Решение № 4466 от 16.03.2025, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 4466 гр. София, 16.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 28 СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: АНДРЕЙ КР. Г. при участието на секретаря Диана Г. Димитрова като разгледа докладваното от АНДРЕЙ КР. Г. Гражданско дело № 20221110155299 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 235 ГПК.

Образувано е по искова молба, по която производството е частично прекратено с определение от 09.12.2022 г. (на лист 23 от делото), на К. Г. С. срещу Столичната община, с която са предявени претенции за признаване за установено по отношение на ответника, че ищецът е собственик на дворно място, представляващо урегулиран поземлен имот IV-2296 от квартал 56 по плана на местност "Малинова долина – части от първа до шеста" в София, заснет с идентификатор ***, по силата на давностно владение в периода от 01.06.1996 г. до 13.10.2022 г., както и два съединени отрицателни иска за признаване, че ответникът не е собственик, при уважаване на първите положителни установителни искове.

В исковата молба се твърди, че през 1996 г. процесните имоти – УПИ IV2296 и УПИ IХ-2295 (предмет на друго производство), били общ терен, който ищецът бил заградил с ограда, като започнал да почиства имотите, да сади растения в тях и да ги обработва за земеделски нужди. В годините след 2020 г. обаче в имотите започнало строителство, оградата била полуразрушена и ищецът започнал да я възстановява и да почиства земите. Поискал да си издаде констативен нотариален акт за собственост, но ответникът издал два акта за общинска собственост с №1625/23.06.2022 г. и №1624/23.06.2022 г., като твърдял, че се основавали на по-стар акт за собственост № 32/15.11.1996 г., поради което възниквал интерес да се водят всички гореописани искове.

Иска уважаването им и присъждане на разноски.

В законоустановения срок е подаден отговор от ответника – Столична община, с който предявените искове се оспорват като неоснователни, а 1 отрицателните установителни искове – и като недопустими. Поддържа се, че интересът на ищеца да бъде обявен за собственик в настоящото производство изключва интереса му от водене на отрицателни установителни искове.

Оспорват се твърденията на ищеца, че е владял имота, като се поддържа, че от различни сателитни снимки личи, че същият никога не е обработван за земеделски цели, част от него попада в улична мрежа, като се поддържа и че давността е била спирана на различни основания и че не може ищецът да стане собственик, тъй като е владял само част от урегулирани поземлени имоти. Поддържа се, че имотът е бил предмет на реституция, като след провеждането едва през 2007 г. е одобрен подробен устройствен план с нови граници на имотите. За поземлен имот с идентификатор *** – предмет на делото, се твърди, че поради липса на реституционни претенции е станал общинска собственост съгласно чл. 19 ЗСПЗЗ. Твърди се, че имотните граници са изменени през 2016 г., когато е изработен нов подробен устройствен план по чл. 16 ЗУТ, който е основан

С Определение № 21246 от 22.05.2024 г. съдът е прекратил на основание чл. 130 ГПК производството по делото в частта по предявените отрицателни установителни искове от К. Г. С. за установяване по отношение на Столична община, че същата не е собственик на дворно място, представляващо урегулиран поземлен имот IV-2296 от квартал 56 по плана на местност "Малинова долина, части 1 – 6" в София, заснет с идентификатор ***.

В съдебното заседание ищецът поддържа иска, моли съда да признае за установено, че е собственик на имота по давностно владение, а ответникът моли да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан, претендира разноски и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ищеца.

Като разгледа доказателствата по делото с оглед твърденията и възраженията на страните съдът намира за установена следната фактическа обстановка:

Съгласно представена на лист 9 от делото Молба-декларация за признаване право на собственост върху недвижим имот чрез извършване на обстоятелствена проверка от 26.05.2022 г., се установява, че ответникът е заявил, че според него поземлен имот с идентификатор *** бил общинска собственост съгласно Акт за общинска собственост №1625/23.06.2022 г. на Столична община, район „Студентски“ (предходен Акт за общинска собственост („АОбС“) № 32/15.11.1996 г.), вписан с входящ регистрационен № 65916, като акт № 114, том CLXV, по нот. дело № 50264/2022 г. на Службата по вписванията при Софийския районен съд.

