Разпореждане № 5298 от 06.07.2026, Районен съд - Кюстендил

РАЗПОРЕЖДАНЕ

ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ НА ПАРИЧНО ЗАДЪЛЖЕНИЕ по чл. 410 от ГПК гр. Кюстендил

Районен съд – Кюстендил, XX-ти състав в проведеното на 06.07.2026 г. закрито разпоредително заседание по частно гражданско дело № 2860 по описа на съда за 2026 г., докладвано от Преслава Кр. Дякова, районен съдия, като разгледа подаденото заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 и сл. ГПК констатира следното:

Производството е по реда на чл.410 и сл. ГПК.

Делото е образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение по образец от „А1 България” ЕАД, ЕИК 131468980, със седалище и адрес на управление в гр. София, ул. „Кукуш” № 1, подадено от пълномощника Н. Г. юрисконсулт, против К. Д. Н., ЕГН ********** , с настоящ адрес по заявлението: гр. ***, с искане за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист за сумите: 183,40 евро - главница, представляваща неплатени суми за предоставени електронни съобщителни услуги, за които са издадени следните фактури: фактура № 483438291/04.04.2024г., фактура № 484920104/07.05.2024г., фактура № 486392718/06.06.2024г., фактура №

487964409/04.07.2024г., фактура № 489435248/05.08.2024г., фактура №

490956911/05.09.2024г., за периода от 04.04.2024г. до 20.09.2024г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 29.06.2026г. до окончателното изплащане на задължението; 221,00 евро - неустойка за едностранно прекратен по вина на абоната договор, за отстъпки от цена на услуги и за невърнато оборудване, за което са издадени следните счетоводни документи: фактура № 655796885/29.08.2024г., фактура № 655796884/29.08.2024г., фактура № 655796901/29.08.2024г., фактура № 655796900/29.08.2024г. и фактура № 903569227/29.08.2024г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 29.06.2026г. до окончателното изплащане на задължението; 77,08 евро - мораторна лихва, начислена от датата, представляваща първи ден от забавата за плащане по всеки отделен документ до датата, предхождаща датата на депозиране на заявлението, за периода от 20.04.2024г. до 28.06.2026г., както и сторените разноски – платена държавна такса в размер на 10,86 евро и 76,69 евро юрисконсултско възнаграждение.

Към заявлението са представени: пълномощно, вносна бележка за внесена държавна такса, договор за мобилни услуги, приложения към договора, общи условия и др.

С Разпореждане рег. № 5114 от 30.06.2026г. съдът е оставил без движение заявлението, като е указал на заявителя да посочи как е формирана мораторната лихва в размер на 77,08 евро – каква част от нея е начислена върху задължението за незаплатени далекосъобщителни услуги и каква част – върху задължението за неустойка.

С молба от 03.07.2026г., постъпила по делото от заявителя, са отстранени нередовностите, като е посочено, че мораторната лихва в общ 1 размер на 77,08 евро е формирана като сбор от сумите: 37,39 евро - мораторна лихва върху претендираните като неплатени суми за предоставени електронни съобщителни услуги, начислена за периода от 20.04.2024г. до датата, предхождаща датата на депозиране на заявлението по чл.410 – 28.06.2026г. и 39,69 евро - мораторна лихва върху претендираната като неустойка сума, начислена за периода от 30.08.2024г. до датата, предхождаща датата на депозиране на заявлението – 28.06.2026г.

Районен съд-Кюстендил, след като се запозна с подаденото заявление и приложенията към същото и след като прецени всички доказателства поотделно и в съвкупност, намери за установено следното:

Заявлението е представено в изискуемата се форма и е допустимо.

