 10б, ал. 3; заплащането на ТОЛ таксата дава право на едно пътно превозно средство да измине разстояние между две точки от съответния път или пътен участък, като изминатото разстояние се изчислява въз основа на сбора на отделните тол сегменти, в които съответното пътно превозно средство е навлязло, а дължимите такси се определят въз основа на сбора на изчислените за съответните тол сегменти такси; таксата за изминато разстояние се определя в зависимост от техническите характеристики на пътя или пътния участък, от изминатото разстояние, от категорията на пътното превозно средство, броя на осите и от екологичните му характеристики и се определя за всеки отделен път или пътен участък. Тази разпоредба се допълва от текста на чл. 187а ЗДвП, според който при установяване на нарушения по чл.

Разпечатката съдържа 33 от 57 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/62fb46ba-de64-4eeb-96f3-8500ead54ed2