Решение № 613 от 02.12.2024, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 613 гр. София, 28.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО НАКАЗАТЕЛНО

ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Блага Иванова

Членове:

Мая Цонева

Красимира Медарова при участието на секретаря Невена П. Ангелова в присъствието на прокурора К.М.Иванов като разгледа докладваното от Красимира Медарова Касационно наказателно дело от общ характер № 20248002200675 по описа за 2024 година Производството пред ВКС е по реда на глава ХХІІІ от НПК.

Образувано е по касационна жалба на подсъдимия Н. А. Н. чрез упълномощения защитник, а. И. срещу въззивно решение № 75/08.05.2024 г. на Апелативен съд-гр. Пловдив, 2-ри наказателен състав по в.н.о.х.д. № 5/2024 г., в която са релевирани касационните основания по чл.348, ал.1, т. 2 и 3 от НПК и се правят алтернативни искания за отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд за отстраняване на допуснатите процесуални нарушения или за намаляване на наложеното наказание с прилагане на чл.66, ал.1 от НК.

В касационната жалба се излагат съображения за игнориране на съществени обстоятелства относно обстановката, при която е настъпил пътният инцидент и за поведението на пострадалия, които рефлектират пряко върху реализацията на наказателната отговорност на подсъдимия.

Наложеното наказание се оценява като явно несправедливо, поради определянето му в размер, който препятства условното му изтърпяване и не съответства на големия брой смекчаващи обстоятелства, които се установяват по делото. Отделно се сочи, че не е съобразено с допуснатите нарушения от пострадалия, който се е движил по неосветен пътен 1 участък с тъмни дрехи и след употреба на значително количество алкохол.

Срещу касационната жалба на подсъдимия, на осн. чл. 351, ал.4 от НПК е постъпило писмено възражение от частните обвинители Й. Х., А. Д., Л. Г. и Н. Х. чрез упълномощения повереник адв. Д. К., в което се застъпва становище за неоснователност на касационната жалба на подсъдимия и за оставяне в сила на въззивното решение. Във възражението се акцентира върху предходните нарушения на подсъдимия като водач по ЗДвП и на липсата на допуснати нарушения от пострадалия, които да са съпричинили настъпването на пътното произшествие.

В съдебно заседание пред ВКС подсъдимият Н. се представлява от упълномощения защитник адв. И., който поддържа касационната жалба по изложените съображения и моли да бъде уважена. Позовава се на положителната характеристика на подсъдимия и изразеното критично отношение към деянието, което е настъпило при усложнена пътна обстановка, която е попречила на подзащитния му да реагира адекватно и да окаже помощ на пострадалия. Поддържа искането от касационната жалба за постановяване на условна присъда.

Подсъдимият Н. пред ВКС в лична защита моли за определяне на условно наказание, за да се грижи за трите си деца и съпруга и да ги обезпечава финансово. В последната си дума моли за намаляване на наказанието лишаване от свобода и за отлагане на ефективното му изтърпяване.

Прокурорът от ВКП пред настоящата касационна инстанция изразява становище, че жалбата на подсъдимия е неоснователна и следва да се остави без уважение, като се остави в сила въззивното решение, поради липса на основания за неговата отмяна. Счита, че въззивният съд е определил на подсъдимия максимално снизходително наказание /предвид данните по делото за подаването на неверен сигнал за причината за инцидента/ и неговото евентуално смекчаване би било неоправдано.

Частният обвинител Л. Г. се явява лично и с упълномощения повереник адв. В. която представлява и останалите частни обвинители, които не присъстват в съдебно заседание, за което са редовно уведомени.

Повереникът на частните обвинители адв. В. пред ВКС заявява, че оспорва жалбата на подсъдимия по подробно изложените в писменото възражение аргументи и моли да се остави без уважение като неоснователна. Акцентира върху предходните административни нарушения по ЗДвП на подсъдимия и счита, че по делото не се установява съпричиняване от пострадалия за настъпването на вредоносния резултат, поради което моли за оставяне в сила на въззивния съдебен акт.

