Решение № 14207 от 22.07.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 14207 гр. София, 22.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 126 СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МОНИКА ХР. Х. при участието на секретаря ИННА Т. Т.А като разгледа докладваното от МОНИКА ХР. Х. Гражданско дело № 20241110161843 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба, подадена от М. А. Т., ЕГН ********** срещу „ПРО“ ЕАД („ПРО“), с която са предявени кумулативно обективно съединени искове, както следва:

-за признаване за незаконно и отмяна на уволнението на ищеца, извършено със Заповед №№41/19.08.2024 г, на основание чл.328, ал. 2, вр. с чл. 326, ал. 2 от КТ, считано от 20.08.2024 г. – правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ;

-за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност -чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ ;

В исковата молба са изложени съображения, че ищецът бил назначен на длъжност „главен юрисконсулт” при ответника с трудов договор № 1/18.01.2010г. С множество допълнителни споразумения трудовият договор е изменян многократно, като последното изменение е с Допълнително споразумение № 111/16.07.2024г., с което ищецът е преназначен на длъжност „Ръководител отдел/главен юрисконсулт“. Със Заповед №№41/19.08.2024 г. е прекратено трудовото правоотношение на основание чл.328, ал. 2, вр. с чл.

326, ал. 2 от КТ, считано от 20.08.2024 г. Твърди се, че заповедта е незаконосъобразна, постановена в нарушение на КТ. Сочи на първо място, че ответникът не е предприятие по смисъла на чл. 328, ал.2 от КТ. На следващо място, ищецът оспорва заповедта, тъй като не е посочено кое лице е титуляр на работодателска власт по трудовото правоотношение, както и че същата не е мотивирана. Твърди се в исковата молба, че изобщо не съществуват сочените в заповедта договори за управление, а дори да са налични, не е спазен 9месечния срок съгласно чл. 328, ал. 2 от КТ. Сочи още, че ищецът не е от „ръководството на предприятието“, поради което по отношение на него не 1 може да се приложи чл. 328, ал. 2 КТ. Ищецът твърди, че заповедта нарушава императивната разпоредба на чл. 8, ла. 1 от КТ за добросъвестно упражняване на трудовите права и задължения, като са развити подробно съображения в тази насока. Сочи още, че разпоредбата на чл. 328, ал. 2 КТ е противоконституционна и не следва да се прилага.

Ответникът „ПРО“ ЕАД („ПРО“) в законоустановения срок депозира отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове. Оспорва твърдението, че ответното дружество не е предприятие по смисъла на чл. 328, ал. 2 КТ. Твърди, че дружеството се представлява заедно и поотделно от Председателя на Съвета на директорите и от Прокуриста, поради което заповедта е издадена от лица, титуляри на работодателска власт. Сочи, че са налице договори за управление, като ги представя, като твърди, че същите не следва да се посочват в заповедта за уволнение, доколкото същата не следва да се мотивира. Оспорва твърдението, че заеманата от ищеца длъжност не е ръководна съгласно параграф 1 от ДР на КТ. Развива подробни съображение относно липсата на злоупотреба с право от страна на работодателя.

Софийският районен съд, второ гражданско отделение, 126 състав, като обсъди представените по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, при спазване изискванията на чл. 235 от ГПК, от фактическа и правна страна намира следното:

Предявени са за разглеждане искове с правно основание чл. 344, ал.1, т.1 и т.2 от КТ.

Не се спори между страните, а и от приетите по делото доказателства се установява, че между тях е било налице трудовото правоотношение въз основа на трудов договор № 1/18.01.2010г., по силата на който ищецът заемал длъжност „главен юрисконсулт“.

Видно от приетия по делото Договор за възлагане на управлението на „ПРО“ ЕАДС, сключен на 18.06.2024г. между ответното дружество и Любомир Христов Лалев, по силата на който последният се задължил да изпълнява задълженията на председателя на СД на „ПРО“ ЕАД, като договорът влиза в сила от регистрацията му в Търговския регистър.

