Решение № 36 от 21.10.2025, Окръжен съд - Кърджали

РЕШЕНИЕ

№ 36 гр. К., 21.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – К. в публично заседание на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Васка Д. Халачева при участието на секретаря Красимира Хр. Боюклиева като разгледа докладваното от Васка Д. Халачева Търговско дело № 20255100900002 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното :

Настоящият спор на основание чл. 365, ал. 1, т. 1 от ГПК по своя характер, е търговски и като такъв подлежи на разглеждане по реда на Особеното исково производство по търговски спорове - Гл. Тридесет и втора от ГПК.

Исковото производство по търговския спор е образувано по депозирана чрез процесуален представител от К. Д. Б. от с. Г. К., обл. К., против „ЗК Л. И.” АД, гр. С. искова молба. В нея ищецът твърди, че на 29.12.2019 г. около 17:40 часа по път I-5 (Русе - Маказа), се возел с поставен обезопасителен колан в лек автомобил марка „К.", модел „К." с рег. № *****, управляван от деликвента Л. М. Е., в посока от гр. К. към ГКПП „Маказа". Стигайки до км. 377+600 м. в землището на с. П., общ. К., обл. К., в срещуположна посока срещу тях се движел лек автомобил марка „БМВ" модел „320 ЦИ" с ДК № *****, управляван от Д. Д.

К.. Ищецът не могъл да разбере как, но настъпило ПТП, като автомобилът, в който той пътувал, навлязъл в насрещното пътно платно и се удари с предната част в предната лява част на насрещно движещия си автомобил марка „БМВ". В резултат на удара техният автомобил се завъртял обратно на часовниковата стрелка и се удари с предната си дясна част в мантинелата, като я деформирал и се установил там. В момента на ударите и завъртанията на автомобила, почувствал силни болки по цялото си тяло особено в кръста, гръдния кош отдясно и лявата ръка.

Твърди също, че малко след произшествието на мястото пристигнали екипи на Пътна полиция и на Спешна помощ. Последните го транспортирали до Спешно отделение на МБАЛ "Д-р Атанас Дафовски" АД, гр. К.. Още същата вечер бил настанен в Отделение по 1

Ортопедия и травматология, където били установени от направените му изследвания и рентгенови снимки, че в резултат на ПТП е получил счупване на десните напречни израстъци на първи, втори, трети и четвърти поясни прешлени, довели до трайно затрудняване движението на снагата, счупване на дванадесето дясно ребро, счупване на пета метакарпална кост на лявата ръка, разкъсване на сухожилието на мускула разгъвач на пети пръст на дясна ръка, довели до разстройство на здравето, болки и страдание. По време на лечението в болницата чувствал силни болки. Не можел да мърда и се наложило да заеме принудителна позиция на тялото в леглото, поради счупените четири прешлена и реброто.

Извършената му била и операция на скъсаното сухожилие на пети пръст на дясната ръка.

Лечението му в тази болница продължи до 10.01.2020 год., за което му била издадена и Епикриза № ИЗ 18410 от 10.01.2020 год. Ищецът твърди, че след това лечението му продължило у дома му на постелен режим повече от четири месеца, заради счупените прешлени. Наложило се да носи „Носек лумбостат“ (корсет) повече от 10 месеца, а за него се грижили неговите деца и близки, тъй като бил изцяло неподвижен и на легло, като се налагало да му помагат дори при обичайни физиологични нужди. След това започнал да се раздвижва с патерици и с чужда помощ. Придвижването му било изключително трудно. На 29.12.2020 г., поради нестабилната му походка след ПТП, паднал на земята, което наложило ново постъпване в Отделение по Ортопедия и травматология при МБАЛ „Д-р Атанас Дафовски" АД гр. К., от където бил изписан на 03.01.2021 год., за което му била издадена и Епикриза № ИЗ 14564 от 03.01.2021 год.

На 13.01.2021 год. поради силни болки в лумбалната област на гръбнака, причинени от счупването на прешлените му в тази област, постъпил за лечение в УМБАЛ "Пълмед" ООД, гр. Пловдив. В същата болница на 15.01.2021 год. му била направена операция и извършени медицински интервенции. След проведеното лечение бил изписан на 20.01.2021 год., за което му била издадена и Епикриза № ИЗ 1041/21 от 20.01.2021 год.

