Решение № 4691 от 05.08.2024, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 4691 гр. София, 05.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Любомир Василев

Членове:

Ваня Н. Иванова

МИХАЕЛА КАСАБОВАХРАНОВА при участието на секретаря Донка М. Шулева като разгледа докладваното от Ваня Н. Иванова Въззивно гражданско дело № 20231100511905 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 20098199 от 24.07.2023 г., постановено по гр.д. № 7874/2021 г. на Софийски районен съд, е допуснато извършването на съдебна делба между К. А. Л. и К. К.

К. на следните недвижими имоти:

- Поземлен имот № 049075 с площ 2.500 дка, находящ се в гр. Брусарци, м. „Полето”, заснет с идентификатор № *** по КККР, одобрени със заповед № РД-191008/26.04.2018 г. на ИД на АГКК, с трайно предназначение на територията – земеделска, начин на трайно ползване – овощна градина, с номер по предходен план 049075, при съседи: № ***, ***, *** и ***.;

- Поземлен имот № 049076 с площ 2.499 дка, находящ се в гр. Брусарци, м. „Полето”, заснет с идентификатор № *** по КККР, одобрени със заповед № РД-191008/26.04.2018 г. на ИД на АГКК, с трайно предназначение на територията – земеделска, начин на трайно ползване – овощна градина, с номер по предходен план 049076, при съседи: № ***, ***, *** и ***.;

- Поземлен имот с пл. № V-812, находящ се в с. Брусарци, обл. Монтана, с административен адрес гр. Брусарци, ул. „*******, представляващ дворно място с площ 1390 кв.м., представляващо УПИ V-812 в кв. 70 по действащия регулационен план на града, 1 заедно с построената в него жилищна сграда от 45 кв.м., второстепенна сграда с площ 30 кв.м., при съседи на имота: УПИ ІV-811, УПИ VІ-813 и водни граници;

- Апартамент № 81, находящ се в гр. София, кв. „*******, с идентификатор № *** по КККР на гр. София, одобрени със заповед № РД-18-53/23.11.2011 г. на ИД на АГКК, разположен м поземлен имот с идентификатор № ***, с площ 65.29 кв.м., състоящ се от две стаи, кухня и сервизни помещения, заедно с избено помещение № 9 с площ 3 кв.м., заедно с 0.827% идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, върху което е построена, ПРИ КВОТИ: ½ ид.ч. за К. А. Л. и ½ ид.ч. за К. К. К..

Решението е обжалвано от съделителката К. К. К. в частта, с която е допусната делбата на недвижимия имот с идентификатор № ***, представляващ апартамент № 81, с площ 65,29 кв.м., с адрес гр. София, ж.к. „******* при равни квоти. В жалбата се излага възражение срещу определените от съда квоти на страните, при които е допусната делбата на този имот. Жалбоподателката счита, че в тази му част решението е постановено при неправилна преценка на събраните доказателства относно заявената от нея претенция по чл. 23 от СК. Поддържа се неправилност на извода на първоинстанционния съд, че при закупуването на апартамента не били използвани лични средства на ответницата. Излага се довод, че от писмените и гласни доказателства по делото било установено, че капарото по сключения предварителен договор за продажба на процесния апартамент в размер на 4330 евро било заплатено с лични средства на К. К., каквато сума тя е получила на сватбата от родителите си, а част от останалата сума от продажната цена в размер на 20 000 евро била предоставена на К. К. от нейната сестра И.К. с цел осигуряване на средства за плащането на цената на апартамента. Това били средства, които К. К. получила като дарение от нейната майка през сметката на сестра й. Поддържа се, че е налице частична трансформация на лично имущество на жалбоподателката в общ размер 24 230 евро, което неправилно не било взето предвид от първоинстанционния съд. Иска се решението да бъде отменено в обжалваната му част и да се уважи претенцията по чл. 23 от СК за сумата 24 230 евро лични средства на К. К., вложени в закупуването на процесния апартамент.

Въззиваемият К. А. Л. оспорва въззивната жалба. Излага становище за недоказаност от страна на ответницата при условията на пълно и главно доказване на твърдяното от нея влагане на лични средства при закупуване на процесния имот, нито размера на тези средства. Сочи се, че от страна на ответника било проведено успешно насрещно доказване, че той е влагал лични средства в придобиването на апартамента, които средства са му били предоставени от неговите брат и баща.

