Решение № 6279 от 19.10.2026, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 6279 гр. София, 19.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-II-Г, в закрито заседание на деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Татяна Д.

Членове:

Вергиния Мичева

Дамян Ив. Христов като разгледа докладваното от Татяна Д. Въззивно гражданско дело № 20261100510420 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 435, ал. 2 ГПК

Образувано е по повод подадена от Д. Д. Б. - длъжник по изпълнително дело № 20218560400658 на ЧСИ Б.Б. - с рег. № 856 на КЧСИ и район на действие- Софийски градски съд, жалба - с вх. № 57675/01.09.2026 г. по описа на ЧСИ, съобщение за наложен запор срещу вземанията за пенсия на Д. Б., отразено в Съобщение изх. № 30190/18.08.2026 г. за запор върху пенсия. Жалбоподателят моли да се отмени като незаконосъобразно изпълнителното действие на ЧСИ, да разпореди преустановяване на всички последици, произтичащи от това изпълнително действие и на основание чл. 438 ГПК съдът да разпореди спиране на изпълнението до произнасяне по настоящата жалба.

Взискателят по изпълнението „МАКС КОЛЕКТ" ЕООД оспорва жалбата на и моли да бъде отхвърлена като неоснователна. Моли съда да остави процесната жалба без уважение.

Частният съдебен изпълнител е изложил мотиви по обжалваните действиясъгласно разпоредбата на чл. 436, ал. 3 ГПК, в които поддържа съображения за неоснователност и недопустимост на жалбата.

Софийски градски съд, като взе предвид събраните по делото доказателства, намира следното:

Изпълнителното производство по изпълнително дело № 20218560400658 на ЧСИ Б.Б., е образувано с молба с вх. № 8842 от 15.03.2021 г. със страни - взискател: „Макс Колект“ ООД с ПИК 175332042, и длъжник: Д. Д. Б., въз основа на изпълнителен лист издаден на 09.07.2020 г. от Софийски районен съд, 38 състав, основание Заповед за изпълнение но чл.

410 от ГПК от 19.07.2016 г.. издадена по гражданско дело №36516 по описа за 2016 г. на Софийски районен съд, 38 състав, във връзка с Решение № 59889/06.03.2020 г. и на основание чл. 426 от ГПК е образувано изпълнително дело № 20218560400658, срещу Д. Д.

Б. с ЕГН **********.

1

По молба на взискателя още с молбата за образуване, взискателят претендира н разноски по повод образуването и процесуалното представителство по изпълнителното дело, а именно адвокатско възнаграждение в размер на 400,00 лева /204,52евро за образуване, защита и съдействие.

В съобщението са отбелязани дължимите суми по делото, като общият размер на задължението възлиза на 901,09 лева (460.72 евро), изчислени към 29.03.2021 г., от които:

19,90 лв. (10,17евро) - присъдени неолихвяеми вземания, съгласно горепосочения изп. титул;

400,00 ли. (204.52 евро) - приети разноски за адвокатско възнаграждение по изпълнителното дело; 170,00 лв. (86.92 евро) - присъединени публични държавни вземания вр. чл. 458 от ГПК; 311,19 лв. (159.1! евро) - такси и разноски по Тарифата към ЗЧСИ, включително дължимата проиорционална такса по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ: Съгласно Удостоверение за наличие или липса па задължения и обезпечителни мерки с изх. №220372101129702 / 22.03.2021 г. издадено от НАП - Териториална дирекция София, ио отношение на длъжника, се установи, че длъжникът има публични задължения в размер на 170,00 лв. (86.92 евро).

Същите са присъединени за събиране в настоящото производство в изпълнение на разпоредбата на чл. 458 от ГПК и Съобщение за образувано изпълнително дело с изх. № 10969/29.03.2021 г. е редовно връчени па 12.09.2025г. лично на Д. Д. Б..

При така установената фактическа обстановка съдът намира следното от правна страна:

Съгласно приложимата разпоредба на чл. 435, ал. 2 ГПК, длъжникът може да обжалва насочването на изпълнението върху имущество, което смята за несеквестируемо, а съгласно чл. 444, т. 7 ГПК, изпълнението не може да бъде насочено върху жилището на длъжникафизическо лице, ако той и никой от членовете на семейството му, с които живее заедно, нямат друго жилище, независимо от това дали длъжникът живее в него; ако жилището надхвърля жилищните нужди на длъжника и членовете на семейството му, определени с наредба на Министерския съвет, надвишаващата част от него се продава, ако са налице условията по чл. 39, ал. 2 ЗС.

След като вземем предвид действията на съдебния изпълнител предмет на обжалване с жалба с вх. № 29614/22.04.2026 г., трябва да отбележим, че съгласно разпоредбите на чл.

435 от ГПК, длъжникът може да обжалва конкретно и лимитативно определени изпълнителни действия на съдебния изпълнител, изразяващи се в: постановление за налагане на глоба, насочване на изпълнението върху имущество, което длъжникът смята за несеквестируемо, отнемането на движима вещ или отстраняването му от имот поради това, че не е уведомен надлежно за изпълнението, отказа на съдебния изпълнител да извърши нова оценка по реда на чл. 468, ал. 4 и чл. 485 от ГПК, определянето на трето лице за пазач, ако не са спазени изискванията на чл. 470 от ГПК. както и в случаите по чл. 486, ал. 2 от ГПК, отказа на съдебния изпълнител да спре, да прекрати или да приключи принудителното изпълнение, както и разноските по изпълнението. Други възможности за обжалване действията на съдебния изпълнител като незаконосъобразни от страна на длъжника не са предвидени. Запорът и възбраната, като изпълнителни действия не подлежат на обжалване.

На обжалване подлежи насочването на изпълнението върху несеквестируемо имущество, а не изпълнителното действие, което нарушава и е несъвместимо с несеквестируемостта. Въз основа на това, дори да се приеме, че наложеният запор нарушава несеквестируемостта на вземане на длъжника, то самото налагане на запор не представлява насочване на изпълнението, респективно обжалваемо изпълнително действие по чл. 435, ал. 2. т. 2 ГПК.

Съобразно чл. 435, ал. 2, т. 2 длъжникът може да обжалва действия на съдебния изпълнител, ако изпълнението е насочено спрямо имущество, което е несеквестируемо. Като вземем това предвид, подадената жалба от длъжника в изпълнителното производство се явява процесуално недопустима.

Основанията за прекратяване на изпълнителното производство са изчерпателно изброени в нормата на чл. 433, ал. 1 ГПК, като в случая не са наведени доводи от длъжниците по изпълнението, нито са представени доказателства за изпълнение на визираните в тази законова норма изисквания за издаването на прекратително постановление 2 от ЧСИ.

Що се отнася до искането за спиране на изпълнението, основанията за това са изчерпателно посочени в чл. 432, ал. 1 ГПК, като наличието на твърдяното в жалбата не попада сред тях.

Изпълнителното дело е образувано по молба на „Макс колект“ ООД с ПИК 175332042 и въз основа на представен изпълнителен лист издаден на 09.07.2020, . от Софийски районен съд, 38 състав, основание Заповед за изпълнение но чл. 410 от ГПК от 19.07.2016 г.. издадена по гражданско дело №36516 по описа за 2016 г. на Софийски районен съд, 38 състав, във връзка с Решение № 59889/06.03.2020 г. и на основание чл. 426 от ГПК е образувано изпълнително дело № 20218560400658, срещу Д. Д. Б. с ЕГН ***.

Съгласно т. 26, б), от ТТP към ЗЧСИ за изпълнение на парично вземане се събира такса върху събраната сума в размер от 100 до 1000 лв. - 10 лв. + 10 на сто за горницата над 100 лв. Считам, че съдебният изпълнител е съобразил н е спазил разпоредбата при изчисляване на дължимата пропорционална такса спрямо материалния интерес по изпълнителното дело.

С оглед наличието на необходимите реквизити към жалбата - предоставен препис за страните, както и факта, че е подадена в законоустановения срок от легитимирана страна на оси. чл. 435, ал, 2. т. 2 от ГПК срещу действие на съдебния изпълнител, подлежащо на съдебен контрол - насочване на изпълнение върху имущество, което длъжникът твърди, че е несеквестируемо, същата е процесуално допустима и редовна.

Относно оплакването па Д. Д. Б., във връзка с наложения запор върху вземанията й за пенсия, следва да се изясни, че имуществото на длъжника се състои от вещи и от вземания.