По делото е приет и Договор за управление и контрол (договор за прокурист), сключен на 28.06.2024г. между ответното дружество и Ценка Стефанова Николова, по силата на който последната се съгласила да управлява дружеството срещу възнаграждение.

Видно от Допълнително споразумение № 111 от 16.07.2024г., сключено между ответното дружество и ищеца, последният е преназначен на длъжност „Ръководител отдел/главен юрисконсулт“.

Със Заповед №№41/19.08.2024 г. е прекратено трудовото правоотношение на основание чл.328, ал. 2, вр. с чл. 326, ал. 2 от КТ, считано от 20.08.2024 г.

Спорен по делото въпросът относно законността на уволнението.

2

Разпоредбата на чл. 328, ал. 2 КТ предвижда, че работодателят може, след отправяне на предизвестие в сроковете по чл. 326, ал. 2 КТ, едностранно за прекрати трудовия договор с работника или служителя от ръководството, поради сключването на договор за управление на предприятието – след започването на неговото изпълнение, но не по-късно от 9 месеца.

В този смисъл изискванията за законност на уволнението по чл. 328, ал.

2 КТ са следните: с договора за управление да е поето задължение за постигане на определен стопански резултат; служителят, чийто трудов договор се прекратява, да е лице от ръководството на предприятието по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на КТ и правото на уволнение да е упражнено в 9месечния срок след започването изпълнението на новия договор за управление – в този смисъл Решение № 481 от 13.12.2011 г. на ВКС по гр. д.

№ 168/2011 г., IV г. о., ГК, Решение № 351 от 31.10.2013 г. на ВКС по гр. д. № 2188/2013 г., IV г. о., ГК, Решение № 249 от 4.07.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1358/2012 г., IV г. о., ГК, Решение № 215 от 3.07.2014 г. на ВКС по гр. д. № 7007/2013 г., IV г. о., ГК, Решение № 92 от 28.04.2017 г. на ВКС по гр. д. № 3478/2016 г., IV г. о., ГК, Решение № 259 от 20.12.2017 г. на ВКС по гр. д. № 1235/2017 г., ІV г. о., ГК.

На първо място съдът намира за неоснователно твърдението на ищеца, че ответникът не е предприятие по смисъла на чл. 328, ал.2 от КТ.

Видно от приетия по делото Устав на ответното дружество, „ПРО“ ЕАД е държавно търговско дружество, създадено по Решение на Националния осигурителен институт /НОИ/ за извършване на специфична по предназначението си стопанска дейност. НОИ е едноличният собственик на капитала на „ПРО“ ЕАД, а Надзорният съвет /НС/ на НОИ е органът, който управлява правата на собственика – чл. 22 от Устава. Подробно е разписано, че дружеството се управлява от съвет на директорите – 3 члена, които се назначават от учредителя – НС на НОИ за срок от 5 години – чл. 25. Съгласно чл. 27 пък Съветът на директорите избира измежду своя състав изпълнителен член, който осъществява управлението на дружеството и е негов представител. Съдът намира, че дружеството е „работодател“ по смисъла на § 1,т.1 от ДР от КТ , като на общо основание по отношение на трудовите правоотношение в това търговско дружество се прилага КТ, в това число всички основания за прекратяване на трудовия договор, посочени в чл. 328 и сл. от КТ.

На следващо място, неоснователен е доводът в исковата молба, че заповедта за уволнение е незаконосъобразна, тъй като не са посочени конкретните договори за управление, които са сключени от дружеството, поради което е нарушено правото на защита на ищеца. Съгласно съдебната практика конкретизацията на договора, с който се възлага управлението на предприятието, не е задължителен елемент от уволнително волеизявление, извършено на основание чл. 328, ал.2 КТ. Ако това не е попречило на защитата на служителя, липсата на такава конкретизация сама по себе си не 3 води до незаконност на уволнението. /Решение № 595 от 17.10.2024 г. на ВКС по гр. д. № 4225/2023 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Борис Илиев/. В настоящия случай договорите са представени с отговора на исковата молба, на ищеца е дадена възможност да направи всички свои възражения срещу тях. В допълнение в практиката си ВКС допуска мотивите в заповедта да се изчерпват дори само с цитиране на правната норма, тогава, когато тя не предполага различни фактически основания, или ако от съдържанието й следва несъмнен извод за същността на фактическото основание, поради което е прекратено трудовото правоотношение /решение №314/30.10.2014г. по гр.д.

