Акт № 804 от 16.11.2026, Районен съд - Казанлък
- Съд
- Районен съд - Казанлък
- Дело
- 2725/2026
- Подписан
- 16.11.2026
Цитирани разпоредби
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 38, ал.1 т.2 · Закон за адвокатурата
- чл.26, ал.1, предл.3 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
- чл.86, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.9 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 92, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл.145, ал.1 · Закон за защита на потребителите
- чл. 56а ал. 3 · Закон за кредитните институции
РЕШЕНИЕ
№ 804 гр. К. 16.11.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – К. ПЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател:НЕЙКО Г. НЕЙКОВ при участието на секретаря МИЛКА Н. НИКОВА като разгледа докладваното от НЕЙКО Г. НЕЙКОВ Гражданско дело № 20265510102725 по описа за 2026 година
Производството е образувано по искова молба от Т. Д. Л., ЕГН:**********, с адрес: гр. К. бул. „К..........", № ............, чрез пълномощника си адвокат Л. А. Г., ЕГН **********, личен № ......... – САК Съдебен адрес: гр.
С......., ул. „П.............., тел. .............. Ел. адрес: *****************@***.** срещу „Креди Йес" ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр.
Хасково, бул. България № 196
В исковата молба процесуалния представител на ищцата твърди, че на 01.04.2025г. доверителката му била сключила с ответника Договор за потребителски паричен кредит № 907345. По силата на договора, същата в качеството на кредитополучател била получила потребителски кредит в размер на 9000,00 лева. Годишният процент на разходите (ГПР) е в размер на 49,852%, като в чл. 13 от договора била уговорена неустойка в размер на 20% от главницата в случай, че договорът бъде обявен за предсрочно изискуем.
Сочи, че гореописаната неустойка била нищожна поради противоречие с добрите нрави. /цитира практика: С ТР № 1/2009г. от 15.06.2010г. на ОСТК на ВКС се прие, че нищожна поради накърняване на добрите нрави е клауза за неустойка, уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, като преценката за нищожност поради накърняване на добрите нрави се прави за всеки конкретен случай към момента на сключване на договора. В разясненията на ТР се посочва, че добрите нрави не са писани, систематизирани и конкретизирани правила, а съществуват като общи принципи или произтичат от тях, като за спазването им при иск за присъждане на неустойка съдът следи служебно. В този смисъл са и Решение № 193/09.05.2016г. по т.д. № 2659/2014г. на ВКС, I т.о., Решение № 219/09.05.2016г. по т.д. № 203/2015г. на ВКС, I т.о., Решение № 110 от 21.07.2016г. по т.д. № 1226/2015г., I т.о. на ВКС. / 1
Твърди, че още при сключване на договора била уговорена неустойка в размер на 92% от общата дължима сума по кредита за главница и лихва. Така, както била уговорена, неустойката била предназначена да санкционира заемателя за виновното неспазване на договорното задължение. Задължението за обезпечаване на главното задължение имало вторичен характер и неизпълнението му не рефлектирало пряко върху същинското задължение за погасяване на договора за паричен заем, съобразно договора и общите условия. Макар и да била уговорена като санкционна, доколкото се дължи при неизпълнение на договорно задължение, неустойката водила до скрито оскъпяване на кредита. Неустойката по съществото си била добавък към възнаградителната лихва и в този смисъл представлявала сигурна печалба за заемодателя, която печалба увеличила стойността на договора. Основната цел на така уговорената неустоечна клауза била да доведе до неоснователно обогатяване на заемодателя за сметка на заемополучателя, до увеличаване на подлежаща на връщане сума. Всички тези обстоятелства в съвкупност без никакво съмнение обосновавали значително надхвърляне на присъщите обезпечителна и санкционна функции на уговорената неустойка по чл. 13 от договора, което я правило противоречаща на добрите нрави по смисъла на чл.26, ал.1, предл.3 ЗЗД, съответно нищожна.
Сочи, че с включването на гореописаната неустойка, ГПР по кредита щяла да надвиши петкратния размер на законната лихва и да влезе в противоречие с чл. 19, ал. 4 от ЗПК, което от своя страна обуславя нищожност на целия договор за кредит.
