Решение № 14377 от 24.07.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 14377 гр. София, 24.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 148 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: СТОЙЧО Т. ПОПОВ при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА ИЛ. ПАВЛОВА като разгледа докладваното от СТОЙЧО Т. ПОПОВ Гражданско дело № 20231110161567 по описа за 2023 година

Съдът е сезиран с предявени от „Топлофикация София“ ЕАД срещу В.

А. М. кумулативно обективно съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл.

150 и чл. 153 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД да бъде признато за установено, че за установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми: сумата от 1595,92 лв., представляваща цена на доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2016 г. до 30.04.2018 г. за топлоснабден имот с адрес: адрес, абонатен № 156568, ведно със законна лихва от 26.06.2019 г. до изплащане на вземането, сумата от 201,65 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 14.09.2017 г. до 18.06.2019 г. върху главницата за топлинна енергия, сумата от 36,42 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.05.2016 г. до 30.04.2018 г., ведно със законна лихва от 26.06.2019 г. до изплащане на вземането, сумата от 6,94 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за услугата дялово разпределение за периода от 30.06.2016 г. до 18.06.2019 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ЧГД № 36558/2019 г. по описа на СРС, III ГО, 148 гр. с.

Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответницата, в качеството й на собственик на процесния имот, въз основа на 1 договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези Общи условия е доставил за процесния период на ответницата топлинна енергия, като тя не е престирали насрещно – не е заплатила дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение, както и дължимата стойност на услугата „Дялово разпределение“. Твърди, че съгласно общите условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок от изтичането на периода, за който се отнасят. Посочва, че съгласно общите условия клиентите заплащат услугата „дялово разпределение“, извършвана от избрания от тях търговец на продавача на топлинна енергия. Претендира установяване на вземанията, за които е издадена заповед за изпълнение по ЧГД № 36558/2019 г. по описа на СРС, III ГО, 148 гр. с., както и разноските за производството.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответницата, чрез назначения и особен представител, с който оспорва предявените искове.

Оспорва се ответницата да е собственик на процесния имот. Твърди, че в представения от ищеца договор за ипотека ап. 56 се намира на 12-ти етаж, а в исковата молба се твърди, че апартаментът е на 7-ми етаж. Оспорва да е сключен договор за топлинна енергия за битови нужди при общи условия.

Оспорва ответницата да е използвала топлинна енергия в процесния имот, както и редовното водене на счетоводните книги. Оспорва сключването на договор за дялово разпределение, както и същият да е влязъл в сила. Моли за отхвърлянето на предявените искове.

Софийски районен съд, след като взе предвид становищата на страните и ангажираните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено следното от фактическа страна:

Предявени са кумулативно обективно съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. чл. 79, ал.

1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 и чл. 153 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Въз основа на заявление от 26.06.2019 г. от „Топлофикация София“ ЕАД е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 2

05.10.2019 г. по ЧГД № 36558 по описа за 2019 г. на СРС, III ГО, 148 гр. с. срещу длъжника В. А. М. за следните суми: сумата от 1595,92 лв., представляваща стойност на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2016 г. до 30.04.2018 г., ведно със законна лихва от 26.06.2019 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 201,65 лв. за периода от 14.09.2017 г. до 18.06.2019 г., сумата от 36,42 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.05.2016 г. до 30.04.2018 г., ведно със законна лихва от 26.06.2019 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 6,94 лв. за периода от 30.06.2016 г. до 18.06.2019 г. и 86,82 лв. разноски по делото, а именно: 36,82 лв. държавна такса и 50,00 лв. възнаграждение на юрисконсулт.

Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника по реда на чл. 47 ГПК.

С разпореждане от 11.10.2023 г., връчено на 16.10.2023 г. на заявителя са дадени указания, че в едномесечен срок от получаване на съобщението може да предяви иск за вземането си.

В срока по чл. 415 ГПК – на 09.11.2023 г., ищецът е предявил иск за установяване съществуването на вземането си по исков ред.

Представена е молба от Държавна спестовна каса, въз основа на която на основание чл. 24 Закона за Държавна спестовна каса и чл. 165 ЗЗД на 26.03.1991 г. е вписана законна ипотека върху следния недвижим имот:

Апартамент № 56, находящ се в адрес, за обезпечение на заем, отпуснат на В.

А. М., ЕГН **********.

От извършена на 26.01.2024 г. справка в НБД „Население“ се установява, че В. А. М. е с регистриран настоящ адрес от 01.01.1980 г. и постоянен адрес от 03.12.2001 г., както следва: адрес.

По делото е представен нотариално заверен (видно от печатите върху представения документ) протокол № 18/27.08.2002 г. от проведено на 27.08.2002 г. Общо събрание на етажните собственици на адрес: адрес, на което те са взели решение да се сключи договор с „МХ Елвеко“ ООД за индивидуално разпределение на топлинната енергия, с приложен към него списък на етажните собственици и титулярите на сметката при ищеца, като за ап. 56 е посочен ответника В. А. М..

Представен е договор № 390-IV/26.09.2002 г., сключен между ЕС като 3 възложител и „МХ Елвеко“ ООД като изпълнител за извършване на услугата дялово разпределение.

