Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 4304 от 03.07.2025, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно гражданско дело 7740/2023
Вид
Решение № 4304
Подписан
03.07.2025
В сила
30.12.2025
Състав
Николай Димов, ГЕОРГИ КОНСТАНТИНОВ КАЦАРОВ, Велина Пейчинова

Цитирани разпоредби

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 4304 гр. София, 03.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-В СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Николай Димов

Членове:

Велина Пейчинова

Г. К. КАЦАРОВ при участието на секретаря Юлия С. Димитрова А. като разгледа докладваното от Г. К. КАЦАРОВ Въззивно гражданско дело № 20231100507740 по описа за 2023 година

Образувано е по въззивна жалба с вх. № 110749/21.04.2023 г., подадена от Г. В. М., С. М.

С. и Л. М. С. – ответници по гр. дело № 66279/2021 г., Софийски районен съд, 82 състав срещу постановеното по него Решение № 4131/19.03.2023 г., с което е признато за установено по отношение на Г. В. М., С. М. С. и Л. М. С., че В. А. С., С. А. С. и З. А. М. са собственици на основание чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 54, ал. 2 ЗКИР на 26 кв.м., придадени към имот с пл. № 709 и 202 кв.м., придадени към имот с пл. № 707, които имоти при действието на регулационния план от 1970 г. за с. Мрамор, одобрен със Заповед № 117/14.04.1970 г., са с пл. № VIII — 211 (на ищците) и е пл. № IX - 210 (на ответниците) и които части от имот с пл. № VIII - 211 е предвидено да бъдат придадени към имот с пл. № IX - 210, а по регулационния план на с. Мрамор, одобрен със Заповед РД - 16 - 88/28.11.1990 г., тези имоти са заснети като един общ имот с пл. № 414, като е налице непълнота и грешка в кадастралната основа при отразяването на имотите с оглед отпадане действието на заварения от Закон за устройство на територията /ЗУТ/ регулационен план. Със същото решение Г. В. М., С. М. С. и Л. М. С. са осъдени да заплатят на В. А. С., С. А. С. и З. А. М. на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 2 612, 78 лв. – съдебни разноски.

В жалбата се твърди, че решението е недопустимо. В исковата молба не била посочена коя била спорната част /описана по площ и граници/, въпреки направеното възражение от ответниците в отговора им. Съдебното решение не било придружено със скица, която би трябвало да е неразделна част от него. Счита се, че ищците не уточнили какъв иск предявяват, с правна квалификация по чл. 54, ал. 2 Закон за кадастъра и имотния регистър /ЗКИР/ или установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК.

По съществото на спора се твърди, че решението е неправилно и необосновано, като постановено при нарушение на материалния закон. Ищците не били поискали установяване наличието на грешка в кадастралната карта, а са поискали установяване на грешка към минал момент по регулационния план /РП/ от 1953 г. и 1970 г. В тази връзка не било посочено на какво се позовават, на грешка или на непълнота. Поддържа се, че нито в 1 мотивите, нито в диспозитива на решението, нито в неговите мотиви е направено произнасяне по отношение на главния иск, към кой момент е прието, че ищците са собственици – към минал или е взел предвид факти, настъпили след одобряване на кадастралната карта. Съдът не обсъдил обстоятелството, посочено от вещото лице в допълнителната експертиза, че ДРП, одобрен със Заповед № 117/14.04.1970 г. не бил оспорен и влязъл в сила. Съгласно него спорната част е в размер на 18 кв.м. по т. 1, 2, 3,4 и т. 1 и е част от имот с пл. № 210, за който е отреден УПИ –IX 210 с площ 565 кв. м. Страните не били сезирали общината за съставянето на акт за непълноти и грешки за одобрените кадастрални планове от 1970 г. и 1990 г., то придаваемите части преминавали по силата на самата регулация по чл. 33, ал. 1 и ал. 2 ЗТСУ. Прави се позоваване на Тълкувателно решение № 3/15.07.1993 г., ОСГК на ВС, в което било прието, че след изтичане на десетгодишния срок на владение върху придадените части новият план ще се изработи въз основа на създадените с опорочената регулация парцелни граници, които ще се третират като имотни. В тази връзка поделото било доказано, че от 1970 г., респ. 1990 г. до 2022 г. били изтекли повече от десет години. Първоинстанционният съд не обсъдил обстоятелството, че в Нотариален акт № 76/01.11.1967 г. за собственост по регулация по регулационен план от 1953 г., придадените 202 кв.м. от имот 707 и 26 кв.м. от имот по пл. № 709 били уредени.