Твърди, че договорът бил нищожен поради противоречие със закона на следните основания: чл. 11, ал. 1, т. 11 от ЗПК - към договора няма изготвен и приложен погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на погасяването; чл. 11, ал. 2 от ЗПК - към договора няма изготвени и подписани на всяка страница общи условия;
МОЛИ СЪДА да постанови решение, с което на основание чл. 26, ал.1, предл.1 ЗЗД, да прогласи за нищожен Договор за потребителски паричен кредит от 01.04.2025г., сключен между „Креди Йес" ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. Хасково, бул. България № 196, като кредитор и Т. Д. Л., ЕГН:**********, с адрес: гр. К. бул. „К..........", № ............, като кредитополучател.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от процесуалния представител на “Креди Йес” ООД ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр.Хасково, бул. „България” № 196, представлявано от В.И., действащ чрез адв. Н. Ш., член на АК Хасково с личен № .........., тел. за контакт: ......... e-mail: ********************@*********.***, като същата счита, 2 подадената искова молба за НЕОСНОВАТЕЛНА и НЕДОКАЗАНА, поради което моли същата да бъде оставена без уважение.
Твърди, че фактическа обстановка по сключването на процесния договор за паричен заем е следната:
На 10.03.2025г. Т. Д. Л. била подала искане за заем до „Креди Йес“ ООД, в качеството му на небанкова финансова институция отпускаща заеми, чрез което иска да му бъде отпуснат паричен заем в размер на 4601.63 EUR, който заем да бъде върнат на 0 погасителни вноски, с цел „покупка“, като й е предоставен СЕФ с параметрите, изразени от него. Това искане Т. Д. Л. е отправила по свое усмотрение, като след предоставянето на СЕФ била взела информирано решение да сключи договор с ответника. Отделно от това, с подаденото искане за отпускане на паричен заем Т. Д. Л. декларирайки, била предложила на „Креди ООД да обезпечи заема с Ценна книга.
Сочи, че след преговори и извършване на оценка на така депозираното искане и въз основа на посочените в него параметри и преговори с потребителя за заем, „Креди Йес“ ООД било одобрил искането за заем за сумата от 4601.63 EUR на Т. Д. Л.. В резултат на това, на дата 01.04.2025г. между страните - Т. Д. Л., в качеството й на Заемател и „Креди Йес“ ООД, в качеството му на Заемодател, бил сключен Договор за паричен заем № .....................г. с изрично и ясно посочени параметри в чл.3 от договора. Към момента на сключване на договор .....................г. била издала в полза на „Креди Йес“ ООД ценна книга и не била предоставила гарант, който да отговаря на условията на чл. 10 от Общите условия към договора за заем. В тази връзка, в договора било посочено, че в случай, че заемателят не предостави договореното в договора обезпечение в тридневен срок от сключването му или предоставеното такова не отговаря на условията, посочени в чл. 10 от Общите условия към договора, Заемателят дължал на Заемодателя неустойка, с начин на разсрочено плащане, подробно описан в Погасителен план към договора за паричен заем. Заемателят се бил запознал с погасителния план към договора за заем, с посочени месечни вноски и падеж в зависимост от представените обезпечения, уговорени в договора, видно от положения под същия подпис с изписване на имената на заемателя. Неразделна част от договора за паричен заем били и приложените Общи условия по договора, с които заемателя също се бил запознал и съгласил, за което свидетелства положеният подпис на всяка от страниците. Заемателят бил запознат с активния погасителен план, по който следва да прави погасителни вноски, видно от положения подпис под същия и собственоръчно изписаните имена.
Сочи, че сключването на процесния договор за паричен заем се налагал обоснования извод, че същия бил валидно сключен. Заемателят лично бил участвал и е влияел на формирането на заема със заемодателя „Креди Йес“ ООД, запознал се бил изрично и подписал договора за заем и всички приложения към него, както и документите, свързани с отпускането му, а също така получил заемната сума от заемодателя. Става ясно, че процесният договор бил изцяло валиден и сключен в свободата на договарянето между страните, предоставена от ЗЗД, отговарящ на всички законови изисквания и сключен с прякото влияние на потребителя.