Разглеждайки заявлението по същество, съдът намира, че направените с него искания за частично основателни. Съображенията за това са следните:

Съгласно чл. 411, ал. 2, т. 2 и 3 от ГПК, съдът отказва да издаде заповед за изпълнение, ако искането е в противоречие със закона или с добрите нрави, както и когато същото се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, или е налице обоснована вероятност за това, за което съдът следи служебно още в заповедното производство (чл. 7, ал. 3, изр. 1 от ГПК). Според § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, потребител е всяко физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност, както и всяко физическо лице, което е страна по договор с търговец и действа извън рамките на своята професионална дейност. В настоящия случай, от доказателствата по делото и най-вече от приложените към заявлението договори е видно, че К.

Н., за която се твърди, че е длъжник в правоотношенията си с „А1 България“ ЕАД, има качеството на потребител. Автономията на волята на страните да определят свободно съдържанието на договора, и в частност - да уговарят неустойка, е ограничена от това, че въпросното съдържание не може да противоречи на повелителните норми на закона и на добрите нрави. Съгласно т. 3 от Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2009 г., ОСTK, условията и предпоставките за нищожност на клаузата за неустойка произтичат от нейните функции, както и от принципа за справедливост в гражданските и търговските правоотношения, а конкретната преценка следва да се прави към момента на сключване на договора. Неравноправни са онези клаузи, които не отговарят на изискванията за добросъвестност и добри нрави и посредством които се създава значително неравновесие между търговеца, който е икономически по-силната страна, и потребителя - икономически послабата страна. От съдържанието на процесните договори, както и от общите условия към същите, става ясно, че всяка от страните по облигационното правоотношение има възможност едностранно да го прекрати, когато другата не изпълнява своите задължения. Въпреки това, в договора е предвидено, че когато се стигне до прекратяването му по вина на потребителя, последният е длъжен да заплати на търговеца неустойка в размер на оставащите абонаментни вноски до края на срока на договора, но не повече от три.

Потребителят дължи и възстановяване на част от ползваната стойност на отстъпките от абонаментните планове, съответстваща на оставащия срок на 2 договора. В случаите, когато е предоставено устройство за ползване на услуги, потребителят дължи и разликата между стандартната цена на устройството и заплатената такава от него при предоставянето му, която съответства на оставащия срок на договора. Подобни уговорки в полза на потребителя, респективно - в тежест на търговеца, липсват. В случай, че потребителят се възползва от възможността да прекрати едностранно договора поради вина на оператора, не е регламентирано дружеството да заплати неустойка. Предвид изложеното, уговорените неустойки несъмнено имат неравноправен характер, напускат рамките на присъщите им функции и са нищожни. Действително се налага изводът, че мобилният оператор, встъпвайки в договорни отношения с длъжника, се е възползвал от положението на икономически по-силна страна, която има възможност да повлияе върху правата и задълженията, които всеки от контрагентите ще поеме. Когато е уговорена неустойка при предсрочно прекратяване на договор за услуга, в размер на всички или дори на само няколко (в случая – три) неплатени абонаментни вноски, мобилният оператор по прекратения договор de facto ще получи имуществена облага от насрещната страна в такъв размер, какъвто би получил, ако договорът не беше прекратен, но без да предоставя на потребителя по-нататъшно ползване на услугата. Освен това, процесните неустойки целят да компенсират оператора не за действително претърпените от него вследствие на неизпълнението (неплащането на конкретните месечни абонаментни вноски) вреди, а за пропуснатите от същия вследствие на едностранното прекратяване на договора ползи. По този начин се създават условия за неоснователно обогатяване на мобилния оператор, а това не се толерира от ЗЗП. С предвиждането в договора, за едно и също неизпълнение, на две различни и едновременно дължими санкции, се надхвърлят обезпечителната и обезщетителната функции на неустойката и същата се явява необосновано висока (чл. 143, т. 5 от ЗЗП). Самата клауза не е индивидуално уговорена, изхождайки от цялото съдържание на договора (чл. 146, ал. 2 от ЗЗП), поради което и същата е нищожна на основание чл. 146, ал. 1 от ЗЗП и не следва да се прилага. Отделно от това, при предсрочно прекратяване на договора, което е предпоставка за основателността на претенцията за неустойка, е необходимо правото на прекратяване на облигационната връзка между страните да е надлежно упражнено. В случая се твърди, че договорът е едностранно развален от „А1 България“ ЕАД поради неизпълнение от длъжника на задължението да заплаща дължимата месечна цена на предоставените услуги.

