Решение № 332 от 17.03.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 332 гр. Варна, 17.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 15 СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Валя Цуцакова при участието на секретаря Радостина Ив. Иванова като разгледа докладваното от Валя Цуцакова Административно наказателно дело № 20253110202921 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Настоящото производство е образувано на основание чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Подадена е жалба от В. Д. Д. ЕГН ********** срещу Наказателно постановление № 25-0445-000257/14.05.2025 г. на началник група към ОДМВР-Варна, РУ-Аксаково, с което на въз.Д. били наложени административни наказания глоба в размер на 600 лева и лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца, на основание чл. 182, ал. 5, вр. ал. 2, т. 4 от ЗДвП.

С жалбата се изразява становище, че изложеното в НП не отговаря на действителната фактическа обстановка и че същото е неясно и вътрешно противоречиво.Не било ясно мястото на извършване на нарушението, не било ясно и с кое техническо средство е било фиксирано нарушението и нямало как да се прецени дали техническото средство е било изправно.Не били посочени факти от които да се прецени дали нарушението е било извършено при условията на системност.Не било ясно коя от хипотезите на чл.182 ал.5 от ЗДвП е била осъществена.Нарушена била нормата на чл.57 ал.1т.5 от ЗАНН, не били визирани доказателствата, подкрепящи нарушението, ограничено било правото на защита на нарушителя и в заключение се иска НП да бъде отменено и да бъдат присъдени направените по делото разноски.

В съдебно заседание въз.Д. , редовно призована, не се явява лично, представлява се от адв.Н. Б., надлежно упълномощен и приет от съда.Процесуалният представител поддържа жалбата, а в хода на делото по същество моли НП да бъде отменено, поради допуснати съществени процесуални нарушения и жалбата да бъде уважена.

Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител. Депозирани са 1 писмени бележки, с които се иска жалбата да бъде оставена без уважение, НП да бъде потвърдено, като законосъобразно и правилно и да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение.

Жалбата е подадена от надлежно легитимирана страна – наказаното физическо лице, в преклузивния 14-дневен срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН и е процесуално допустима.

Разгледана съображения: по същество, същата е частично основателна, по следните

Въз основа всички събрани по делото доказателства, съдът установи от фактическа страна следното:

На 03.02.2025г. в 11:28 часа, лек автомобил "БМВ ЕР РЕИХЕ" с рег. № СВ 0334 НА се движел в община Аксаково, на път втори клас №2-29, км.9. в посока от гр.Варна към гр.Добрич.Поради движението си с превишена скорост, на горепосоченото място автомобилът бил заснет с автоматизирано техническо средство –ARH CAM S1-120cсda, като фиксираната от техническото средство скорост била 99км. в час/ с приспаднат толеранс от 3% в полза на водача, при максимално разрешена скорост за извън населеното място 60 км. в час., въведено с пътен знак Б26 и допълнителна табела Т2.

След справка в информационните масиви на МВР било установено, че превозното средство е собственост на жалбоподателката и тя била поканена да се яви в сектор "Пътна полиция"-Варна във връзка с констатираното нарушение. На 19.02.2025г. въз.Д. попълнила декларация по чл. 188 от ЗДвП, в която удостоверила, че на процесните дата и час е управлявала лично автомобила.

Във връзка с тези констатации на 07.03.2025г. бил съставен акт за установяване на административно нарушение срещу жалбоподателката за това, че управлявала собственият си лек автомобил със скорост 99км/ч при максимално разрешена скорост от 60 км/ч за извън населено място, въведено с пътен знак Б26 и допълнителна табела Т2, като било прието, че нарушението е извършено в условията на системност. Актът бил съставен в присъствието на въз.Д.,която го подписала без възражения. Писмени такива не били депозирани и в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН.

Въз основа на съставения акт на 14.05.2025г. било издадено и атакуваното наказателно постановление, с което на жалбоподателката били наложени наказания глоба в размер на 600 лв. и лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца за извършено нарушение на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа събраните по делото доказателства: от разпита на свидетелите Н. и С. , от приложените и приобщените като веществени доказателства фотоснимки, както от приобщените по реда на чл. 283 от НПК писмени доказателства.

