Решение № 3287 от 05.06.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3287 гр. София, 04.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Силвана Гълъбова

Членове:

Георги Ст. Чехларов

Виктория Мингова при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева като разгледа докладваното от Силвана Гълъбова Въззивно гражданско дело № 20231100512055 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.258 – 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на третото лице-помагач и ответник по предявения обратен иск „Т.Г.Х.“ АД срещу решение от 09.09.2023 г. по гр.д. №1965/2022 г. на Софийския районен съд, 170 състав, в частта, в която е уважен предявеният от ответника С.О. срещу жалбоподателя обратен иск с правно основание чл.82 ЗЗД осъдителен иск за сумата от 331,50 лв., представляваща регресно вземане за платено застрахователно обезщетение по щета, образувана при „ДЗИ–О.з.“ ЕАД под номер 44012132029722, за застрахователно събитие - ПТП, настъпило на 27.10.2020 г. в гр. София, в резултат на виновно противоправно поведение (бездействие) на служител на ответника във връзка със стопанисването, поддръжането и ремонтирането на общинска пътна мрежа, както и сумата от 43,45 лв., представляваща разноски по главния иск, при условие, че тези суми бъдат заплатени от ответника по първоначалния иск С.О. на „ДЗИ–О.з.“ ЕАД, както и разноски по делото.

В жалбата се твърди, че решението е неправилно поради противоречие със закона, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Сочи, че първоинстанционния съд не е извършил обективен, всестранен и пълен анализ на всички обстоятелства по делото, поради което е формирал грешни констатации и правни изводи.

Твърди, че неправилно е ангажирана отговорността на жалбоподателя (третото лицепомагач) по договор за изработка поради неизпълнение, тъй като е налице изрично приемане без възражения на работата от възложителя. Поддържа, че не е налице неизпълнение по процесния договор за поддръжка и текущ ремонт. Оспорва наличието на причинноследствена връзка между твърдяното от С.О. неизпълнение и настъпването на вредоносните последици, както и наличието на предпоставки за ангажиране на договорната отговорност на третото лице-помагач. Предвид изложеното, жалбоподателят моли въззивния съд да отмени обжалваното решение в частта, в която е уважен предявеният от С.О. обратен иск и 1 да отхвърли обратния иск като неоснователен и недоказан. Претендира разноски.

Въззиваемата страна С.О. в срока за отговор по чл.263 ал.1 ГПК оспорва жалбата и моли решението на СРС да бъде потвърдено. Претендира разноски.

Решението не е обжалвано от ответника в частта, в която е уважен главния иск за заплащане на регресно вземане за платено застрахователно обезщетение, поради което решението е влязло в законна сила в тази му част.

Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

Жалбата е подадена в срок и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т.1 от ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Настоящият случай не попада в двете визирани изключения, поради което въззивният съд следва да се произнесе по правилността на решението само по наведените оплаквания в жалбата.

Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо. Същото е и правилно, като въззивният състав споделя мотивите му, поради което и на основание чл.272 ГПК препраща към мотивите на СРС. Във връзка доводите в жалбата за неправилност на решението, следва да се добави и следното:

СРС, 170 състав, е сезиран с първоначален иск с правно основание чл.410, ал.1 КЗ вр. чл.49 вр. чл.45 ЗЗД и обратен иск с правно основание чл.82 вр. чл.79 ал.1 ЗЗД.

С плащането на застрахователно обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата. За възникване на регресното вземане е необходимо да се установят следните факти: да е сключен договор за имуществено застраховане, в срока на застрахователното покритие на който и вследствие виновно и противоправно поведение на лице, за което отговаря ответника, изразяващо се в несигнализиране и необезопасяване на дупка на пътното платно, да е настъпило събитие, за което застрахователят носи риска, като в изпълнение на договорното си задължение, застрахователят да е изплатил на застрахования застрахователното обезщетение.

Настъпването на процесното ПТП и неговият механизъм са установени пред първоинстанционния съд при условията на пълно и главно доказване. Съгласно Наредба №Із-41 от 12.01.2009 г. за документите и реда за съставянето им при пътнотранспортни произшествия и реда за информиране между МВР, КФН и Информационния център към Гаранционния фонд, документите, които се съставят от органите на МВР са: 1) констативен протокол за ПТП с пострадали лица; 2) протокол за ПТП с материални щети и 3) двустранен протокол за ПТП. В настоящата хипотеза участник в ПТП е само увреденият автомобил, поради което приложима е разпоредбата на чл.6 т.4 Наредбата, според която не се посещават от органите на МВР – „Пътна полиция“ и не се съставят документи за повреди на МПС, които не са причинени от друго ППС. Следователно доколкото по делото няма нито твърдения, нито данни, че след настъпване на МПС, процесният автомобил не е можел да се движи на собствен ход, то настоящият съдебен състав приема, че не е била налице и хипотезата на чл.125 т.8 ЗДвП, при които органите на МВР задължително посещават мястото на ПТП, респ. застрахователят не е имал задължение да изисква изготвянето на документ за щетите по автомобила.

