Решение № 265 от 03.11.2023, Окръжен съд - Смолян

РЕШЕНИЕ

№ 265 гр. Смолян, 03.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Петър Хр. Маргаритов

Членове:

Тоничка Д. Кисьова

Мария Ан. Славчева при участието на секретаря Недялка М. Кокудева като разгледа докладваното от Мария Ан. Славчева Въззивно гражданско дело № 20235400500416 по описа за 2023 година

И за да се произнесе, взе в предвид следното:

Производството е по чл.268 ГПК във връзка с чл.2ал.1ЗОДОВ.

Смолянският окръжен съд е сезиран с въззивна жалба от ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, депозирана чрез

Районен прокурор при РП-З. , вх.

№912/12.05.2023 година,срещу Решение № 29/27.04.2023 г. по гр.дело № 272/2022г. по описа на Районен съд-гр.З., с което е осъдена на осн. чл. 2 ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ да заплати на С. К. М., ЕГН **********, сума в размер на 3000.00 лева, представляваща обезщетение за причинени на същия неимуществени вреди, изразяващи се в изживените болки и страдания вследствие на воденото срещу него наказателно преследване, за периода от 28.03.2019 г., когато е образувано производството срещу него до м. 08.2019 г., както и сумата 994.25 лева мораторна лихва върху главницата, считано от 01.09.2019 г. до подаване на исковата молба в съда, ведно със законната лихва върху главницата, считано и от подаване на исковата молба до окончателното изплащане н главницата, както и сумата 1600.00 лева – представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди за заплатено адв. възнаграждение за правн защита и съдействие в ДП, както и 530.22 лева – мораторна лихва главницата от 1600.00 лева, считано от 01.09.2019 г. до подаване на исковата молба , ведно със законната лихва върху главницата от подаване на исковата молба до окончателното й изплащане, както и са присъдени направените разноски на С. К. М.- 10 лв. разноски за ДТ и адв. хонорар в размер на 1000 лева.

С въззивната жалба се атакува съдебният акт в осъдителната му част и се иска съдът да отмени постановеното решение за неимуществени вреди като неправилно като отхвърли изцяло претенцията или да намали размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди, с оглед разпоредбата на чл.52 от ЗЗД съответно да намали и 1 присъдените разноски по съразмерност за адвокатския хонорар.

Изложени са оплаквания за незаконосъобразност на съдебния акт в частта относно присъденото обезщетение за неимуществени вреди, поради прекомерност и несъобразяване със залегналия в чл.52 от ЗЗД принцип на справедливостта и трайната съдебна практика. Според жалбоподателя в случая не са отчетени всички обстоятелства по делото - продължителността на наказателното преследване, като при преценка на интензитета на упражнената репресия следва да се съобрази, че наказателното производство е приключило в разумен срок, не е било с продължителност надхвърляща рамките на обичайно необходимото време за разглеждане и приключване на делото. Излага оплаквания, че на 28.03.2019 г. от ГПУ-З. е образувано досъдебно производство срещу С.

К. М. от гр.З., обл.С., за престъпление по чл.234 ал.1 предл.П-ро от НК, а ищецът е привлечен към наказателна отговорност на 20.06.2019 г. и му е повдигнато обвинение за посоченото по-горе престъпление. В хода на досъдебното производство са проведени два разпита в качеството му на обвиняем и впоследствие са му предявени материалите, не са били извършвани множество и интензивни процесуалноследствени действия спрямо М., т.е. досъдебното производство не се отличава с висок интензитет. От момента на повдигане на обвинение, спрямо ищеца не е била взета мярка за неотклонение „задържане под стража“, а му е била наложена най-леката мярка за неотклонение „подписка”, която мярка в най-ниска степен е засегнала ежедневието му и в никакъв случай не е възпрепятствало свободното му придвижване. С Постановление от 08.08.2019 г. на РП-гр.З. наказателното производство е прекратено и същото е влязло в законна сила на 15.08.2019 г.

Според прокуратурата разследването е приключило в разумен срок, няма извършени действия извън сроковете по чл.234 ал.1-3 от НПК, като производството е протекло за п е р и о д от около пет месеца, не е преминало през съдебна фаза, поради което продължителността му не е извън разумния срок и интензитетът на негативно въздействие върху ищеца е бил минимален. При постановяване на решението според жалбоподателя съдът следва да вземе предвид и това, че по делото не е установено да са настъпили промени в общуването в семейството и в общественото отношение към ищеца с негативна насоченост вследствие на воденото срещу него наказателно производство, което впоследствие е било прекратено.

Според жалбоподателя определеното обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди в размер на 3 000 лв. е прекомерно завишено по размер и несъответства на претендираните вреди, на икономическия стандарт на страната ни и съдебната практика по аналогични случаи, то е несправедливо, тъй като моралните вреди са индивидуално определими и паричното обезщетение за тях трябва да съответства на необходимостта за преодоляването им, поради което мол и да бъде отменено постановеното решение за неимуществени вреди, като неправилно, като съдът отхвърли изцяло претенцията или да намали размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди, с оглед разпоредбата на чл.52 от ЗЗД съответно да намали и присъдените разноски по съразмерност за адвокатския хонорар.