Твърди, че след така сключените каузални правоотношения Т. Д. Л., като 3 заемател същата предприела действия по изплащане на дължимото и към момента на подаване на исковата молба, заплатила сума в общ размер на 2730.38 EUR, разнесена и осчетоводена по пера, както следва: за главница-461.5 EUR. за договорна лихва-2267.65 EUR за неустойка по чл.8 от договора-0.03 EUR за наказателна лихва-1.19 EUR, за което представят извлечение от работния софтуер на Дружеството.
Твърди, че в чл.3, т.5 от процесния договор бил посочен размера на ГПР по заема, като същият размер бил посочен и предоставения на ищцата СЕФ - част III. Според законовата разпоредба на чл.19, ал.4 от ЗПК, ГПР не можело да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения. Отделно от това, съгласно разпоредбата на чл. 19, ал. 3 т.1 от ЗПК при изчисляване на ГПР не следвало да се включва размерът на неустойката, която по своята същност представлявала разход, който потребителят следвало да заплати поради неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение по договора за заем. Още повече, че в разпоредбата на чл.3.3 от договора ясно и разбираемо било посочено как точно се изчислява ГПР, предвид което твърденията на ищцата в тази връзка били неоснователни, като в тази връзка твърди, че неустойката няма характера на лихва, такса или друг разход по кредита, като ГПР по процесния договор за заем била изцяло в императивно определената законодателна рамка.
Сочи твърденията на ищцата, отнасящи се до разпоредбата от договора за паричен заем /по отношение на неустойката/, които считали за НЕОСНОВАТЕЛНИ и НЕДОКАЗАНИ, като излагат следните възражения и аргументи:
На първо място, условията на договора за заем са индивидуално уговорени и това е станало с прякото влияние на потребителя, особено имайки в предвид и факта, че същия е можел да предостави гарант, който отговаря на условията посочени в ОУ и след сключването на договора и по този начин да не дължи заплащане на неустойка. С договорения точно определен размер на неустойката, потребителя е преценил икономическите последици за себе си, ако се наложи да заплати тази неустойка, както и в последствие е предприел действия по заплащането й. Също така, условията уговорени в процесния договор са абсолютно ясни и разбираеми съгласно изискването на чл.145, ал.2 от ЗЗП.
На второ място, с конкретната клауза между страните се уговаря неустойка за неизпълнение на задължението за обезпечаване на заема.
Конкретния размер на неустойката за неизпълнение е индивидуално определен в договора и не може да се приема за бланкетна клауза, поради следните мотиви:
Твърди, че от една страна, конкретната клауза била договорена между страните по договора за заем, чрез която същите постигат споразумение за дължимост на неустойка при непредоставяне на гарант, отговарящ на ОУ. Това споразумение било постигнато в израз на доброволно формираната воля на 4 страните и в съответствие с принципите на свободата на договаряне. Размерът на неустойката бил изначало определен до точно фиксирана и определена от страните сума, без от длъжникът да се търси нещо в повече. Към момента на сключване на договора заемателят бил съгласен с тази неустойка, изразил своята воля посредством подписването на договора и заплатил част от нейния размер. При сключването на договора за паричен заем, страните по него действали в рамките на свободата на договаряне /чл.9 от ЗЗД/ и като клауза, уговорена в договора, неустойката била проявление на принципа на автономия на волята в частното право.
Сочи, че така описаната неустойка се дължала в нейния пълен размер още от момента на настъпване на основанието за нейното начисляване.
Същата обаче имала особен начин на заплащане, който бил уговорен между страните предварително, още в момента на постигане на съгласие за наличието на неустойката и нейния размер. Периодичният начин на плащането й обаче не бил основание да се счита, че същата била лихва или пък, че имала характер на обезщетение за забавено изпълнение. Същата се дължал поради липсата на надлежно обезпечение и в основанието за нейното начисляване не можело да се прави паралел с лихва, а още по-малко с обезщетение за забава.
Разпечатката съдържа 28 от 66 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/62f896c0-16b8-447d-b6cc-8db9fe32039d