Тъй като страните са избрали да сключат договора в писмена форма, следователно в писмена форма трябва да е и волеизявлението на кредитора за развалянето му поради неизпълнение на задължението на длъжника (арг. чл.

293, ал. 2 от ТЗ, във вр. чл. 87, ал. 1 от ЗЗД), което трябва да е достигнало до него. По делото липсват доказателства, че заявителят е упражнил потестативното си право да развали договора, както и че волеизявлението му е достигнало до насрещната страна. Не може да се приеме като волеизявление за разваляне на договора издаването на фактура, в която е начислена неустойка, тъй като няма данни същата да е получена от длъжника по настоящото. От всичко посочено се налага извод за нищожност на уговорките 3 за заплащане на неустойка и мораторна лихва върху неустойката, поради което не може да породи целените правни последици и съответно съдът не следва да я уважава.

Ето защо претенциите в размер на 221,00 евро - неустойка и 39,69 евро – мораторна лихва върху неустойката, няма да бъдат уважени.

В частта за разноските и предвид частичното уважаване на заявлението, искането е основателно за размера на държавна такса от 4,98 евро, с оглед уважената част от претенцията. В производството заявителят е представляван от юрисконсулт, на когото съдът на осн. чл. 78, ал. 8 от ГПК, във вр. с чл. 26 от Наредба за заплащането на правната помощ, определя възнаграждение в размер на 40,90 евро, тъй като производството не се отличава с фактическа и/или правна сложност. С оглед уважената част от претенцията, дължимият размер на юрисконсултското възнаграждение следва да бъде 18,76 евро.

Воден от горното, съдът

РАЗПОРЕДИ:

ИЗДАВА ЗАПОВЕД ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ, съгласно която К. Д. Н., ЕГН **********, с настоящ адрес по заявлението: гр. *** ДА ЗАПЛАТИ на „А1 България” ЕАД, ЕИК 131468980, със седалище и адрес на управление в гр.

София, ул. „Кукуш” № 1, сумите, както следва: 183,40 евро - главница, представляваща неплатени суми за предоставени електронни съобщителни, за които са издадени следните фактури: фактура № 483438291/04.04.2024г., фактура № 484920104/07.05.2024г., фактура № 486392718/06.06.2024г., фактура № 487964409/04.07.2024г., фактура № 489435248/05.08.2024г., фактура № 490956911/05.09.2024г., за периода от 04.04.2024г. до 20.09.2024г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 29.06.2026г. до окончателното изплащане на задължението; 37,39 евро - мораторна лихва върху главницата, начислена от датата, представляваща първи ден от забавата за плащане по всеки отделен документ до датата, предхождаща датата на депозиране на заявлението, за периода от 20.04.2024г. до 28.06.2026г., както и сторените разноски – платена държавна такса в размер на 4,98 евро и 18,76 евро юрисконсултско възнаграждение.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ заявлението на „А1 България” ЕАД, ЕИК 131468980, със седалище и адрес на управление в гр. София, ул. „Кукуш” № 1 за издаване на заповед за изпълнение за сумата в размер на 221,00 евро неустойка за едностранно прекратен по вина на абоната договор, за отстъпки от цена на услуги и за невърнато оборудване, за което са издадени следните счетоводни документи: фактура № 655796885/29.08.2024г., фактура № 655796884/29.08.2024г., фактура № 655796901/29.08.2024г., фактура № 655796900/29.08.2024г. и фактура № 903569227/29.08.2024г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 29.06.2026г. до окончателното изплащане на задължението, както и за сумата в размер на 39,69 евро мораторна лихва върху сумата от 221,00 евро претендирана като неустойки, начислена за периода от 30.08.2024г. до 28.06.2026г.