Решение № 1400 от 14.11.2024, Районен съд - Пазарджик
- Съд
- Районен съд - Пазарджик
- Дело
- Гражданско дело 4650/2023
- Вид
- Решение № 1400
- Подписан
- 14.11.2024
- В сила
- 08.04.2025
- Състав
- Димитър Чардаков
Други актове по делото
- Протокол № 1025 от 17.05.2024 · Димитър Чардаков
- Протокол № 1447 от 17.07.2024 · Димитър Чардаков
- Протокол № 1930 от 23.10.2024 · Димитър Чардаков
Цитирани разпоредби
- чл.146, ал.1, т.4 · Граждански процесуален кодекс
- чл.158 · Граждански процесуален кодекс
- чл.410 · Граждански процесуален кодекс
- чл.414 · Граждански процесуален кодекс
- чл.422 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 45, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.49 · Закон за задълженията и договорите
- чл.86 · Закон за задълженията и договорите
- чл.410, ал.1, т.2 · Кодекс за застраховането
РЕШЕНИЕ
№ 1400 гр. Пазарджик, 14.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Димитър Чардаков при участието на секретаря Десислава Буюклиева като разгледа докладваното от Димитър Чардаков Гражданско дело № 20235220104650 по описа за 2023 година и за да се произнесе взе предвид следното:
По реда на чл.422 ГПК е предявен регресен иск по чл.410, ал.1, т.2 КЗ, вр. чл.49 ЗЗД за съществуване на вземането по издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК в размер на 1583.77 лв. - платено застрахователно обезщетение и ликвидационни разноски за имуществени вреди от непозволено увреждане в резултат на ПТП, предизвикано от ответника поради неподдържането на общински път, ведно със законната лихва за забава от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК в съда – 10.10.2023г., до плащането, както и 482.23 лв. – обезщетение за забава за периода 09.10.2020г. – 19.10.2023г.
Ищецът „**“ АД, ЕИК: **, седалище и адрес на управление: гр.С** твърди, че в периода 27.07.2017г. – 26.07.2022г. е бил застраховател по имуществена застраховка „Каско“ и „з“ с предмет л.а. „**“, с рег. № **, съгласно застрахователна полица №** от 27.07.2017г. Поддържа, че в срока на застрахователното покритие е настъпило застрахователно събитие, реализирано на 06.06.2019г. в с. **“, при което застрахованият автомобил по време на движение попаднал в необезопасена и необозначена дълбока дупка на пътното платно, в следствие на което била повредена /спукана/ предната 1 лява гума и била счупена кората под двигателя. Твърди, че на 12.06.2019г. пострадалият е подал искане за изплащане на обезщетение по което е образувана щета под №**. Твърди още, че на 20.08.2019г. е изплатил застрахователно обезщетение в размер на 1573.98 лв., а разноски за неговото определяне са в размер на 10 лв. Поддържа, че с изплащане на обезщетението е встъпил в правата на увредения срещу причинителя на вредата до размера на платеното и на обичайните разноски за определяне на обезщетението. Твърди, че отговорността за повреждането на застрахованото имущество е на ответника, който като стопанин на процесния пътен участък не е изпълнил задължението да го поддържа в изправност и да сигнализира препятствията по него. Твърди ищецът, че на 09.09.2019 г. писмено е поканил ответника да му заплати сумата от 1583.98 лв., но не получил изпълнение. Поддържа, че поради неизпълнението ответникът дължи обезщетение за забава по чл.86 ЗЗД за периода 09.10.2020г. – 09.10.2023г. в размер на 482.23 лв.
Ищецът твърди още, че за вземането е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. №3664/2023г. на Районен съд - Пазарджик, срещу която длъжникът е подал в срок възражение по чл.414 ГПК. Иска от съда да установи съществуването на вземането в размера по заповедта за изпълнение.
Претендира разноски в исковото и в заповедното производство.
Ответникът **, ЕИК **, адрес: с. **-13, оспорва наличието на необезопасено и необозначено препятствие на пътя, оспорва настъпването на застрахователното събитие, на повредите по застрахования автомобил, както и връзката между тях. Оспорва размера на разходите за отстраняване на повредите. При условията на евентуалност твърди, че водачът на ПТП е допринесъл за настъпването на вредите, тъй като се е движел с несъобразена скорост, която не му е позволила да спре преди препятствието. Моли искът да бъде отхвърлен и претендира разноски.
Съдът като съобрази доводите на страните и доказателствата по делото намира от фактическа и от правна страна следното:
Активно легитимиран да предяви процесния иск по реда на чл.422 ГПК е кредитор, в чиято полза е издадена заповед за изпълнение на парично задължение, срещу която е постъпило възражение от длъжника. В случая тези положителни процесуални предпоставки са налице, което е видно от приложеното ч.гр.д. №3664/2023г. на Районен съд – Пазарджик. Искът е 2 предявен в законоустановения срок, поради което е допустим.
За уважаването на иска ищецът следва да установи при условията на пълно и главно доказване, че в срока на застрахователното покритие по валидна имуществена застраховка е настъпило застрахователно събитие отговорността за което е на ответника, размера на имуществените вреди и че е изплатил застрахователно обезщетение на увредения, както неговия размер.
При установяване на горното ответникът следва да докаже, че е предприел и то с дължимата грижа необходимите по закон действия за поддържането на пътя, на който е настъпило застрахователното събитие.
При така разпределената доказателствена тежест съдът намира иска за основателен.
С оглед твърденията на страните и на основание чл.146, ал.1, т.4 ГПК съдът е обявил за безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че към момента на настъпване на пътнотранспортното произшествие повреденото моторно превозно средство е било застраховано при ищеца, както и че последният е изплатил застрахователно обезщетение в размер на 1583.98 лв.
С плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или срещу лицето, което отговаря за неговите виновни противоправни действия. Обемът на суброгационното право включва както правата срещу физическото лице пряк причинител по чл. 45, ал.1 ЗЗД, така и правата на увредения по чл. 47 - 49 ЗЗД срещу лицата, които носят отговорност за чужди виновни действия - в този смисъл р.V от ППВС №7/4.10.1978 г. Доколкото от ищеца се твърди нарушение на предписано правило /неподдържане на пътя в изправност/ и вредата не следва от обективното качество на вещта, то отговорността следва да е по чл.49 ЗЗД.
В подкрепа на иска ищецът е представил като писмени доказателства препис от материалите по образуваната пред него преписка за разглеждане на застрахователната претенция. От същите е видно, че на 12.06.2019 г. водачът на застрахования лек автомобил Т. И. В. е подала пред застрахователя уведомление-декларация за щета по застраховка „Каско на МПС“. В него е посочено, че застрахователното събитие е настъпило на ** в с. **“, където по време на движение лекият автомобил е влязъл в дупка на пътното платно, 3 която била покрита с вода. Не се установява инцидентът да е посетен от екип на „Пътна полиция“ и за него не е съставен протокол за ПТП. От останалите материали по ликвидационната преписка се установява, че повредите по автомобила са по предната броня и предпазната кора под двигателя.
Стойността на ремонта е 1573.98 лв. и същият е заплатен изцяло от застрахователя на официалния сервиз, в който са отстранени повредите.
За установяването на механизма на ПТП, вкл. времето и мястото на неговото настъпване, пътните условия, местоположението и размерите на дупката, скоростта на движение на МПС и др., съдът е допуснал до разпит водача на автомобила Т. И. В.. Въпреки проведените три съдебни заседания свидетелят не е разпитан, тъй като е заявил писмено по делото, че живее в чужбина и се грижи за тежко болното си дете, поради което явяването е невъзможно. Съдът е приел, че събирането на това доказателства представлява особена трудност и е определил на ищеца срок по чл.158 ГПК за провеждане на разпита. Въпреки това свидетелят не е разпитан, а съдът е приключел съдебното дирене без неговите показания, като е уведомил ищеца, че те могат да бъдат събрани при по-нататъшното разглеждане на делото, вкл. пред въззивната инстанция. Ищецът не е посочил и не е представил убедителни доказателства за установяване на механизма на ПТП. Допусната по негово искане съдебна техническа експертиза не дава категоричен отговор на този въпрос предвид липсата на достатъчно изходни данни. Заключението е изготвено въз основа на множество предположения и допускания, които не намират опора в събраните доказателства и поради това не допринася съществено за изясняването на делото от фактическа страна.
Въпреки разпределената от съда тежест на доказване и предоставената възможност на ищеца да ангажира доказателства за установяване на правопораждащите факти на претендираното материално право, същият не е установил при условията на пълно и главно доказване, че застрахователното събитие е настъпило на посочените в искова молба време и място, вкл. наличието на процесната необезопасена и необозначена дупка на пътното платно върху общинския път. Това обстоятелство не може да бъде установено само чрез представеното от ищеца уведомление-декларация за щета, въз основа на която е изплатено застрахователното обезщетение. Това писмено изявление представлява частен документ, който не се ползва с обвързваща съда материална доказателствена сила и освен това е направено от лице, което 4 е заинтересовано от покриването на щетите по автомобила. Същото не се подкрепя от останалите доказателства по делото в частта относно наличието, местонахождението, липсата на обезопасяване и сигнализация на дупката, поради което не е изключена категорично възможността застрахователното събитие да е настъпило на друго място или по различен от описания начин. За пълнота следва да се посочи, че в него липсва изрично твърдение от страна на водача на МПС, че дупката не е била надлежно сигнализирана.
Не се установява противоправно бездействие от страна на ответника при изпълнение на задължението му да поддържа общинския път в изправност, в резултат на което да е било увредено застрахованото при ищеца имущество.
Ето защо предявеният иск следва да се отхвърли.
При този изход на спора и на основание чл.78, ал.2 ГПК ищецът следва да заплати съдебните разноски на ответника в размер на 500 лв. – възнаграждение за един адвокат.
На основание т.12 от Тълкувателно решение №4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК следва да се постанови осъдителен диспозитив за разноските в заповедното производство, но ответникът не е представил доказателства за разноски и не претендира такива.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска на „**“ АД, ЕИК: **, седалище и адрес на управление: гр.С** против **, ЕИК **, адрес: с. **-13, за установяване на основание чл.422 ГПК вр. чл.410, ал.1, т.2 КЗ, че ответникът дължи на ищеца сумата от 1583.77 лв., представляваща застрахователно обезщетение с вкл. ликвидационни разноски, изплатено на пострадалия за имуществени вреди от повреждането на л.а. „**“, с рег. № ** в резултат на ПТП, реализирано на 06.06.2019г. в с.
**“, ведно със законната лихва за забава от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК в съда – 10.10.2023г., до плащането, както и 482.23 лв. – обезщетение за забава за периода 09.10.2020г. – 19.10.2023г., за което вземане е издадена заповед №1870 от 12.10.2023 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, по ч.гр.д. №3664/2023г. Районен съд - Пазарджик.
ОСЪЖДА ищеца „**“ АД да заплати на ответника ** съдебни разноски 5 в исковото производство в размер на 500 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Пазарджик в 2-седмичен срок от неговото връчване на страните.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________ 6