Изтъква, че относно ПТП било образувано НОХД № 20/2021 година по описа на Районен съд - Момчилград. По делото било утвърдено споразумение по силата, на което Л.

М. Е. бил признат за виновен в извършването на престъпление по чл. 343, ал. 1, б. "б", във вр. с чл. 342, ал. 1 от НК, за това, че при управление на лек автомобил марка „К." модел „К." с ДК № ******, на път I-5 (Русе - Маказа) км. 377+600 м., в землището на с. П., общ. К., обл.

К., нарушил правилата за движение, регламентирани в чл. 20, ал. 1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) и допуснал настъпване на ПТП с лек автомобил марка „БМВ" модел „320 ЦИ" с № *****, при което на ищеца били причинени средни телесни повреди - престъпление по чл. 343, ал. 1, б."б", във вр. с чл. 342, ал. 1 от НК.

От заключението на Съдебната автотехническа експертиза № 206 от 20.11.2020 год., ставало ясно, че причините за ПТП били загуба на контрол над автомобила и пътната обстановка пред него от страна на деликвента и неконтролируемо навлизане на автомобила му в лентата за насрещно движение. А от заключението, изготвено по СМЕ се установявала и причинно-следствената връзка между ПТП и причинените му повреди.

Ищецът твърди също, че от така извършеното от деликвента Л. М. Е. деяние му били 2 причинени неимуществени вреди изразяващи се в болки и страдание от нанесените му телесни увреждания при ПТП. Болките по време на лечението му били много интензивни и продължителни. След ПТП не можел да се грижа за себе си и се наложило за него да се грижат децата му и близките му в дома му. Непрекъснато му помагали, дори при обичайните ежедневни нужди. Твърди, че до ПТП бил работоспособен човек и в активна трудова възраст, поради което за него бил огромен емоционалния срив да остане на легло и да не може да се движи и обслужва сам. Изтъква, че все още не можел да се възстанови, като все още чувствал болки и се придвижвал бавно и с помощни средства. Освен болките и страданието, се влошило много и емоционалното му състояние, като станал много притеснителен, като имало периоди, през които се проявявало и раздразнение спрямо ближните, които се грижели за него. Започнал да се страхува от автомобили, като дълго време след ПТП го било страх да се качи в автомобил.

Ищецът твърди и, че бил неработоспособен за продължителен период от време, като неработоспособността му била предизвикана от продължителния период на лечение на травмите от ПТП, както и последващото лечение на появилите се усложнения. От справка с изх. № 1019-08-543-1/ 21.04.2021 год. на НОИ за болничните листове, издадени на ищеца ставало ясно, че от 30.12.2019 год. до 20.04.2020 год. бил в отпуск поради временна неработоспособност. Поради което освен неимуществените вреди, му били причинени и имуществени вреди, изразяващи се в пропуснати ползи - разликата от реалното месечно трудово възнаграждение, заплащано му от работодателя му „Д. Е. - Б." ЕООД, с ЕИК ******* и заплатеното му от НОИ обезщетение за времето на неработоспособността, което можело да се установи от Удостоверение № 008-00123552/29.04.2021 год. на НОИ за извършени плащания по болничните му листове. Трудовото му възнаграждение при посочения работодател се формирало на базата на основното му трудово възнаграждение, съгласно Трудов договор № 192/14.10.2019 год. и командировъчните плащания за съответния месец, съобразно Допълнително споразумение № 38/15.10.2019 год. за командироване в Обединеното Кралство Великобритания. А разликата от така изчисленото трудово възнаграждение следвало да се изчислява за последния пълен работен месец без отпуск и болнични дни.

Ищецът установява, че за управлявания от деликвента при ПТП лек автомобил имало сключена валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите с ответното дружество „ЗК Л. И.“ АД, обективирана в Полица № BG/22/119003******, с покритие на застрахователния риск от 14.12.2019 г. до 13.12.2020 г.

