Определение № 2555 от 26.09.2024, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2555 гр. Пловдив, 26.09.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Величка П. Белева

Членове:

Надежда Н. Дзивкова Рашкова

Мария Анг. Ненова като разгледа докладваното от Мария Анг. Ненова Въззивно частно гражданско дело № 20245300502411 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 413, ал. 2 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК 203670940, седалище и адрес на управление: гр. София, Столична община, район Люлин, бул. „Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис-сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, подадена чрез пълномощника юрисконсулт Н.А., против Разпореждане № 21607 от 25.07.2024 г., постановено по ч.гр.д. № 11662/2024 г. по описа на Районен съд – Пловдив, XIX гр.с., с което е отхвърлено изцяло заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу Г. К. Б..

В частната жалба се излагат оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното разпореждане. Поддържа се, че не е нарушена разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т.

10 от ЗПК относно съдържащите се в договора предвиждания и допускания, размера на ГЛП и ГПР. Твърди се, че неустоечната клауза не е влязла в сила, а заповедният съд няма задължение да следи за наличието на всички възможни основания за нищожност/недействителност на договора. Иска се отмяна на разпореждането и произнасяне по съществото на спора.

Частната жалба е процесуално допустима, но разгледана по същество – неоснователна.

Производството по ч.гр.д. № 11662/2024 г. по описа на Районен съд – Пловдив, XIX гр.с. е образувано въз основа на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, подадено от „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК 203670940, седалище и адрес на управление: гр. София, Столична община, район Люлин, бул. „Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис-сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4 против длъжника Г. К. Б., ЕГН ********** от гр.

П., ул. „М.“ № 16, ет. 2, ап. 2 за заплащане на сумите: 760,98 лв. главница, 77,44 лв. договорна лихва за периода от 18.05.2020 г. до 28.03.2020 г. и 350,47 лв. обезщетение за забава за периода от 19.05.2020 г. до датата на подаване на заявлението в съда, ведно със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението до окончателното изплащане, дължими на основание договор за потребителски кредит № 276471, сключен на 03.04.2019 г. между „Ай Ти Еф Груп“ АД (кредитодател) и Г. К. Б. (кредитополучател), вземанията по които са прехвърлени на заявителя по силата на Приложение № 1 от 04.09.2023 г. към 1

Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 05.05.2023 г.

С Разпореждане № 19521 от 05.07.2024 г. съдът е оставил заявлението без движение, като е указал на заявителя в едноседмичен срок да посочи дали са извършвани плащания от длъжника по договора, кога, в какъв размер и какви вземания са погасили същите.

С молба от 16.07.2024 г. заявителят е посочил, че извършените плащания по процесния договор са от категорията на правопогасяващите юридически факти, които са в тежест на доказване от длъжника в исково състезателно производство.

С Разпореждане № 21607 от 25.07.2024 г. съдът е отхвърлил заявлението за издаване на заповед за изпълнение за всички претендирани суми и за разноските, като се е мотивирал с това, че заявителят претендира издаване на заповед за изпълнение за вземания, произтичащи от договор за потребителски заем и съгласно 411, ал. 2, т. 2 от ГПК съдът следи служебно за наличие на неравноправни и нищожни клаузи в договора. Приел е, че се касае за предоставен заем от 1 300 лв., платим на 20 вноски при фиксиран ГЛП от 40 %, ГПР от 48,69 %, като липсва посочване на методиката за определяне на ГПР и базата, върху която се начислява лихвеният процент, както и не е ясно дали предвидената неустойка е включена в ГПР. Доколкото не се посочват данни за извършени плащания от заемополучателя и не е заявено да липсват такива, съдът е приел, че е налице обоснована вероятност за наличие на неравноправни и нищожни клаузи в договора, което е пречка да се определи съществуването на претендираните вземания, в частност съобразно чл. 23 от ЗПК, и на заявената главница към момента на издаване на заповедта.

Разпореждането е правилно.

Предмет на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК са вземания по договор за заем, сключен с потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП.

Съгласно чл. 411, ал. 2, т. 2 и 3 от ГПК заповедният съд дължи служебна проверка за наличие на нищожни или неравноправни клаузи в договорите.

От съдържанието на процесния договор за заем може да се направи обоснован извод за вероятно наличие на неравноправни клаузи, доколкото не може да се установи дали уговорената в договора неустойка при непредоставяне на обезпечение е включена в ГПР.

Неяснотата относно размера на ГПР лишава потребителя от възможността да извърши реална и обективна преценка за икономическите последици от сключване на договора и конкретната финансова тежест, която следва да поеме при изпълнение, респективно неизпълнение на задълженията по договора. Последното представлява неравноправна клауза по смисъла на чл. 143, ал. 2, т. 19 от ЗПК. Освен това предвидената в договора неустойка от 800,60 лв. е в размер, който е повече от половината от стойността на заема, и се дължи заедно с погасителните вноски по договора за заем, което води до скрито оскъпяване на кредита и поставя в твърде неблагоприятно положение потребителя, тъй като утежнява съществено задължението му.

При констатиране на вероятност за наличие на нищожни или неравноправни клаузи в договора за потребителски кредит искането за издаване на заповед за изпълнение следва да бъде отхвърлено, освен за чистата стойност на кредита съгласно чл. 23 от ЗПК, като бъдат приспаднати извършените плащания. Когато обаче липсват данни какво е платено по договора, въпреки изричните указания, дадени на заявителя от заповедния съд, за последния остава неясен размера на дължимата главница. В такава хипотеза заявлението следва да бъде отхвърлено изцяло, а въпросът за дължимостта на вземанията следва да бъде разрешен в исковото производство по реда на чл. 422 от ГПК.

Заповедният съд е достигнал до същите правни изводи, поради което разпореждането, с което е отхвърлено заявлението за издаване на заповед за изпълнение, е правилно и следва да бъде потвърдено.

Така мотивиран съдът

2

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 21607 от 25.07.2024 г., постановено по ч.гр.д. № 11662/2024 г. по описа на Районен съд – Пловдив, XIX гр.с.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3