Неправилно съдът счел за преклудирано направеното след отговора на исковата молба възражение за настъпила погасителна давност.

Въз основа на изложеното е поискана отмяна на процесното решение и постановяване на ново, с което да бъде да бъде обезсилено процесното решение или да бъде отхвърлен предявеният по чл. 54, ал. 2 ЗКИР иск.

Въззиваемата страна – ищците В. А. С., С. А. С. и З. А. М. оспорват основателността на въззивната жалба. Считат , че постановеното решение е допустимо, тъй като констатираните от съда с негово Разпореждане № 7554/24.01.2022 г. нередовности били поправени.

Неоснователно жалбоподателите считат, че съдът е следвало да уточни квотите в съсобствеността, въпреки че правният спор е за границите на имота и по-точно за индивидуалната му собственост. Поддържат, че границите между двата имота не са променяни от 1967 г., през която били уредени регулационните сметки, което е доказано с Нотариален акт № 47/06.09.1967 г. Правят позоваване на пар. 6, ал. 2 ПЗР на ЗУТ. В тази връзка след като не били уредени регулационните сметки до влизането на ЗУТ, то не могло да се счита, че е приложен дворищно-регулационния план от 1970 г. по отношение на двата поземлени имота. Неоснователна се явявало възражението на ответниците, че са придобили по давност идеална част, тъй като това могло да стане при съсобственост, която по делото не била налице. Иска се оставяне на въззивната жалба без уважение и потвърждаване на първоинстанционното решение. Претендират разноски.

От фактическа страна съдът установява следното.

Производството по гр. дело № 66279/2021 г., Софийски районен съд, 82 състав е образувано по искова молба с вх. № 92248/22.11.2021 г., подадена от В. А. С., С. А. С. и З. А.

М., в която твърдят /след конкретизиране на претенциите им с молба с вх. № 47291/11.03.2022 г./, че въз основа на наследствено правоприемство от С. М. С., починал на 16.04.1971 г., са придобили УПИ XI - 707, кв. 16 по регулационен план на с. Мрамор, район Връбница, одобрен със Заповед № 964/09.02.1953 г., с площ от 810 кв.м. Излагат, че с Нотариален акт № 108/02.12.1964 г. наследодателят им е признат за собственик на дворно място с площ от 1868 кв.м., при съседи от две страни: наследниците на И.Г., Т.К., С.К., Г.Г.П. и улица, с пл. № 707, за който са отредени парцели XI и XXI по плана на гр. София, с.

Мрамор. Твърдят, че парцелите били с неуредени сметки по регулация. С Нотариален акт № 162/12.12.1964 г., том XXIX, дело 4944/1964 г. на I Нотариус при Софийски народен съд С.

М. С. приживе дарил на сина си Г. С. М. парцел XXI - 707 от гореописаното дворно място, цялото с площ 650 кв.м., при граници: улица, И.В.Г. от две страни, Тодор В. Кръстанов и С.

М. С.. С Нотариален акт № 47 от 06.09.967 г., том XXI, дело 3857/1967 г. на I Нотариус при Софийски народен съд М. С. М. - син на наследодателя на ищците, е закупил съседен на техния имот - празно дворно място, съставляващо парцел № XVIII, имот пл. № 708 от кв. 16, 2 с площ от 460 кв.м., с неуредени сметки по регулация за 228 кв.м., съгласно плана на с.

Мрамор, гр. София, при съседи: улица, наследници на М. С. от две страни и С.Т.. Съгласно Нотариален акт за собственост № 76 от 01.11.1967 г. М. С. М. придобил 202 кв.м. по силата на дворищна регулация от имот с пл. № 707 кв.м., при съседи: улица, М. С. М. и С. М. Стоев, както и 26 кв.м. от празно място от имот с пл. № 709 кв.м. в кв. 16 по плана на гр. София, с.