По делото е представен договор № Д-0-74/09.06.2020 г., сключен между „Топлофикация София“ ЕАД – възложител и „МХ Елвеко“ ООД изпълнител, при общи условия за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия по чл. 139в, ал. 2 ЗЕ. По силата на договора възложителят е възложил на изпълнителя, който е приел да извършва услугата дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите в сгради етажна собственост или в сграда с повече от един потребител в гр. София, при спазване на изискванията на Общите условия за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия, одобрени от ДКЕВР с решение № 0У-024/10.08.2007 г., срещу насрещното задължение на възложителя да заплаща договореното възнаграждение.

Представени са съобщения към фактури от 31.07.2017 г., 31.07.2018 г. и извлечение от счетоводството на ищеца за дължими суми.

Представени са Общи условия (ОУ), одобрени с Решение № ОУ1/27.06.2016 г. на КЕВР.

От третото лице-помагач на страната на ищеца „Далсия Елвеко“ ЕООД, ЕИК 130532985, с предишно наименование „МХ Елвеко“ ООД са представени документи за извършено дялово разпределение по отношение на процесния имот, с адрес: адрес, ап. 56, с аб. № 156568 за исковия период.

От заключението на назначената по делото СТЕ, което съдът кредитира като обективно, компетентно, изготвено с необходимите знания и умения, се установява следното. Вещото лице е посочило документите, които са му представени и които е използвало за изготвяне на заключението. За периода от 01.05.2016 г. до 30.04.2018 г. е осигурен достъп за отчет на уредите за дялово разпределение. В имота е имало лира, свързана към ВОИ, без монтиран разпределител на ТЕ, за която е начислено служебно количество ТЕ, не е начислена ТЕ, отдадена от отоплителните тела в общите части, начислена е ТЕ, отдадена от сградната инсталация, начислена е ТЕ за БГВ на база отчет на два броя водомери за топла вода. Разпределението на ТЕ в исковия период е извършено съгласно действащата нормативна уредба. От отчетеното количество топлинна енергия са приспаднати технологичните разходи в абонатната станция за сметка на топлопреносното дружество и разликата е 4 разпределена между всички потребители – за отопление (имот и сградна инсталация). В случая технологичните разходи в абонатната станция са приспаднати от топлопреносното предприятие. За исковия период дяловото разпределение е извършвано от „МХ Елвеко“ ООД. Изчисленията са извършени в съответствие с действащата към процесния период нормативна уредба за топлоснабдяването. Посочен е отопляемият обем на процесния топлоснабден имот и на цялата сграда, в която се намира същият. Общият топломер е преминал необходимите последващи метрологични проверки. За исковия период е начислена топлинна енергия за отопление на имота, топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация и топлинна енергия за битово горещо водоснабдяване. Вещото лице е посочило, че общият топломер е преминал изискуемите метрологични проверки, при които не са били констатирани отклонения.

От заключението на назначената по делото ССЕ, което съдът кредитира като обективно, компетентно, изготвено с необходимите знания и умения, се установява следното. Няма данни за постъпили плащания за суми, дължими за исковия период. Стойността на потребената топлинна енергия (ТЕ) за исковия период е в размер на 1595,92 лв. Стойността на услугата за дялово разпределение (УДР) за исковия период е в размер на 36,42 лв. Мораторната лихва върху главницата за ТЕ за исковия период възлиза на 201,65 лв., а тази върху главницата за УДР – на 6,94 лв.

Други доказателства от значение за спора не са представени, а необсъдените такива, съдът намира за неотносими.

При така установеното от фактическа страна съдът намира от правна страна следното:

Предявени са кумулативно обективно съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. чл. 79, ал.

1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 и чл. 153 ЗЕ и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Същите са процесуално допустими.

По иска с правна квалификация по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 и чл. 153 ЗЕ в тежест на ищеца е било да докаже при условията на пълно и главно доказване: 1.) съществуването на облигационно правоотношение между страните през исковия период с предмет – доставка на топлинна енергия в процесния имот; 2.) качеството на ответника на клиент на топлинна 5 енергия за битови нужди през исковия период, както и че до процесния имот, който е топлоснабден, е доставена топлинна енергия на стойност исковата сума; 3.) че през исковия период е извършвана услугата дялово разпределение, както и че стойността възлиза на исковата сума.

В тежест на ответника е било да докаже своите правоизключващи, правоунищожаващи, правоотлагащи, правопогасяващи възражения, вкл. положителния факт на плащането при наличие на твърдения в тази насока.

По делото не е спорно, а се установява и от приетите доказателства, че през исковия период процесният имот е бил топлофициран и че сградата – етажна собственост, в която се намира, е била присъединена към топлопреносната мрежа.

Понятието „потребител на топлинна енергия за битови нужди“ е определено в § 1, т. 42 от ДР на ЗЕ (отм.), действал до 17.07.2012 г., а именно: физическо лице - собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с топлопреносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за домакинството си. Съгласно разпоредбата на чл. 153 ЗЕ - в редакцията, действала до 17.07.2012 г., всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са „потребители на топлинна енергия“. След отмяната на § 1, т. 42 ДР на ЗЕ и с влизане в сила на измененията на ЗЕ от 17.07.2012 г., се въвежда понятието „клиент на топлинна енергия“, което е еквивалентно по смисъл на понятието „потребител на топлинна енергия“.