На 26.05.2021 г. предявил Застрахователна претенция по ред на чл. 380 от КЗ с вх. № 6751/27.05.2021г. за обезщетяване на вредите от застрахователното събитие, като застрахователното дружество му определило обезщетение за неимуществени вреди в размер на 6 500 лв. На 25.11.2021 год. изпратил Възражение до застрахователното дружество против размера на определеното му обезщетение за обезвреда. На 12.01.2022 год. получил писмо с изх. №233/12.01.2022 год., с което същото изискало допълнителни книжа за доказване на имуществените вреди, изразяващи се в пропуснатите ползи. На 03.02.2022 год.

3 изпратил молба до ответното дружество, съдържаща приложените книжа по трудовото му правоотношение за доказване на имуществените вреди. На 09.03.2022 год. получил от ответното дружество писмо с изх. № 1671/09.03.2022 год., с което била изискана от него и СМЕ. С молба, депозирана при ответника на 08.06.2022 год., изпратил СМЕ. А на електронната поща на адвокат Я. М. С. било изпратено от ответното дружество писмо, с което било определено ново обезщетение за неимуществени вреди в размер на 16 000 лв. и 8 987.03 лв. обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в пропуснати ползи.

Съгласно принципа за справедливост по чл. 52 от ЗЗД, а и съгласно трайната съдебна практика, ищецът намерил за крайно занижена и не съобразена с претърпените от него болки и страдания, и периода на продължителност на лечението на травмите му, сумата, определена му като обезщетение. Тази сума не отразявала и обществено-икономическите процеси в страната.

Ето защо, моли съда да осъди ответното застрахователно дружество да му заплати сумата в размер на 70 000 лв., съставляваща обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания от причинените му телесни увреждания и сумата в размер на 15 058.12 лв., съставляваща обезщетение за имуществени вреди под формата на пропуснати ползи, изразяващи се в разлика между реалното му месечно трудово възнаграждение, заплащано от работодателя и заплатеното му от НОИ обезщетение за временна неработоспособност, вследствие на ПТП, настъпило на 29.12.2019 г., ведно със законна лихва върху сумите, считано от датата на депозиране на застрахователната претенция, определена по реда на чл.429, ал.3 от КЗ- 27.05.2021 г. до окончателното им изплащане.

В депозираната по делото допълнителна искова молба, ищецът поддържа исковата си претенция, изцяло. По направеното от ответното застрахователно дружество възражение за изтекла давност, противопоставя разпоредбата на чл.3, т.2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение…., като твърди, че в казуса давностният срок изтича на 29.02.2025 г., а исковата молба е с пощенско клеймо от 30.12.2024 г.

В срока по чл. 367, ал. 1 от ГПК по делото, е постъпил чрез процесуален представител, отговор на исковата молба от ответника „ЗК Л. И.” АД, гр. С.. С отговора се прави възражение за изтекла по отношение на предявената искова претенция давност по смисъла на чл.378, ал.2 от КЗ.

В отговора се излагат съображения и за неоснователност на предявената искова претенция. Оспорва се механизма на настъпване на процесното ПТП, както и изключителната вина на водача Л. Е.. Оспорва се и причинно- следствена връзка между механизма на произшествието и посочените в исковата молба като причинени на Б. телесни травми и здравословни състояния, вкл. и техния морфологичен характер, естеството на лечението и продължителността му.

Ответникът прави и възражение за съпричиняване, с довод, че ищецът е допринесъл за настъпването на собствените си травми, пътувайки без поставен обезопасителен колан.

Ответникът оспорва предявената претенция за обезщетение за неимуществени вреди и 4 като завишена по размер и несъобразена със съдебната практика, както и с разпоредбата на чл. 52 от 33Д. Оспорва предявената претенция за обезщетение за имуществени вреди като недопустима - по отношения на нея не била спазена разпоредбата на чл.380 от КЗ. Оспорва същата и по размер.

Оспорва и предявените акцесорни искове, с оглед неоснователността на предявените главни такива за присъждане на неимуществени и на имуществени вреди, и на самостоятелно основание, тъй като задължението за заплащане на лихва следвало да възникне от момента, в който искането за изплащане на застрахователно обезщетение бъде установено по основанието си.