Показанията на свидетелите Н. и С. следва да бъдат кредитирани като последователни, безпротиворечиви и логични. По делото не е констатирано наличие на предубеденост или необективност у свидетелите, при което за съда не съществуват 2 основания за съмнение в достоверността на дадените показания.

Сред приложените писмени доказателства с най-съществено значение са: разпечатка от паметта на автоматизирано техническо средство и фотоснимки (приобщени като веществени доказателства), протокол за използване на АТСС, декларация по чл. 188 от ЗДвП (в която жалбоподателката е удостоверила, че лично е управлявала автомобила) и др., които позволяват изложената фактическа обстановка да бъде счетена за установена по несъмнен начин.

Предвид всичко изложено съдът намери фактическите твърдения на наказващия орган за доказани по несъмнен начин, като в хода на съдебното следствие не са постъпили доказателства, разколебаващи изложените фактически изводи.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

В настоящото производство съдът следва да извърши проверка на законността на оспореното пред него наказателно постановление, като следва да прецени правилно ли са приложени процесуалният и материалният закон, с оглед описаните в НП факти и обстоятелства, както и съответстват ли те на приложената от административнонаказващия орган санкционна норма.

При извършената цялостна служебна проверка, с оглед задължението си по чл.

314, ал. 1 НПК, съдът установи, че при издаването на обжалваното наказателно постановление не са допуснати съществени процесуални нарушения на нормите на ЗАНН, водещи до неговата отмяна. Вярно е, че не е посочена конкретно фиксираната скорост, но изрично е отразено, че е приспаднат толерансът от 3 км. н мас и от доказателствата, приобщени по делото е видно, че фиксираната скорост е била 102 км. в час.Съставеният АУАН и издаденото въз основа на него НП съдържат законоустановените в чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН реквизити. Същите са издадени в предвидените за това срокове, като при връчването им не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Наказателното постановление е издадено от компетентен орган (видно от приложеното копие на заповед.Описанието на нарушението е достатъчно пълно, точно и ясно, като позволява на санкционираното лице да разбере в извършването на точно какво нарушение е обвинено.Посочена е и нарушената норма.мястото на извършване на нарушението е индивидуализирано в достатъчна степен, посочен е и АУАН, въз основа на който е издадено НП, посочен е и номерът на нарушението, генериран от АТСС, което е индивидуализирано в достатъчна степен, поради което възраженията за допуснати съществени процесуални нарушения в тази насока не се споделят.Вярно е, че не са посочени актовете, въз основа на които е прието, че нарушението е извършено при условията на системност, тъй като категорично е допуснато съществено процесуално нарушение, касаещо квалифициращият признак системност, но този факт не е самостоятелно основание за пълна отмяна на НП, по съображения, които ще бъдат изложени по-долу във връзка с приложението на материалния закон.

3

По приложението на материалния закон съдът установи следното:

От приложената по делото декларация по чл. 188 от ЗДвП се установява, че на 03.02.2025 г. около 11:28ч. въз.Д. е управлявала процесния автомобил. Предвид приложената по делото разпечатка от паметта на автоматизирано техническо средство– преносима система за контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера и комуникации тип ARН САM S1 с фабричен номер 120cсda съдът приема за безспорно установено, че на посочените в НП дата и час автомобилът се е движел в община Аксаково, на път втори клас №2-29, км.9. в посока гр.Добрич, със скорост, превишаваща разрешената максимална такава. По делото са приложени доказателства, че посоченото техническо средство представлява одобрен тип средство за измерване и отговаря на метрологичните изисквания. Същото е преминало успешно последваща метрологична проверка (видно от приложеното по делото копие на Протокол за проверка и е в изправност и от писмените доказателства по делото безспорно се установява кое е било техническото средство, одобрен тип ли е било и минало ли е съответната проверка за изправност. Системата е заснела и записала скорост на движение на процесния автомобил от 102км/ч. (видно от данните, отбелязани върху фотоснимката, служебно изискана от съда и приложена към делото). При издаването на наказателното постановление е приспадната допустима техническа грешка от 3% и е приета скорост на движение от 99 км. в час.По делото е приложен снимков материал, изготвен чрез системата за контрол на скоростта, от който е видно, че регистрираната скорост на движение е именно на автомобила, във връзка с който е издадено обжалваното наказателно постановление. Доколкото една от приобщените снимки е изготвена със система, заснемаща и записваща датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, същата се явява веществено доказателство по смисъла на чл. 189, ал. 15 от ЗДП. Предвид това съдът намира, че процесният автомобил действително се е движел с посочената в НП скорост.

