Решение № 353 от 12.03.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 353 гр. Пловдив, 12.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на седми март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Десислава Пл. Порязова при участието на секретаря Вирджиния Н. Танева като разгледа докладваното от Десислава Пл. Порязова Административно наказателно дело № 20245330200678 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Обжалван е Електронен фиш серия К, № 4227990, издаден от ОД на МВР - Пловдив, с който на Н. Г. Г. ,з. пр. на Садина плант ООД на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 1, т. 4 ЗДвП е наложена глоба в размер на 400,00 лева за нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП.

С въззивната жалба и в съдебно заседание се поддържа искане за отмяна на обжалвания ЕФ, като се прави позоваване на чл. 80 ал.1т.5 ЗАНН.

Не се претендират разноски.

Въззиваемата страна ангажира писмено становище, с което излага съображения за неоснователност на въззивната жалба като моли същата да бъде оставена без уважение, а обжалваният ЕФ да бъде потвърден като правилно и законосъобразно постановен.Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Съдът като съобрази доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност прие за установено следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, против акт подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна. Съображенията в тази насока са следните:

1

Електронният фиш е издаден за това, че на 02.12.2020 г. в 16.10 часа в гр. Пловдив, бул. „ Цариградско шосе –пътен възел“

„Скобелева майка“северно платно на надлеза в посока „Запад“ при максимална разрешена скорост за движение в населено място - 50 км/ч, и при отчетен толеранс в полза на водача от минус 3 км/час, МПС – Лек автомобил Хюндай и Х35 , с рег. № *** се движело с установена наказуема скорост 81 км/ч, т.е. с превишение на скоростта от 31 км/час.

Собственик на когото е регистриран автомобилът е фирма „Садина плант „ООД . Нарушението е заснето с автоматизирано техническо средство CORDON –M2 MD 1196.

Изложената в ЕФ фактическа обстановка се доказва от:

- приложеното по административната преписка статично изображение , което съгласно чл. 16, ал. 3 от Наредба № 8121з-532/ 12.05.2015г. е годно доказателствено средство за обстоятелствата свързани с упражнения с АТСС видеоконтрол. В случая представената снимка е по образец, като съдържа информация за: разпознат номер на МПС, а именно - *** и метаданни характеризиращи нарушението. В тази връзка следва, да се акцентира, че предвид механизма на функциониране на АТСС с лазерен лъч, и автоматично разпознаване номера на нарушителя още в реално време, евентуалното наличие и на друг автомобил в близост до заснетия е изцяло ирелевантно към несъмнената установеност на нарушението от фактическа страна. В настоящия случай, видно от приложеното към преписката статично изображение, единственият заснет автомобил е именно процесния, поради което и няма как да се приеме, че фиксираната скорост е възможно да бъде на друго превозно средство. В този изричен смисъл е и съдебната практика.

На следващо място приложената по делото справка за регистрация на МПС, от която е видно, че именно собствеността на МПС-то е именно посочената в справка фирма.

В тази връзка следва да се съобрази, че в чл. 189, ал. 4 и 5 ЗДвП е въведена презумптивна отговорност за собственика на МПС, който в общия случай следва да понесе отговорност за извършеното с притежаваното от него МПС нарушение на режима на скоростта. В този смисъл липсва изискване от заснетото с АТСС статично изображение или от видеоклипа да се установява действителния водач.

Констатираното нарушение било определено като такова по чл. 21 ал. 1 от ЗДвП, за което бил издаден и обжалваният електронен фиш, с който на основание чл. 189, ал.4 вр. чл. 182, ал. 1, т. 4 ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание – глоба в размер на 400,00 лева.

По отношение правилността на атакувания ЕФ, настоящия съдебен състав намира, че от формираната по делото доказателствена съвкупност се установява по безспорен начин осъществяването от обективна и субективна страна състава на административното нарушение по чл. 21, ал. 1 ЗДвП.

Правилно е определен и субектът на отговорността съобразно 2 правилото на чл. 188, ал. 1 ЗДвП. В тази връзка следва да се отбележи, че собственикът може да снеме отговорността от себе си по реда на чл. 189, ал.5 ЗДвП като подаде декларация и посочи кое е действителното лице, което е управлявало МПС, с прилагане на неговото СУМПС.

В конкретния случай жалбоподателят не излага твърдения, а и не е ангажирал доказателства да се е възползвала от правото по чл. 189, ал. 5 ЗДвП, поради което изцяло законосъобразно ЕФ е издаден именно на него.

Правилно е приложен и чл. 16, ал. 5 от Наредба № 8121з-532/ 12.05.2015г., като при определяне на установената наказуема скорост е приспаднат толеранс от - 3 км/ч. В този смисъл следва да се съобрази, че съгласно Протокола за последваща проверка допустимата грешка при отчитане на измерена скорост при пътни условия до 100 км/ч е именно +/- 3 км/ч. В приложеното статично изображение е посочено, че АТСС е отчело скорост на движение на процесния автомобил 84 км/ч. След приспадане на нормативно определения толеранс се получава и скоростта, за която е наказан дееца с ЕФ - 81 км/ч. и която скорост законосъобразно е посочена в ЕФ като наказуема.

Налице са всички кумулативно предвидени в Наредба № 8121з-532/ 12.05.2015г. в редакцията към датата на извършване на нарушението / след изм. и доп. с ДВ. бр. 6 от 16.01.2018г./ изисквания за законосъобразност на използването на стационарно техническо средство за видеоконтрол:

- нарушението е установено с автоматизирано техническо средство

CORDON –M2 MD 1196, представляващо мобилна система за видеоконтрол.

- техническото средство е от одобрен тип, което е видно от приложеното по делото Удостоверение за одобрен тип средство за измерване. Действително срокът за одобрен тип е изтекъл на дата21.02.2020.

