Определение № 33007 от 11.09.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 33007 гр. София, 11.09.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 71 СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЯНА Д. БОРИСОВА като разгледа докладваното от ЯНА Д. БОРИСОВА Гражданско дело № 20251110151528 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 140 ГПК.

Образувано е по искова молба на „А*“ ЕООД срещу „Е*“ ЕАД, с която е предявен иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за прогласяване нищожността на изменената със споразумение № 02 от 17.03.2025 г. клауза на чл. 19 от предварителен договор за присъединяване на енергиен обект за производство на електрическа енергия към електроразпределителната мрежа на „Е*“ ЕАД № * г. в частта относно предвиденото задължение за ищеца да направи разходи за присъединяване, поради противоречие с чл. 117, ал. 7 от Закона за енергетиката, вр. § 1, т. 8 от ДР на Закона за възобновяеми енергийни източници.

Съдът, след като намери исковата молба за редовна и допустима, намира, че на основание чл.140 от ГПК делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание. Съдът намира възраженията на ответната страна за нередовност и недопустимост на исковата молба на сочените основания за неоснователни, тъй като описаните обстоятелства касаят основателността на исковата претенция, а не редовността и/или допустимостта й, поради което съдът ще се произнесе по тях с акта си по същество.

Следва да бъдат приети като писмени доказателства представените от страните с исковата молба и отговора на исковата молба документи.

Следва да бъде уважено искането на ответника на основание чл. 219, ал.

1 от ГПК за конституиране като трето лице – помагач на страната на ответника „Е**“ ЕАД – дружеството, което е единствен независим оператор на електропреносната мрежа в страната, тъй като е налице правен интерес от привличането му, доколкото при евентуално уважаване на исковите претенции това лице може да релевира възражение за зле воден процес, като с привличането му се цели именно защита срещу това възражение.

Ищецът е поискал да бъде задължен ответникът на основание чл. 190 1

ГПК да представи заверен препис от Становище на ЕСО № ЕСО – 9343#2/19.02.2025 г., което искане следва да бъде уважено. От съдържанието на Споразумение № 02 от 17.03.2025 г. се установява, че при подписването му е съобразено Становище на ЕСО № ЕСО–9343#2/19.02.2025 г. С оглед заявеното в споразумението следва да се приеме, че е налице основание да се приеме, че посоченият документ е находящ се при ответника. С оглед на това и на основание чл. 190 ГПК ответникът следва да бъде задължен да представи заверен препис от посоченото становище.

В исковата молба е направено искане за допускане на съдебнотехническа експертиза, която да отговори на формулираните в нея въпроси, което следва да бъде уважено, като следва да бъде допуснат и допълнително зададения под т.6.2.2 от доказателствените искания на отговора на исковата молба въпрос.

Съдът съобщава на страните проекта на доклад по делото, както следва:

Обстоятелствата, от които произтичат претендираните права и възражения:

Ищцовото дружество твърди, че с ответника са сключили предварителен договор за присъединяване на енергиен обект за производство на електрическа енергия към електроразпределителната мрежа на „Е*“ ЕАД № ** с предмет сключване на окончателен договор за присъединяване за обект:

„**“, находящ се в ПИ **, към електрическата мрежа на „Е*“ ЕАД. По силата на Споразумение № 2 от 17.03.2025 г., сключено между страните по делото, била изменена клаузата уреждаща финансовите им отношения, като било предвидено, че цената за присъединяване на енергийния обект ще включва разходите за изграждане на съоръженията за присъединяване към съответната разпределителна мрежа и се определя по методика, приета от Комисията за енергийно и водно регулиране /КЕВР/ съгласно действащото законодателство.

Ищецът посочва, че така формулираната клауза е доразвита в Становище № SAP № IB – 33 – 22 - 11780 на ответната страна, в чл. 4 от което е посочено, че електрическите съоръжения, след границите на собственост, се изграждат от и за сметка на присъединяваното лице и са негова собственост в съответствие с чл. 117, ал. 7 от ЗЕ. Ищецът намира, че така формулираната клауза е в противоречие със закона, и по – специално с чл. 117, ал. 7 от ЗЕ, поради което я намира за нищожна. Уточнява, че освобождаването на ответната страна от финансов ангажимент за изграждане на съоръженията за присъединяване на ФЕЦ, както и указанието за заплащане на цената, водело до извод, че ищецът следвало да заплати сума в размер на 650 000 лв., без ДДС. Посочва още, че в настоящия случай е приложим ЗЕВИ, явяващ се специален на ЗЕ, тъй като обектът на ищеца попадал в определената категория производители на енергия от възобновяеми източници – слънчева фотоволтаична. С оглед изложеното моли искът да бъде уважен, като процесната клауза на чл. 19 от предварителен договор за присъединяване на енергиен обект за производство на електрическа енергия към електроразпределителната мрежа на „Е*“ ЕАД № * г. бъде прогласена за нищожна.