С описаното деяние виновно е нарушена разпоредбата на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП.

Пътят, по който се е движел автомобилът, се намира в рамките на извън населеното място,събраха се доказателства, че с пътен знак Б26 и допълнителна табела Т2 е въведено ограничение на скоростта 60 км. в час., поради което при избиране скоростта на движение се прилагат правилата, установени с посочената норма. Поради това следва да се приеме, че наказващият орган надлежно е посочил законната разпоредба, която е била нарушена виновно.

Надлежно е издирена и приложимата санкционна разпоредба. Нормата на чл. 182, ал. 2, т. 4 от ЗДвП предвижда специални наказания за превишаване на разрешената максимална скорост в извън населено място от 31 до 40 км/ч, какъвто е и процесният случай.

Приложена е същевременно и нормата на чл. 182, ал. 5, вр. ал. 2, т. 4 от ЗДвП, тъй като е счетено, че нарушението е системно. Поради това санкцията в НП е определена като удвоен размер на 300 лева, т. е. 600 лева, като е наложено и кумулативно предвиденото наказание съобразно редакцията на санкционната норма към датата на нарушението лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца.

4

Легална дефиниция на понятието "системно нарушение" се съдържа в т. 62 на параграф 6 от ДР на ЗДвП, съгласно която такова е нарушението, извършено три или повече пъти в едногодишен срок от влизането в сила на първото наказателно постановление или на първия електронен фиш, с който на нарушителя се налага наказание за същото по вид нарушение.

В случая от приложената справка от АИС АНД е видно, че има наложени санкции за идентични нарушения с различни ЕФ, но доказателства, кога същите са влезли в сила по преписката няма, не са ангажирани и в с.з.Липсва отразяване в НП, кои ЕФ се вземат предвид при определяне на наруението като системно и поради тази причина съдът бе лишен от възможност да изисква доказателства в тази насока. При това положение съдът бе лишен от възможност да прецени правилно ли е бил приложен материалният закон по отношение на квалифициращият признак системност.

В случая АНО е определил наказание за системно нарушение на основание разпоредбата на чл.182 ал.5вр.чл. 182, ал.2 т. 4 от ЗДвП, като привръзката изрично е посочена в НП. Понастоящем, обаче, е последвало изменение на разпоредбата чл. 182, ал. 5 от ЗДвП с ДВ, бр. 64 от 2025 г., в сила от 07.09.2025 г., което се явява по- благоприятно за жалбоподателя /по арг. на чл. 3, ал. 2 от ЗАНН/, доколкото т. 4 на ал. 2 от чл. 182 от ЗДвП, каквото се явява процесното нарушение, е изключена от приложното поле на ал. 5 от чл. 182 от ЗДвП, т. е. посочената разпоредба не следва да се прилага в случай на системно превишаване на скоростта от 31 до 40 км/ч. над разрешената максимална такава. Ето защо, съдът следва да приложи закон за еднакво, същото или по- леко наказуемо нарушение, при същите фактически положения и съгласно чл. 63, ал. 7, т. 1 от ЗАНН да измени атакуваното НП. В конкретния случай описаните в НП факти се подкрепят от доказателствата по делото и обуславят извършено от жалбоподателя по-леко наказуемо нарушение, а именно това по основния състав на чл. 182, ал. 2, т. 4 от ЗДвП, доколкото превишение от 31 до 40 км/ч. извън населено място попада в приложното й поле, като предвидената санкция е във фиксиран размер от 300 лева. Ето защо процесният електронен фиш следва да бъде изменен в частта му относно основанието за налагане на административното наказание, като от чл.182 ал.5 вр. вр. ал. 2, т. 4 от ЗДвП се измени в чл. 182, ал. 2, т. 4 от ЗДвП и се намали размера на наложената глоба от 600 на 300 лева и се отмени НП относно наложеното наказание лишаване от право да управлява МРС за срок от 6 месеца.