Частният обвинител Л. Г. не взема самостоятелно отношение по жалбата на подсъдимия.

Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, след като обсъди наведените основания в касационната жалба на подсъдимия и като съобрази доводите на страните от съдебно заседание, в рамките на законовите си правомощия по чл.347, ал.1 от НПК, намира 2 за установено следното:

Делото е било разгледано за втори път от въззивната инстанция след като първоначално постановената първоинстанционна присъда, № 9/15.03.2023 г. на Окръжен съд – Пазарджик по н.о.х.д. № 36/23 г. е била отменена по жалба на подсъдимия с Решение № 107/03.07.2023 г. по в.н.о.х.д. № 245/23 г. на АС – Пловдив и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на окръжния съд.

При новото разглеждане на делото е била постановена присъда № 33/20.09.2023 г. по н.о.х.д. № 698/2023 г. по описа на Окръжен съд – гр. Пазарджик, с която подсъдимият Н. А.

Н. е признат за виновен в това, че на 01.01.2020 г. в с. /населено място/, обл. Силистра на общински път III-3704, свързващ гр. /населено място/ и гр. /населено място/ при управление на моторно превозно средство – товарен автомобил марка „Мерцедес 207 Д” с рег. № /№/ негова собственост в нарушение на правилата за движение по пътищата, чл.8, ал.1 от ЗДвП, чл.16, ал.1, чл. 20, ал.2, чл.116 и чл.123, ал.1 от ЗДвП по непредпазливост е причинил смъртта на пешеходеца Г.Т.Х. като след деянието е избягал от местопроизшествието, поради което и на осн. чл.343, ал.3, пр.3, б. „б“, вр.ал.1, б.”в”, вр. чл.342, ал.1 от НК и чл.58а, ал.1 от НК е осъден на лишаване от свобода за срок от четири години, при първоначален общ режим на изтърпяване, на осн. чл. 57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС. На осн. чл. 59, ал.1 и 2 от НК при изтърпяване на наказанието е приспаднато полицейското и предварителното му задържане по делото. На осн. чл.343г от НК подсъдимият Н. е лишен от право да управлява МПС за срок от шест години.

С присъдата на окръжния съд в тежест на подсъдимия са възложени направените на досъдебното и съдебно производство разноски и съдът се е разпоредил с веществените доказателства по делото.

С въззивно решение № 75/08.05.2024 г. на Апелативен съд-гр. Пловдив, 2-ри наказателен състав по в.н.о.х.д. № 5/2024 г., присъдата на Окръжен съд-Пазарджик е била потвърдена изцяло.

Касационната жалба на подсъдимия е подадена в законовия срок по чл.350, ал.2 от НПК и от активно легитимирана страна срещу подлежащ на касационна проверка съдебен акт, поради което е допустима, като разгледана по същество се намери за частично основателна.

По оплакването за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила:

Това оплакване не е посочено изрично в касационната жалба на подсъдимия като касационно основание по чл.348, ал.1, т.2 от НПК, но в същата се съдържат несъгласия с доказателствената дейност на въззивния съд, които по естеството си представляват оплакване за съществени процесуални нарушения, поради което следва да бъдат разгледани за тяхната основателност.

Възраженията на подсъдимия следва да бъдат преценявани през призмата на диференцираната процедура, която е приложена. Съдебното производство по делото е проведено по глава 27 от НПК под формата на съкратено съдебно следствие, като подсъдимият е признал фактите от обстоятелствената част на обвинителния акт и се е 3 съгласил за тези факти да не се събират доказателства в съдебната фаза на процеса.

Изразеното съгласие по чл. 372, т.2 от НПК има за законова последица постановяване на съдебните актове на решаващите съдилища в рамките на признатите от подсъдимия факти, които не могат да бъдат променяни от съда, включително и чрез събиране на допълнителни доказателства.

Задължение на съда от първата инстанция е да провери дали фактите по обвинението се подкрепят от наличните доказателства, събрани в хода на досъдебното производство и ако това е така, да одобри съгласието на подсъдимия по чл. 372, т.2 от НПК по надлежния процесуален ред, с определение по чл. 372, ал.4 от НПК. Прочитът на контролираното въззивно решение показва, че съдилищата по фактите са изпълнили задължението си за надлежна проверка на доказателствената съвкупност относно достатъчна подкрепеност на инкриминираните обвинителни факти, които подсъдимият е признал. Въззивният съд е подложил на проверка правилността на определението на първата инстанция по чл. 372, ал.4 от НПК като е направил собствен подробен анализ на доказателствата по делото и аргументирано е достигнал до извода, че същите подкрепят признанието на подсъдимия в изискуемата от закона степен. При това положение за дееца не съществува законова възможност да оспорва в съдържателен план фактите, залегнали в обстоятелствената част на обвинителния акт, които е признал или да иска тяхната промяна. Задължителната съдебна практика е изяснила, че законовото изискване по чл.373, ал.4 от НПК не следва да се „абсолютизира и отъждествява с необходимост от изключителна еднопосочност на доказателствените източници и пълна съответност“ на фактическите данни, които съдържат, което на практика е изключително трудно да бъде постигнато./ТР 2/2002 г. на ОСНК на ВКС/. Достатъчно условие за прилагането на този вид диференцирана процедура е наличието на достатъчен обем доказателства, подкрепящи релевантните обвинителни факти, които деецът е признал, което в настоящият казус е изпълнено в необходимата степен.

Приложени към оплакването на подсъдимия в частта за несъответствието между отразеното в обвинителния акт за намерени на мястото на произшествието „парчета от задното стъкло“ на товарния автомобил и протокола за оглед на същия, с приложения към него фотоалбум, от които е видно, че задната му част не е от стъкло, не сочат на съществен процесуален пропуск в доказателствената дейност на въззивния съд. Посоченото несъответствие е изключително несъществено за преценката по чл. 373, чл.4 от НПК на доказателствената съвкупност, която е еднопосочна и безпротиворечива по въпроса за механизма на настъпване на пътното произшествие /чрез удар между предната лява част на автомобила и задната страна на тялото на пострадалия/ и авторството на водача на процесния товарен автомобил /който е негова собственост и е намерен паркиран в двора на обитаваната от него къща с видими повреди, които съгласно заключението на авто-техническата експертиза съответстват на уврежданията по тялото на пострадалия/ , поради което не може да бъде оценено като съществено процесуално нарушение по смисъла на чл. 348, ал.1, т.2 от НПК.

Не се намери за основателно и оплакването за липса на събрани от съдилищата доказателства относно облеклото на пострадалия, / облечен с тъмни дрехи без 4 светлоотразители/ което е препятствало видимостта на водача към него, тъй като произшествието е настъпило в тъмната част на денонощието. В обстоятелствената част на обвинителния акт се съдържат факти за безпрепятствена видимост на подсъдимия спрямо пострадалия, с които той се е съгласил като част от признанието по чл. 371, т.2 от НПК и които са надлежно доказателствено обезпечени от наличните доказателства, събрани в хода на досъдебното производство и заключението на авто-техническата експертиза. Оплакването на подсъдимия, че по делото не са събрани доказателства от значение за механизма на произшествието, в частност за поведението на пострадалия, което е допринесло за неговото настъпване, каквито факти не се съдържат в обстоятелствената част на обвинението не е съобразено с вида и характера на съкратеното съдебно следствие по чл. 371, т.2 от НПК и задължителните предписания на тълкувателната съдебна практика, съгласно които наказателната отговорност на подсъдимия се реализира в рамките на очертаната от обвинителния акт фактология без в нея да се внасят съществени изменения.

С оглед изложеното, не са налице предпоставките по чл. 348, ал.1, т.2 от НПК за отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане, поради което искането на подсъдимия от жалбата в тази посока не може да бъде удовлетворено.