Мрамор, които били придадени към собствения му парцел XVIII, е пл. № 708, кв. 16 по плана на е. Мрамор. С влизане в сила на новия регулационен план от 1970 г. за е. Мрамор, одобрен със Заповед № 117/14.04.1970 г., имотът на ищците бил нанесен е пл. № VIII - 211, а този на ответниците с пл. № IX - 210, като по силата на плана следвало да бъде придадена част от имота на ищците към този на ответниците. Със Заповед № РД - 16 - 88/28.11.1990 г. бил одобрен и влязъл в сила действащият и към настоящия момент регулационен план, в който имотите на страните по делото не били нанесени поотделно, а представлявали един общ имот е пл. № 414. Ищците излагат, че за придаваемите 25 кв.м. от техния имот към имота на ответниците е имало неуредени сметки по регулация, е оглед на което предвидените изменения е последващите два регулационни плана от 1970 г. и 1990 г. не са реализирани. Сочат, че предвиденото чрез регулационния план на е. Мрамор от 1970 г. придаване на част от имота на ищците към имота на ответниците е неприложимо и е отпаднало основание, с оглед на което следва да се приеме, че частта, подлежаща на придаване от имот е пл. № VIII - 211 към имот е пл. № IX - 210, следва да се върне в патримониума на собствениците, от които е била отчуждена, а именно наследниците В. А.

С., С. А. С. и З. А. М.. С оглед на изложеното молят да се признае за установено по отношение на ответниците, че ищците са собственици на процесиите отчуждени части от имот с пл. № VIII - 211, както и че е налице непълнота и грешка в кадастралната карта и кадастралнтие регистри при отразяването на имот VIII - 414 и имот IX - 414 (пл. № VIII - 211 и IX - 210).

Въз основа на изложеното са поискали при условията на субективно и обективно съединение искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 54, ал. 2 ЗКИР са бъде признато за установено спрямо ответниците, че спорните части, представляващи 26 кв.м., придадени към имот с пл. № 709 и 202 кв.м., придадени към имот с пл. № 707, които имоти при действието на регулационния план от 1970 г. за с. Мрамор, одобрен със Заповед № 117/14.04.1970 г., са с пл. № VIII - 211 (на ищците) и с пл. № IX - 210 (на ответниците) и по силата на плана е предвидено тези спорни части от имот с пл. № VIII -211 да бъдат придадени към имот с пл. № IX - 210, а по настоящия регулационен план на с. Мрамор, одобрен със Заповед РД - 16 - 88/28.11.1990 г., процесиите имоти са заснети като един общ имот с пл. № 414, са собственост на ищците и е налице непълнота и грешка в кадастралната основа при отразяването на имотите с оглед отпадане действието на заварения от ЗУТ регулационен план.

Ответниците Г. В. М., С. М. С. и Л. М. С. са оспорили предявените искове като неоснователни. Оспорили са, че е налице твърдяната от ищците грешка и непълнота в кадастралната карта и кадастралните регистри по отношение на имот VIII — 414 и имот IX 414. Оспорили са, че ищците са собственици на твърдените от тях имоти, както и че регулацията не е приложена поради отпаднало основание, обуславящо връщане на „придаваемите части“ в патримониума на ищците. Счели са липсата на материалноправната легитимация на ищците поради нищожност на направения от В.М. С.а, Г. С. М. и М. С. М. отказ от наследството на С. М. С.. Тези лица били приели наследството чрез конклудентни действия, с оглед на което направеният впоследствие отказ от наследство не могъл да произведе своето действие. Счели са за неверни твърденията на ищците, че регулационните планове от 1970 г. и 1990 г. не са реализирани, поради което по отношение на процесния имот били в сила регулационните планове от 1953 г. и 1958 г. като са поддържали, че сметките по регулация са уредени.

В открито съдебно заседание от 11.10.2022 г. процесуалният представител на ответниците – адв. П. е направила възражение за изтекла в тяхна полза придобивна давност за периода 1969 г. – 2022 г.

3

По делото е представен Нотариален акт № 162/20.12.1964 г. за дарение на недвижим имот, с който С. М. С. дарява на сина си Г. С. М. празно дворно място в с. Мрамор, парцел XXI, имот. пл. № 707 в кв. 16 с площ от 650 кв. м.

С Нотариален акт № 47/06.09.1967 г. за собственост на придобит имот по Закона за реда на прехвърляне на вещни права върху някои недвижими имоти М. С. М. купува празно дворно място, съставляващо парцел № XVIII, имот пл. № 708 в кв. 16 с площ от 460 кв. м. с неуредени сметки по регулация за 228 кв. м. съгласно плана на с. Мрамор.

Според представения по делото Нотариален акт № 76/01.11.1967 г. за собственост върху недвижим имот придобит по регулация М. С. М. е придобил по силата на дворищна регулация правото на собственост върху празно дворно място от 202 кв. м. от имот с пл. № 707 и върху 26 кв. м. празно дворно място от имот с пл. № 709, придадени към собственоя му парцел № XVIII, пл. № 708 в кв. 16 по плана на с. Мрамор.