За да се произнесе /съобразно предмета на обжалване/, въззивният съд взе предвид следното:

К. А. Л. е предявил срещу К. К. К. иск за делба на недвижим имот, находящ се в гр.

София, а именно - апартамент ******* ж.к. „******* ет.4, с площ 65,29 кв.м., представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор № *** съгласно действащата 2 кадастрална карта, одобрена със заповед № РД-18-53/23.11.2011 г. на ИД на АГКК, заедно с избено помещение № 9 с площ 3 кв.м., и 0,827% ид. части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, в което е построена, съставляващо поземлен имот с идентификатор № ***.

В исковата молба се твърди, че страните са бивши съпрузи и по време на барака си чрез покупко-продажба са придобили в режим на СИО гореописания недвижим имот. Ищецът твърди, че продажната цена била заплатена изцяло от него по банков път по сметката на продавача. Бракът между страните бил прекратен с развод по взаимно съгласие, като със споразумението по чл. 51 от СК ползването на имота, представляващ семейно жилище, било предоставено на ответницата. Поддържа, че с влизането в сила на бракоразводното решение между страните е настъпила трансформация на бездяловата собственост в обикновена съсобственост при равни дялове. Иска от съда да допусне делбата на този имот при равни квоти между страните.

В срока по чл. 131 от ГПК ответницата е подала писмен отговор, в който излага становище за допустимост на иска. Не оспорва, че процесният апартамент е придобит в режим на СИО, както и че бракът й с ищеца е бил прекратен с развод по взаимно съгласие.

Оспорва твърдението на ищеца, че продажната цена за закупения по време на брака апартамент е заплатена с негови лични средства. Твърди, че преведеното по банков път капаро в размер на 8273 лв. е от събрани суми от сватбата на страните от роднини и гости, от които 5000 лв. са дадени от родителите й, 2000 лв. от баба и дядо й, и 1000 лв. от сестра й. Остатъкът от цената за покупката на апартамента в размер 34 468,72 евро /или 67 282,94 лв./, макар и преведени от банковата сметка на ищеца, представлявали семейни средства, от които 20 000 евро били лични средства на ответницата, дарени й нейните родители и преведени по банковата сметка на сестра й И.К. на 16.07.2012 г. към банковата сметка на ищеца. Ответницата твърди, че е представила в семейната общност на 20.10.2012 г. лични средства в размер 9 800 лв. за извършване на ремонт на закупения апартамент, която сума й била дарена от нейните родители. Твърди също, че е участвала със средства от работна заплата и обезщетение за отглеждане на деца при формирането на семейния бюджет.

Ответницата заявява, че не възразява да се прекрати съсобствеността по отношение на процесния апартамент, но настоява делбата се допусне при квота 2/3 ид. части за нея. Това свое искане същата основава на разпоредбата на чл. 29, ал. 1 от СК – тъй като упражнява родителските права върху родените от брака ненавършили пълнолетие деца, създаващо за нея затруднения в отглеждането им, както и на чл. 29, ал. 3 от СК – поради личния й принос в закупуването на процесния апартамент в размер на 20 000 евро, осигурени като дарени средства от роднините й, и 9 800 лв., осигурени за ремонт на жилището, освен личния принос, изразяващ се в грижите по жилището и отглеждането на децата.

С допълнителна писмена молба ответницата сочи, че съгласно предварителния договор от 10.07.2012 г. тя е заплатила капаро от 4 230 евро /или 8 273 лв./, съставляващи нейни лични средства, дарени й от родителите й К.К.К. и П.И.М.--К., и 2 000 лв. от нейните баба и дядо, а 1 000 лв. от сестра й И.К. К.. Твърди, че на 16.07.2021 г. сестрата на ответницата й 3 дарила 20 000 евро с уговорката сумата да бъде преведена по банковата сметка на ответника за осигуряване на средства за плащането на цената на апартамента. Сочи, че с дарените й средства е участвала в заплащането на цената – остатък в размер на 34 468,72 евро, от които 24 229 евро били нейни лични средства. Остатъкът от 14 468,72 евро били семейни средства, в осигуряването на които ответницата имала по-голям принос, тъй като в периода от сключването на брака до закупуването на жилището получавала заплата в по-голям размер от заплатата на ищеца, участвала в издръжката на семейството с труд, работа в домакинството и отглеждане на детето Р. Л.а. Във връзка с това ответницата е отправила искане за признаване, че тя има по-голям дял от собствеността върху процесния апартамент, поради това, че същият е придобит отчасти с нейни лични средства в размер 24 229 евро, и в заплатения остатък от 14 368,72 евро същата има по-голям принос поради вложени средства от работна заплата, труд и грижа за домакинството и детето.

