Решение № 64 от 25.02.2026, Районен съд - Ловеч

РЕШЕНИЕ

№ 64 гр. Ловеч, 25.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛОВЕЧ, IV СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ИВАНЕТА Й. МИТОВА при участието на секретаря МАРИЯ КР. КАРАЛАШЕВА като разгледа докладваното от ИВАНЕТА Й. МИТОВА Административно наказателно дело № 20244310200985 по описа за 2024 година

С Наказателно постановление №24-0906-000640 от 16.10.2024 година на Д.П.Д.-Н-к група в ОДМВР Ловеч, С-Р ПЪТНА ПОЛИЦИЯ, упълномощен с 8121з-1632/02.12.2021г., издадено въз основа на съставен Акт за установяване на административно нарушение №АД504407 от 19.07.2024г., е наложено на П. М. С. с ЕГН **********, с адрес: с адрес: ***, наказание: имуществена санкция глоба в размер на 600,00 лева, лишаване от право да управлява МПС за срок за 6 месеца от на осн. чл. 182, ал.5 във вр. с ал.2,т.4 от ЗДвП.

Недоволен от наказателното постановление останал жалбоподателят П. М. С. с ЕГН **********, който го обжалва чрез пълномощника си адв. Ант. Д. от САК който счита, че описаните констатации в НП и АУАН не съответстват на обективната действителност като на доверителя му е налагано наказание 2 пъти , а съгласно легалната дефиниция за системно нарушение по смисъла на ЗДвП-„62, в сила от 07.08.2012г. , ДВ бр.60 от 2012г.- системно е нарушението извършено три или повече пъти в едногодишен срок от влизане в сила на първото НП или на първия ЕФ, с който на нарушителя се налага наказание за същото по вид наказание. Видно от НП, според него , АНО е допуснал грешка защото установеното нарушение, за което му се търси АНО като системен нарушител не е влязло в сила, а едновременно му се търси АНО по две различни по своя характер нарушения. Твърди ,че до издаване на процесното НП, е извършил само две нарушения, а АНО неправилно е възприел твърдението на актосъставителя и е наложил наказание за квалифицирания състав. Според него при правилна преценка е следвало АНО да прекрати преписката и да пристъпи към издаване на ЕФ, с който да бъде наказан за повторно извършване на нарушение по смисъла на ЗДвП в какъвто смисъл е практиката според него на РС и АС-Ловеч, които прилага за справка. Моли за отмяната на НП и присъждане на разноските.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява както и пълномощникът му, който депозира молби за гледане в негово отсъствие. В молба 1

11410/07.10.25г., допълнително счита, че от така представената снимка по преписката снимка, не може да се види ясно нито автомобила, нито неговия регистрационен номер.

Поддържа направените си искания като изтъква, че адв.в-е съвпада с минимума по Наредба №1 и в случай на възражение относно размера-да се остави без уважение. Моли за намаление до минимума на в-ето в случай на оставане в сила на НП.

Ответникът-Издателят на НП, редовно призован не се представлява. В отговор на искане за доказателства вх.№13205, моли при уважаване на жалбата да се присъдят разноски в минимално определения размер за този вид дела съгласно Наредба №1.

С оглед императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото НП относно законосъобразността, обосноваността и справедливостта на наложеното административно наказание, съдът прави следните правни изводи:

Жалба е депозирана в законния срок-НП е връчено на 06.11.24г. , видно от разписката към преписката, и от легитимен субект с оглед представено пълномощно и ДЦЗПС, поради което е процесуално допустима.

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган – Н-к група в ОДМВР Ловеч, С-Р ПЪТНА ПОЛИЦИЯ, упълномощен съгласно Заповед 8121з-1632/02.12.2021г.т.3.11, на чиято територия е извършено нарушението.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото доказателства, обективирани в гласните и в писмените доказателства и доказателствени средства.

Фактическата обстановка е установена от събраните писмени и гласни доказателства.

Спазени са сроковете по ЗАНН. На 19.07.2024г., е съставен АУАН от Св. Ив. С.-мл.