В законово установения срок по чл.263 ал.1 от ГПК е постъпил отговор от насрещната страна С. К. М.,депозиран чрез пълномощника му адв.Р., с който се поддържа неоснователност на въззивната жалба. Според въззиваемия правилно първоинстанционния съд е счел предявеният иск за основателен и доказан до претендирания размер и е уважен изцяло. В мотивите си същият се позовава и на обилната съдебна практика, включително и на ВКС по този вид дела, в която подробно се изброяват обстоятелствата и фактите, които следва да се вземат предвид при спазване принципа за справедливост при определяне на обезщетението за неимуществени вреди. Счита също така, че размерът на присъденото обезщетение н е е прекомерен и е съобразен с нормите на чл. 52 от ЗЗД, тъй като са отчетени всички обстоятелства по делото - продължителността на воденото досъдебно 2 производство срещу С. М., безспорното обстоятелство, че ищецът М. не е бил осъждан към момента на образуване и водене на производството спрямо него. а така също и влошеното му психическо състояние, в каквато насока са събраните и непротиворечиви гласни доказателства, най-вече на неговия личен лекар, а така също и приложените писмени доказателства - амбулаторни листове, в които е посочено, че ищецът страда от депресивно разстройство, което е рецидивирало. Освен психичното разстройство съдът правилно е обосновал в решението си, че са се появили и проблеми с кръвното, а освен това по делото са ангажирани доказателства, че М. е станал затворен и е започнал да страни от хората в града и най-вече от приятелите си. Психичното разстройство се е появило след първите действия спрямо него по досъдебно производство, за което свидетелства личният му лекар, хипертонията също.

Направен е довод,че за огромния стрес преживян от ищеца през този период, затварянето в себе си, както и за уронването на доброто му име, именно в следствие на производтвото срещу него свидетелстват всички показания на разпитаните свидетели, според които са узнали за случая от хорски приказки. Св. Ц. заявява, че като приятелка на семейството са я питали дали знае нещо за случая, а от съпругата на ищец разбрала, че се чувствал като престъпник и я е помолила да не г о разпитва за случилото се, заради опасения от влошаване на здравословното му състояние. Според свидетелката като цяло семейството се е затворило и вече не се събирали с тях, а преди това са ходели заедно в Г.. Преди това веднъж месечно са излизали някъде да пътуват, но от март 2019 г. са спрели да се виждат, докато не приключило делото. Свидетелката потвърди, че освен неудобство за ищеца такова са изпитвали цялото му семейство, съпругата и двете му деца. Показанията на св. Ц. са в унисон с тези на св. М. -Х., която също заявява, че ищецът е човек с авторитет и това дело много му се отразило на нервно-психологичното му здраве, станал е по свит и неразговорлив. На всички близки помагал, като винопроизводството му е било хоби и го е произвеждал с лечебна цел, което правилно е отразил в мотивите си и Районен съд - З., че след приключване на досъдебното производство спрямо него преустановил заниманията си с това хоби. Правилно и закономерно съд ът е преценил, че иска следва да се уважи в пълен размер като в настоящия случай при определяне обезщетението за неимуществени вреди съдът следва да вземе предвид, че образуваното досъдебно производство спрямо М. е от 28.03.2019 г., когато е извършено първото действие спрямо него- претърсване по бързото производство и е траяло до 15.08.2019 г. т.е. около 5 месеца. От 20.06.2019 г. до 15.08.2019 г. т.е. около два месеца С. М. е бил обвиняем и с мярка за неотклонение „Подписка“, което означава, че е следвало да уведомява контролните органи при напускане на адреса, което също се е отразило негативно на живота му, тъй като от събраните и обсъдени по-горе свидетелски показания се доказва обстоятелството, че през този период ищецът не е ходил в Г. на море, на почивки извън града, като преди това е обичал да ходят по манастири е поне веднъж месечно са излизали някъде да пътуват, но от март 2019 г. същият е преустановил тези пътувания и контакти, докато не приключило делото.

Според въззиваемия правилно първоинстанционния съд е преценил, че причинна връзка е налице между извършените процесуални следствени действия спрямо М. по досъдебното производство, качеството му на обвиняем и взетата му мярка и предявените неимуществени вреди, които той е търпял, к а т о съдът следва да вземе предвид и икономическата обстановка в страна, поради което Районен съд - З. правилно е счел, че обезщетението в размер на 3000 лв. е справедливо за репариране на неимуществени вреди.

Това обезщетение се дължи по правилото на т. 4 на Тълк. решение № 3/22.04.2005 г. на ВКС о т илизане в сила на прокурорския акт за прекратяване на НП. В случая това е 15.08.2019г.Предлага съдът да потвърди атакуваното съдебно решение и претендира направените разноски пред въззивния съд.

В съдебно заседание представителят на Смолянска окръжна прокуратура зам.окръжния прокурор Д. С. поддържа изцяло депозираната въззивна жалба.

3

Въззиваемата страна С. К. М. лично и чрез пълномощника си адв.Е. Р. поддържа становище за неоснователност на въззивната жалба и предлага окръжният съд да я остави без уважение.

Смолянският окръжен съд след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба оплаквания на атакувания съдебен акт и становището на въззиваемия, намира за установено следното:

Въззивната жалба е депозирана в срока по чл.259 ГПК, изхожда от активно легитимирана страна,имаща право на жалба и е процесуално допустима,поради което съдът пристъпи към разглеждане нейната основателност.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 изр. 2 ГПК по отношение на правилността на първоинстанционното решение въззивният съд е обвързан от посоченото от страната във въззивната жалба, като служебно има правомощие да провери спазването на императивните материалноправни разпоредби, приложими към процесното правоотношение. В този смисъл са задължителните указания, дадени от ВКС по тълкуването и приложението на дакона с ТР № 1/2013 г на ОСГТК – т. 1.

Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Като краен резултат, първоинстанционното решение е правилно и не страда от пороците, посочени във въззивната жалба.

ЗОДОВ предвижда специален ред за ангажиране отговорността на държавата за вреди причинени от държавни органи на граждани. Отговорността по този закон на държавата е обективна и реализируема чрез органите, от чиито действия или бездействие се твърди да са настъпили вреди. В разпоредбата на чл. 4 ЗОДОВ е посочено, че държавата дължи обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането.