Решение № 1318 от 12.09.2025, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 1318 гр. Плевен, 12.09.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Зорница Д. Димитрова Банкова при участието на секретаря Петя Ст. Иванова като разгледа докладваното от Зорница Д. Димитрова Банкова Гражданско дело № 20244430106144 по описа за 2024 година и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:

Искове с правно основание с чл.422, ал.1 вр. с чл.124, ал.1 от ГПК.

Постъпила е молба от „У.Л.“ЕАД-С против А. К. М.. В молбата се твърди, че на 28.09.2021 г. между и „У.Л.” ЕАД, ЕИК ********* и „Д.Е.Т." ЕООД, ЕИК: ******* е подписан Договор за финансов лизинг № 146185, с който „У.Л.“ ЕАД в качеството си на лизингодател се съгласява да придобие собствеността и да предостави за ползване на лизингополучателя следния лизингов обект: нов бус,марка RENAULT, модел MASTER, paмa:******, а лизингополучателят се задължава да заплаща дължимите лизингов и вноски, посочени подробно в Приложение № 2 - Погасителен план.

Съгласно чл. 24.3 от Договора за лизинг на основание чл. 101 и при условията на чл. 121-127 от ЗЗД А. К. М., ЕГН: ********** се задължава да отговаря солидарно с лизингополучателя спрямо лизингодателя за изпълнението на всички задължения по договора.Лизинговият обект е предаден за ползване на лизингополучателя, за което е съставен приемопредавателен протокол.Първоначално, лизингополучателят заплаща дължимите вноски, съгласно приложения към договора погасителен план, но 1 впоследствие изпада в забава.

С оглед гореизложеното, „У.Л.“ ЕАД е подал пред PC Плевен заявление по чл. 410 от ГПК за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист срещу "Д.Е.Т." ЕООД, ЕИК: ******* и А. К. М., ЕГН: **********.

Претенцията ни е в общ размер на 5 573,90 лева, като включва следните задължения:

I. 6 броя вноски за главница с вкл ДДС в общ размер на 5 491,30 лева, падежирала в периода от 25.10.2023 г. до 25.03.2024 г., както следва:

Главница с падеж 25.10.2023 г. - 80,22 лева;

Главница с падеж 25.11.2023 г. - 1 078,05 лева;

Главница с падеж 25.12.2023 г. - 1 080,15 лева;

Главница с падеж 25.01.2024 г. - 1 082,17 лева;

Главница с падеж 25.02.2024 г. - 1 084,29 лева;

Главница с падеж 25.03.2024 г. - 1 086,42 лева.

II. 2 броя вноски за възнаградителна лихва в общ размер на 82,60 лева, падежирала в периода от 25.02.2024 г. до 25.03.2024 г., както следва:

Възнаградителна лихва с падеж 25.02.2024 г. - 42,34 лева;

Възнаградителна лихва с падеж 25.03.2024 г. - 40,26 лева.

С разпореждане по ч.гр.д. № 2637/2024 г. на PC Плевен, съдът е уважил подаденото заявление като е издал заповед за изпълнение.

На 26.09.2024г. ишецът е уведомен, че съобщението за издадената заповед за изпълнение е връчено на длъжника А. К. М., ЕГН: ********** по реда на чл. 47, ад. 5 от ГПК — чрез залепване на уведомление и е указано, че в срок от един месец имаме право да подадем иск за установяване на вземането си, като довнесем дължимата държавна такса, в противен случай заповедта за изпълнение спрямо длъжника ще бъде обезсилен.

Предвид възникналия за нас правен интерес от предявяване на настоящата искова молба, моли съда, да постанови решение, с което със сила на пресъдено нещо да се установи, че ответникът А. К. М., ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр. ********“ № 31, ет. 2, ап. 6, ДЪЛЖИ на "У.Л." ЕАД, ЕИК *********, сумата от общо 5 573,90 лева /пет хиляди петстотин седемдесет и три лева и 90 ст.) - включваща: 5 491,30 лева - 6 броя вноски за главница с вкл.

2

ДДС, падежирала в периода от 25.10.2023 г. до 25.03.2024 г. и 82,60 лева - 2 броя вноски за възнаградителна лихва, падежирала в периода от 25.02.2024 г. до 25,03.2024г., произтичащи от Договор за финансов лизинг № 146185/28.09.2021г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане, за която е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 2637/2024 г. на Районен съд — Плевен.

Претендира разноски в исковото производство, както и за разноските, направени по ч.гр.д.

В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от назначен особен представител, като оспорва предявените искове.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното :

Не е спорно, че„У.Л.“ ЕАД е подал пред PC Плевен заявление по чл.

410 от ГПК за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист срещу "Д.Е.Т." ЕООД, ЕИК: ******* и А. К. М., ЕГН: **********. Претенцията ни е в общ размер на 5 573,90 лева, като включва следните задължения:

I. 6 броя вноски за главница с вкл ДДС в общ размер на 5 491,30 лева, падежирала в периода от 25.10.2023 г. до 25.03.2024 г., както следва:

Главница с падеж 25.10.2023 г. - 80,22 лева;

Главница с падеж 25.11.2023 г. - 1 078,05 лева;

Главница с падеж 25.12.2023 г. - 1 080,15 лева;

Главница с падеж 25.01.2024 г. - 1 082,17 лева;

Главница с падеж 25.02.2024 г. - 1 084,29 лева;

Главница с падеж 25.03.2024 г. - 1 086,42 лева.

II. 2 броя вноски за възнаградителна лихва в общ размер на 82,60 лева, падежирала в периода от 25.02.2024 г. до 25.03.2024 г., както следва:

Възнаградителна лихва с падеж 25.02.2024 г. - 42,34 лева;

Възнаградителна лихва с падеж 25.03.2024 г. - 40,26 лева.

С разпореждане по ч.гр.д. № 2637/2024 г. на PC Плевен, съдът е уважил подаденото заявление като е издал заповед за изпълнение.

3

За заповедта длъжникът-ФЛ, е уведомен по реда на чл.47 ал.5 ГПК чрез залепване на уведомление и на заявителя е указано, че в едномесечен срок може да предяви установителен иск за вземанията си. Ищецът е предявил иска с в указания срок, поради което се явява допустим и следва да бъде разгледан по същество.

В тежест на ищеца в това производство съдът е указал да докаже вземането си по основание и размер, да докаже качеството си на кредитор, както и размер и изискуемост на вземанията.

В тази връзка по делото е представен: Договор за финансов лизинг № 146185/28.09.2021г. и приложение и погасителен план, от които е видно, че е сключен такъв , с който „У.Л.“ ЕАД в качеството си на лизингодател се съгласява да придобие собствеността и да предостави за ползване на лизингополучателя следния лизингов обект: нов бус,марка RENAULT, модел MASTER, paмa:******, а лизингополучателят се задължава да заплаща дължимите лизингов и вноски, посочени подробно в Приложение № 2 Погасителен план.

Съгласно чл. 24.3 от Договора за лизинг на основание чл. 101 и при условията на чл. 121-127 от ЗЗД А. К. М., ЕГН: ********** се задължава да отговаря солидарно с лизингополучателя спрямо лизингодателя за изпълнението на всички задължения по договора.Лизинговият обект е предаден за ползване на лизингополучателя, за което е съставен приемопредавателен протокол.

Ищецът твърди, че ответникът не изплатил дължимите суми по издадените фактури.По делото няма наведени твърдения, че дължимите суми по тези фактури са заплатени. В доклада по делото съдът е указал, че в тежест на ответника е да докаже, че е изправна страна по договора като е заплатил изцяло дължимите по договора суми. Доказателства в тази насока не са представени и съдът приема, че сумите са дължими и не са заплатени.

Длъжник по договора е ЮЛ, във връзка с неговата търговска дейност, поради което ЗПК и Закона за защита на потребителите са неприложими спрямо неговите клаузи. На второ място намира за невярно твърдението, че ФЛ е поръчител, а не солидарен длъжник. От договора е ясно е посочено, че има качеството на „солидарен длъжник“, а не на поръчител. Същият е подписал в качеството си на „солидарен длъжник“ - това ясно е изписано и е 4 вън от всякакво съмнение или противоречиво тълкуване. Понятието "потребител" е дефинирано в разпоредбата на чл. 2, б. "б. " от Директива 93/13 ЕИО на Съвета от 05.04.1993 г. относно неравноправните клаузи в потребителски договори. На основание § 13а, т. 9 ДР на ЗЗП, същото е въведено в националното законодателство, с разпоредбата на § 13, ал. 1 от ДР на ЗЗП, която предвижда, че: "Потребител" е всяко физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност, и всяко физическо лице, което като страна по договор по този закон действа извън рамките на своята търговска или професионална дейност."Във връзка с приложението и тълкуването на понятието и вече отправените запитвания по приложение на чл.2, б."б." от Директива 93/13/ЕИО относно неравноправните клаузи в потребителските договори е формирана практика на Съда на европейския съюз, според която под "потребител" следва да се разбира всяко физическо лице, което в качеството си на страна по договорите, предмет на директивата участва поради интереси, които са извън рамките на неговата търговска или професионална дейност. В този смисъл са следните решения: 1/ Дело С-348/14 на СЕС, в т. 39 от което е прието, че в определението за "потребител" по член 2, б. "б. " от Директива 93/13 попада физическото лице, което има положението на съдлъжник по договор за кредит, ако действа за цели извън рамките на неговата търговска или професионална дейност; Дело С-110/14 на СЕС, в което е посочено, че понятието "потребител" е обективно и не зависи от знанията, които съответното лице може да има, или от информацията, с която то действително разполага. Прието е, че съдът следва да извърши преценка на всички обстоятелства по делото, включително на клаузите на договора и естеството на представляващата предмет на договора стока или услуга, за да се установи целта на придобиването или съответно на получаването и, с оглед установяване на качеството на "потребител" на страната по него /т. 22-т. 23/. В диспозитива на решението е постановено, че чл.2, б."б." от Директива № 93/13 ЕС от 05.04.1993г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори трябва да се тълкува в смисъл, че физическо лице, което упражнява адвокатска професия и което сключва договор за кредит с банка, в който не се уточнява предназначението на кредита, може да се счита "потребител" по смисъла на тази разпоредба, ако договорът не е свързан с професионалната му дейност. В определение по 5

Дело С-74/15, D. T., I. Т. срещу Banca Comerciafr Intesa S. Romвnia SA и др. е прието, че по Дело С-74/15 на СЕС е разяснено, че директивата се прилага за всички договори, извън изключенията, изброени в десето съображение на Директива 93/13, поради което предметът на договора е ирелевантен за приложното поле на директивата, която дефинира договорите, към които се прилага, с оглед на качеството на страните - в зависимост от обстоятелството, дали те действат или не действат в рамките на осъществяваната от тях търговска или професионална дейност. Понятието "потребител" по смисъла на § 2, б. "б. " от Директива 93/13 има обективен характер и трябва да се преценява по функционален критерий, който се състои в това да се прецени, дали разглежданото договорно отношение се вписва в рамките на дейности, външни за упражняването на дадена професия /т.27/. Преценката се извършва с оглед всички обстоятелства и доказателства по делото /т. 28/. В случаите на физическо лице, което е поело да бъде гарант за изпълнението на задължения на търговско дружество, задача на националният съд е да установи, дали това лице е действало в рамките на осъществяваната от него дейност по занятие, или поради връзка от функционално естество, която то има с това дружество, като например неговото управление или значителен дял от неговия дружествен капитал, или е действало за цели от частен характер /в конкретния случай е за дълг на търговското дружество, само заради това, че управител и едноличен собственик на капитала на дружеството-длъжник е ответника физическо лице.Аналогично е и разрешението дадено в определение по Дело С-534/15, P. D., M. D. срещу BRD Groupe Societe Generale - Sucursala Judeteana Satu Mare. 6/ В диспозитива на решение по дело С-590/17 Henri Pouvinq Marie Dijoux срещу Elictricite fe France е прието, че чл. 2, буква "б. " от Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори трябва да се тълкува в смисъл, че служител на предприятие и неговият съпруг, които сключат с това предприятие договор за заем, какъвто принципно имат право да сключват само членовете на персонала на посоченото предприятие, и който договор е предназначен за финансиране на закупуването на недвижим имот за частни цели, трябва да се считат за "потребители" по смисъла на тази разпоредба. Аналогично е и разрешението дадено по Дело С-105/17 на СЕС, образувано за тълкуване на Член 2, букви б) и г) от Директива 2011/83/ЕС — Член 2, точка 2 — Понятията "търговец" и "търговски практики". В същото е прието, че действията на 6 физическото лице биха могли да бъдат приети за "търговска практика" само когато това лице действа за цели, които влизат в рамките на неговата търговска или стопанска дейност, занаят или професия, което запитващата юрисдикция следва да провери с оглед всички релевантни за случая обстоятелства.