Автоконтрольор С-р ПП-ОДМВР Ловеч на жалбоподателя П. С. затова, че на 25.04.24г., около 15,54 часа, обл. Ловеч на ПП I-4,км 65+700, с посока на движение към гр. София е управлявал собствения си лек автомобил РЕНО ЛАГУНА с рег.№СВ *** РР със скорост 91 км/ч при максимално разрешена скорост 60 км/ч , въведено с ПЗ В-26. Превишението от 31 км/ч след приспаднат толеранс от минус 3% е констатирано с АТСС тип стационарна SITRAFFIC LYNX заснемаща и записваща дата, точен час на нарушението и регистрационен номер на МПС и е показано на водача със снимков материал №00305904964В/25.04.2024г. в 15:54 радар SITRAFFIC LYNX с № 107С499А0108 0023. Нарушението е извършено системно в едногодишен срок с влезли в сила електронни фишове серия К №4800861 за неправомерно превишаване на скоростта по чл.182,ал.1, т.4 от ЗДвП влязъл в сила на 11.05.2023г. , серия К №4741614 за неправомерно превишаване на скоростта по чл.182, ал.1,т.4 от ЗДвП, влязъл в сила на 11.05.2023г. АУАН е съставен по преписка №906р1627/21г. с нарушение №29049 в отсъствието на нарушителя, след което е поканен и попълнена декларация по чл.188 от ЗДвП от водача на МПС. Връчен е на 26.08.2024г. , видно от подписа му.

С докладна записка от 11.10.2024г., м. и-р Св. С. сочи допусната техническа грешка в изписване на рег.№СВ *** РР, а правилния е СВ 3385 РР и искане ДЗ да се приложи към 2

АУН.

Поканен е да се яви с покана от 13.06.2024г. на осн. чл.40, ал.1 ЗАНН като е представил декларация от 13.06.24г. за предоставяне на информация във вр. с разпоредбата на чл.188 от ЗДвП., в която удостоверил, че на процесните дата-25.04.2024г. и час е управлявал лично автомобила.

С НП №24-0906-000640 от 16.10.2024г. е наложено на осн. чл.53 ЗАНН и чл.182,ал.5 вр. с ал.2, т.4 от ЗДвП глоба и ЛПУ МПС за шест месеца като водач системно превишаващ разрешената максимална скорост, извън населеното място от 31 до 40 км/ч, с което виновно е нарушил чл.21, ал.2 ЗДвП, вр. чл.21,ал.1 ДвП.

С ал. 1 на чл. 21 ЗДвП се въвежда обща рамка, нормираща допустимата максимална скорост на движение на МПС "във" и "извън" населено място, а ал. 2 на същата разпоредба предвиждала, че когато трябва да се излезе от тази рамка, допустимата максимална скорост се сигнализира е пътен знак В26, което е видно и от схемата на МВР, отразяваща и разположението на стационарната камера и поставянето на горепосочения знак.

Установено било, че техническото средство, с което е заснето нарушението - АТСС "Sitraffic ERS 400" е вписано в Регистъра за одобрените типове средства за измерване към БИМ, а удостоверението за одобряването е със срок на валидност 06.10.2019г., което е причина за последващото му проверка по съответния ред. Съобразно практиката, средството може да бъде използвано за измерване на скоростта като единственото условие е да е преминало метрологична проверка. В случая имало представени доказателства за премината метрологична проверка на 21.07.2023 г., извършена от Лаборатория, оправомощена от Българския институт по метрология да извършва такива проверки, в което е посочен № на допълнение към одобрения тип СИ №21.05.4823.2, т.е средството за измерване е било и технически изправно, поради което не възниквало съмнение за правилното отчитане на скоростта. Разпоредбата на чл. 30, ал. 5 от Закона за измерванията обаче регламентира, още, че когато срокът на валидност на одобрения тип е изтекъл, намиращите се в употреба средства за измерване, които отговарят на одобрения тип, се считат от одобрен тип. Съгласно чл. 814 от НСИПМК, за да бъде издадено удостоверение за одобрен тип средство за измерване се извършва изследване на типа средство, чрез изпитване на техническите и метрологичните характеристики на образци от типа му, включително изследване на софтуера по чл. 811б, за установяване на съответствието им с изискванията към тях и работата на средството за измерване при нормални условия на употреба. При скоростомерите за одобряване на типа, се изпитва един брой скоростомер - чл. 760, ал. 3 от НСИПМК. Скоростомерите подлежат на периодични последващи проверки, които са част от контрола върху средствата за измерване - чл. 808 от НСИПМК. Последващата проверка на средствата за измерване се извършва за установяване на съответствието им с одобрения тип и с изискванията за максимално допустими грешки при употреба, освен ако е посочено друго в глава II от НСИПМК. Периодичността на проверките се определя със заповед на председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор (ДАМТН), която се обнародва в "Държавен вестник" и се обявява в официалния бюлетин на агенцията (чл. 43 3 от Закона за измерванията и чл. 841, ал. 3 НСИПМК). В т.31 от таблицата е видно, че периодичността на последващите проверки на скоростомерите е 1 година, т.е представеният протокол за последваща метрологична проверка, извършена след датата на изтичането на срока на валидност на удостоверението за одобрен тип средство за измерване удостоверява съответствието на техническото средство с одобрения тип следва да се съобрази за годността му и изправността му. „Периодичните проверки за метрологичен контрол не зависят от срока на валидност на удостоверението за одобрен тип на средство за измерване и след като изтичането на този срок по изричната разпоредба на чл. 30, ал. 5 от Закона за измерванията няма правни последици“, то следва, че видео-радарна система за наблюдение и регистрация на пътни нарушения, тип Sitraffic ERS 400" е годно техническо средство, респ. че изготвеното чрез него веществено доказателствено средство надлежно установява съставомерните факти.