Съгласно представен на лист 69 – 70 от делото Акт № 1625/23.06.2022 г. за частна общинска собственост, урегулиран поземлен имот IV-2296 от квартал 56 по плана на местност "Малинова долина, части 1 – 6" в гр. София – район „Студентски“, с идентификатор ***, въз основа на възникнал по-рано Акт за общинска собственост № 32/15.11.1996 г., е съставен на основание чл. 2, ал. 1, т. 1 и чл. 59, ал. 1 ЗОбС (които уреждат, че 2 общинска собственост са имотите, определени от закона като такава, за които се издават актове за общинска собственост) и се управлява от кмета на общината съгласно чл. 12, ал. 5 ЗОбС.

Съгласно представено на лист 73 – 74 от делото Решение № 696 на Столичния общински съвет от 19.07.2007 г. се одобрява план за регулация и застрояване на местност „ж.к. Малинова долина, части 1 – 6“. Съгласно представена на лист 75 – 79 от делото Заповед РА50-461/14.07.2016 г. на главен архитект на Столична община се разрешава да се изработи окончателен проект за подробен устройствен план – изменение на плана за регулация и застрояване за м. „ж.к. Малинова долина, части 1 – 6“ в териториален обхват на ПУП – ПРЗ, одобрен с Решение № 696 на Столичния общински съвет от 19.07.2007 г., с цел урегулиране на новопоявилите се имоти по реда на чл. 16 ЗУТ.

Съгласно представена на лист 80 – 89 от делото Заповед РА50913/28.11.2019 г. на главния архитект на Столична община, се установява, че за УПИ IV-2296 от квартал 56 не са налице основания за изменение на плана за регулация, тъй като върху създадения с първоначалния ПУП от 2007 г. урегулиран поземлен имот не са нанесени нововъзстановени имоти. Повторно одобряване на ПР за него е недопустимо на основание чл. 27, ал. 2, т. 1 АПК.

За процесният имот с влизане в сила на ПУП от 2007 г. на основание чл. 16, ал.

6 ЗУТ (предишна ал. 5) във връзка с § 22, т. 1 б. „а“ ЗУТ, планът за регулация е влязъл в сила и е приложен. Предвид горното, с проекта за изменение на плана за регулация не се предвиждат изменения в процесния имот и производството по отношение на него е прекратено.

Съгласно представено на лист 133 от делото писмо с изх. № РД-12-0210312-5/12.09.2024 г. на Общинска служба по земеделие, се установява информация за наличие на реституционни претенции по ЗСПЗЗ за поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри, идентичен с имот 2295 от кв. 55, или УПИ IX – 2295 с №№ 5132 и 5133 по кадастрален план от 1950 г., попадащи върху имот с пл. № 1082 по стар кадастрален план от 1939 г., в полза на: наследниците на Велика А. И. със заявление вх. № 312/1991 г.; наследниците на Тодор С. А. със заявление вх. № 125/1991 г.; наследниците на Танчо Тошев Спасов със заявление № 47/1991 г.

В съдебното заседание на 08.07.2024 г. (а лист 106 от делото) е разпитан свидетелят на ищеца – Васил Ц., който дава показания, че ищецът има два поземлени имота на уличка близо до бул. „Климент Охридски“, зад Националната спортна академия (НСА), които били с площ 50 декара, но не са актувани и не можели да ги намерят. В имота имало овошки и поставена ограда около метър и половина от метална мрежа с колове, само ищецът го поддържал – чистел го и косял тревата, още от 1995 г., когато била реституцията, а в момента се опитвали да го разрушават, като секат дърветата.

Свидетелят го посещавал всеки ден, тъй като и той имал съседен имот, в който държал заведение. Дава показания, че имотът на ищеца е № 46 по уличната номерация. Свидетелства, че през 2011 г. или 2012 г. е минала улична 3 регулация, която засягала имота. Влизането в имота ставало с вдигане на част от телена ограда, която в тази част служела и като портал за влизане.

