Решение № 3938 от 20.06.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3938 гр. София, 20.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично заседание на девети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Любомир Василев

Членове:

Ваня Н. Иванова

Диана Василева при участието на секретаря Донка М. Шулева като разгледа докладваното от Любомир Василев Въззивно гражданско дело № 20251100504767 по описа за 2025 година

Производството е по чл.258 – чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.

В. гр.д. №4767/2025 г по описа на СГС е образувано по въззивна жалба на К. Д. Т., ЕГН:

**********, с адрес: гр. София, кв. „Драгалевци“, ул. **** срещу решение №2048 от 07.02.2025 г постановено по гр.д.№46463/2023 г на СРС , 40 състав , в частта , с която въззивникът е осъден да заплати на „Самоков имоти БГ“ ЕООД на основание чл.534, ал.1 ТЗ сумата от 14 000 лв. (четиринадесет хиляди лева), с която се е обогатил във вреда на поемателя по запис на заповед издаден на 18.08.2017г. в гр.София в полза на Х.Г.Х. с падеж за плащане 18.10.2017г., което вземане е прехвърлено от поемателя на ищеца, ведно със законната лихва от завеждането на исковата молба – 18.08.2023г. до окончателното плащане, както и на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата от 693 лв (шестстотин деветдесет и три лева) разноски пред СРС .

Въззивникът излага доводи за неправилност на решението на СРС в обжалваната част . СРС не е задължил ищеца да уточни каузалното основание за издаване на записа на заповед , а ищецът постоянно променя твърденията си . Между страните и бил налице договор за заем като въззивникът е върнал на поемателя Х.Х. заетата сума от 14 000 лева още през 2017 г и страните са продължили отношенията си до 2019 г . В процесната искова молба не се твърди конкретно каузално правоотношение , но в частната жалба се признава , че е налице заем .

Разпитан като свидетел Х.Х. твърди , че записите на заповед са издадени за капиталови разходи и съвместна дейност с ответницата . Х. лъже , че не е давал заем на ответницата , 1 което се доказва от показанията на св.И.П. и от преводните нареждания , в които е отбелязан заем . Въззивникът и Х. са имали споразумение за обща търговска дейност , но въззивникът не е имал участие в търговско дружество и не е получавала пари и дивиденти от него . Щом страните са имали отношения през 2018 г , това е доказателство , че отношенията по процесния запис на заповед са приключени и задължението е погасено . Незаконосъобразно СРС приема , че не трябва да изследва каузалното правоотношение , тъй като били налични два записа на заповед . По влязлото в сила решение е прието , че между страните е бил налице заем и същият е погасен . Няма обедняване на цесионера и Х. сам е реализирал инвестиционните си намерения . Неправилно не е разгледано възражението на въззивника , че записът на заповед е подписан при условията на „грешка и измама“ . В исковата молба не се твърди каузално основание и че са издадени два записа на заповед в един и същи ден . В частната жалба срещу прекратяване на делото се твърдят два заема в един и същи ден .

Трябва да се кредитират показанията на св.И.П. , като разминаванията в тях се дължат на „несъществени нюанси от неща станали преди повече от 6 години“ .

Въззиваемата страна е подала писмен отговор , в който оспорва въззивната жалба и изразява съгласие с мотивите на СРС . Възражението , че не е изследвано каузално правоотношение се основава на твърдение , че ищецът не е доказал , каузалното правоотношение , което се твърди от ответницата и за което самата тя не представя доказателства .Твърдения в частната жалба са ирелевантни , защото „представляват хипотетично излагане на алтернативна фактическа обстановка“ и „цели онагледяване на обстоятелства „ , че прекратителното определение е неправилно .Оказва се , че са налице два отделни записи на заповед , но пред СРС не е въвеждано твърдение за наличие на каузално правоотношение .

Въззивната жалба е допустима. Решението на СРС е връчено на въззивника на 18.02.2025 г и е обжалвано в срок на 04.03.2025 г .

Налице е правен интерес на въззивника за обжалване на решението на СРС в посочената част .