В случая обаче следва да намери приложение чл. 30 ал.5 от Закона за измерванията /ЗИ/, според който "Когато срокът на валидност на одобрения тип е изтекъл, намиращите се в употреба средства за измерване, които отговарят на одобрения тип, се считат от одобрен тип".

- техническото средство е вписано в регистъра на българския институт по метрология под номер В-46 видно от приложеното по делото Удостоверение за одобрен тип средство за измерване;

- надлежно съставен и попълнен е протокол по чл. 10 от Наредба № 8121з-532/ 12.05.2015г. – рег №1030р-38436 от 07.12.2020г.

За пълнота на изложението, следва да се отбележи, че към датата на извършване на нарушението, след предприетите нарочни законодателни изменения (ДВ. бр.6 от 16.01.2018г. ), вече е отпаднало изискването мястото на контрол да се обозначава със знак Е24 и в средствата за масова информация, поради което същите не представляват изискване за законосъобразно използване на АТСС.

3

Съгласно легалната дефиниция за АТСС, дадена в параграф 65 от ДР на ЗДвП, "Автоматизирани технически средства и системи" са уреди за контрол, работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат: а) стационарни - прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен орган; б) мобилни - прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния процес.

Тоест налице са два отделни вида АТСС: 1) стационарни; и 2) мобилни.

Мобилните АТСС от своя страна също биват два подвида: 2.1) мобилниприкрепени към превозно средство и 2.2) мобилни-временно разположени на участък от пътя (преносими, тип триножник).

Посочена е правилната нарушена разпоредба, а именно чл. 21, ал.1 ЗДвП. Приложена е и коректната санкционна норма - чл. 182, ал.1, т. 4 ЗДвП, доколкото превишение от 31 км/час в градски условия попада именно в приложното поле на тази норма, като наложената санкция кореспондира със законоустановения размер.

Все в тази връзка, точното място на контрол, както и посоката на контрол са надлежно индивидуализирани в протокола по чл. 10 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015г., който съгласно трайната съдебна практика представлява официален свидетелстващ документ, който удостоверява мястото, времето и начина на извършване на видеоконтрола и спазването на нормативните и техническите изисквания за неговата законосъобразност.

С въззивната жалба и в съдебно заседание се поддържа едно единствено възражение за незаконосъобразност на обжалвания ЕФ и то е свързано с твърдение за изтекла давност. Посоченото възражение е неоснователно.

Съображенията за този извод са следните:

Съдът намира, че в процесния случай следва да се съобрази трайната съдебна практика, базирана върху задължителните разрешения на ТР № 1/ 2014 г. на ВАС, приемаща, че ЕФ представлява своеобразен властнически акт с установителни и санкционни функции (който по своето правно действие съчетава в себе си функциите както на АУАН, така и на НП), поради което за него не намират приложение сроковете по чл. 34 ЗАНН за издаване на АУАН, нито тези за издаване на НП. На основание Тълкувателно постановление № 1 от 27.02.2015 г. на ВКС и ВАС приложение намират само обикновената давност от 3 години по чл. 80, ал.1, т.5 НК (която се прекъсва с всяко действие по преследване на административно наказателно отговорното лице) и абсолютна преследвателна давност от 4,5 години.

В настоящия случай процесното нарушение е извършено и установено на 02.12.2020г., като видно от справката за намерени фишове процесният фиш е издаден още на 05.12.2020 г. Същият е връчен на дата 15.01.2024 4 г.След извършеното заснемане на нарушението и установяването му е издаден електронен фиш ,поради това и следва да бъде съобразен единствено абсолютния давностен срок за административно наказателно преследване от 4 години и 6 месеца ,съгласно предвиденото препращане към чл.81 ал.3във връзка с чл.80 ал.1т.5 от НК,който срок очевидно не е бил изтекъл към датата на издаване на електронния фиш и съответно и не е изтекъл към момента на настоящото произнасяне. Връчването на електронния фиш в тази насока е последващо действие,което има отношение към възможността за обжалване на фиша и съответно влизането му в сила ,но не е такова ,което да се отчита при изчисляване на давността за административно наказателното преследване.Поради това и доводите в тази насока на жалбоподателя се явяват неоснователни.

Ето защо съгласно Тълкувателно постановление на ВАС и ВКС № 1/ 27.2.2015 г. при липса на специална регламентация в ЗАНН и ЗДвП приложение следва да намерят разпоредбите на общата преследвателска давност уредена в чл. 80 НК, която може да е обикновена и абсолютна. В случая, както вече беше отбелязано, съгласно чл. 80, ал. 1, т. 5 НК обикновената давност е три години, а абсолютната 4 години и половина , които срокове очевидно не са изтекли към настоящия момент.

Поради неоснователността на жалбата и доколкото при извършен служебен контрол съдът не откри пороци при издаване на ЕФ, същият като законосъобразен следва да се потвърди.

По разноските:

При този изход на спора на основание чл. 63д ЗАНН право на разноски има въззиваемата страна. Съдът като съобрази предмета на делото, неговата фактическа и правна сложност, както и начина на участие на въззиваемата страна чрез писмено становище, намира, че справедливият размер, който следва да се присъди възлиза на 80,00 лв.

Мотивиран от горното Пловдивският районен съд, ХVІІ н. с., РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш Серия К, № 4227990, издаден от ОД на МВР - Пловдив, с който на Н. Г. Г. ,з. пр. на Садина плант ООД на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 1, т. 4 ЗДвП е наложена глоба в размер на 400,00 лева за нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП.

ОСЪЖДА Н. Г. Г. ЕГН********** /като з. пр. на фирма Садина Плант 5