Според терминологията на ГПК всички имуществени обекти, които не са вещи (движими или недвижими) са вземания: парични вземания, в т. ч. възнаграждението за труд и пенсия (частично иесеквсстирусми) и другите вземания, върху които не се допуска принудително изпълнение (вземания за издръжка, социални плащания и др.); вземанията за предаване на вещи; наличните и безналичните ценни книжа; както и дяловете m търго вс к и дружества.

Съдебната практика е единна, че съгласно чл. 446, ал. 1 ГПК, всяко възнаграждение за труд, както и пенсията са частично секвестируеми, т.е. наложеният върху тях запор обхваща само секвестируемата част. В този смисъл са и Решение № 2471 от 22.04.2025 г. на Софийски градски съд, ГО, III - Б вьззивен състав, постановено по в. гр. дело № 7954/2024г.;

Решение № 460 от 22.01,2026 г. на Софийски градски съд, ГО, постановено по в. гр. дело № 12445/2025 г., постановено по изпълнителни дело по описа на ЧСИ Богданова.

Несеквестируемостта на непотребимите вещи е забрана за тяхното осребряване.

Налагането па запор върху тях обаче е допустимо, тъй като запорът ги запазва в патримониума на длъжника и в този смисъл налагането им не е несъвместимо с несеквестируемостта и не я нарушава. Съгласно чл. 435, ал. 2, т. 2 ГПК длъжникът може да обжалва насочването на изпълнението върху имущество, което счита за несеквестируемо.

Принудителното изпълнение се насочва върху отделен имуществен обект с налагането на запор или възбрана върху този обект. Съгласно ТР № 2 от 26.06.2015 г. по ш. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на НКС запорът н възбраната като изпълнителни действия сами по себе си не подлежат на обжалване, а па обжалване подлежи насочването на изпълнението върху несеквестируемо имущество. Насочването на изпълнението се обжалва, когато в жалбата длъжникът се позовава на несеквестируемост на запорираното или възбраненото имущество за събирането на определено парично вземане. По такава жалба съдът е длъжен да се произнесе по въпроса секвестируем ли е имущественият обект за събирането на предявеното вземане. Ако в жалбата са изложени оплаквания и се иска отмяната на някои действия, например - запор, възбрана, опис, оценка, назначаване на пазач, насрочване на продан, съдът се произнася по тези искания само доколкото посочените изпълнителни действия са несъвместими с песеквестируемостта и в този смисъл я нарушават. Отделното обжалване на тези действия пе е допустимо. Ако приеме наличието па несеквестируемост, съдът отменя всички изпълнителни действия, които нарушават песеквестируемостта, и без 3 да е отправено изрично искане за това. В случая Д. Д. Б. обжалва насочването на изпълнението върху вземането и за пенсия, като навежда твърдение, че съдебният изпълнител не е съобразил ограниченията по чл. 446 от ГПК.

Несеквестируемостта е уредена като изключение съгласно разпоредбите на чл. 444, чл. 446 и чл. 446а ГПК, доколкото принципът, установен в чл. 133 ЗЗД и чл. 142 ГПК, е, че длъжникът отговаря за своите задължения с цялото си имущество. Въведената изричиа забрана да се насочва изпълнението върху определени права на длъжника е свързана със защита на обществения интерес да се запазят определени имуществени права, които са необходими за нормалното съществуване па длъжника и неговото семейство. Във всички предвидени случаи на несеквестируемост законът има за цел длъжникът и неговото семейство да разполагат с определена част от вещите и вземанията си, която задоволява основните човешки потребности. Посочените изрично в чл. 446 и чл. 446а ГПК вземания на длъжника са напълно или частично несеквестируеми. Съгласно константната съдебна практика трудовото възнаграждение, всички плащания, имащи характер на възнаграждение за труд, както и пенсията, са частично секвестируеми, т. е, наложеният запор върху тях обхваща само секвестнруемапш част. Преценката дали сумата, върху която е насочено изпълнението, е секвестируема зависи от това какъв е произходът на паричните средства, като следва да бъде съобразено и обстоятелството, чс нормите, уреждащи песеквестируемостта, са императивни, поради което не могат да се тълкуват разширително.

Разпоредбите на чл. 446 и чл 446а от ГПК регулират единствено размера на удръжките, който могат да бъдат правени върху пенсията, но не забранява налагането на повече от един запор по делото.