Съдът намира обаче, че техническото средство, което фиксира скоростта, датата и точния час, но не заснема рег. номер на ППС, може да постави под съмнение, че именно управляваният от жалбоподателя автомобил, се е движел с фиксираната от радара скорост, а не друго ППС. В този смисъл е осонвателно възражението, че не се вижда от приложената снимка регистрационния номер на автомобила, което е пряко свързано с авторството на деянието.

Или в процесния случай, въз основа на събраните по делото доказателства не се установи по категоричен начин, че отчетената от радара скорост е именно на управляваното от жалбоподателя МПС. При това следва да се подчертае, че ЗДвП не изисква установяването на скоростта да бъде извършено във всички случаи с помощта на технически средства или системи, които заснемат или записват освен датата, точния час на нарушението и фиксираната скорост, но и регистрационния номер на МПС. Действително в чл. 165, ал.2, т.6 от ЗДвП е посочено, че проверяващите имат право за установяване на нарушенията на правилата за движение по пътищата да използват такива технически средства и системи (след изм. с ДВ, бр.10/2011 г. нормата предвижда само като възможност да бъде заснет и рег. номер на ППС – "и/или"), а в чл. 189, ал.7 от ЗДвП, че изготвените с тяхна помощ снимки, видеозаписи и разпечатки са веществени доказателствени средства в административнонаказателния процес. С първата норма обаче е създадено единствено легитимно правомощие на проверяващите да заснемат участниците в движението по пътищата, което е необходимо с оглед установеното в чл. 32, ал.2 от КРБ правило, а с втората е определена доказателствената стойност на събраните доказателства. Тези законови норми обаче не лимитират (фиксират) доказателствените средства, чрез които следва да бъдат установени нарушенията по ЗДвП (поради това и не е налице изключение от установения в чл. 14, ал.2 от НПК принцип).

Следователно в случаите, когато по делото не се установява по несъмнен начин, че отчетената от радара скорост, който не е заснел и регистрационния номер на автомобила, не може да се направи извода, че МПС е управляваното от наказаното лице, какъвто е настоящият случай,

4

По възраженията на ж-ля относно приложението на квалифициращия признак "системност". Съгласно константната практика на ВКС и ВС /Решение № 389/27.04.1999 г., на ВКС, ТР № 3/15.02.1971 г. на ОСНК на ВС/, системност е налице при три или повече нарушения с оглед на общото качество на множественост, като съдебната практика приема, че проявите трябва да са най-малко три и че между тях трябва да има връзка на известна устойчивост и трайност. Доктрината също приема, че признакът "системност" е налице при три извършени еднородни деяния (Ал. Стойнов-"Наказателно право. Обща част"- "За престъпленията на системно извършване е характерно, че деецът осъществява три или повече еднородни деяния").