В едномесечния преклузивен срок по чл. 131 ГПК ответникът „Е*“ ЕАД 2 подава отговор на исковата молба, с който оспорва предявения иск като недопустим и неоснователен. Заявява, че процесният предварителен договор е бил със срок от 2 години, считано от сключването му – 13.11.2023 г., с оглед на което същият е прекратен на 13.11.2025 г., поради изтичане на срока, и за ищеца не е налице правен интерес от предявяване на настоящия иск. Излага подробни съображения за валидността на процесната клауза, като заявява, че начинът на присъединяване, вкл. условията, се определят от оператора на мрежата по реда на нормативната уредба и при методика и контрол от КЕВР /Комсията/, с оглед на което не била възможна намеса за промяна на уговореното между страните по друг начин, освен от Комисията. Твърди, че присъединяването на обекта на ищеца следвало да бъде сторено чрез Подстанция „Гулянци“, която била собственост на независимия оператор на електропреносната мрежа – ЕСО, като процедурата по проектиране и изграждане на съоръженията за присъединяване и сключване на окончателен договор за присъединяване била известна на „А*“ ЕООД, вкл. че цената следвало да бъде заплатена от него. В подкрепа на този довод, ответника посочва, че при подписване на споразумението от 17.03.2025 г. ищецът не се е противопоставил на уговорената цена. Посочва, че след като ищецът не е подал в нормативно определения срок заявление за сключване на договор за присъединяване, процедурата била прекратена на 13.11.2025 г. Излага, че съоръженията за присъединяване на нов обект на производител на електрическа енергия към ЕРМ след границата на собственост са за негова сметка и остават негова собственост, вкл. и дейностите по проектиране, оставащи също за сметка на присъединяваното лице. Моли за отхвърляне на иска. Претендира разноски.

Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца, на насрещните права и възраженията на ответника и разпределение на доказателствената тежест:

В тежест на ищеца е да докаже сключването и съдържанието на споразумение № 02 от 17.03.2025 г., с която е променена клауза на чл. 19 от предварителен договор за присъединяване на енергиен обект за производство на електрическа енергия към електроразпределителната мрежа на „Е*“ ЕАД № * г., както и фактите, от които извежда твърдяното противоречие на процесната клауза с императивни разпоредби на ЗЕ и ЗЕВИ.

В тежест на ответника е да докаже фактите, на които основава възраженията си срещу иска, включително тези относно начина на присъединяване, характера на съоръженията и основанието за определяне на разходите за присъединяване, доколкото същите са спорни.

Безспорно, поради което и ненуждаещо се от доказване е обстоятелството, че е сключено споразумение № 02 от 17.03.2025 г., с което е променена клауза на чл. 19 от предварителен договор за присъединяване на енергиен обект за производство на електрическа енергия към електроразпределителната мрежа на „Е*“ ЕАД № * г.

Така мотивиран, съдът

3

ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 03.12.2026 г. от 10:30 ч., за която дата и час да се призоват страните, като им се връчат преписи от определението.

КОНСТИТУИРА на основание чл. 219, ал. 1 ГПК, като трето лицепомагач на страната на ищеца „Е**“ ЕАД, с посочен в отговора на исковата молба адрес на управление. На третото лице – помагач да се изпрати препис от исковата молба и от отговора на исковата молба – за становище.

ОБЯВЯВА на страните проекто-доклад по делото, съобразно мотивната част на настоящото определение.

ПРИЕМА представените от страните писмени доказателства.

ДОПУСКА изслушването на съдебно-техническа експертиза със задачите, посочени в исковата молба и тези, формулирани под т. 6.2.2 от доказателствените искания на отговора на исковата молба.

ОПРЕДЕЛЯ депозит за възнаграждение за вещото лице в размер на 500 евро, вносим от страните както следва: 400 евро от ищеца и 100 евро от ответника, по сметка на съда в 1 - седмичен срок от връчване на определението.

Вещото лице ще бъде определено поименно и назначено след представяне на доказателства за внесен депозит в пълен размер.

ЗАДЪЛЖАВА ответника на основание чл. 190 ГПК да представи в едноседмичен срок от съобщението заверен препис от Становище на ЕСО № – 9343#2/19.02.2025 г.

НАПЪТВА СТРАНИТЕ КЪМ СПОГОДБА.

Указва на страните, че доброволното /извънсъдебно/ уреждане на отношенията е най-взаимоизгодният за тях ред за разрешаване на спора.

УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора, при условията на бързина и ефективност, може да бъде използван способът медиация.

Определението не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 4