След преценка на доводите в жалбата и доказателствата по делото, въззивният съд приема за установено следното от фактическа и правна страна :

В мотивите на СРС е възпроизведена фактическата обстановка . Във връзка с чл.269 ГПК настоящият съд извършва служебна проверка за нищожност и за недопустимост на съдебното решение в обжалваната част , като такива основания в случая не се констатират .

Относно доводите за неправилност съдът е ограничен до изложените във въззивната жалба изрични доводи , като може да приложи и императивна норма в хипотезата на т.1 от Тълкувателно решение №1 от 09.12.2013 г по тълк.дело №1/2013 г на ОСГТК на ВКС .

За да уважи иска СРС е приел от фактическа страна , че е издаден запис на заповед на 18.08.2017г., в гр. София, от издател К. Д. Т., ЕГН **********. Т. се задължава неотменимо и безусловно да заплати на Х.Г.Х., ЕГН **********, на падежа – 18.10.2017г., сумата от 14 000.00 лв. (четиринадесет хиляди лева).

По делото не е спорно и се установява от приетия договор за прехвърляне на вземания 2

(цесия) от 14.08.2023г., че Х.Г.Х. е прехвърлил на ищцовото дружество „Самоков имоти БГ“ ЕООД, с предходно наименование „Център имоти БГ“ ЕООД, вземането си срещу ответника в размер на 14 000.00лв., произтичащо от издаден от К. Д. Т., ЕГН **********, запис на заповед от дата 18.08.2017г. в гр. София, на основание чл. 535-538 от Търговския закон, съгласно който същата се задължава неотменимо и безусловно, без протест и разноски, без никакви възражения и без такси и удръжки от какъвто и да било характер, на 18.10.2017г. да заплати на Х.Г.Х. сумата в размер на 14 000 /четиринадесет хиляди /лева , ведно с всички привилегии, обезпечения и други акцесорни вземания, включително и с изтеклите лихви, такси и разноски, считано от датата на подписване на договора, като цедентът е прехвърлил на цесионера всички права, произтичащи от запис на заповеда.

Според приложено пред СРС гр.д. № 67964/2022г. по описа на СРС, 173-ти състав , се установява, че е постановено решение № 9808/08.06.2023г., влязло в сила на 01.07.2023г., с което са отхвърлени предявените исковете с правно основание чл. 534, ал. 1 ТЗ и чл. 86, ал.

1 ЗЗД от ищеца по това дело Х.Г.Х. срещу ответника К. Д. Т. за осъждане на ответника да му заплати сумата от 14 000лв., представляваща задължение по издаден от нея запис на заповед от дата 18.08.2017г., по който ищецът, като поемател, е загубил правата си по давност, и с която сума ответницата се е обогатила в негова вреда, ведно със законната лихва от подаването на исковата молба /14.12.2022г./ до окончателното изплащане на сумата, както и сумата от 7303,36лв., представляваща лихва за забава за периода 19.10.2017г.- 09.12.2022г. В мотивите на крайния акт съдът е изложи съображения, че доказано наличието на каузално правоотношение по неформален договор за заем за сумата в общ размер от 14 000 лв., като ответникът К. Д. Т. е погасила изцяло главницата по каузалното правоотношение през 2017г. С това е отпаднало правото на поемателя по обезпечаващия го запис на заповед да търси сумата, включително по реда на чл.534, ал.1 ТЗ. Прието е, че действително не цялата главница е платена на падежа, но дължимата за това лихва е погасена по давност още през 2020г.

Пред СРС е приета СГЕ , която сравнява процесният запис на заповед /л. 6 от делото пред СРС/, и копие на сходен запис на заповед на името на Х.Г.Х. , представено в заверено копие по гр.д. № 67964/2022г. по описа на СРС, 173-ти състав . Вещото лице констатира , че е налице съвпадение по отношение отпечатаните текстове, техните съдържания и топографското им разположение върху листа, като са налице различия по отношение ръкописните вписвания – думите „София” и трите имена „К. Д. Т. ”, и положените подписи в оригинала и копието. Вещото лице посочва, че е налице съвпадение между почерците, с които са изпълнени имената в двата документа, като въз основа на констатираните конкретно посочени в заключението съвпадения в общите и частни графически признаци, е достигнало до извода, че изследваните текстове - „К. Д. Т.”, са изпълнени с един и същ почерк. По отношение на думите „София” и в двата документа експертът посочва, че не може да бъде проведено пълноценно сравнително графическо изследване с цел установяване дали са изпълнени с един и същ почерк. Вписаната дума „София” в копието на записа на заповед, е копие на текст, който вероятно е изпълнен от К.