В съдебното заседание на 08.07.2024 г. (на лист 107 от делото) е разпитана свидетелката на ищеца – С. М., която дава показания, че ищецът притежава имот в кв. „Малинова долина“, до който се влизало по черен път откъм бул. „Климент Охридски“. Преди години имотът бил поголям, заграден с мрежа, имало овошки, но не била ходила скоро. Само ищецът владеел имота от 1996 – 1997 г. и го поддържал, като почиствал треви.

Посещавала имота, тъй като била в заведението наблизо.

В съдебното заседание на 08.07.2024 г. (на лист 107 от делото) е разпитан свидетелят на ищеца – Георги Ц., който дава показания, че ищецът притежава имот в кв. „Малинова долина“ – дворно място, овошки с телена ограда, около 1300 –1400 кв. м., който свидетелят познава, защото е съсед.

Ищецът го владеел повече от двадесет години, от края на 90-те години на ХХ век. Имотът бил в същата площ, нямало промяна. Свидетелят бил съсед, ходил често до имота.

Съдът кредитира показанията на свидетелите относно това, че ищецът е ползвал имот като овощна градина в периода на 90-те години на ХХ век, но не кредитира показанията на свидетелите относно това, че ищецът владее имота до момента, тъй като при огледа на имота от вещото лице и по снимкови данни, както и от показанията на свидетелите И. А. и Васил Ц., се установява, че към датата на завеждане на иска ищецът вече не владее имота, а там други лица опитват да струпват отпадъци. Поради това се доказва владение на имот от ищеца в минал период, но без установена крайна дата (свидетелят Ц. дава показания за дейности по регулация през 2011 – 2012 г., но не и че тогава ищецът още е владял и какво). Никой от свидетелите не дава и точно описание на владения имот със съседите му или поне ориентация за кой точно имот става въпрос (дават общи сведения за района на НСА, който е стотици декари).

В съдебното заседание на 08.07.2024 г. (на лист 107 – 108 от делото) е разпитан свидетелят на ответника – И. А., който дава показания, че познава района от студент, след 2000 г. Работи като служител на Общината от 2017 г. и следи за незаконни сметища. Твърди, че няма спомен имотът да е обгрижван и някой да го поддържа, не е виждал ограждения и насаждения, нямало как площта да се разграничи от съседните имоти. Посещавал имота заради незаконните насипи, които се появили след 2020 г.

Съдът кредитира показанията на свидетеля относно това, че в момента в района няма огради и има строителна дейност, доколкото кореспондират с данните от огледа на вещото лице.

От заключението на вещото лице по приетата съдебно-техническа експертиза ( на лист 146 – 151 от делото) и от дадените от нея отговори в съдебното заседание на 11.12.2024 г. се установява, че УПИ IV-2296 от квартал 56 по регулационния план на м. ж.к. „Малинова долина“ в София, с идентификатор ***, с площ 1355 кв.м. се намира в устройствена зона „Жилищна зона с преобладаващо средноетажно застрояване“, съгласно 4 предвиждането на ОУП на Столична община, приет с Решение № 697 по Протокол № 5/19.11.2009 г. на СОС и Решение № 960/16.12.2009 г. на Министерски съвет. Спорният имот представлява част от имоти с пл. № 2296 и № 1834 по кадастрален план преди влизане на кадастралната карта в сила и възниква с изработването на ПУП на местност „ж.к. Малинова долина 1 – 6 част“, одобрен с Решение № 696 по Протокол №114/19.07.2007 г. на СОС, като не е установен вписан собственик в кадастралния регистър и поради това е прието, че правото на собственост остава за Столична община. По делото от вещото лице е представена комбинирана скица (на лист 152), която установява поземлените имоти от кадастралните планове, върху които попада спорният имот – в кадастрален план от 1939 г. попада върху имоти с пл. №№ 1104 и 1106 – не са отразени собственици; в кадастрален план от 1950 г. попада върху имоти с пл. №№ 5132 – не са отразени собственици, и 5137 – записани са братя Митови. В кадастрален план от 1974 г. спорният имот попада върху имот с пл. №1834 – наследници на Йордан Митов Страшимиров, възстановен с Решение № 1526/232 от 03.04.1995 г., и имот с пл. №2296 – без собственици.