След преценка на събраните доказателства въззивният съд фактическа страна: намира следното от

Страните са сключили граждански брак на 07.11.2010 г.

На 10.07.2012 г. между Й.Г.Д. от една страна, като продавач, и К. К. К. от друга, като купувач, е сключен предварителен договор за покупко-продажба на процесния недвижим имот при уговорена продажна цена от 42 300 евро. Уговорено е в предварителния договор, че в деня след подписването му купувачът следва да преведе по банковата сметка на продавача капаро /задатък/ в размер на 4 230 евро, а останалата част от продажната цена в размер 38 070 евро ще бъде заплатена в деня на подписването на окончателния договор, като плащанията по договора следва да бъдат извършени по посочената в него банкова сметка на продавача.

От представеното преводно нареждане от 10.07.2012 г. се установява, че от банкова сметка с титуляр К. А. Л. е наредена сума от 4 242,56 евро по сметка на Й.Г.Д. /посочена в предварителния договор/, като основание за плащане е посочено „капаро за покупкопродажба на недвижим имот”.

С нотариален акт № 108, т. ІІ, рег. № 11129, дело № 263/15.08.2012 г. на нотариус В.И. с район на действие РС – София, Й.Г.Д. е продал на К. К. К.- Л.а процесния апартамент срещу продажна цена в размер 42 300 евро. Посочено е в нотариалния акт, че от уговорената продажна цена сумата 4 230 евро е платена преди подписването му, а остатъкът в размер 38 070 евро ще бъде платена в деня на подписването му.

От представеното преводно нареждане от 15.08.2012 г. се установява, че от банкова сметка с титуляр К. А. Л. е наредена сума в размер 34 468,72 евро по сметка на Й.Г.Д.

/посочена в предварителния договор/, като основание за плащане е посочено „покупка на недвижим имот”. Представена е и вносна бележка от същата дата за внесена от К. А. Л. по сметката на Й.Г.Д. сума от 7 175,06 лв., като основание за превода е посочено „закупуване на недвижим имот доплащане”.

Представено е извлечение по банкова сметка с титуляр И.К. К., видно от което на 4

16.07.2012 г. е наредена сума от 20 000 евро по банкова сметка с титуляр К. А. Л., като основание за превода е посочено „прехвърляне на средства”.

С решение от 19.12.2019 г. по гр.д. № 3920/2019 г. на Софийски районен съд бракът между страните е прекратен и е утвърдено постигнатото споразумение по чл. 51 от СК. Със споразумението е уговорено предоставяне на майката на родителските права по отношение на родените от брака деца, определено е тяхното местоживеене, режима на лични контакти между тях и бащата и дължимата от последния издръжка, постановено е предоставяне след прекратяване на брака на семейното жилище, находящо се на адрес гр. София, ж.к.

„*******, ап. 81, за ползване от майката, която следва да заплаща месечен наем на бащата в определения размер. Със споразумението страните са заявили, че са уредили напълно всички отношения, произтичащи от прекратяването на брака им.

Според показанията на св. И. Л. /брат на ищеца/ страните са имали апартамент в кв.

„Банишора”, който бил закупен от ищеца. През м. май 2012 г. ищецът поискал на свидетеля заем от 15 000 евро за закупуването на този апартамент, която сума свидетелят му дал на ръка с уговорката да му върне парите, когато може. Свидетелят твърди, че брат му не му е върнал заетата сума, но тъй като се отказал от дела си от наследствената им къща, той не искал да му връща тази пари.