№840/2014г., IV ГО, ВКС/.

Съдът намира, че е спазен и 9-месечния срок, доколкото началото на срока се обвързва със започването на фактическото изпълнение на договора за възлагане на управлението, то следва да се приеме, че началото на срока е 18.06.2024 г., когато е сключен процесния договор за управление.

При разглеждането на иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ при уволнение на основание чл. 328, ал. 2 КТ във всеки конкретен случай съдът следва да преценява дали заеманата от уволнение служител длъжност е ръководна, като съобразява данните по делото относно съдържанието на трудовите функции на длъжността съгласно длъжностната характеристика, мястото в йерархията на длъжности (подчертаването е от въззивния съд) в рамките на съответното предприятие, независимо от наименованието на длъжността.

Според § 1, т. 3 ДР КТ "ръководство на предприятието" е ръководителят на предприятието, неговите заместници и други лица, на които е възложено ръководството на трудовия процес, включително и в поделение на предприятието, както и колективните изборни органи за управление /стопански съвет, управителен съвет, изпълнително бюро, оперативно бюро и други подобни/. Формирана е безпротиворечива задължителна практика на ВКС по чл. 290 ГПК, т. е. по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК /решение № 442 от 08. 06. 2010 г. по гр. дело № 1621/2009 г. на ВКС, Трето ГО; решение № 535 от 19.12.2012 г. по гр. дело № 83/2012 г. на ВКС, Четвърто ГО; решение № 250 от 13. 02. 2014 г. по гр. дело № 2682/2013 г. на ВКС, Трето ГО и др./, според която служители от ръководството на предприятието - работодател са заемащите длъжността "главен счетоводител", "главен юрисконсулт", "началник на отдел или служба", "ръководител на цех и др. производства", "ръководител екип", когато отговарят за цялостния производствен процес, като характерът на длъжността като ръководна се определя от длъжностната й характеристика, а не от определянето й като ръководна. Обстоятелството, че не е пряко подчинена на изпълнителния директор на съответното търговското дружество, не променя извода за ръководния характер на длъжността, базиран на длъжностната характеристика, според същата задължителна практика на ВКС.

Предвид горното в настоящия случай съдът намира, че видно от приетата по делото длъжностна характеристика ищецът е заемал ръководна 4 длъжност, доколкото същият осъществява ръководство и организиране на отдел „Правен“ към Дирекция „ФСДАПИОЧР“. Функциите са ръководни, тъй като са свързани с планиране, ръководство и контрол на процесите в посочения отдел на работодателя, вкл. ръководителят на отдела следва да ръководи и организира правното представителство на дружеството; да разработва и актуализира вътрешните правила; да ръководи решаването по съдебен ред възникнали колективни трудови спорове; да подпомага прокуриста при издаването на заповеди, разпоредби, правилници и други административни актове, да контролира спазването на вътрешните договорни отношения, да организира, подпомага и изпълнява дейности по възлагане на обществени поръчки и др., поради което ищецът е бил част от управленския екип на ответното дружеството и е лице, което попада в приложното поле на § 1, т.3 от КТ, във вр. с чл. 328, ал.2 КТ, т. е. бил е част от "ръководството на предприятието". Не промяна този извод и факта, че ищецът е бил пряко подчинен освен на прокуриста и СД на дружеството, но и на Директора на дирекцията „ФСДАПИОЧР“, тъй като в конкретния случай водещо при преценката за наличието на ръководна длъжност са изпълняваните функции, а не само заеманата позиция в йерархичната структура на предприятието.

Съдът намира и че законосъобразно заповедта е подписана от лицето, на което с договор за управление е възложено управлението на стопанската дейност и изпълнението на определената с него бизнес програма, т.е. уволнението е извършено от лицето, с което е сключен договора за управление.