3

Д. Т., а вписаната дума „София” в представения оригинал на запис на заповед, е текст, който вероятно не е изпълнен от К. Д.. Вещото лице използва думата „копие“ за единия от записите на заповед, тъй като същият се намира в препис (копие) по делото, предвид че по гр. д. № 67964/22 г. по описа на СРС, 173 състав, съдебният състав е констатирал неговата вярност с представения в заседанието оригинал на същия и е върнал последния на страната.

Тоест, налице е официално удостоверяване от съдебния състав, че представеният по делото препис („копие“ според терминологията на вещото лице) съответства изцяло на оригиналния документ. Ето защо, обстоятелството, че този документ се намира в кориците на гр. д. № 67964/2022г. по описа на СРС в препис не е съществено, доколкото от страна на съда е извършено официално удостоверяване за пълното му съответствие с оригиналния документ, което е отразено в протокола от проведеното заседание. Значението на този факт е единствено по отношение на това, че вещото лице го назовава като „копие“, защото се намира по делото в препис („копие“), а не в оригинал, което ясно бе изяснено и при изслушване на вещото лице в откритото съдебно заседание по настоящото дело.

Според разпитания пред СРС свидетел Х.Г.Х. между страните били налице бизнес отношения, имащи характер на устни споразумения, като пояснява, че между него и ответника не е съществувало каквото и да е облигационно отношение, облечено в писмена форма. Свидетелят заявява, че ответникът К. Т. издала общо пет броя записи на заповед в негова полза, които били на обща стойност около 130 000 лв., както следва: запис на заповед за сумата от 8000 лв., запис на заповед за сумата от 32 000 лв., запис на заповед за сумата от 14 000 лв., запис на заповед за сумата от 14 000 лв. и запис на заповед за сумата от 60 000 лв., като били издадени за капиталови разходи във връзка с дейност на търговско дружество. Посочва , че между него и Т. имало идея да се направят определени капиталови разходи на търговско дружество, което да разполага с активи, с които да търгува, като в тази дейност ответникът Т. следвало да участва, съобразно казаното от свидетеля, с документи и капиталови разходи. Т. обаче прекъснал контакта си с Х. и не изпълнила поетите задължения, като нямала и дялово участие в това дружество и не била вписана в Търговския регистър като съдружник или част от управителен орган. Свидетелят заявява, че К. Т. няколкократно му обещавала да му върне паричните суми по посочените пет записи на заповед, но не му заплатила нищо по тях. Не може да каже дали е имало превод на парични суми в негова полза, а дори да имало, този превод не бил по записите на заповед. Пояснява, че Т. никога не му давала пари в брой. Един ден през лятото на 2017г. Т. издала на свидетеля два записа на заповед, като подписала единия до входа на спешния медицински център на ВМА, а другият – в автомобила на ищеца. При подписването им нямало присъстващи трети лица. Единият запис на заповед бил свързан с имоти, а другият с медицински изделия, като в предходен момент Т. казала на свидетеля, че има намерения и предложения, които свидетелят да осъществи. Поради това, че Т. не изпълнила своите задължения, не се стигнало до никаква съвместна дейност между тях. Дружествата, които следвало да осъществят тази дейност, било уговорено да учреди свидетелят, като К. Т. следвало да направи капиталови разходи и била постигната уговорка помежду им за всяка една дейност да бъде учредено дружество. В тази връзка свидетелят учредил „Медикъл Груп“ ЕООД, а след като Т. не изпълнила своите 4 задължения, свидетелят не учредил други дружества, тъй като това било свързано с разходи за свидетеля.