В разглеждания случай изводите на СРС са основани на доказателствата по делото и 2 приетото и неоспорено заключение на САТЕ, което и настоящия въззивен състав кредитира напълно. От заключението е видно, че механизмът на произшествието е вследствие на внезапно пропадане в необезопасена и несигнализирана дупка на пътното платно.

Установява се, че процесното ПТП е станало в границите на населено място - гр.

София, на бул. „Симеоновско шосе“. Не се спори между страните, че пътят е общински по смисъла на чл.3 ал.3 Закона за пътищата. Съгласно чл.19 ал.1 т.2 и чл.31 ЗП, не само в качеството си на собственик, но и на задължено лице по управлението на пътя, общината е задължена да осъществява поддръжката му в състояние годно за обичайното и безопасно преминаване на пътни превозни средства. В случай на съществуваща опасност, каквито безспорно са дупките по пътното платно, съгласно чл.13 ал.1 ЗДвП е необходимо съответното място да бъде обозначено със знак или друго средство за сигнализиране, което в случая не е сторено. Отговорността на С.О. следва да се ангажира на плоскостта на чл.49 ЗЗД вр. чл.45 ЗЗД, тъй като в качеството си на юридическо лице по смисъла на ЗМСМА дейностите по поддържка и ремонт на поверените и пътища, се осъществява от нейни служители или други лица, натоварени за изпълнението им, които в конкретната хипотеза са бездействали и поведението им е в пряка причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП.

Обратният иск винаги се предявява като евентуален – ако бъде уважен първоначалния иск. Доколкото съдът е достигнал до извод за основателност на главния иск, то се е сбъднало вътрешно процесуалното условие за разглеждане на предявения от ответника С.О. срещу третото лице-помагач обратен иск.

Съгласно разпоредбата на чл.79 ал.1 ЗЗД, а ко длъжникът не изпълни точно задължението си, кредиторът има право да иска обезщетение за неизпълнение, което съгласно нормата на чл.82 ЗЗД обхваща претърпяната загуба и пропуснатата полза, доколкото те са пряка и непосредствена последица от неизпълнението и са могли да бъдат предвидени при пораждане на задължението.

За основателността на предявения иск следва да се установи, че страните са били обвързани от договор за възлагане на поддържане и текущ ремонт на уличната мрежа и пътните съоръжения на територията на С.О. – І зона, включваща бул. „Симеоновско шосе“ – от ул. „Н. Габровски“ до ул. „Околовръстен път“, неизпълнение на задълженията на ответното дружество, вида и размера на вредите, настъпили в резултат на това неизпълнение. По делото не се спори, че С.О. и жалбоподателя са обвързани от договор с рег.индекс СОА19-ДГ55-431/24.06.2019 г.

Съгласно чл.1 ал.1 т.1 от процесния договор, за улиците и булевардите по списъкприложение 6, в които попада и процесният пътен участък, поддържането се осъществява на база показатели на изпълнение в зависимост от определеното в приложение 6 ниво на поддържане, като изпълнителят се е задължил за извърши всички дейности, необходими за постигането на изискуемите от възложителя стандарти на изпълнение и качеството на състояние на пътя, определени от нивото на поддържане. Ето защо, следва да се приеме, че за поддръжката на процесния пътен участък не е било необходимо изрично възлагане за извършване на ремонтни дейности, а ответникът е бил задължен да го поддържа в нормалното му състояние.

Доколкото по делото се установи, че на процесната дата на процесния пътен участък е съществувала необезопасена и несигнализирана дупка на пътното платно, то и следва да се приеме, че ответното дружество-изпълнител не е изпълнило задълженията си по договора.

Представеният по делото констативен протокол не установява изпълнение на задълженията на ответника за текуща поддръжка към датата на процесното ПТП, а установява това обстоятелство към датата на съставянето му, близо месец след процесния инцидент, а задължението на ответника е поддръжка на пътната мрежа в състояние, което да гарантира непрекъснато безпрепятствено нейната експлоатация. Освен това, задължението за поддръжка на пътната мрежа в нормалното и състояние включва и задължение за 3 обезопасяване на всички пътни неравности, което също не е сторено.

Поради изложеното, съдът намира, че решението на първоинстанционният съд е правилно и следва да бъде потвърдено изцяло в обжалваната част.

С оглед изхода на делото и направеното искане, на въззиваемата страна на основание чл.78 ал.3 и ал.8 ГПК следва да се присъдят разноски във въззивното производство в размер на сумата от 100,00 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение.

Воден от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

П О Т ВЪ РЖ Д А ВА реш е н и е №14844 от 09.09.2023 г., постановено по гр.д. №1965/2022 г. по описа на СРС, ГО, 170 състав, в обжалваната част.

ОСЪЖДА „Т.Г.Х.“ АД , ЕИК ****, седалище и адрес на управление: гр. София, ул.

****, да заплати на С.О., адрес: гр. София, ул. ****, на основание чл.78 ал.3 и ал.8 ГПК сумата от 100,00 лв., представляваща разноски във въззивното производство.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4